НОХД № 968/09 год.
МОТИВИ
:
Обвинението против подс.И.Д.П. ***, е за престъпление по чл.128 ал.1 във вр. с ал.2 от НК за това, че на 01.10.2008 г., около 08.30 ч., в с.Априлци,
обл.Пазарджик, е причинил на С.Г. ***, тежка телесна повреда, изразяваща се в
разкъсване на склерата на дясното око, довело до постоянна слепота с дясното
око.
Обвинението е и против подс. В.И.И. ***, е за престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК
за това, че на 01.10.2008 г., около 08.30 ч., в с.Априлци,
обл.Пазарджик, е причинил на Г.Г. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата теменна кост, довело до нараняване проникващо в черепната
кухина.
В
съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира
за осъдителна присъда спрямо всеки от подсъдимите.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и с
упълномощен защитник. Не се признават за винони по повдигнатите им обвинения и дават обяснения.
Процесуалният
представител на частните обвинители поддържа обвиненията против подсъдимите и
пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективни наказания лишаване от
свобода.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 ал. 1 от НПК и прие за установено от
фактическа страна следното:
Семейството
на двамата пострадали – братята С. и Г. И
били във влошени отношения със семейството на подс.В.И.- техен бротовчед, като
преди инкриминираните събития между тях и други членове на семействата им имало
няколко битови конфликта, съпроводени със скандали, обиди и леки телесни
наранявания.
На
28.09.2008 год. сутринта, тримата братя – С., Г. и С.И., заедно с техния баща –
св.Г.В.И., отишли да пият кафе в центъра на с.Априлци, обл.Пазарджишка, в
кафенето стопанисвано от св.М М. В заведението били подс.В.И., неговата сестра
и снаха на подс.И.П. – св.М.И., самият И.П. и други техни роднини. Още с прекрачването на прага на кафенето
братята И и техния баща били нападнати от другата група, които ги замерили с
бирено шише и им нанесли удари с тояги.
Мъжете от семейство И избягали в кметството на селото, откъдето повикали
полицейски служители от РУМВР – Пазарджик.
На всички участници в инцидента
били съставени протоколи по ЗМВР, с които
им било разпоредено да не се саморазправят. За този инцидент бащата Г.В.И.
и сина му – Г.Г.И. се снабдили с
медицински удостоверения с № 78-І и № 79-І, двете от 29.09.2008 година, като на
30.09.2008 година, първият подал жалба в ОДМВР-Пазарджик.
На
01.10.2008 година, сутринта около 08.00
часа, св.Г.В.Г. по прякор „„Калайджията””, заедно със сина си – св.В.Г.В.,***, където чакали
камион, който да ги отведе на работа в гората като дървосекачи.
В
един момент при двамата пристигнали св.Г.И. и брат му – св.С.И.. Г.И. нанесъл
побой над свидетеля Г.И., като го ударил 4-5 юмрука, без да обяснява каквото и
да е, след което братята И си заминали. В резултат на това свидетеля Г.Г. и сина
му не заминали на работа. Малко време след побоя те се видели с двамата
подсъдими, които пристигнали с каруца, на която били още двамата братя на
подсъдимия П. – свидетелите И.П. и А.П., свидетелката М.И. – сестра на подсъдимия
В.И., живееща на съпружески начала с А.П., съпругата на подсъдимия В.И. и
неговите деца. Свидетеля Г.Г. разказал на всички как бил набит и моментално
взели решение да отмъстят на братята И. След като свидетеля Г.Г. и сина му се
качили на каруцата, всички заедно потеглили към къщата на свидетеля С.И.. В
каруцата предварително били взети две-три тояги, към едната от които била вързана метална
топка, нещо като топуз и балтия. На около сто-двеста метра преди къщата на
свидетеля С.И. те срещнали свидетелката Ц.И., която била с нейните три снахи,
сред които и свидетелката Д.С., като всички отивали към центъра на селото за да
купят хляб и други продукти.Майката на пострадалите – свидетелката Ц.И. се
спряла до каруцата и попитала племенника си подсъдимия В.И. дали е тръгнал да
се бие със синовете й. Последният и казал, че сега тя ще види какво ще се случи
с тях. Междувременно двете жени на каруцата – свидетелката М.И. и съпругата на
подсъдимия В.И. слезли и поискали да се сбият с Ц.И. и нейните снахи. Намесил
се обаче свидетеля Г.Г. „„Калайджията””, който казал, че на тях не им трябват
жените, а техните мъже и с това предотвратил боя. Докато се провеждал този
разговор на мястото при каруцата пристигнали двамата пострадали, които с лек
автомобил „Москвич” с ДК № РА ****** АР, собственост на свидетеля С.И. били
тръгнали да пият кафе. Каруцата била така позиционирана на тесния път, че било
невъзможно автомобилът да се размине с нея, при което водачът С.И. завил с
автомобила в посока намиращите се в страни кошари, където автомобилът спрял.
Моментално този автомобил бил заобиколен основно от мъжете, намиращи се в каруцата,
които започнали да нанасят удари по него,
а с брадвата била разсечена ламарината в областта на предния десен
калник. Пръв от автомобила излязъл свидетеля Г.И., който още с излизането
получил удар в главата от страна на подсъдимия В.И.. Ударът бил нанесен с
тъпата част на брадва и попаднал в лявата част на челото. В резултат на удара
свидетеля Г.И. паднал и опитал да се изправи, но в този момент бил ударен
повторно. Същевременно от автомобила излязъл и шофьорът му – свидетеля С.И.,
който още със стъпването на земята бил ударен от подсъдимия И.П.. Ударът бил нанесен с лопата
и попаднал в областта на дясното око, в резултат на което окото изхвръкнало от
очната ябълка. Свидетелят С.И. изпитал остра болка и придържайки окото си приседнал на земята,
след което му били нанесени още няколко удара, неустановено от кой.
Свидетелката Ц.И. и нейните снахи се развикали панически, насочили се към всеки
от пострадалите с цел да помагат. Писъците били чути от бащата на двамата
пострадали и техния брак С.И., които излезли от къщата и се насочили към
мястото на инцидента. Когато пристигнали обаче боят бил приключил и групата на
биещите се отдалечавала от местопрестъплението, в посока центъра на селото. Свидетелят
Б. – съсед на пострадалите, бил помолен и се обадил по мобилен телефон на
спешна помощ, като към селото била изпратена линейка. Междувременно
свидетелката В.Г. – кмет на селото, възприела тълпата,идваща от
местопрестъплението към центъра. Възприела тяхното възбудноагресивно състояние
и фактът, че голяма част от групата носели в себе си тояги, вили и лопати.
Изрично й направило впечатление, че свидетеля Г.Г., с прякор „„Калайджията””
държи в ръце мотика, а свидетеля А.П. държи тояга, към която била завързана метална топка, наподобяваща топуз.
От възбудената тълпа кметицата разбрала, че е имало бой, като по нейно
настояване всички отишли пред кметството в селото, а тя на свой ред повикала
полиция за изясняване на случая. Да пристигане на полицията част от хората в тълпата успели да скрият в една
шахта в близост до кметството няколко тояги, вила и лопата. Не след дълго на
центъра на селото пристигнали служители на РУ МВР гр.Пазарджик, след които бил
свидетеля В.В.. Последният провел устни разговори с множество хора за
установяване на развилия се инцидент. В
същото време неговият колега отишъл към къщата на пострадалите, но установил,
че те вече били транспортирани към МБАЛ-Пазарджик.
Видно
от изготвената по делото СМЕ № П-233/08г.,което съдът кредитира изцяло, като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните,
в резултат на нанесения побой на пострадалият С.И. били причинени множество
травматични увреждания: Контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло
със зашеметяване, обърканост, сънливост, но без загуба на съзнание;
разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда и горни и долни клепачи на
дясното око, които наложили хирургическа обработка; разкъсване на склерата на
дясното око; травматична луксация /изместване на лещата на дясното око в предна
очна камера/; кръв в предна очна камера; частично просветляване на
стъкловидното тяло; намалена острота на зрението на дясното око със запазена
способност да се възприема само от къде идва светлината в дясното око. Именно
намалението на зрението на дясното око до степен на възприемане на посоката, от
къде идва светлината представлява постоянна слепота с дясното око по смисъла на
чл.128, ал.2 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили на
пострадалия леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Вещото лице
е категорично и пояснява в съдебно заседание, че ударът в окото на пострадалия
е напълно възможно да бъде нанесен с обратната част на мотиката или с лопата.При
положение, че е била засегната я дясната вежда е напълно възможно ударът да е
бил нанесен с плоската част на лопатата, което напълно съвпада със заявеното от
свидетеля С.И., относно механизма на причиняване на телесното му увреждане.
Видно
от изготвената по делото СМЕ № П-232/08г.,което съдът кредитира изцяло, като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните,
в резултат на нанесения побой на пострадалият Г.Г.И. са били причинени
травматични увреждания: Контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло
със зашеметяване, обърканост, сънливост, но без загуба на съзнание;
разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата с дължина около 6 см, наложила хирургическа обработка;
счупване на черепа в областта на лявата теменна област.Именно разкъсно-контузната
рана в лявата теменна област на главата с подлежащото счупване на лявата
теменна кост съставляват нараняване, проникващо в черепната кухина по смисъла
на чл.129 от НК. Останалите увреждания имат характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК. Вещото лице е категорично и пояснява в съдебно заседание, че ударът
в лявата теменна област на пострадалия Г.И. е бил нанесен от твърд тъп предмет,
като е напълно изключено да е ударен с острото на брадвата,доколкото при такъв
удар би се получила посечна рана, която би рефлектирала и на подлежащата кост.
Възможно е обаче този удар да е получен с обратната страна на брадвата или с дръжката на самата брадва, така наречения
сап. Травмата на главата в лявата теменна област описана като разкъсно-контузна
рана дава възможност , според вещото лице да се приеме, че е възможно два
удара, нанесени върху пострадалия да са попаднали на едно и също място.
По
повод на изложеното по-горе било започнато настоящето наказателно производство.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Г.И., С.И.,
Ц.И., Г.В.И./баща/, Д.С. – дадени в съдебно заседание и дадени в досъдебната
фаза на процеса пред съдия прочетени по реда на чл.281 от НПК, С.И.,В.Г., М.И.,
В.В., Б., М М и частично от показанията на свидетелите В.В. и Г.Г.,а също и от заключението
на двете СМЕ и писмените и веществени доказателства, приети по делото по реда на чл.283 и чл.284 от НПК.
Съдът кредитира
изцяло посочените свидетелски показания, т.к. те са непротиворечиви,взаимно
допълващи се и кореспондират с останалите доказателства по делото, като
абсолютно безпротиворечиво очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите досежно хронологията на инкриминираните събития, тъй
като те са израз на заетата от тях защитна позиция и целят да осуетят
реализиране на следващата им се наказателна отговорност, а не да изнесат
достоверно фактите от обективната действителност. В подкрепа на обясненията на
подсъдимите са депозирани показания от свидетелите М.И., И.П. и А.П., а
частично и от В.В. и Г.Г.. Тази втора група гласни доказателствени средства
пресъздават фактите по начин, който предполага оневиняване на двамата
подсъдими. Съдът не кредитира показанията на тази втора група свидетели, не
само поради родствената или приятелска
близост между тях и подсъдимите, а и поради констатираните множество
противоречия в техните показания и то по основни факти, имащи значение за
делото. Самите подсъдими, а и свидетелите, подкрепящи техните показания,
твърдят изначално, че на инкриминираната дата са се качили на каруцата и са
тръгнали да берат пипера на свидетеля А.П., като междувременно били срещнали
подсъдимия В.И., който със съпругата и децата си се прибирал и го помолили да
им даде чували, в които да слагат набрания пипер. Той на свой ред се бил
съгласил и също се качил на каруцата за да отидат до дома му и от там да вземат
чувалите.В началото на своите показания свидетелят Г.Г., по прякор „„Калайджията””
дори заявява, че свидетеля А.П. му обещал да му плати по 15 лева надник за него
и сина му, ако дойде да помага при брането на пипера. Той бил приел тази
уговорка и то няколко минути след като бил набит на центъра от свидетеля Г.И..
Всички свидетели, подкрепящи тезата на подсъдимите, а и самите подсъдими,
отричат да са носели в каруцата каквито и да е предмети от рода на земеделски
сечива – мотика, лопата, още по-малко брадва или дървени тояги. За съда не
остана никакво съмнение, че изнесеното от подсъдимите и техните свидетели не
отговаря на истината. Очевидно е, че те са се насоли към къщата на семейство И
именно, за да им отмъстят за нанесения
побой на свидетеля Г.Г., по прякор „„Калайджията””, което поведение е в пълно
съответствие с обтегнатите отношения между тези две групи, които са се
развивали и в предходните дни. Самият
свидетел Г.Г. в процеса на депозиране на своите показания в с.з. на
17.09.2009г., в един момент изостави измислената версия затова, къде са
тръгнали и какво са щели да правят подсъдимите и техните спътници, като
чистосърдечно призна, че всички били тръгнали да отмъщават на братята от
семейство И. Той заяви още, че в каруцата имало подготвени две тояги, нещо
което потвърди и неговия син – свидетеля В.В.. Фактът, че подсъдимите и техните
спътници са тръгнали към къщата на пострадалите, за да се бият с тях се
установява косвено и от показанията на свидетеля В.Г.. Последната беше
категорична, че множество хора от тълпата са държали в себе си вили, лопати и
тояги, като свидетеля А.П. е държал тояга със завързан на нея топуз и това й
направило много силно впечатление, при което тя изразила възмущението си
относно това, как могат да се бият хора с такъв предмет. Ако беше вярно
заявеното от подсъдимите и двамата братя на подсъдимия П. – свидетелите А. и И.
П, а също и от сестрата на подсъдимия И. и съпруга на свидетеля А.П. – М.И., че
в каруцата имало само кофи и чували, то остава неясно от къде в един момент в
процеса на боя те са намерили и държали в себе си мотики, лопати, брадви и
дървени колове. Не е вярно и твърдяното от тази група, че били взели дървени
колове от намиращите се в близост кошари, с цел да се бранят от нападащите ги
братя от семейство И. Няма как да се вземе обикновен дървен кол от овчарска
колиба, на когото да е завързан метален топуз. Това на практика е било
предварително подготвено оръжие. Кметът на селото В.Г. е категорична, че именно
работещия като чистач в кметството – свидетеля М.И. й бил споделил, че след
инцидента, при почистване на района, в една от шахтите намерил тояги, вила и
лопата. Самият свидетел М.И. заяви в съдебно заседание, че наистина в шахтата
бил намерил само една вила и както се изрази той – един кърпел, като разясни
смисъла, който той влага в този термин и обясни, че това е голям кол. Подсъдимите и техните спътници
лъжат и относно факта, че те абсолютно безпричинно са били нападнати от братята
С., Г. и С. И, като твърдят, че С. и Г. се запътили към тях пеш, а С. бил с
горепосочения автомобил. Те ги били
нападнали след апела на тяхната майка Ц.И. да изколят, всички намиращи се на
каруцата, като самите братя преди това чакали в засада иззад ъгъл, намиращ се в
близост до мястото. Лъжат също, че при нападението свидетелят С.И. първоначално
блъснал каруцата, след това хвърлил малка брадвичка, с която наранил подсъдимия
В.И., а после отново се качил на колата и искал да гази всички, намиращи се
около нея, като в един момент се блъснал в кошарите. Няма никаква логика
свидетелят С.И. с управляваната от него кола да се насочи и умишлено да блъсне
каруцата или хаотично да гони намиращите се около нея хора, защото, както
безспорно се установи в близост до каруцата са били неговата майка Ц.И. и трите
снахи в семейството. При това положение С.И. би застрашил техния живот и
здраве, с оглед на което е абсолютно
неприемливо да се повярва това, което се твърди от подсъдимите. Още повече, че
по този основен факт блъснал ли е С.И. каруцата или не има драстични
противоречия, между всички, които го твърдят. Според подсъдимия В.И. всички се
намирали на каруцата, когато тя била блъсната от колата и в резултат на
блъскането те паднали на земята и се разпръснали. Това твърдят и свидетелите И.
и А. П. От друга страна пък свидетелката М.И. твърди, че всички били слезли от
каруцата едва след което С.И. се насочил с колата към нея и я блъснал, при
което всички се разпръснали. Според подсъдимите С.И., след като блъснал
каруцата слязъл и хвърлил малка брадвичка, с която ударил по ръката В.И..
Според свидетелката М.И. пък, С. не бил слизал от колата, а само отворил
вратата, стъпил с единия крак на земята и тогава хвърлил брадвичката. А
според нейния съпруг А.П., С., както си
седял в колата, отворил шофьорската врата и хвърлил малката брадва. Само тези
драстични разминавания са достатъчни да се изключи достоверността на заявения
от горните факт. Индиция, че пострадалите казват истината, досежно начина, по
който е започнал побоя е фактът, установен от огледа на местопроизшествие и
съпътстващия го фотоалбум, от които става ясно, че предния десен калник на
автомобила, в който са били С. и Г. И е разсечен с брадва. Самият автомобил
няма побитости по предната част на капака и бронята, които да говорят за
наличие на челен удар, така както
твърдят подсъдимите, че С. се бил блъснал с автомобила в кошарите. Очевидно е,
че и разрязването на калника и счупването на стъклото са били причинени от
групата на двамата подсъдими, които първоначално са оградили автомобила и са
започнали да удрят по него.
Подсъдимите и
техните спътници лъжат и относно факта кой е нанесъл удари по пострадалите и
респективно е причинил телесните им увреждания. С изключение на свидетеля Г.Г.
и неговия син,всички единодушно заявяват, че не подсъдимите, а именно Г.Г., по
прякор „„Калайджията”” е нанесъл последователно удари по Г.И. и С.И., с които
удари им е причинил и съставомерните телесни увреждания. Твърди се , че
свидетеля Г. се намирал първоначално зад свидетеля Г.И. в момент, когато
той нападал подсъдимия В.И. и за да
защити последния „„Калайджията”” ударил
нападателя Г.. Според подсъдимия В.В. той го ударил първоначално два пъти по
гърба, но Г.И. не се обърнал въобще, след което „Калайджията” го ударил още два
пъти по главата, като след първия удар Г. паднал, изправил се и получил втори.
След това „Калайджията” се насочил към свидетеля С.И., който с брадва бил
нападнал подсъдимия И.П.. Последният отстъпвал назад, при което се спънал и паднал, а свидетеля С.И. се
нахвърлил отгоре му, но в този момент бил ударен в областта на окото от „Калайджията”.
В общи линии това твърди и подсъдимия И.П.. В същото време обаче обявилата се
за очевидец сестра на подсъдимия И. и снаха на подсъдимия П. – свидетелката М.И.
твърди, че „Калайджията” с една мотика, която бил взел от Ц.И. ударил по
главата Г.И.. Според тази свидетелка ударът бил един единствен и в резултат на
него Г. не е падал на земята. Относно причиненото увреждане на С.И.
свидетелката М.И. преповтаря казаното от подсъдимите, като отново уточнява, че „Калайджията”
го ударил един път в окото, а всички останали, намиращи се там били взели тояги
в ръцете си от кошарите за самоотбрана,
но с тях те не са удряли никого. Според свидетеля А.П. пък „Калайджията” бил
ударил Г.И. два пъти по главата. Налице е едно драстично противоречие между
това колко удара е нанесъл „Калайджията”, първо на Г.И., а след това и на С.И.,
както и падал ли е някой от пострадалите на земята или не. Тези противоречия
нямаше да бъдат налице ако подсъдимите и свидетелите от тяхната група казваха
истината , а не си измисляха факти по линия на защитата.
В същия момент свидетеля
Г.Г., по прякор „Калайджията”, себеотвержено признава, че с дървен кол, ползван
като дръжка на мотика бил ударил веднъж пострадалия Г.И.. Няколкократно, при
депозиране на своите показания и в очната ставка с подсъдимите, свидетелят Г.
заяви и посочи в залата, именно Г.И. като ударен от него. Той категорично
отрече, обаче да е удрял С.И. по окото или където и да било другаде. В общи
линии заявеното от свидетеля Г. бе потвърдено и от неговия син. Макар, че
неговия син до последно поддържаше версията, че всички били тръгнали с каруцата
да берат пипер , а не да отмъщават, то при проведената очна ставка между него и
двамата пострадали свидетелят В. заяви, че не знае дали говори истината. За
съда не остана съмнение, че той не каза цялата истина, още повече, че неговия
баща в крайна сметка призна, че всички са тръгнали да отмъщават на семейство И.
Дори да се приеме за вярно, че свидетеля Г.Г. наистина е ударил веднъж
свидетеля Г.И., то това не опровергава категорично заявеното от последния, че
първият удар му е нанесен с брадва от страна на подсъдимия В.И.. Още повече, че
пострадалия Г.И. заяви, че след първия удар е паднал,почувствал е остра болка и
е получил втори удар, но не можа да посочи
как и от кого. При това положение е
напълно възможно Г. да е нанесъл вторият удар над свидетеля Г.И.. Още
повече, че свидетеля Г. твърди, че след като
ударил Г.И. той не е падал, а както заяви самият Г.И. той е паднал след
първия удар, след което започнал да се изправя и тогава получил втория. Ако
беше вярно, че свидетеля Г.Г. е ударил за първи път свидетеля Г.И. в областта
на челото и той е паднал, то няма как да е вярно заявеното от подсъдимия В.И.,
че е видял, четири удара от страна на „Калайджията” към Г.И. – първоначално два
в гърба, а после два в главата.
Единствено М.И. твърди, че „Калайджията” ударил Г.И. веднъж, при което Г. не е падал.
Очевидно М. спестява първият удар спрямо Г.И., нанесен от брат й – подсъдимия В.И..
За съда, обаче
остана сериозното съмнение, дали въобще „Калайджията” е удрял свидетеля Г.И.. В
очната ставка между подсъдимите и свидетеля Г.Г., последният за пореден път
заяви, че бил ударил веднъж именно Г.И. и го посочи в залата, като обясни, че
му нанесъл удара в момент, когато Г.И. бил нападнал И.П., наричан още „Янето” и
последният при отстъпване назад се спънал и паднал. Следва да се отбележи, че
подсъдимите и останалите свидетели, подкрепящи техните обяснения, единодушно
заявиха, че свидетеля С.И. е нападал с брадва И.П. и последният при
отстъплението паднал по гръб, при което „Калайджията” бил ударил в окото С., а
не Г.И.. Очевидно приятелската близост на свидетеля Г.Г. с подсъдимия И.П. е причината
той да се опитва да поеме неговата вина, но
няма съмнение, че неправилно е
разбрал фактите, които следва да изнесе пред съда. Както обаче, се посочи и
по-горе, дори да се приеме, че Г. е ударил Г.И. веднъж, то това е бил вторият
удар, а не ударът , нанесен от подсъдимия В.И., който е причинил счупването на
черепа. На последно място, но не по значение, ако наистина свидетеля Г.Г. беше
наранил последователна всеки от пострадалите, то няма никаква житейска логика
те да твърдят, че са били наранени от всеки от двамата подсъдими, по описания
от тях начин. За пострадалия основно от престъплението против личността е
водещо и важно именно деецът да получи наказание за извършеното от него
престъпление. При това положение няма никаква житейска логика двамата
пострадали да не заявят, че именно свидетеля Г.Г. ги е наранил, ако това беше
вярно и той да бъде осъден за деянията си. Очевидно е , че всеки от
пострадалите, депозира обективни и безпристрастни показания, основно що се
касае авторството и на двете престъпления.
При така установената
фактическа обстановка подс. И.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 128, ал.1 във
вр. с ал.2 от НК, като на 01.10.2008 г., в с.Априлци, обл.Пазарджик, е причинил на С.Г. ***, тежка
телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на склерата на дясното око, довело
до постоянна слепота с дясното око.
Подсъдимият В.И. с
поведението си е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК , като на 01.10.2008 г., в с.Априлци, обл.Пазарджик, е причинил на Г.Г. ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата теменна кост, довело
до нараняване проникващо в черепната кухина.
Всеки от подсъдимите е
имал представи за всички обективни елементи на осъщестевния от всеки от тях престъпен състав и е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си - действал е с пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36
от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за
неговата индивидуализация.
Обществената опасност на всяко от двете деяния е завишена с оглед причинените
конкретни увреждания и техните последици върху психосоматичното състояние на
пострадалите, а също и с оглед начина и средствата на осъществяването им –
публично, в светлата част на денонощието,
и по демонстративен начин.
Двамата подсъдими
са личности със завишена степен на
обществена опасност.
Макарь че подсъдимия И.П. не е осъждан и до момента не е криминално проявен,
той е изключително негативно охарактеризиран по местоживеене, доколкото е
очертан като личност с изграден негативизъм към органите на държавната власт,
демонстриращ чувство за безнаказаност. Отделно от това всяка човешка личност се
охарактеризира посредством постъпките си в процеса на социално общуване.
Очевидно това поведение на подсъдимия, за което той е предаден на съд, го
очертават като личност със занижен самоконтрол и с очертан стремеж да разрешава
възникнали спорове със груба физическа сила. Подсъдимият В.И. е осъждан четири
пъти в периода 1984 – 2007 година за
престъпления от общ характер, основно против собствеността, като настоящето
деяние е извършил в рамките на изпитателния срок за осъждането му по НОХД № 295/07г. по описа
на Панагюрския районен съд с присъда, влязла в сила на 29.01.08г. за деяние по
чл.195 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от 10 месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години.
Отделно от това той е и изключително негативно охарактеризиран по местоживеене,
като криминално проявен, с трайно изразени престъпни навици.
Подбудите за извършване на престъпленията се коренят в личността на всеки от двамата подсъдими и основно в незачитане телесната
неприкосновеност на личността и склонността на извършителите да се себедоказват
с груба физическа сила.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени, чистото съдебно минало за подсъдимия И.П. и тежкото семейно материално
положение и имотно състояние за двамата подсъдими, а като отегчаващи – обремененото съдебно минало за подсъдимия В.И. и негативните
характеристични данни за двамата подсъдими.
При
тези данни и като прецени
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, с оглед тяхната относителна тежест, съдът счете, че за
постигане целите на наказанието подсъдимият И.П. следва да бъде осъден на три
години и шест месеца лишаване от свобода,
а подсъдимият В.И. на една година и шест месеца лишаване от свобода, които
наказания са съответни на тежестта на извършеното от всеки от двамата и с тях
ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
С
оглед размера на наложеното наказание за подсъдимия П. съществува законова
забрана за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66
от НК.
С оглед данните на
личността на подсъдимия И. и най–вече предвид миналото му осъждане, посочено
подробно по-горе по НОХД № 295/07г. на Панагюрски районен съд на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, то отново съществува законова забрана
за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 от НК.
Предвид факта, че
подсъдимият В.И. е извършил настоящето деяние в рамките на изпитателния срок за
осъждането му по НОХД № 295/07г. на Панагюрски районен съд, то са налице
основанията за активиране на законовите последици по чл.68, ал.1 от НК. На
основание тази правна норма съдът постанови подсъдимия В.И. да изтърпи отделно
наказанието от 10 месеца лишаване от свобода, наложено му по горецитираното
дело. На основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим на
изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода на всеки от двамата
подсъдими, в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът постанови
след влизане на присъдата в сила, иззетите по делото веществени доказателства –
1 брой дървена тояга с кръгла форма, 1 брой черна шапка с козирка, 1 брой част
от автомобилен мигач и 3 броя камъчета със засъхнала червена течност върху тях
да се отнемат в полза на държавата, като поради липса на икономическа стойност,
след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите бяха
присъдени и същите бяха осъдени да заплатят в полза на държавата, по сметка на
ПРС по 57.50лв., за всеки един от тях– разноски по делото за експертизи.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :