Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 12 785 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №290631/20.11.2020г. от длъжника „Т.С.” ЕАД срещу постановление за
разноски от 24.09.2020г. по изпълнително дело №20208510401596, с което е
оставено без уважение направеното възражение от длъжника „Т.С.” ЕАД относно
определените разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят - „Т.С.” ЕАД поддържа, че определения размер на
адвокатското възнаграждение не е съобразен с факта, че в срока за доброволно
изпълнение е извършено плащане на задължението от него и следователно не се
дължи възнаграждение на адвокат по т. 10.2 от Наредбата – за водене на
изпълнително дело. Моли съдът да отмени обжалваното постановление и да намали
определения адвокатски хонорар до посочения минимум от 200 лв. и съответно
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира направените разноски за настоящото
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв.
Взискателят – Н.И.И.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал възражение. В него
се поддържа, че освен подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист са
извършвани и други действия от пълномощника на взискателя
/молба, с която са указани извършване на конкретни изпълнителни действия/.
Претендира направените разноски за настоящото производство – адвокатски
хонорар.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело №20208510401596 е образувано на 27.08.2020г. по молба с
вх. №59912 на Н.И.И., в качеството й на взискател, чрез пълномощника й адв.
М.Л.срещу „Т.С.” ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 21.07.2020г. по гр.д. № 8412/2020г. по описа на Софийски
районен съд, 171 състав.
Към молбата са приложени:
- пълномощно от взискателя за Адвокатско
съдружие „Б. и п.” и за адвокат М. Л.,
- договор за адвокатско възнаграждение от 21.08.2020г., сключен между взискателя и Адвокатско съдружие „Б.и партньори”, съгласно
който за осъществяване на процесуално представителство с предмет – настоящото
изпълнително дело е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.,
което е платимо по банков път и
- вносна бележка за сумата от 400 лв. от 25.08.2020г. в полза на
Адвокатско съдружие „Б.и партньори”, с вносител – К.И.Б.и като основание е
вписано: името на взискателя – адв.
Хонорар по изпълнително дело срещу Т.С. ЕАД.
На страница 2 от изпълнителното дело е
представен изпълнителния лист, който е за сумата от 52, 40 лв.
На 27.08.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която са вписани като разноски 400 лв. адвокатско възнаграждение и
такси по ТТРЗЧСИ в размер на 139, 36 лв. На 31.08.2020г. е връчена на длъжника.
На 28.08.2020г. е подадена молба от процесуалният представител на взискателя, в която се оттегля искането за извършване на
посочените в молбата за образуване на изпълнително дело изпълнителни способи и
са посочени други такива, които да бъдат осъществени.
На 10.09.2020г. е подадено възражение от длъжника с вх. №62812
относно определените разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и таксите
по ТТРЗЧСИ.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за
обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на
длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази
отговорност в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по
искането в случая е съдебния изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван
по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Процесното изпълнително
дело не се отличава с фактическа и/или
правна сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – при материален интерес до 1 000 лв.
– 200 лв.
В конкретния случай от страна на
процесуалния представител на взискателя освен
депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело има подадена и молба,
в която е направено искане събирането на вземането да се извърши чрез налагане на запор на банковите сметки на
длъжника.
Жалбоподателят посочва, че към така определения
размер на адвокатско възнаграждение не следва да се включи и този определен по
чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Съгласно чл.
426, ал. 2 от ГПК в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят следва да посочи начин на изпълнение, като е
допустимо те да бъдат повече от един и съответно в хода на производството да се
посочват и други начини. Видно от данните по делото, на 27.08.2020г. е подадена
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело и на следващия ден 28.08.2020г.
втора молба, в която взискателят е заменил
първоначално посочените начини на изпълнение с други. При тези факти,
настоящият съдебен състав счита, че подаването на втората молба от взискателя не може да бъде тълкувана като действие по т.
10.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като е направена преди изтичане на срока за доброволно изпълнение и без да са
били изобщо осъществени първоначално посочените начини на изпълнение, които
евентуално да са били неефективни. При така приетото от съдебния състав,
следва, че на взискателя не следва да се определя и
адвокатско вънаграждение по т. 10.2 от посочената
Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че на взискателя се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради което същото следва да
бъде намалено до посочения размер.
Допълнително следва да се посочи, че
изцяло процесуалното представителство е извършено от адвокат М.Л., който е
вторият упълномощен представител от взискателя. Между
последния и този пълномощник не е представен договор за правна защита и
съдействие, такъв има с адвокатското съдружие. По делото не се установява адв. М.Л.да участва в това адвокатско съдружие. С оглед на
тези данни следва, че по делото липсват доказателства за уговорен и заплатен
адвокатски хонорар по отношение на осъществилия процесуалното представителство
от взискателя. Но доколкото жалбоподателят е оспорил
само дължимостта на адвокатското възнаграждение над
сумата от 200 лв., то настоящият съдебен състав е ограничен от така заявеното в
жалбата и съответно не може изцяло да отхвърли присъждането на адвокатско
възнаграждение в развилия се изпълнителен процес.
Относно второто
възражение на жалбоподателя относно определения размер на такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението съгласно поканата за доброволно изпълнение
е: 52, 40 лв. – съгласно представения изпълнителен лист, 200 лв. – адвокатско
възнаграждение, 8, 91 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и
банкови такси или общо 261, 31 лв. Относно този размер на задължението съгласно
т. 26, б. „б” от ТТРЗЧСИ таксата е 26, 13 лв., а при адвокатско възнаграждение
от 400 лв. – таксата е 46, 13 лв. С оглед на така направените изчисления
настоящият съдебен състав приема, че и в тази част жалбата е основателна и
следва да бъде намален първоначално определения размер на таксите по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 139, 36 лв. на 119, 36 лв.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от
24.09.2020г. по изпълнително дело №20208510401596, с което е оставено без
уважение направеното възражение от длъжника „Т.С.” ЕАД относно определените разноски
от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от ТТРЗЧСИ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №45009/27.08.2020г. по изпълнително дело
№20208510401596 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите
от 400 лв. на 200 лв. и таксите по ТТРЗЧСИ от 139, 36 лв. на 119, 36 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.