Решение по дело №43/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 23/27.02.2013 г., постановено по Г.д.№3126/2012 г., Кърджалийският районен съд е отменил Заповед №185/21.09.2012г. на изпълнителния директор на „. на производителите - К." Е., Г.К., с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: Г.К., У. „М." №*, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, във вр. с чл.329, ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с К. А. Т. от с.С., общ.К.,У. „. №*, с ЕГН *, като незаконосъобразна и е признал уволнението за незаконно. Съдът е възстановил К. А. Т. от с.С., общ.К.,У. „. №9, с ЕГН *, на длъжността, която е заемал преди уволнението „инкасатор наеми" в „. на П. Е., Г.К.. Разпоредил е да се впише настъпилата промяна в трудовата книжка на К. А. Т. от с.С., общ.К..У. „. №*, с ЕГН *. Съдът е отхвърлил исковата претенция на К. А. Т. от с.С., общ.К.,У. „. №*, с ЕГН *, по чл.344, ал.1, т.З от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, като неоснователна. Осъдил е ответника - работодател „. на П.Е., Г.К., с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление Г.К., У. „М." №*, да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса в размер на 100,00 лева и направените по делото разноски за ве¨о лице в размер на 50,00 лева.

Настящото производство е образувано по повод депозирана от ответника „. на П.Е., Г.К., частична въззивна жалба.В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение в частта му, с която Заповед №185/21.09.2012г. на изпълнителния директор на „. на производителите - К." Е., Г.К.,с която на основание чл.328, ал.1, т.2 , във вр. с чл.329, ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с К. А. Т. е била отменена като незаконосъобразна и уволнението е било признато за незаконно; в частта му, с която ищецът в първоинстанционното производство К. А. Т. е възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, и в частта му, с която жалбоподателят „. на производителите - К." Е., Г.К. е осъден да заплати дължимите се в производството държавни такси и разноски по делото, е неправилно, недопустимо и необосновано. Жалбодателят излага съображения, че процедурата, предвидена в чл.329 от КТ била спазена изцяло и това било обстоятелство, което и ответникът не оспорил. С приложена Заповед от 28.08.2012г., изпълнителният директор на „. на П. Е. назначил комисия, която да извърши необходимия подбор между двамата служители, заемащи идентични длъжности. Жалбодателят изтъква също, че служителят К. Т. имал възможност да представи на работодателя Епикриза от 15.04.2011 г. за да може последният да събере необходимата му информация за необходимостта от закрилата на чл.333,ал.1, т.3 от КТ. Твърди в този аспект, че работодателят нямал задължение без да му е представена медицинска информация да извършва медицински изследвания на работниците и служителите си. Тъй като служителят не подпомогнал работодателят си с медицинска информация, с бездействието сам станал причина да не се развие процедурата по Наредба № 5/ 1987 г. Жалбодателят твърди също, че първоинстанционният съд нарушил процесуалните норми на ГПК като не изследвал към момента на производството дали ответникът боледувал от посочените в епикризата болести и попадат ли те под закрила. С оглед изложеното моли първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде отменено, вместо което бъде постановено друго, с което бъде потвърдена изцяло процесната Заповед № 185/21.09.2012г. на изпълнителния директор на „.а на П. Е., като правилна и законосъобразна. Претендира разноски.

В надлежния по смисъла на чл.263, ал.1 от ГПК срок, по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата К. А. Т., в който излага съображения за неоснователността й. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание, жалбодателят „. на П. Е., Г.К. чрез процесуалния си представител, поддържа частичната въззивна жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата К. А. Т. чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния, първоинстанционен Кърджалийски районен съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, със страни – ищец –К. А. Т. и ответник – „. на производителите – К.” Е., Г.К.. В исковата молба се твърди, че съкращаването на щата било фиктивно, защото заеманата от ищеца длъжност „инкасатор- наеми”, не се съкращавала, а само се преобразувала в длъжност „инкасатор-дългови задължения”. Ищецът твърди също, че страда от „Изострена хронична застойна сърдечна недостатъчност ІІІ ф.к. с придружаващи заболявания” и от „Дилатативна КМП.Артериална хипертония ІІ ст.Захарен диабет ІІ тип”. Твърди, че тези обстоятелства правели уволнението му незаконно.

За да постанови обжалваното в настоящото въззивно производство решение, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е незаконосъобразна, и че процесното уволнение е незаконно, тъй като е било извършено в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че като страдащ от заболяване, посочено в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. - захарен диабет II тип, ищецът Т. имал право да се полза от предварителната закрила, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, и че работодателят като не поискал и получил предварително разрешение от Инспекцията по труда, и не взел мнението на ТЕЛК, издал една незаконосъобразна заповед и извършил едно незаконно уволнение. С оглед така установеното първоинстанционният съд приел, че не следва в производството пред себе си да обсъжда законността на извършения подбор. Първоинстанционният съд обаче обсъждайки представените доказателства по делото, приел довода на ищеца за фиктивност на извършеното съкращаване в щата за неоснователен. Приел е, че от приложените по делото длъжностни характеристики за длъжностите "инкасатор наеми" и "инкасатор дългови задължения" се установявало, че изискванията за заемане на двете длъжности не били идентични, основните функции и задължения отчасти се припокривали, но за длъжността "инкасатор дългови задължения" било въведено ново задължение за подготвяне на отчети,водене на отчетност и досиета, във връзка със събирането на дълговете, за което било поставено като изискване към заемащия тази длъжност да има и допълнителна квалификация - компютърна грамотност за работа с операционна система Windows и със свързаните с нея програмни продукти.

В настоящото производство въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е събрал допустимите и относими към казуса доказателства, въз основа на които и настоящата инстанция следва да изгради своето становище, доколкото във второинстанционното производство нови доказателства не бяха представени и нови доказателствени искания не бяха направени.

Предмет на настоящия въззивен контрол, очертан от стоящата в основата на това производство частична въззивна жалба е първоинстанционното решение в частта му, с която Заповед №185/21.09.2012г. на изпълнителния директор на „. на производителите - К." Е., Г.К., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 , във вр. с чл.329, ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с К. А. Т., е била отменена като незаконосъобразна и уволнението е било признато за незаконно; в частта му, с която ищецът в първоинстанционното производство К. А. Т. е възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, и в частта му, с която жалбоподателят „. на производителите - К." Е., Г.К. е осъден да заплати дължимите се в производството държавни такси и разноски по делото.

В рамките на очертаната въззивна проверка, от фактическа страна безспорно се установява в производството, че по силата на Заповед № 185/ 21.09.2012 г. , надлежно връчена на същата дата, на основание чл.328, ал.1, т.2, във вр. с чл.329, ал.1 от КТ, считано от 24.09.2012 г. поради съкращаване на щата е прекратено трудовото правоотношение между ищеца в първоинстанционното производство, ответник по въззивната жалба, К. А. Т. и работодателя-жалбодател в настоящото производство „. на производителите- К.” Е., Г.К.. Не е спорно по делото, че решението за предприетото съкращаване в щата на дружеството е взето от надлежен орган- Съвета на директорите на едноличното акционерно дружество; че така приетото ново разписание на длъжностите и основните заплати в дружеството е било в сила към датата на издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовите отношения поради съкращаване в щата; че в ново разписание на длъжностите и основните заплати в дружеството вместо длъжност „инкасатор наеми” - 2 броя, се предвижда длъжност „инкасатор наеми” -1 брой и длъжност „инкасатор дългови задължения/договорни взаимоотношения” – 1 брой. Установено е по делото и че нарочна комисия е извършила подбор между двамата служители, заемали длъжността „инкасатор наеми„ преди съкращаването на щата, и че същата е предложила за съкращаване ищеца К. Т. с мотива, че притежаваното образование е СПТУ по електропромишленост, че е без допълнителна квалификация по компютърна грамотност, и че е с една степен по-ниско изпълнение на възложените му задачи.

С депозираната искова молба ищецът К. Т. прилага неоспорена в производството Епикриза , издадена от М. „Д. А. Д.” , Г.К. на 15.04.2011 г., установяваща обстоятелството, че К. А. Т. страда от заболяване с диагноза: „Изострена хронична застойна сърдечна недостатъчност ІІІ ф.к.” и с придружаващи заболявания с диагноза:„Дилатативна КМП. Артериална хипертония ІІ ст.Захарен диабет ІІ тип – новооткрит.”.

В хода на тези констатации, от правна страна съдът съобрази разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, съгласно която в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Прочита пък на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, води до извода, че служителят К.Т. като страдащ от болест, посочена в т.5 на ал.1 на цитирания чл.1 - „захарен диабет”, се полза от предварителната закрила, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и същият може да бъде уволнен само след предварително разрешение на съответната инспекция по труда. Т.е. работодателят би следвало да поиска и получи предварително разрешение от Инспекцията по труда, а съгласно чл. 333, ал. 2 от КТ - и след като бъде взето мнението на ТЕЛК. Няма спор по делото, че мнение на ТЕЛК не е изисквано, че нито е искано, нито е получавано от работодателя разрешение на Инспекцията по труда, с оглед изискванията за законосъобразност на уволнението на страдащия от болест от посочените в Наредба № 5/1987 г. на министъра на здравеопазването, служител. Безспорно е и обстоятелството, че по реда на чл.2 от цитираната наредба за служителя не е възникнало задължение да представи в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекувал или се водел на диспансерен учет, защото работодателят не е поискал такава информация. В този смисъл постановената по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, приема, че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Прието е също така, че задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предварителната закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята да уволни, като липсва легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително за наличните болести. Ето защо за нейното приложение от значение е единствено обстоятелството дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът или служителят е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от наредбата. В казуса това обстоятелство е установено. Т.е. закрилата се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя, и дали са му били представени медицински документи, при положение, че той сам не ги е поискал. /Решение №492/ 17.06.2010 г. на ВКС по Г. д. № 477/2010 г., IV ГО, ГК на ВКС/.

И само на това основание постановеното първоинстанционно решение с постигания от него резултат се явява правилно. Прочие, и само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че настоящият въззивен съд споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че доводът на ищеца за фиктивност на извършеното съкращаване в щата се явява неоснователен в производството, като на основание чл.272 от ГПК препраща към първоинстанционните мотиви в този смисъл. Прочие въведените нови, по-сложни и по-обширни по съдържание и обем трудови функции на новосъздадената длъжност "инкасатор дългови задължения" е довело до въвеждането и на ново изискване - компютърна грамотност за работа с операционна система Windows и със свързаните с нея програмни продукти. В този аспект настоящата инстанция споделя и извода на решаващия съд, че при този изход на делото не се налага в производството обсъждане на довода, изложен от ответника –жалбодател досежно законосъобразността на извършения по смисъла на чл.329 от КТ подбор. Дължимостта пък на държавните такси в производството и на направените разноски се обуславя от изхода на самия спор.

Казано в заключение, формираният в предходния абзац извод за правилност на частично атакувания съдебен акт налага неговото потвърждаване в обжалваните му части.

При този изход на делото доколкото изрично са поискани и се доказват пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., такива се и следват на ответника по жалбата.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №23/27.02.2013 г., постановено по Г.дело № 3126/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ.

ОСЪЖДА „. на П. Е., Г.К., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г.К., У. „М." №*, да заплати на К. А. Т. от с.С., общ.К.,У. „. №*, с ЕГН *, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие предпоставките по чл. 280,ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.