Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 12.03.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д.
№ 13211 по описа за 2017г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.05.2017г., гр.д.53716/16г.,
СРС, 34 с-в признава за установено по предявените отрицателни установителни искове
с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че П.В.П. не дължи на Л.В.Г. сумата 15 052.42
лв. – главница, сумата 23 526.76 лв. – законна лихва върху главницата през
периода 11.03.2003г. – 07.07.2016г., за които е издаден изпълнителен лист от 10.12.2002г.
по нохд 432/02г. на Софийски окръжен съд, както и сумата 4 903.85 лв. –
такси по ТТРЗЧСИ и сумата 15 лв. – д.т. за вписване на възбрана, отхвърля иска
за главницата за разликата до пълния предявен размер от 15 447.36 лв., като
осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 4 969.88 лв. – разноски, а ищеца
да заплати на ответницата сумата 2.25 лв. – разноски.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по тях Л.В.Г.. Счита,
че неправилно се приема за последно изпълнително действие, извършеното на
30.07.2007г. плащане на сумата 850 лв. от длъжника и настоящ ищец. Само
неговото поведение не е решаващо за определяне на момента, от когато започва да
тече погасителната давност. Действието, водещо до събиране на вземането не е
единственото, годно да прекъсне давността, а
и всяко предприето от взискателя, което мотивира съдебния изпълнител да
извърши нови изпълнителни действия. Такива многократно са извършвани от ответницата
след горната дата. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият
– ищецът П.В.П. оспорва жалбата. Възразява, че в продължение на седем години не
са предприети никакви изпълнителни действия.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Решението е изцяло валидно, но в
обжалваната част е недопустимо.
Предявени са искове с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК.
Според
обстоятелствената част на исковата молба и молбата-уточнение от 11.08.2016г., в
полза на В.К.Я.и В.И.Г., чиято дъщеря и
пълномощник е посочената за ответник Л.В.Г., е издаден изпълнителен лист от 10.12.2002г. по нохд 432/02г. на Софийски окръжен съд срещу ищеца П.В.П. за суми от по 18 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършено престъпление, ведно
със законна лихва, считано от 22.04.2002г. В петитума на исковата молба се иска
признаване за установено, че вземанията по изпълнителния лист и разноските по
изпълнителното производство не се дължат от ищеца П.П., поради последващо
погасяване по давност на вземанията.
Въззивният
съд намира за допустими исковете с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за установяване недължимост на
вземания, поради новонастъпили факти след влизане в сила на съдебния акт, а
именно твърдяното последващо погасяване по давност на съдебно признатото
вземане. Процесуално легитимирани насрещни страни по него, обаче са страните по
разрешеното спорно материално право и впоследствие по изпълнителния процес.
Надлежни ответници в процесуален смисъл следва да бъдат кредиторите по
изпълнителния лист и взискатели в изпълнителния процес В.Я.и В.Г., а не техния пълномощник Л.Г.. Исковата молба
е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се
излагат твърдения, сочещи на правен интерес за търсена защита срещу определени
лица и петитум, насочен срещу друго лице,
което не разполага с пасивна процесуална легитимация. Ищецът има правен интерес
от предявяване на исковете срещу процесуално надлежните ответници –
кредиторите, а не срещу Л.Г.. С оглед разясненията на т.5 от ТР №
1/09.12.2013г., ОСГТК на ВКС и съобразно чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, недопустимото
решение подлежи на обезсилване в обжалваната част, с която са уважени исковете
и тази за разноските. Делото следва да се върне на първа инстанция с указания
за конституиране на процесуално надлежните ответници В.Я.иВ.Г. на мястото на Л.Г.,
като се разглежда само с тяхно участие.
Решението в останалата отхвърлителна
част като необжалвано е влязло в сила.
По разноските не се дължи произнасяне с
решението за обезсилване, с което не приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК.
По
изложените съображения, Софийският
градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение от 02.05.2017г.,
гр.д.53716/16г., СРС, 34 с-в в частта, с която се признава за установено по
предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че П.В.П. не дължи на Л.В.Г. сумата 15 052.42 лв. – главница, сумата
23 526.76 лв. – законна лихва върху главницата през периода 11.03.2003г. –
07.07.2016г., за които е издаден изпълнителен лист от 10.12.2002г. по нохд
432/02г. на Софийски окръжен съд, както и сумата 4 903.85 лв. – такси по
ТТРЗЧСИ и сумата 15 лв. – д.т. за вписване на възбрана 22.06.2015г.,
гр.д.48569/14г., СРС, 25 с-в, като се осъжда Л.В.Г. да заплати на П.В.П. сумата
4 969.88 лв. – разноски, а П.В.П. да заплати на Л.В.Г. сумата 2.25 лв. –
разноски.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.