№ 58
гр. Пловдив, 08.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500092 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
Жалбоподател К. С. Б., редовно призован не се явява, не се
представлява.
Постъпило е писмено становище вх. № 2059 от 08.03.2024 г. по
електронна поща.
Жалбоподател П.Р.Б., редовно призовани, представляват се от прокурор
Светлозар Лазаров.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивни жалби на двете страни срещу Решение №463/22.12.2023 г. по гр.д.
№490/2023 г. на ОС – Пазарджик, постановено по предявен от К. С. Б. против
П.Р.Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
1
сума за периода от 12.11.2019 г. до окончателното плащане, за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.209, ал.1, във вр.
чл.26, ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с Присъда №24/08.07.2019
г., постановена по НОХД №265/2018 г. на РС – Пещера, потвърдена с
окончателно Решение №149/12.11.2019 г. по ВНОХД №656/2019 г. на ОС –
Пазарджик. С обжалваното решение предявеният иск е бил частично уважен
до размера от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 12.11.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата над
размера от 25 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. предявеният иск
е бил отхвърлен, като ответникът е осъден да заплати на ищеца направените
от него разноски за държавна такса, както и разноски за процесуално
представителство, съразмерно на уважената част от иска.
Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№190/08.01.2024 г. ответникът П.Р.Б.,
представляван от прокурор от ОП-Пазарджик, обжалва решението изцяло в
осъдителната му част. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в тази част, поради нарушение на материалния закон – чл.52 от
ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ. Вредите, които ищецът претендира, са недоказани по
основание, по размер, и като пряка последица от действия на органи на ПРБ.
Със ЗОДОВ е уредена специална отговорност на държавата, която е
обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице – пряк причинител
на вредите, т.е. е гаранционно-обезпечителна. На репариране подлежат само
действително претърпените вреди, като обезщетението за неимуществените
вреди се определя по справедливост, но тези вреди следва пряко и
непосредствено да произтичат от увреждането. От събраните доказателства
не се установява факта на причинени на ищеца неимуществени вреди. Не се
установява ищецът да е търсил медицинска помощ, не е установено
ограничаване на социалните контакти – напротив, установява се, че много от
колегите на ищеца са го подкрепяли и защитавали, подкрепа получавал и от
близките си приятели. Не са ангажирани доказателства за медийно
разгласяване на воденото срещу ищеца наказателно производство, а и не
следва да се ангажира отговорността на ПРБ за действия и актове на трети
лица, каквито са медиите. Неправилно съдът е приел, че ищецът към момента
2
на привличането му като обвиняем е изпълнявал висока ръководна позиция в
системата на МВР – заеманата от него длъжност е била „Началник на група“ в
РУ – Пещера, която не се числи към висшия ръководен състав на МВР, и след
приключването на наказателното производство ищецът е бил възстановен на
същата ръководна длъжност. Не се установява настъпването на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди, и причинноследствената връзка с
незаконното обвинение. Присъденото обезщетение е завишено, не
съответства на икономическия стандарт на живот в страната, и на практиката
на съдилищата в подобни случаи – ищецът е търпял лека мярка за
неотклонение – „парична гаранция“, делото се е отличавало с фактическа и
правна сложност и е протекло в разумен срок, липсват доказателства за
прекалена интензивност на наказателната репресия срещу ищеца. Решението е
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, като не са
обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност. Неправилно и
необосновано съдът е приел, че във всички случаи от момента на
привличането до влизането в сила на оправдателната присъда ищецът е
търпял вреди, за които не е необходимо да се сочат и събират доказателства.
При недоказаност на претендираните неимуществени вреди, механизма им и
пряката причинна връзка между тях и действията на Прокуратурата, съдът е
следвало да приеме иска за недоказан, и да го отхвърли изцяло. Настоява се за
отмяна на постановеното решение в осъдителната му част, и отхвърляне
изцяло на предявения иск. При условията на евентуалност се иска намаляване
на размера на присъденото обезщетение.
С Въззивна жалба вх.№519/16.01.2024 г. ищецът К. С. Б., чрез адвокат
Л. Л., обжалва решението изцяло в неговата отхвърлителна част – за
разликата над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 25 000 лв., до претендирания размер от 50 000 лв. Поддържа се
неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния
закон – чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото
обезщетение. Съдът правилно е приел, че искът е доказан по основание, като
са установени причинната връзка между действията на ответника и
увреждането на ищеца, приел е за установени реално претърпени вреди –
уронване на престижа и репутацията на ищеца сред роднини, приятели,
познати, колеги и съграждани, накърняването на неговото достойнство,
разколебаването на доверието му в правосъдието, понесените ограничения и
3
неудобства, загубата на работата и доходите му в резултат от
дисциплинарното му уволнение. Действително след влизане в сила на
оправдателната присъда ищецът е бил възстановен на работа, но не на
заеманата преди това длъжност в ОДМВР - Пазарджик, а на друга длъжност –
„Началник на група“ в сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР – Благоевград, при
което новите му колеги при изпълнение на задълженията се отнасяли към
него с недоверие, като човек уволняван и съден, и чужд на тяхната дирекция,
той не е разполагал с жилище в гр. Благоевград, не е бил в състояние да
премести и устрои съпругата и детето си там, които обстоятелства в крайна
сметка са го принудил да сложи край на кариерата си в органите на МВР.
Неправилно съдът е определил обезщетението в занижен размер, който не
репарира в пълна степен претърпените от ищеца вреди. Настоява се за отмяна
на решението в отхвърлителната му част, и присъждане на допълнително
обезщетение за неимуществените вреди – до пълния предявен размер.
Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещните страни, като в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК никоя от тях не се е възползвала от
възможността да депозира отговор на насрещната страна.
Страните са заявили, че нямат доказателствени искания.
Прокурорът: Запознат съм с жалбата. Със жалбата на другата страна
също съм запознат. Ще взема становище по същество. Нямам доказателствени
искания.
Съдът докладва постъпило становище по електронен път от Л. Л.,
процесуален представител на въззиваемия К. С. Б., с което се взема
становище, че се оспорва въззивната жалба на Прокуратурата, поддържа се
жалбата на ищеца. Заявява се становище по съществото на спора. Не са
направени доказателствени искания. Направено е искане за присъждане на
разноски.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, запознат съм и с двете
жалби. Твърдо поддържам въззивната жалба на ОП Пазарджик във връзка с
постановеното решение. Считам жалбата за основателна, обоснована и
законосъобразна. Няма да се спирам на всички пунктове от жалбата. Според
Прокуратурата на Р България присъденото обезщетение от 25 000 лева е
завишено, като решението не съответства на принципа за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД. Решението не е съобразено с интензитета на извършените
процесуално-следствени действ4ия, тъй като видно от материалите по делото
спрямо Б. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ от 2000 лева, в
последствие изменена в „Подписка“, като по делото действително е била
налична правна и фактическа сложност, поради което разследването в крайна
сметка се оказва, че е протекло в разумен срок.
С оглед на горното, моля да отхвърлите иска на Б. като неоснователен и
недоказан, а в случай, че го приемете за основателен, да намалите размера от
25 000 лева за неимуществени вреди. Вярно е, че е оправдан, вярно е, че е
възстановен на работа в МВР.
По отношение жалбата на самия ищец я считам за неоснователна и моля
да я оставите без уважение.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 08.04.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5