Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. София, 20.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 436 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от Н.М.С., представляван от адв. Б.С., срещу разпореждане от 02.12.2020 г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производството. В жалбата се твърди, че взискателят не е предприемал изпълнителни действия повече от две години. Иска се отказът да бъде отменен.
Конституираният като взискател в производството – „С.Г.Г.“ ЕАД не изразява становище по жалбата.
В мотивите си частен съдебен изпълнител М.Б.сочи, че по делото редовно са постъпвали молби от взискателя за процесуални действия по изпълнителното дело, поради което оспорва да е налице бездействие по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
По
допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор за законосъобразността на обжалваното действие като видно и от представеното съобщение до жалбоподателя за връчено му уведомление за извършеното действие, жалбата е подадена в преклузивния срок. Дължимата държавна такса от 25 лв. е внесена, което обуславя и разглеждането й по същество.
Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по искане на „Ф.И.“ ЕАД срещу жалбоподателя, постъпило в регистратурата на ЧСИ Б.на 18.09.2015 г. С молбата са конкретизирани желани от взискателя изпълнителни способи като същевременно частният съдебен изпълнител е овластен да инициира изпълнителни действия при условията на чл. 18 от ЗЧСИ.
Съдебният изпълнител покана за доброволно изпълнение на 30.09.2015 г. и на същата дата е изпратил запорно съобщение до работодателя на жалбоподателя и до други посочени в молбата кредитни институции.
На 29.09.2017 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД.
На 29.01.2019 г. е извършена справка за действащи трудови договори като е установен действащ договор с ИДИС – И.И.ЕТ.
На 20.02.2019 г. взискателят „Ф.И.“ ЕАД е поискал да бъде направена справка за действащо трудово правоотношение и актуални банкови сметки и да бъдат наложени запори. Не се установява сред материалите по делото да са предприети действия във връзка с това искане.
На 09.03.2020 г. ЧСИ Б.е уведомен от „Ф.И.“ ЕАД за прехвърлено вземане в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД.
На 13.11.2020 г. е изпратено запорно съобщение на „А И Д ГРУП“ ЕООД, връчено на 20.11.2020 г., което дружество е потвърдило, че има сключен трудов договор с жалбоподателя.
На 27.11.2020 г. жалбоподателят е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено поради непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и липса на предприемани спрямо него изпълнителни действия за период по-дълъг от две години.
В съобщение изх. № 73963/02.12.2020 г. ЧСИ Б.е уведомил жалбоподателя, че отказва да прекрати изпълнителното дело, тъй като наведените съображения са неоснователни и не отговарят на фактическата обстановка по делото.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното производство с факта на непоискано извършване на изпълнителни действия за повече от две години. Тъй като принудителното изпълнение предпоставя възможност за въздействие върху правната сфера на длъжника поддържането на това състояние е оправдано, доколкото се явява средство за реализация на изпълняемото право. Висящността на изпълнителното производство оправдава и обезпечителните мерки. Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК придава самостойно значение на изтеклия двугодишен срок при неоправдано бездействие – погасява правото на взискателя да изисква от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия в рамките на инициираното изпълнително производство, както и възможността съдебният изпълнител да предприеме действия, ангажиращи правната сфера на длъжника. Това определя срока като процесуален.
Нормата на чл. 18 ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители предписва възможност взискателят да възложи на частния съдебен изпълнител като изследване на имущественото състояние на длъжника, така и определяне начина на изпълнение. Не се установява от материалите по делото от взискателя да е поискано и той да е бездействал при заплащане на следваща се такса по наложения запор със съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД от 29.09.2017 г. При тези обстоятелства тази дата полага начало на нов двугодишен срок, в рамките на който – на 20.02.2019 г., взискателят е поискал предприемане на нови изпълнителни действия. Това отново води до прекъсване на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, поради което и неоснователен е доводът, че е бил изтекъл.
Дадените разяснения с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС досежно влиянието на изпълнителните действия върху погасителната давност в контекста на чл. 116 б. „в“ ЗЗД не са относими към преклузивния процесуален срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В ТР № 2/2013 г. изрично е разяснено въздействието на изпълнителните действия върху давностния срок като е преосмислено предходно утвърденото разбиране, придаващо в тази връзка меродавност на изпълнителното производство. Процесуалният срок погасява процесуалното правоотношение между взискател-съдебен изпълнител и длъжник, докато давностният срок влияе върху материалното правоотношение между взискателя и длъжника. Двете правоотношения са самостоятелни. Бездействието на взискателя било да поиска предприемане на изпълнителни действия, било да поддържа предприето изпълнение по силата на възлагане посредством плащане на поискани му такси, води прекратяване на производството. Тези факти са обективно съществуващи и пряко относими към изпълнителното производство, обуславящо възможността и задължението за съдебния изпълнител да ги отчете. Евентуално изтеклият процесуален срок обаче не засяга материалното правоотношение. Изтекла погасителна давност също сама по себе си не засяга процесуалното правоотношение. Съдебният изпълнител е лишен от правомощие да я зачете дори и длъжникът да се позове на нея. Изпълнителната сила на обективираното в изпълнителния лист притезание може да бъде отречена единствено по пътя на чл. 439 ал. 2 ГПК. Това препятства изследването в настоящото производство на заявените в жалбата обстоятелства, възпроизведени и в нормата на чл. 116 б. „в“ ЗЗД – предприемане на действия на принудително изпълнение. Дали такива са налице и повлияли ли са върху давностния срок обуславя материалноправен спор, който подлежи на изследване в исков процес.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.М.С. срещу отказа на ЧСИ М.Б.да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 20158380408135.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да бъде изпратен на ЧСИ М.Б.за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:, ЧЛЕНОВЕ: