РЕШЕНИЕ
№755/11.11.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова …………………………..................и
в присъствието на Прокурор Цвета Пазаитова………….......…………………………...............................като
разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. д. № 375 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) вр.чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по предявен от С.И.Г. с посочен адрес за призоваване Затвора гр.***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул.„Ген. Н. Столетов“ №21, иск с правно основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, вр. с чл.203 и сл. от АПК, за присъждане на обезщетение в размер на 15 000.00 лева за претърпени неимуществени вреди от бездействия на администрацията на ГДИН - София да изпълни вменени ѝ по закон задължения за периода от 28.05.2021г. до 29.06.2021г. и от 30.11.2021г. до 02.12.2021г., във връзка със задържането му в тези периоди в Арест – Хасково, ведно със законната лихва от датата на постъпване в ареста до произнасяне на касационната инстанция с окончателно решение.
В исковата молба се твърдят претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя на ищеца в помещенията за задържане в Арест – Хасково. Налагало се да облекчава физиологичните си нужди в шише, в присъствието на други задържани. Това породило у него чувство на страх и унижение. Условията за изтърпяване на наказанието били нечовешки, с което се нарушавали правата му по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В килии №** и №**в Арест – Хасково не му били осигурени достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, хигиенно-битови условия, отопление и проветряване на помещенията, естествена и слънчева светлина, двигателна активност, престой на открито, медицинска помощ, възможност за личен тоалет и баня, тоалетни принадлежности и възможност за комуникация с близки по телефон.
Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор по исковата молба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, навежда доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково дава становище за недоказаност на исковата
претенция.
Административен съд – Хасково, като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Справка изх.№1083/14.07.2022г., издадена от Началник Районна служба „Изпълнение на наказанията” – Хасково (РСИН - Хасково), от която е видно следното:
1. С.И.Г. *** от 29.11.2021г. до 02.12.2021г., настанен в килия №**, и от 28.05.2021г. до 29.06.2021г., настанен в килия №**.
2. Обща площ на килия №** била 12.18 кв.м., с четири легла, една маса и две табуретки, които заемали приблизително 4.6 кв. м. от площта на килията. В килията имало неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението било посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа със жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от вентилационна система, които осигурявали постоянна циркулация на въздуха.
Общата площ на килия №** била 8.06 кв.м., с три легла, една маса и две табуретки, които заемали приблизително 4.6 кв. м. от площта на килията. Имало неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килията било посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа със жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от вентилационна система, осигуряващи постоянна циркулация на въздуха.
3. В килия №** С.Г. бил настанен с В. И. и А. О., а в килия №** с Д. И..
4. Помещенията в Арест - Хасково не разполагали със санитарен възел и течаща вода. Общият санитарен възел бил с обща площ 17,5 кв.м. и се състоял от баня, умивалня и две тоалетни. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществявал:
- по утвърден график в ареста – от 06.00 ч. до 08.00 ч. - личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30 ч. до 22.00 ч. - вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията;
- когато със задържаните лица не се извършвали процесуално-следствени действия времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползвало от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста;
- при заявено желание по всяко време на денонощието - съгласно т.20.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГДИН. Поради факта, че същият бил общ и се ползвал от всички задържани лица понякога било невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел;
- на задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично.
С.Г. упражнил правото си за къпане на 29.05.2021г., 02.06.2021г., 05.06.2021г., 09.06.2021г., 12.06.2021г., 16.06.2021г., 19.06.2021г., 23.06.2021г., 26.06.2021г. и 30.11.2021г.
5. Престоят на открито на задържаните лица в Арест - Хасково се осъществявал на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. В рамките на един час на ден престоят се ползвал от задържаните лица в работно време като графика-разпределението се определял от дежурния по арест. При престой на открито лицата се извеждали покилийно всеки ден в различен час. От 28.05.2021г. до 01.06.2021г. задържаният бил поставен под карантина във връзка с пандемичната обстановка и не бил извеждан за престой на открито. От 02.06.2021г. до 28.06.2021г. вкл., задържаният ползвал ежедневно правото си за престой на открито, както и на 30.11.2021г. и 01.12.2021г.
6. Съгласно т.59 от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, задържаните лица имали право на телефонни разговори за своя сметка. С.Г. депозирал заявление за телефонни разговори Т-69/02.06.2021. Провел такива разговори на 02.06.2021г., като поради липса на лични парични средства разговорът бил проведен със служебна фонокарта за сметка на РСИН – Хасково. Разговори били провеждани и на 22.06.2021г., 24.06.2021г., 25.06.2021г., 26.06.2021г., 27.06.2021г.
7. Медицинското обслужване в Арест – Хасково се осъществявало от медицински специалист на граждански договор. Медицински преглед на задържаните лица се извършвал след заявено желание от тяхна страна. За периода на престой в ареста С.Г. не изявявал желание за медицински преглед и не е бил преглеждан от медицинския специалист.
8. Съгласно т.26.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържала от задържаните лица, ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършвал контрол чрез проверка и давал предписания, които отразявал в дневника за извършени проверки, предписания и контрол. Килиите и общите помещения се подлагали на дезинфекция, дезинсекция и дератизация от фирма, спечелила конкурс за обществена поръчка на ГДИН. Всички общи арестни помещения се миели всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена, както и хигиената и чистотата на килиите. За целта им се осигурявали часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето по раздел IV от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН.
В справката се посочва още, че в PCИН - Хасково хигиенните материали в процесния период били закупувани от службата. Видът им се вписвал във всяка издадена фактура. Хигиенните материали се предоставяли за съхранение на младши инструктора по охраната. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия получавало приготвен разтвор за почистване, като съотношението на вода/дезинфекционен препарат се определяло от медицинското лице към ареста. Практиката наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност за тяхното здраве. Тоалетни принадлежности (сапун и прах за пране) се раздавали безвъзмездно на задържаните лица, ако същите не разполагали с такива. Килиите в Арест – Хасково били постоянно оборудвани с дюшек, възглавница и одеяла, поради което същите не се раздавали на задържаните лица. Съгласно Заповед № Л-1321/10.03.2020г., задържаните лица имали право да ползват личен постелъчен инвентар, което важало и за конвоираните от други места за лишаване от свобода. В списъка на задължителната документация, водена в арестите нямало документ, удостоверяващ нежеланието на лицето за получаване на такива материали, както и наличието на собствен постелъчен инвентар. По време на престоя си С.Г. не изявил желание и съответно не получил постелъчен инвентар от Арест – Хасково.
По делото са представени заверени копия от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. на Главен директор на ГДИН; Протокол-инспекционен лист за извършена ДДД обработка от 03.06.2021г.; Приемо-предавателен протокол за извършена ДДД обработка от 19.05.2021г.; извадка от Договор рег.№3811/15.04.2020г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на почистващи препарати и сапуни“; извадка от Договор рег.№3841/16.04.2020г. за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 1 – „Доставка на дезинфектанти“; извадка от Договор рег.№3843/16.04.2020г. за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 2 „Доставка на домакински принадлежности и предмети“; Справка за съдимост рег.№220929005000011248 от 29.09.2022г. на Районен съд – Харманли.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производството осъдителен иск е с правно основание чл.284 от ЗИНЗС и е от лице което твърди, че е претърпяло вреди в резултат на бездействия на администрацията на ГДИН.
Съгласно чл.205, ал.1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник.
Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, ГДИН със седалище гр.София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ареста към Районна служба „Изпълнение на наказанията” в град Хасково, която съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГДИН. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на РСИН - Хасково, следва да се приеме, че искът е допустим.
С оглед
установената допустимост на иска, следва същият да се прецени по същество.
Основателността на иска с правно основание чл.284, ал.1 вр. с чл.203, ал.1 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служители на ГДИН ( в случая на РСИН, гр.Хасково); 2. действително настъпила вреда – неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред.
С оглед разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС при установяване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, като по отношение на настъпилите неимуществени вреди ищецът не носи доказателствена тежест. В тежест на ищеца е да установи фактите и обстоятелствата, от които твърди да са настъпили вредите, като ЗИНЗС не въвежда презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, а само за настъпването на неимуществени вреди, при установяване на такива нарушения.
Фактическите обстоятелства, на които се основава предявеният иск са свързани с лошите условия на живот, при които е живял ищецът в Арест - Хасково, довели до подлагането му на унизително и нехуманно отношение. Твърди се нарушаване на права по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, т.е. фактическите твърдения са свързани с незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е международен договор, ратифициран и влязъл в сила за Република България и по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията тя съставлява част от вътрешното право на България. Конвенцията има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Освен това съгласно чл.1 от Конвенцията, страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията.
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.3, държавата е отговорна за условията, при които лишените от свобода и лицата, на които е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, изтърпяват наказанието, съответно мярката - в качеството ѝ на договаряща страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи има задължението да спазва забраната по чл. 3 от конвенцията по отношение на тези лица. Разпоредбата на чл.3 от КЗПЧОС задължава държавата да осигури на лишения от свобода и на лицето, изтърпяващо мярка за неотклонение задържане под стража условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора (ареста). По смисъла на чл.3 от КЗПЧОС, съгласно установената от ЕСПЧ практика по прилагането ѝ, безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката си съдът трябва да вземе предвид кумулативния ефект от условията при които е било поставено задържаното лице и продължителността на задържането му.
В случая данните по делото сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на задържането под стража, поради лошите битови условия в Арест - Хасково, изразяващи се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, проветряване на помещенията, естествена и слънчева светлина, двигателна активност, престой на открито.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено твърдението на ищеца, че през периода на задържането му в следствения арест не му е бил осигурен полагащия се на всеки лишен от свобода минимум от жилищна площ.
Видно от представената Справка изх.№1083/14.07.2022г., през периода на престоя му в ареста ищецът е бил настанен в килия №13 за периода от 29.11.2021г. до 02.12.2021г. с още две лица, и в килия №16 за период от 28.05.2021г до 29.06.2021г. с още едно лице. При така установеното, наред с посочената обща квадратура на килия №** от 12.18 кв.м. и на килия №** от 08.06 кв.м., и при отчитане на площта от 4.60 кв.м. в двете килии, заета от мебели, разполагаемата жилищната площ за всяко от настанените в килията лица безспорно е под предвидения в българското законодателство стандарт от 4 кв.м. на лице. При това положение действителното свободно пространство в килията, респ. чистата жилищна площ, не дава възможност на задържаното лице свободно да се движи в помещението, или придвижването му е изключително ограничено. Според Стандартите на КПИ, ако затворниците (арестантите) имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от другите фактори (решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков и др. против България). Съдът приема, че през целия си престой си в Арест – Хасково ищецът е бил поставен в условия, при които реално не е разполагал с минимум от 4 кв.м. жилищна площ. При наличието на мебели в килиите, заемащи площ от 4.60 кв.м., то безспорно реалната жилищна площ за едно лице е под 3 кв.м. на човек, която площ вече се възприема като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си съставляваща нарушение на КЗПЧОС. Тези условия на пребиваване на задържания С.Г. през процесните периоди безспорно са му причинили значителни затруднения и дискомфорт. Освен това според КЗПЧОС, дори и факторът „пренаселеност” сам по себе си да не е толкова тежък или сериозен, че да се определя като водещ до нарушение на чл.3 от Конвенцията, той все пак може да обоснове извод за такова нарушение, ако се комбинира с някои от другите наведени аспекти на условията на задържане – например лоши санитарно-битови условия (така в пилотното решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по делото Нешков и други против България).
От събраните писмени доказателства се установява също, че не е било спазено и изискването на чл.20 ал.2 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС в частта относно осигуряване на възможност за естествено проветряване на спалните помещения и на пряк достъп до дневна светлина. Независимо от наличието на отваряем прозорец в килиите, то предвид факта, че същият е към коридора, а прозорецът на външната стена е неотваряем, няма как да се приеме, че е налице възможност за естествено проветряване. Предвид последното и независимо от наличието на въздуховоди от вентилационна система, се налага се извода, че при престоя на ищеца в ареста на същия реално не е осигуряван свеж въздух, респ. естествено проветряване на помещението.
Съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не са му били осигурени престой и разходка на открито, в нарушение на приетите и действащи вътрешни регламенти в тази насока (чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС). От представена от ответника нарочна справка се установява, че престоят „на открито“ всъщност се извършва в оборудвано за целта помещение, с размери 14.5 кв.м. с два прозореца. Предвид последното, съдът приема за еднозначно и безспорно установено, че в следствения арест в гр.Хасково в процесния период не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място представлява помещение (стая), намираща се вътре в сградата, която макар да разполага с прозорци, не е подходяща за постигане на търсения ефект. Ето защо следва да се приеме за доказано, че реално ищецът е бил лишен от правото си на престой на открито. Макар и на последния формално да е било предоставяно правото на престой извън килията, този престой не може да се определи като такъв „на открито”, каквото де юре е изискването.
От представената Справка изх.№1083/14.07.2022г. се потвърждава, че в помещенията в следствения арест в гр.Хасково, вкл. килии №** и №**, през процесния период не е имало санитарен възел и течаща вода. Не се доказва обаче твърдението на ищеца, че през процесния период се е налагало да облекчава физиологичните се нужди в шише, в присъствието и на други задържани. В тази насока ищецът не ангажира доказателства, а твърденията му се опровергават от изложеното в цитираната справка относно достъпа на задържаните до общия санитарен възел.
Съдът намира за недоказано твърдението за неосигуряване на отопление в килиите, в които е бил задържан в процесните периоди. В предоставената от ответника справка се посочва, че отоплението в килиите се осъществявало посредством радиатор на централно отопление. Няма данни и не се твърди ищецът да е имал усещане за студ при престоя си Арест – Хасково, а и дори да са налице такива то същите биха били релевантни единствено за периода от 29.11.2021г. до 02.12.2021г., тъй като другият период на престой в ареста е бил през пролетно-летния сезон, за който е общо известно, че отопление в обществените сгради и помещения не се осигурява на основание съответната нормативна регламентация.
Недоказано е и твърдението на ищеца за лоши хигиенно-битови условия в килиите. Представените по делото Протокол-инспекционен лист за извършена ДДД обработка от 03.06.2021г.; Приемо-предавателен протокол за извършена ДДД обработка от 19.05.2021г.; извадка от Договор рег.№3811/15.04.2020г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на почистващи препарати и сапуни“; извадка от Договор рег.№3841/16.04.2020г. за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 1 – „Доставка на дезинфектанти“; извадка от Договор рег.№3843/16.04.2020г. за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 2 „Доставка на домакински принадлежности и предмети“, сочат, че от страна на администрацията на РСИН - Хасково са предприемани периодично действия в тази насока.
Неоснователно се твърди от ищеца, че по време на престоя му в Арест – Хасково не му била осигурена медицинска помощ. Видно от представената по делото официална справка този вид обслужване в ареста се е осъществявала от медицински специалист на граждански договор, като медицински преглед на задържаните лица се извършвал след заявено желание от тяхна страна, а за периода на престой в ареста С.Г. не изявил желание за медицински преглед, съответно не е бил преглеждан от медицинския специалист.
Твърдението за несигурен достъп до баня е недоказано. Съгласно чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. В случая ищецът не е бил лишен от това право, тъй като упражнил правото си за къпане на 29.05.2021г., 02.06.2021г., 05.06.2021г., 09.06.2021г., 12.06.2021г., 16.06.2021г., 19.06.2021г., 23.06.2021г., 26.06.2021г. и 30.11.2021г., т.е. по два пъти седмично. Не се доказва и на ищеца да не е била осигурена възможност за личен тоалет. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел, където е можело да осъществят действията по личен тоалет, е бил реализиран по утвърден график в ареста – по два пъти всеки ден, във времеви периоди от по няколко часа.
Напълно неоснователно се твърди от ищеца, че в Арест – Хасково не били осигурени тоалетни принадлежности. Това твърдение освен, че не се доказа по делото е и без правно значение за отговорността на държавата за вреди, тъй като същата няма задължение да осигурява на лишените от свобода или задържаните такъв вид принадлежности. В този смисъл е и разпоредбата на чл.282 от ППЗИНЗС.
В хода на настоящото производство не се установи също ищецът да е бил лишен от възможност за комуникация с близки по телефон. Съобразно чл.281 от ППЗИНЗС вр. с чл.79 от ППЗИНЗС, на Г. е било осигурено провеждане на телефонни разговори на 02.06.2021г., 22.06.2021г., 24.06.2021г., 25.06.2021г., 26.06.2021г. и 27.06.2021г., като в отделни случи дори е ползван служебния телефона на ареста поради липса на парични средства за закупуване на фонокарта. Обстоятелството, че задържаният е имал желание да провежда разговори извън установения за това график в ареста или желанието за провеждане въпреки липсата на фонокарта, не може да е в тежест на администрацията на РСИН – Хасково.
Предвид гореизложеното и независимо от несподелянето на част от твърдения в исковата молба, съдът счита, че се установяват неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в Ареста в град Хасково като в своята съвкупност те са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е пребивавал ищецът в ареста през процесните периоди, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от КЗПЧОС, респ. на чл.3 от ЗИНЗС, което дава основание да се изведе и предположението, възприето вече и в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по КЗПЧОС има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и го е направила част от вътрешното си право. Доказаните в настоящото производство като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които той е бил задържан, водят до извод, че през тези периоди за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото на суровост по чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПЧ. Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред – чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, поради което съдът приема, че предявеният от С.Г. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е доказан по основание.
Наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в случая се установява за периода 28.05.2021г. – 29.06.2021г. и 29.11.2021г. – 02.12.2021г., доколкото се доказва от представената Справка изх.№1083/14.07.2022г. че престоят на С.Г. *** е именно в посочените периоди.
Независимо, че отрицателните изживявания за ищеца по време на престоя му в ареста в гр.Хасково надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката „задържане под стража“, те не са в такава степен интензивни, че да обосноват присъждане на пълния претендиран с исковата молба размер на обезщетението. В случая се претендира такова в размер на 15 000 лева.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД при претенция за неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост. Ищецът е престоял в Арест - Хасково реално 35 дни. С оглед характера на бездействията, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в ареста, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая за процесния период е в размер на 140.00 лева, което следва да бъде присъдено заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 15 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора съгласно разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, ищецът има право на разноски. Доколкото по делото същият е бил освободен от заплащането на държавна такса и му е осигурена безплатна правна помощ, то такива не се и следват в негова полза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София, бул.***, да заплати на от С.И.Г. с посочен адрес за призоваване Затвора ***, сумата от 140.00 (сто и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 28.05.2021г. до 29.06.2021г. и в периода от 30.11.2021г. до 02.12.2021г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на РСИН – Хасково, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -21.04.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 140.00 лв. до пълния претендиран размер от 15 000.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.