Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1700 Година 04.11.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х
състав, на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар Илияна Георгиева
Прокурор Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева, административен характер дело номер 2283 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.26, ал.11 от Закона за чужденците в
Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба на С.Л.К., гражданин на
Руската федерация, родина на 13.12.1976г. в град Красноярск, с адрес в
Република България село Босилково, община Сунгурларе, област Бургас и съдебен
адрес ***, адвокат Т.К. – П. против заповед № 251з-3972/08.09.2021г. на
директора на ОД на МВР гр.Бургас, с която и́ е отказано издаване на
разрешение за предоставяне на право на продължително пребиваване в Република
България по подадено от нея заявление № 538200-6662/01.07.2021г. Прави искане
за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна и да се постанови продължаване
на производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване.
Ответникът – Директор на ОД на МВР гр.Бургас,
редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С вх. №538200-6662/01.07.2021г. С.К. е подала заявление за
предоставяне на право на продължително пребиваване на основание притежавана
виза по чл.15, чл.1 от ЗЧРБ до сектор „Миграция“ при ОДМВР-Бургас (л.68 от
делото).
Със
съобщения УРИ №538200-7230/13.07.2021г. и УРИ №538200-7340/ 14.07.2021г.
(л.93-94 от делото), тя е била уведомена, че заявлението ѝ ще бъде
разгледано по същество, след като представи виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ,
документ за платена държавна такса, документ за получено право на пенсия и
документ от българска банка за открита сметка, в която е възможно да бъде
превеждана пенсията ѝ.
В
изпълнение на указанията, с молба рег.№7539/19.07.2021г. С.К. е представила,
както следва: копие на международен паспорт виза – ек.3:2; документ за платена
държавна такса; документ за банкова сметка ***.07.2021г.; копие на документ за
унищожаване на разрешение за пребиваване №*********; копие на адресна
регистрация на чужденец; копие на жалба от 01.07.2021г.; справка за
установяване на инвалидност, преведено копие от 18.07.2021г.; медицинска
застраховка от 01.07.2021г., 04.03.2021г.; копие на разрешение за пребиваване
№********* (л.96-106 от делото).
Становище №
УРИ 5382р-3718/02.08.2021г. е изготвено от началника на сектор „Миграция“ до
директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.66-67 от делото). В него се сочи липсата на
предпоставки за издаване на разрешение на С.К., с мотив, че същата е допусната
на територията на страната с краткосрочна виза „С“ № ********* и не притежава
изискващата се по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ виза „D“. Направено е и предложение
за издаване на заповед за прекратяване на административното производство, на
основание чл.26, ал.3 от ЗЧРБ.
Със
заповед № 251з-3403/03.08.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас е
прекратено административното производство по подаденото от жалбоподателката заявление
вх.№ 538200-6662/01.07.2021г. (л.64 от делото), за предоставяне право на
продължително пребиваване, подадено на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ.
Заповедта е обжалвана пред Административен съд Бургас, който с определение
№1730/03.09.2021г. постановено по адм.дело №2096/2021г. е отменил заповедта и е
върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество по подаденото
заявление (л.61-62 от делото).
Становище рег.№
УРИ №5382р-4456/08.09.2021г. е изготвено от началника на сектор „Миграция“ до
директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.55-59 от делото), относно предоставяне
правото на продължително пребиваване по заявлението подадено от С.К..
Със заповед №
251з-3972/08.09.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.50-52 от делото),
е отказано издаване на разрешение за предоставяне на право на продължително
пребиваване в Република България по подаденото заявление. В мотивите на
заповедта е посочено, че лицето не е представило виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ, като
приложената такава с № ********* е издадена на 09.08.2017г. и валидна до 05.02.2018г., т.е. тя е с изтекла валидност. Налице е позоваване
на разпоредбата на чл.26, ал.2, във вр. с чл.15, ал.4 от ЗЧРБ и е преценено, че
след като лицето не притежава виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ, то не отговаря на изискванията
на чл.24, ал.1 от ЗЧРБ и не може да получи разрешение за продължително
пребиваване.
Заповедта е връчена на С.К. на
09.09.2021г. по електронен път и с жалба вх.№ 9614/20.09.2021г., подадена в
срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.26, ал.11 от ЗЧРБ, е обжалвана по
съдебен ред.
Жалбоподателят счита изводите на
административния орган за неправилни. Възразява, че е притежавала статут на
продължително пребиваващ в РБългария до 19.01.2021г., но поради пандемията от Covid -19 не е успяла да поднови в срок документите
си. Не оспорва обстоятелството, че издадената ѝ виза за дългосрочно
пребиваване тип „D“ е с изтекла валидност на 05.02.2018г., като сочи, че е
влязла на територията на страната на 23.06.2021г. с виза тип „С“.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.23, ал.7 от ЗЧРБ, директорите на дирекция „Миграция“, на Столична дирекция
на вътрешните работи, на областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването
на разрешение за продължително или краткосрочно пребиваване на чужденец на
територията на Република България, освен ако в този закон е предвидено друго.
Съгласно чл.18, ал.1, т.11 от Правилника за
устройството и дейността на МВР, Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които издават и
отказват издаване на разрешения за краткосрочно и
продължително пребиваване по Закона за чужденците в Република България
С оглед посочените норми обжалваната заповед,
се явява издадена от компетентен орган – директора на ОД на МВР гр.Бургас, в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в
предвидената от законодателя писмена форма, като в хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до нейната незаконосъобразност. Тя е издадена и в съответствие с материалноправните
изисквания на закона.
За да постанови обжалваната
заповед административният орган е приел, че не са изпълнени изискванията на чл.24,
ал.1 от ЗЧРБ.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, отказва
се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за
пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на
условията по чл.24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т“.
В разпоредбата на чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ, е предвидено, че
за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в
дирекция „Миграция“ или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3,
към което прилага посочени в шест точки документи, като по т.1 фигурира и виза по чл.15, ал.1 ЗЧРБ, когато такава се
изисква, и печата за последното влизане в страната. В ал.2 на същата разпоредба
е предвидено, че заявлението по ал.1 се подава не по-късно от 14 дни преди
изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на
Република България. То се разглежда и решава в срок до 14 дни, като при
необходимост от представяне на документи чужденецът се уведомява писмено, като
му се указва, че необходимите документи следва да бъдат представени в 14-дневен
срок, а при непредставяне на документите в указания срок производството се
прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.
С.К. е подала заявление по утвърден образец до директора на ОД на МВР гр.Бургас
за предоставяне право за продължително пребиваване на чужденец в РБ на
основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ. Заявлението не е било съпроводено с всички
необходими документи, поради което тя е уведомена двукратно да отстрани нередовностите по същото, като с
писмо рег.№УРИ538200-7230/13.07.2021г. и е изискана и виза по чл.15, ал.1 от
ЗЧРБ, в съответствие с изискванията на чл.24, ал.1 ЗЧРБ и чл.14, ал.1, т.1 от ППЗЧРБ.
Съгласно чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване
се предоставя на лица, които притежават виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ и са получили право на пенсия съгласно
законодателството на Република България, държавата си на произход или друга
държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната.
От анализа на разпоредбите е
видно, че са предвидени кумулативно няколко предпоставки, които следва да са
налице, за да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване. Данните от
административна преписка сочат, че лицето е представило изискващите се документи,
но не и виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ, въпреки уведомяването ѝ за това, в следствие
на което е постановен и процесният отказ.
Последното разрешение за
продължително пребиваване на жалбоподателката с № ********* е със срок на
валидност от 06.12.2019г. до 19.01.2021г.,
като същото е предадено за унищожаване на 25.06.2021г. с
приемо-предавателен протокол рег.№5382блз-32/25.06.2021г. в сектор „Миграция“,
към ОД на МВР гр.Бургас, след като тя влиза в страната с виза „С“ за
краткосрочно пребиваване на 23.06.2021г. Към този момент срокът на валидност на
разрешението за продължително пребиваване е изтекъл, поради което за да се
издадено ново, е необходимо чужденецът да влезе на територията на страната с
виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ, с която жалбоподателката безспорно не разполага.
В случая, не е приложима
хипотезата, при която не се изисква чужденеца да е влязъл в страната с виза за
дългосрочно пребиване, тъй като от жалбоподателката не е подадено заявление за
издаване на последващо разрешение за продължително пребиваване в срока по
чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ - не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения
срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, което
обстоятелство тя обосновава с епидемичната обстановка в световен мащаб и
невъзможността да пътува до страната ни.
Във връзка със световната
пандемията от Covid -19 и с оглед въведеното на 13.03.2020г.
в страната извънредно положение, с обнародвания на 24 март Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, са извършени промени в сроковете
на валидност и издаване на документи за пребиваване на чужденци в България,
като за целта е приета нормата на чл.24, ал.13 от ЗЧРБ. Съгласно тази разпоредба чужденец с разрешено продължително пребиваване
в Република България, на който срокът за пребиваване изтича по време на обявено
извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното
положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в срок до
9 месеца след отмяната на извънредното положение, като този срок не се смята за
прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване.
Продължително пребиваващ чужденец, на когото разрешеното продължително
пребиваване изтича по време на обявено извънредно положение или в срок до 9
месеца след отмяната на обявено извънредно положение, може да влезе на
територията на Република България без наличие на виза за дългосрочно
пребиваване по чл.15,
ал.1 до 9 месеца след
отмяната на извънредното положение.
Извънредното
положение в страната е отменено считано от 13.05.2020г. и срока по чл.24, ал.13
от ЗЧРБ изтича на 13.02.2021г. Жалбоподателката e влязла на територията на страната на
23.06.2021г., към който момент са изтекли както срокът на предоставеното
ѝ продължителното пребиваване, така и срока по чл.24, ал.13 от ЗЧРБ, съответно на 19.01.2021г. и на 13.02.2021г.
След като самият
законодател е предвидил условията и сроковете при които се продължава продължителното
пребиваване на лицата, в условията на световната пандемия, административният
орган следва да се съобразява с тях и не разполага със самостоятелни правомощия
да извършва преценка, съответно да приеме други такива в хода на инициирано конкретно
административно производство. Ето
защо, правилно е прието от административния орган, че в случая, не са налице предвидените от
законодателя условия да се продължи продължителното пребиваване на лицето, без
да се изисква виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ.
С оглед на изложеното и след като
заявителят не е разполагал с валидна виза тип „D“, правилно е прието от административния орган, че не
отговаря на изискванията предвидени в разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗЧРБ и в съответствие с
материалноправните изисквания на закона е постановен обжалвания отказ. Ето защо
и на основание чл.172, ал.2,
предл.пето от АПК жалбата на С.Л.К. против заповед № 251з-3972/08.09.2021г. на
директора на ОД на МВР гр.Бургас, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Л.К., гражданин
на Руската федерация, родина на 13.12.1976г. в град Красноярск, с адрес в
Република България село Босилково, община Сунгурларе, област Бургас против
заповед № 251з-3972/08.09.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: