Р Е
Ш Е Н
И Е №379
гр. Бургас, 10.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети март, през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
АХД №277 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС,
във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба, подадена от ЕТ „Халер – В.Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: община Поморие, гр. Ахелой, ул. „Минзухар“ №6, представляван от В.К.Д.,
против Заповед №П-19-0427070/30.01.2023г., издадена от директор на дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Бургас, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка
„Запечатване на търговски обект – автокъща „Халер“, находяща се в гр. Бургас,
ул. „Транспортна“, стопанисван от ЕТ „Халер – В.Д.“, ЕИК ********* и е забранен
достъп до обекта за срок от 14 дни.
Жалбоподателят иска отмяна на акта, като счита, че
е постановен при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва фактическите
основания за издаване на заповедта. Счита, че в случая заплащането на капаро
няма характер на доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, поради което и не възниква задължение да се издаде фискален бон.
Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. С., поддържа жалбата и направените с нея искания. Претендира
присъждане на разноски, по представен списък, в размер на 530лв (л. 67).
Ответникът, директор на дирекция „Контрол“
при ТД на НАП – Бургас, не се явява и не
изпраща представител. С писмено становище от 28.03.2023г. (л. 63), чрез
упълномощен представител – юрисконсулт Егов, оспорва жалбата като
неоснователна, изразява становище по съществото на спора и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително аргументира позицията
си в писмени бележки (л. 71).
І.
ФАКТИТЕ:
На 24.01.2023г. в 09:30ч. в автокъща „Халер“,
находяща се в гр. Бургас, ул. „Транспортна“, стопанисвана от ЕТ „Халер – В.Д.“,
била извършена проверка от инспектори по приходите в ТД на НАП – Бургас, за
резултатите от която бил съставен протокол за извършена проверка сер.АА
№0427070 от 24.01.2023г. (л. 9-11).
Според констатациите в този документ проверяваното
лице е регистрирано по ЗДДС и извършва дейност търговия с автомобили в нает от
него обект.
В хода на проверката инспекторите констатирали, че
на 15.02.2022г. В.К.Д. в качеството му на собственик на ЕТ „Халер – В.Д.“ е
получил от клиент сумата от 200, 00 лв. в брой – капаро за лек автомобил с
марка „Хонда“, модел „Джаз“ (л. 13).
Установено било, че за приетата в брой сума от 200
лв. не бил издаден фискален касов бон от монтираното, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство – модел Datecs DP – 150, с ИН на ФУ:DT835672 и ИН на ФП:02835672. При
заплащане на услугата не била издадена и ръчна касова бележка от кочан.
В графа „Искания, възражения и бележки“ на
съставения протокол проверяваното лице вписало, че на 15.02.2022г. една госпожа
проявила интерес към предлагания в автокъщата автомобил с марка „Хонда“, модел
„Джаз“, поради което оставила капаро в размер 200 лв. за запазването на същото
МПС за другия ден. Впоследствие госпожата се била отказала от закупуване на
автомобила, като заявила на търговеца, че ще се върне при него, за да си вземе
обратно капарото.
При проверката бил разпечатан периодичен отчет на
фискалната памет за периода 01.02.2022г. до 28.02.2022г. (л. 12), от който
проверяващите установили, че на 15.02.2022г. нямало регистрирани продажби от
търговеца.
На 30.01.2023г. била издадена оспорената заповед, с
която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект и
забрана за достъп, за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Издателят
на заповедта изложил установените при проверката факти, въз основа на които
направил извод, че търговецът не е
спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба по
установения ред. Преценил извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във
връзка с чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Продължителността на мярката аргументирал с
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на
търговската дейност, средно-дневния оборот в размер на 4 912,34лв.,
декларираните от търговеца финансови резултати по години (данъчна печалба за
2021г. – 10 551, 60 лв., за 2020г. – 11 827, 58 лв. и за 2019г. –
7 185, 20 лв.), както и наличието на непогасени изискуеми публични задължения
в размер на 67 884, 49 лв. Административният орган посочил и, че така
създадената от търговеца организация на работа позволява част от оборота да не
се отчита през фискалното устройство и дейността да не се извършва в
съответствие с Наредба Н-18/2006г. на МФ. Според органа невъзможността за
проследяване на реализираните обороти обосновавала необходимостта да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения.
На 30.01.2023г. бил издаден и акт за установяване на административно нарушение №F694035 (л. 42) за това, че с посоченото деяние са
осъществени признаците на състав на административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
С
административната преписка по делото са представени и справка за приходи и счетоводни финансови резултати (л.
14-20); справка за регистрирани фискални устройства на ЕИК (л.
21); справка за общите задължения на В.К.Д. (л. 22-39),
сочеща за наличие на непогасени такива; данни от документ за продажба от ФУ с FDRID:4403973
за период 01.01.2022г.-31.12.2022г. (л. 40-41).
Представени
са и доказателства, удостоверяващи наличие на материална компетентност на
органа, издал оспореният акт.
ІІ.
ПРАВОТО:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо
което е приложена принудителната административна мярка, в законоустановения с
чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма, от
компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС.
В случая правомощията за налагане на принудителната
административна мярка са делегирани на директора
на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас с точка 1 от заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (л. 44).
При издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Заповедта съдържа законоизискуемите реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, мотиви, срок и ред
за обжалването ѝ, подпис на издателя. Посочени са
и съответните правни норми, обосноваващи издаването ѝ.
Съдът
установи, че материалният закон е приложен неправилно.
Принудителната административна мярка е наложена на
основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.
Според хипотезата на посочената правна норма
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба по
чл. 118 ЗДДС, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В случая съдът намира, че не е доказано извършване
на продажба на стока или услуга, за която търговецът да дължи издаване на
фискална касова бележка по см. на чл.118, ал.3 от ЗДДС, респ. не е налице
неспазване разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.
Административният орган е приел, че плащането, във
връзка с което е констатирано нарушението, е такова, представляващо „капаро“ –
предплатена в брой сума в размер 200 лв. като гаранция, че ще бъде сключен
договор за покупко-продажба на автомобил.
Съгласно чл.93 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) задатъкът (употребявано в гражданския оборот като синоним на
„капаро“) представлява имотно благо, което едната страна дава на другата в
момента на сключване на договора в потвърждение на това, че същият е сключен и
за осигуряване на неговото изпълнение.
Предварителните плащания (задатък, капаро,
предплата, депозит, гаранции и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки,
имат различни облигационноправни функции - потвърдителна, обезпечителна
(гаранционна), обезщетително-наказателна функция.
За определяне данъчното третиране на тези
предварителни плащания на първо място следва да се установи дали е налице
конкретна доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, насрещна престация за
която се явява предварителното плащане.
В практиката на Съда на Европейския съюз е прието,
че на облагане с ДДС подлежат доставките на стоки или услуги, а не плащанията,
извършени като насрещна престация за такива доставки. Плащанията за доставка на
стоки или услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат
предмет на ДДС (Решение на Съда на Европейския съюз №С-419/02, Решение на СЕС
№С-277/05 и др.).
В случая услугата, представляваща равностойност на
заплатената сума, не е индивидуализирана по никакъв начин (като предмет и
цена), поради което и с оглед цитираната практика на Съда на Европейския съюз,
не може да се приеме, че извършеното в тази връзка плащане може да бъде предмет
на облагане с ДДС, съответно на документиране по правилата на чл. 111а -120 от ЗДДС, сред които е и чл. 118 от с.з., посочен във връзка с нарушения по чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съдът на Европейския съюз е приел, че задатъците не
се окачествяват като възнаграждение за получена доставка, когато са индикатор
за сключването на договор, предполагат доброто му изпълнение и могат да имат
характер на обезщетение в предварително определен размер.
В никоя от типичните си функции – потвърдителна и
доказателствена, обезщетителна, обезпечителна или на отметнина, капарото
(задатъкът) не е част от престацията на купувача, т.е. от цената. В този смисъл
е и Решение № 10803/27.10.2021 г., постановено по адм. д. № 3622/2021 г. по
описа на ВАС, първо отделение. При еднородност на задатъка и на престацията се
извършва прихващане на задатъка от престацията, но прихващането би се извършило
едва към момента на престацията. Kъм момента на даването на капаро, то не
представлява част от цената, освен ако не е уговорено да има функцията на
аванс, каквото твърдение административният орган не е въвел в хода на
производството и съответно този факт е извън предмета на доказване (по аргумент
от чл. 8, ал. 2 и чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК). А и доколкото
услугата не е била индивидуализирана, плащането на сумата от 200,00 лв. не може
да бъде счетено за авансово плащане по смисъла на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС.
Изложеното предпоставя извод, че с приемането на
капаро на 15.02.2022 г. жалбоподателят не е извършил касова доставка/продажба
на стока и не е получил плащане срещу своя престация, поради което и не е
дължал издаването на фискална касова бележка.
Ето защо съдът приема, че не е налице облагаема
доставка, респ. продажба и съответно неизпълнение на задължението, визирано в
чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За целите на ЗДДС, за да е облагаема платената сума, тя
следва да е насрещна престация за предоставена услуга в рамките на
правоотношение, възникнало между страните. След като в случая процесната услуга
не е ясно индивидуализирана, то за получателя на сумата не възниква задължение
по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което незаконосъобразно органите по приходите са
приели за осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС.
Отделно от това, съдът намира оспореният акт за
немотивиран в частта му относно продължителността на срока, за който се прилага
мярката. Изложените в заповедта фактически и правни основания относно размера
на средно-дневния оборот на обекта и на декларираните от търговеца финансови
резултати са общи, нямат връзка с конкретния случай и не могат да обосноват
необходимостта от налагане на ПАМ за срок около средния от предвидения от
законодателя. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства,
същите представляват само факти и статистически данни, които не съдържат ясни
правила за определяне срока на принудителната административна мярка. Липсата на
убедителни и относими мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява
нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание
за незаконосъобразност на административния акт.
Изложеното предпоставя извод, че материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ при хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,
са недоказани.
Поради това съдът намира, че обжалваната заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани от него разноски по делото в
размер на 400лв. (50 лв.- държавна такса и 400 лв.- възнаграждение на адвокат).
ДДС в размер на 80 лева върху платеното адвокатско възнаграждение не следва да
се присъжда. Този данък съгласно разясненията, дадени в дела на СЕС - С-427/16
и С-428/16, не е дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение,
а е косвен данък върху определената данъчна основа.
Предвид изложеното
и на основание чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №П-19-0427070/30.01.2023г., издадена от директор на
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас, с която на основание чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка „Запечатване на търговски обект – автокъща „Халер“, находяща се в гр.
Бургас, ул. „Транспортна“, стопанисван от ЕТ „Халер – В.Д.“, ЕИК ********* и е
забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА НАП гр. София да
заплати на ЕТ „Халер – В.Д.“, ЕИК *********,
представляван от В.К.Д. сума в размер на 450 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: