Определение по дело №828/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№   1254

 

гр.Бургас,    03.07.2019г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, в закрито заседание, на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №828 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба с вх. №8974/07.06.2019г., подадена от Боян Георгиев Бонев, изпълнителен директор на „Сънсет Ризорт“ АД, ЕИК:********* – длъжник по изпълнително дело №20198000400202 на ЧСИ Ивелина Божилова, с адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Шишман“ №4, ет.2 и със съдебен адрес:***, против действия на ЧСИ Ивелина Божилова, представляващи приемане на разноски по изпълнителното дело в частта за адвокатския хонорар и в частта за определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Твърди се, че с получаване на поканата за доброволно изпълнение дружеството длъжник било уведомено за приетия като разноски по изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 5867,49 лв., който счита за прекомерен. Излага доводи, че в конкретния случай, поради обстоятелството, че след получаване на ПДИ длъжникът е платил всички суми по изпълнителното дело и по същото не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение, то адвокатско възнаграждение се дължи само за образуването на изпълнително производство, което съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 200 лв. Посочва се, че дори да се приеме, че адвокатското възнаграждение следва да се изчисли според правилото на чл. 10, т.1 и т.2 от горепосочената наредба, то в този случай същото би било в общ размер от 1962.77 лв. /200 лв. за образуване и 1762.77 лв. за защита и процесуално представителство/, а ЧСИ е приел адвокатски хонорар в размер на 5867.49 лв., който надвишава повече от два пъти определения в наредбата минимум.

На следващо място се посочва, че не са представени доказателства, че така претендираното възнаграждение е реално заплатено.

Претендира се намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 200 лв., евентуално до размера от 1962.77 лв., ако съдът приеме, че възнаграждение се дължи и за защита и процесуално представителство по изпълнителното дело, или цялостна отмяна на постановлението в случай, че съдът приеме, че възнаграждението не е реално заплатено.

В случай, че бъде уважена жалбата, се претендира намаляване и на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1070.20 лв. като частично неоснователна.

         Против жалбата е постъпило възражение от взискателите по изпълнителното дело А.К., гражданин на Ирландия, роден на ***г. в Дъблин и Б.М.К., гражданка на Ирландия, родена на ***г. в Дъблин, чрез адв. Верджиния Д. - САК, с което жалбата се оспорва като недопустима, необоснована и недоказана. Изложени са съображения и се иска от съда да я остави без разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение.

По делото е представено становище от ЧСИ Ивелина Божилова, в което се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Бургаският окръжен съд във връзка с подадената жалба съобрази следното:

Изпълнително дело №201980004002020/2019г.  по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с район на действие – Окръжен съд – Бургас е образувано по молба на взискателите А.К. и Б. Мари, въз основа на представен изпълнителен лист №80/06.03.2019г. на Окръжен съд Бургас, с който е осъдено „Сънсет ризорт“ АД да заплати на А.К. и Б. Мари следните суми: 1070,20 лв. – съдебно деловодни разноски; 5269,96 лв. – разноски за въззивното производство; 2933.75 лв. – разноски за касационното производство.

ЧСИ е изготвил и изпратил покана за доброволно изпълнение с изх. №06171/18.03.2019г., получена от длъжника на 04.04.2019г., чрез Николина Йовкова – пълномощник, видно от известието за доставяне /л.116 от изпълнителното производство/. С поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е уведомен както за размера на задължението по изпълнителното дело, така и за дължимите от него разноски по изпълнението, приети от ЧСИ.

На 12.04.2019г., в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е погасил цялото задължение, така както е посочено в поканата за доброволно изпълнение, включително и приетите от ЧСИ разноски, видно от намиращото се по делото платежно нареждане /л.128/.

Като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, настоящият състав намира подадената жалба за недопустима. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 436 от ГПК, жалбата срещу действия на съдебния изпълнител се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

В т.2 от ТР 3/2015г. от 10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че длъжникът може да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с  който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за  доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен  лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В разглеждания случай, на 04.04.2019г., длъжникът е узнал за приетите от ЧСИ разноски по изпълнението и от този ден за него е започнал да тече едноседмичният срок за обжалване на съответното действие, който срок е изтекъл на 11.04.2019г.

Жалбата е депозирана на 19.04.2019г., видно от материалите по изпълнителното дело /л. 120/., т.е. след изтичане на преклузивния едноседмичен срок. Няма никакви данни, нито твърдения да е била изпратена по пощата или чрез куриер.

Ето защо, като е депозирана след изтичане на законоустановения срок за обжалване действията на съдебния изпълнител, жалбата е просрочена и като такава е недопустима, което налага същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Не е направено искане за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство от никоя от страните, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,

                                              

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №8974/07.06.2019г., от Боян Георгиев Бонев, изпълнителен директор на „Сънсет Ризорт“ АД, ЕИК:********* – длъжник по изпълнително дело №20198000400202 на ЧСИ Ивелина Божилова, с адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Шишман“ №4, ет.2 и със съдебен адрес:***.

ПРЕКРАТЯВА  производството по в.гр.д.№828/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     

                                                                                      2.