№ 15908
гр. С, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110115689 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул. В № 9, подадена чрез
адв.Б, със съдебен адрес гр.С, ул.“Г“ № 31, офис-партер, насочени срещу „ЕОС М“ ЕООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6, сграда М Т, етаж 6,
представлявано от Р И М-Т и Т И В, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата 529.30 лева, представляваща главница по договор
за предоставяне на кредит Т, за която на 09.12.2011 г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 17826/2011 г. по описа на СРС, 40 състав, в полза на „Т Ф С» ЕООД, като
последното е прехвърлило вземането си на ответника с договор за цесия от 28.06.2018 г., а
той от своя страна образувал изп.дело № ... по описа на ЧСИ А П, рег.№... от КЧСИ за
събиране на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се твърди, че ищецът е осъден с процесния изп.лист да заплати на
„Т Ф С“ ЕООД, следните суми: сумата 529.30 лева, представляваща главница по договор за
предоставяне на кредит Т, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2021 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 331.77 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 01.10.2007 г. до 28.02.2021 г., сумата от 300.00 лв., представляваща такса за
обслужване на кредита, както и сумата от 25.00 лв., представляваща направени разноски по
делото.
Сочи се, че по въз основа на така издадения изп.лист е образувано изп.дело едва през
2019 г., когато вече вземането е било погасено по давност. По самото изп.дело е наложен
запор през м.февруари 2023 г., по който са превеждани суми към ЧСИ. Според ищеца обаче
за ответното дружество не съществува право на принудително изпълнение, доколкото
вземането, за което то се упражнява, е погасено по давност най-късно на 09.12.2016 г.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорв, че на 09.12.20211 г. неговият праводател е снабден с изп.лист
1
по ч.гр.д.№ 17826/2011 г. по описа на СРС, 40 състав за процесната сума, но твърди, че
изп.дело за събирането й е образувано още през 2012 г. и това е изп.дело № 138/2012 г. по
описа на ЧСИ А П, рег.№... от КЧСИ. Ответникът, позовавайки се на аргументи от ТР № 3
от 28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТКВКС, обосновава становище, че до
приемането на ТР 2/2013 г., се прилага ППВС 3/1980 г., според което по време на
изп.производство давност не тече. Навежда доводи, че давността е спряла да тече на
26.06.2015 г., като от този момент е започнал да тече нов давностен срок, който не е изтекъл
към 18.01.2019 г., когато е поискано от ЧСИ прилагане на определен изп.способ по
новообразуваното изп.дело, а именно запор на вземанията на длъжника. С оглед на това
оспорва доводите на ищеца, че задължението му е погасено по давност най-късно към
09.12.2016 г.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск.
В условията на евентуалност, ако съдът уважи иска, се прави възражение за прекомерност
на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
изложеното в исковата молба, съответно в отговора на исковата молба.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност. С оглед наведеното в исковата молба основание
за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото писмени
доказателства, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 09.12.2011 г. въз основа на
заповед за изпълнение от 31.05.2011 г. по ч.гр.д. № 17826/2011 г. по описа на СРС, 40
състав, за следните суми: сумата 529.30 лева, представляваща главница по договор за
предоставяне на кредит Т от 17.08.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2011
г. до окончателното й изплащане, сумата от 331.77 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 01.10.2007 г. до 28.02.2011 г., сумата от 300.00 лв., представляваща такса за
обслужване на кредита, както и сумата от 25.00 лв., представляваща направени разноски по
делото, дължими към „Т Ф С ЕАД, вземането за които е прехвърлено на ответника с
договор за цесия, и за събирането на които суми е образувано изп.дело № ... по описа на
ЧСИ А П, рег.№... от КЧСИ.
По делото не се спори по фактите, спори се по правото. Погасено ли е вземането на
ответника срещу ищеца.
Съдът приема, че чл.117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.117, ал.2 ЗЗД
налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на
2
това, за установените с влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД е приложимо и същите се погасяват с 5-годишна давност. Предвид липсата на
други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да
тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 09.12.2011
г.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 2012.... по описа на ЧСИ А П,
същото е образувано на 18.03.2012 г. за принудително събиране на процесните сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 09.12.2011 г. Праводателят на ответника е подал
молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното
изпълнение, като в молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано извършването
на конкретни изпълнителни действия. По посоченото изпълнително дело са извършвани
следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване
на изпълнителни действия, както следва: на 26.03.2012 г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника; на 06.04.2012 г. е постъпило плащане по изпълнителното дело; на
21.05.2012 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника; на 11.11.2015 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника; на 21.12.2015 г. взискателят е подал
молба за извършване на изпълнителни действия – запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника; на 31.05.2017 г. е постъпило плащане по изпълнителното дело; на 02.10.2017 г.
взискателят е подал молба за извършване на изпълнителни действия – запор върху
банковите сметки на длъжника; с молба от 10.09.2018 г. ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото, тъй като с договор за цесия е придобил вземанията,
предмет на изпълнителното дело.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ А П,
същото е образувано на 19.02.2019 г. за принудително събиране на процесните сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 09.12.2011 г. Ответникът е подал молба до съдебния
изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата е
налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано извършването на конкретни изпълнителни
действия. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни
действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни
действия, както следва: на 12.03.2019 г. държавата е присъединена като взискател по
изпълнителното дело; на 06.11.2020 г. взискателят е подал молба за извършване на
изпълнителни действия – запор върху банковите сметки на длъжника; на 05.01.2021 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника; на 19.03.2021 г. взискателят е подал
молба за извършване на изпълнителни действия – запор върху банковите сметки на
длъжника; на 07.04.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника; на
11.01.2023 г. взискателят е подал молба за извършване на изпълнителни действия – запор
върху банковите сметки на длъжника; на 17.01.2023 г. взискателят е подал молба за
извършване на изпълнителни действия – запор върху банковите сметки на длъжника; на
14.02.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника; на 20.02.2023 г. е
постъпило плащане по изпълнителното дело.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020
г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява,
че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
3
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че изпълнително дело № 2012.... по описа
на ЧСИ А П е прекратено по силата на закона на 21.05.2014 г., доколкото след последното
валидно изпълнително действие на 21.05.2012 г. - наложен запор върху банковите сметки на
длъжника, изп.действие не е поискано от взискателя, нито е предприето служебно от ЧСИ,
като извършените след този момент изпълнителни действия са без правно значение като
извършени по вече прекратено изп.производство. Като съобрази постановките, залегнали в
ТР № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, съдът намира, че новата погасителна давност за вземанията,
предмет на процесния изпълнителен лист, е започнала да тече на 26.06.2015 г. В периода на
течение на 5-годишната погасителна давност, както се установи е било образувано ново
изпълнително дело на 19.02.2019 г., по което са предприети посочените по-горе
изпълнителни действия, всяко от които прекъсва давностния срок по отношение на
процесните вземания. От всяко прекъсване на давностния срок започва да тече нов такъв,
който, както беше посочено, е 5-годишен и към настоящия момент не е изтекъл, поради
което и задълженията на ищеца не са погасени по давност, тъй като последно давностният
срок е прекъснат на 14.02.2023 г.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но същият не е
поискал присъждането на разноски, като по делото липсват и доказателства за извършването
на такива от страна на ответника, поради което не следва да се ангажира отговорността на
ищеца по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от В. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул. В № 9, подадена чрез адв.Б, със съдебен адрес гр.С, ул.“Г“ №
31, офис-партер, срещу „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.“Р П К“ № 4-6, сграда М Т, етаж 6, представлявано от Р И М-Т и Т И В, за признаване за
установено в отношенията между страните, че В. Д. Г. не дължи на „ЕОС М“ ЕООД сумата
529.30 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит Т, за която на
09.12.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 17826/2011 г. по описа на СРС, 40
състав, в полза на „Т Ф С» ЕООД, като последното е прехвърлило вземането си на
ответника с договор за цесия от 28.06.2018 г., а той от своя страна образувал изп.дело № ...
по описа на ЧСИ А П, рег.№... от КЧСИ за събиране на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5