Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 210 Година 2018, 06.07. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .………………….....……
граждански състав ………………………
На двадесет и трети май …….…...............………
Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: …………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар ………………………….…… Жана Кметска
......…………………………………
Прокурор
……….....……………………………........……………........……………….………
като разгледа докладваното от ……….………
Р. Калиманова ……………....…………
гражданско дело номер ……… 1738…… по
описа за …... 2017.….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД за предявените при условията на евентуалност искове, както и чл. 108 от ЗС.
Образувано е по повод
исковите претенции на „Каучукова компания ДС“ ООД, ЕИК *********, със седалище
град Ямбол и адрес на управление ж.к. „Индустриален“, ул. „Сокол“ № 13,
представлявано от Д. Г. Ш. и С.И.И. заедно и поотделно чрез назначения му
особен представител против С.И.И., ЕГН ********** и Р.Т.И., ЕГН **********,***,
за приемане за установено, че инкорпорираният в нотариален акт № **, том **, рег.№
****, нотариално дело № ***от **.**.2*** година договор за покупко-продажба,
сключен между страните в настоящото производство е нищожен поради накърняване
на добрите нрави, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца
владението по отношение на процесния имот, предмет на същия. При условията на
евентуалност по отношение на първия установителен иск за прогласяване нищожност
на сделката на соченото основание се поддържа и такъв за приемане за
установено, че процесният договор е нищожен като сключен във вреда на
представлявания по сделката, а именно ищеца. В подкрепа на отправените искания
са представени и ангажирани доказателства.
Ответниците по делото -
физически лица чрез процесуалния си пълномощник оспорват така предявените
против тях искови претенции и молят същите като неоснователни и недоказани да
бъдат отхвърлени. Също сочат доказателства.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от
събраните и ангажирани по делото доказателства, а и това не е спорно между
страните в настоящото производство, че Д. Г. Ш. и ответника С.И.И. са
съдружници в ищцовото дружество, както и че то се управлява и представлява от
тях двамата като управители заедно и поотделно. Не е спорно също така, че ответниците
са съпрузи и са били такива по време на извършване на процесната атакувана в
настоящия процес сделка.
Видно от
доказателствения материал, на 10.06.2005 година ответникът С.И. като физическо
лице е сключил с „Интертайм Бургас“ ООД договор за строителство и предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД, по силата на
който дружеството се е задължило да построи и му предаде в уговорената степен
на завършеност, както и му прехвърли в собственост под формата на нотариален
акт недвижим имот, находящ се в град Созопол, местността „Боруна“, в
новострояща се по одобрен архитектурен проект четириетажна сграда, в строително
петно №1, разположено в западната част на УПИ ІІІ-1354 в кв.44 по плана на град
Созопол и представляващ ателие дясно на втори жилищен етаж, със застроена площ
от 53.03 кв.м. срещу заплащане от негова страна на сумата от 30000 лева без ДДС
в срок до 30.12.2005 година, но не по-късно от датата на сключване на
окончателен договор. На 12.10.2005 година между страните по разгледания договор
и ищеца, представляван от ответника С.И. е сключен анекс към същия, с който
подписалите те го дружества и физическо лице са постигнали съгласие окончателният
договор в нотариална форма за прехвърляне на правото на собственост по
отношение на имота, предмет на предварителния да бъде сключен с ищеца срещу
заплащане от страна на последния на уговорената продажна цена, ведно с
дължимото ДДС в срок до 15.10.2005 година, в който срок да бъде сключен и
окончателния договор. На 17.10.2005 година „Интертайм Бургас“ ООД е прехвърлило
на ищцовото дружеството с нотариален акт № 151/17.10.2005 година, том IV, рег.
№ 4114, дело № 592 от 2005 година на нотариус с рег. № 257 на НК и район на
действие Бургаския районен съд собствеността върху процесния имот за цена в
размер на 36000 лева с ДДС. Издаден е и съпътстващия сделката документ, а
именно фактура под №********** от 14.10.2005 година за сума от 36000 лева с
ДДС.
През 2008 година и
по-точно на 5 декември страните по делото са сключили процесната сделка, по
силата на която ищцовото дружество „Каучукова компания ДС” ООД, представлявано
от управителя си С.И. е прехвърлило на С.И. като физическо лице правото на
собственост върху описания по-горе имот, предмет на предварителния договор и
анекса към него, а именно: недвижим имот с идентификатор № 67800.504.240.2.9,
представляващ ателие за творческа дейност, с площ от 53.03 кв.м., ведно с
прилежащи общи части 9.18 кв.м., находящо се на адрес град Созопол, п.к. 8130,
ул. „Боруна“, ет. 2, ателие десен, намиращо се в сграда № 2 , разположена в ПИ
с идентификатор 6№7800.504.240 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007
година, изменена със Заповед № КД-14-02-1505/19.11.2008 година, при граници: на
същия етаж - 67800.504.240.2.8, под обекта - 67800.504.240.2.7, и над обекта -
67800.504.240.2.11, за сумата от 26300 лева без включен ДДС /31560 лева с ДДС/,
която сума съгласно записа в така сключения договор е била заплатена от
купувача изцяло в брой.
С оглед направените в
тази насока искания и за установяване на наведените от страните твърдения в
настоящото производство е допусната и извършена основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по които в представените по делото и
приети от съда заключения е посочило, че с фактура № ********** от 14.10.2005 година
първата от двете разгледани по-горе сделки е документирана съгласно
изискванията на ЗС. В оборотната ведомост на ищеца за 2005 година е отразено
увеличение на придобитите недвижими имоти на стойност 30000 лева. Също така, в
справката за разходите за придобиване на дълготрайни материални активи за 2005
година, подадена като част от годишния статистически отчет в НСИ, е отчетено
придобиването на нежилищни сгради на същата стойност, която съответства на
стойността без ДДС за закупеното ателие по горецитираната фактура. Същата е
включена в дневника на покупките за месец ноември 2005 година. С оглед
обстоятелството, че и двете дружества по сделката са регистрирани по ЗДДС, на
ищцовото е възстановен ДДС на стойност
6000 лева. Вещото лице е установило, че в представеното извлечение от
разплащателна сметка на „Каучукова компания ДС ”ООД е отразено постъпление на сума от 26600 лева
на 14.11.2005 година. Наредител на операцията е С.И., а основанието, посочено в
банковото извлечение е „вноска по разплащателна сметка“. В приложената към
делото заверена от банката вносна бележка от 14.11.2005 година за внасянето на тази
сума от първия ответник като основание за операцията е записано „възстановяване
на сума“. Квитанцията от 14.11.2005 година на стойност 3400 лева носи всички
необходими реквизити по ЗС, като вписаното в нея основание е „Възстановени
средства“. Стопанската операция по процесната сделка е документално отразена с
фактура № **********/**.**.2*** година на стойност 31560 лева, придружена с
касов бон от фискален апарат на същата стойност. Посочено е, че стойността на
продадения имот е получена в касата на дружеството чрез касова вноска от С.И.,
което е документирано с квитанция от 20.12.2008 година, носеща всички
необходими реквизити. Продажбата на актива, както и съставените във връзка с
нея документи, са отразени в синтетичните счетоводни регистри на дружеството. Било
е предприето и отразено намаление на притежаваните дълготрайни активи с 30000
лева по перо „Сгради“; със същата стойност е отразена продажбата на актива и в
аналитичната партида по сметка 203 Сгради, както и в амортизационния план през
2008 година. Отписаният актив е посочен с балансовата си стойност и в годишната
данъчна декларация за 2008 година. Фактурата под № **********/**.**.2*** година
е отразена в дневника на продажбите на ищеца през отчетен период декември 2008
година. Стойността на дължимия ДДС по нея в размер на 5260 лева е включена в
сумата на начисления ДДС за внасяне. Дължимият ДДС е разчетен съобразно
изискванията за ДДС. Вещото лице е посочило,
че инвентаризационен опис на паричните средства в касата на дружеството - ищец
към 31.12.2008 година, както и такъв към 31.12.2009 година не му е бил
представен. По баланс към първата посочена дата касовата наличност е 975 хиляди
лева, която не е потвърдена с инвентаризационен опис, каквото е изискването на
ЗС и счетоводната политика на ищеца. По данни от счетоводния баланс към втората
дата паричните средства са на стойност 1004 хиляди лева, от които касова
наличност в лева - 678 хиляди лева, касова наличност във валута -
равностойността на 325 хиляди лева и 1 хиляди по разплащателната сметка на
дружеството. При съобразяване на тези данни, вещото лице е заключило, че при наличието
на парични средства в касата на дружеството на стойност 975 хиляди лева в
началото на 2009 година и задължения в установен от него размер на 720 хиляди
лева не би имало нужда да се търсят средства от финансово-кредитни институции,
за което са налице данни по делото. Това обстоятелство, както и липсата на
описи поставят под въпрос действителността на касовата наличност в края на 2008
година и 2009 година. В изпълнение на допълнително поставена задача експертът е
изследвал извлечението от левовата разплащателна сметка на дружеството, в
резултат на което е стигнал до заключението, че през проверявания период - месец
октомври 2005 година се констатира теглене в брой от тази сметка от С.И. на следните
дати: 17.10.2005 година - сумата от 71570 лева и на 24.10.2005 година - сумата
от 5000 лева. Основанието, вписано в извлечението е „теглене“. За така
изтеглените суми в брой експертът не може да даде отговор за какво са разходвани,
поради факта, че липсват данни за движението на паричните средства в касата на
дружеството. Данните от извлечението показват и вноски, извършени от С.И. на
различни дати от месеците октомври и ноември 2005 година в общ размер от 38300
лева, с основание „вноска по разплащателна сметка“. От тях сумата от 26600 лева
е внесена след датата на теглене на горепосочените суми от С.И. /17.10.2005 година/
с основание „възстановяване на сума“. Експертът е констатирал и разминаване
между реквизите на вносната бележка за сумата от 26600 лева и отчета по
банковата сметка на ищеца за дата 14.11.2005 година по отношение на реквизита
„основание“ - в първата е посочено „възстановяване на сума“, а във втория
„вноска по разплащателна сметка“. Допълнил е в тази връзка, че съгласно чл.10
т.7 от Наредба №3 от 29.09.2005 година за паричните преводи и платежните
системи банката следва да посочи данни относно плащането в съответствие с
данните, съдържащи се в приетия от нея платежен документ.
По делото е допусната и
извършената и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в представеното
по делото и прието от съда заключение е посочило, че средната пазарна цена на
процесния имот към **.**.2*** година, изчислена по метода на „Сравнителните
стойности“ при степен на завършеност по предварителния договор от 10.06.2005
година е в размер на 77140 лева. Същата тази стойност, изчислена по посочения
метод, но чрез посредствено сравнение е определена от експерта на сумата от 37400
лева.
От заключението на
приетата съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите за
„ръководител“, положени в счетоводния баланс и в отчета за приходите и
разходите на ищеца за 2008 година не са изпълнени от Д. Г. Ш.. Последният е
изпълнил подписите, положени в искане за кредит, подадено от „Каучукова
компания ДС ”ООД до „Уникредит Булбанк“ АД, както и тези за „ръководител“ в
горепосочените счетоводни документи с налични отпечатъци от кръгъл печат.
За установяване на
наведените доводи и твърдения страните са ангажирали по делото и гласни
доказателства. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Иван К. сочи, че
познава съдружниците в „Каучукова компания ДС” ООД. Между 2005 и 2009 година същият
е обслужвал същото счетоводно. В този период Ш. се е занимавал с техническите
въпроси, а И. с финансовите и счетоводството, тъй като бил счетоводител. Пояснява,
че двама служители от неговата счетоводна фирма, а именно Драгнева и съпругата на ответника И. на 29 май
2009 година са взели документите и са ги отнесли в друг офис. През месец
ноември 2008 година И. отишъл при свидетеля и му казал да напише протокол от
общо събрание на дружеството за продажба на имота; И. бил упълномощен да
подпише документите на дружеството. В началото на 2009 година ответницата И.
занесла нотариалния акт за продажба на имота и фактура. Свидетелят й честитил
като съпруга на купувача И.. С нея извършили годишно приключване - отчетна
стойност, изхабяване и балансова стойност на имота. През 2011 година другият
съдружник Ш. отишъл при свидетеля да го пита нещо и тогава станало дума за
заминаването му в Созопол. Свидетелят го попитал къде ще отседне, а Ш. му отговорил,
че смята да бъде в апартамента на дружество. К. го попитал дали С. го пуска
там, от който въпрос Ш. останал много учуден. Свидетелят му съобщил за протокол
от общо събрание, на което той дал съгласието си за продажба на имота, какъвто
този съдружник никога не бил виждал и подписвал.
Свидетелят
Й. Г., който е съдружник в „Интертайм Бургас“ ООД и негов управител сочи, че във
връзка с осъществяваната от дружеството дейност по строителство и продажба на
недвижими имоти през 2005 се е запознал с ответника С.И., който оглеждал
апартаменти в Созопол с цел покупка. Заявява, че не помни причината поради
която окончателният договор за покупко-продажба е бил сключен с „Каучукова
компания ДС” ООД, а не със самия него; като най-вероятна причина се изтъква от
него финансови въпроси кой да преведе парите или от данъчна гледна точка.
А. М.,
който е работил като пазач в ищцовото дружество твърди, че знае за закупения
апартамент през 2005 година от С.И., който искал да го черпи за сделката. От
това свидетелят си направил извод, че този имот е негова собственост. Не е
виждал нотариалния акт, нито знае дали в действителност това е точно така. Свидетелят
Иван И., собственик на бензиностанция, се познава и с Ш., и с И., тъй като те
са били негови клиенти. Знаел за процесния апартамент в град Созопол и през
2007 година ходил там. От двамата чувал, че са купили апартамента на фирмата.
Сочи, че са били като братя и всичко са правили заедно чрез общата им фирма -
лодка, яхта, камиони, както и процесния имот.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите,
които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства. В конкретния случай, съдът намира, че атакуваната сделка нарушава
добрите нрави и принципа за справедливостта. Автономията на волята и свободата
на договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието
зачитане е задължително както за частноправните субекти, така и за държавните
органи. Приложното им поле е ограничено от законодателя с цитираната
разпоредба, според която съдържанието на договорите страните могат да определят
свободно само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен принцип,
който, макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и е
част от действащата правна система. Второто по значение ограничение на
свободата на договаряне е накърняването на добрите нрави. Като морални норми
добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, обаче на
тях се придава и правно значение, като нарушението им се поставя по последици
наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са
писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на
гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите
на отделните правни субекти. При това задължение за зачитане на взаимните
интереси на страните по сделките, за нарушаването на принципа на
справедливостта при сключването им съдът следва да съобрази законодателството,
както и обстоятелствата в конкретния случай. Действително, в цитираната норма
на ЗЗД не се дефинира понятието „добри нрави”, но тъй като законодателят е
придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с
нарушаването на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува,
че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които
бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и
зачитането им е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на индивидуалния
интерес на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване несправедливо облагодетелствуване -
аргумент от разпоредбите на чл.289, чл.302, чл.307 от Търговския закон, чл.20
от ЗЗД и други.
Както
бе посочено по-горе, „добрите нрави“ са правила и принципи, които са всеобщо
приложими. Касае се за неписани, морални норми, залегнали в основните принципи,
на които е изградено регулирането на отношенията между гражданските субекти и
именно с оглед на тази им всеобхватност те са приложими и в търговските
отношения. Нарушаването им е приравнено и има последиците на нарушаване на
закона. Наред с това, обсъжданото основание по чл.26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД
е обусловено от недобросъвестност на една от страните по сделката. Такава съдът
намира, че е установена в настоящото производство.
В
тази връзка на първо място следва да се посочи, че за извършване на процесната
сделка липсва решение на Общото събрание на ищеца. Този факт не е спорен между
страните в настоящото производство както предвид изразените от тях в хода му
становища, така и при съобразяване на установеното в предходния воден между тях
процес по гражданско дело №1011/2012 година по описа на Бургаския окръжен съд. Безспорно
е, че това обстоятелство само по себе си не влияе на валидността на сделката,
но следва да се разглежда в посочения по-горе контекст на проявена
недобросъвестност. Както чл.137, ал.1, т.7 от Търговския закон, така и разпоредбата
на чл.29, ал.3, т.7 от устройствения акт на ищеца изисква придобиването и
отчуждаването на недвижими имоти да става след решение на върховния му орган в
тази насока. Ответникът С.И., който е управител на дружеството заедно с другия
съдружник, като двамата упражняват правата заедно и поотделно, при отчитане на
всички обстоятелства в тази насока, не е изпълнил задължението си да свика общо
събрание с дневен ред, включващ обсъждане и гласуване на решение във връзка с
извършването на разпоредителна сделка с процесния недвижим имот, при това с
пояснение кое именно налага това действие и съответно какви биха били
последиците и най-вече положителните резултати за дружеството от него. Той не
само не е изпълнил това свое задължение, а и е прехвърлил имота на себе си като
физическо лице в нарушение на забраната по чл.38, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД,
която забрана безспорно намира приложение в конкретния случай при съобразяване
на страните по атакуваната сделка - ищеца чрез управител първия ответник като
продавач и последния лично като физическо лице купувач /така и в решение № 217
от 10.03.2017 година по търг. дело № 2296/15 година на ВКС, I т.о., решение №
14/27.01.2017 година по търг. дело № 1453/14 година на ВКС, ІІ т. о., /. Наред
с това придобиването от негова страна е за сума близка до данъчната оценка на
процесния имот /за 31560 лева с ДДС/26300 лева без ДДС продажна цена при оценка
от 31876 лева, съобразно записа в тази насока в нотариалния акт/. Същевременно,
към правнорелевантния момент, а именно **.**.2*** година на която дата е
отразена и документално стопанската операция по процесната продажба, пазарната
стойност на недвижимия имот е определена от вещото лице на сумата от 77140 лева
или налице е превишение от 3 пъти и половина, изчислено спрямо продажната цена
без ДДС. Съдът възприема тази стойност, дадена от експерта в първото му
заключение предвид използвания метод за нейното определяне и при отчитане, че
втората сума, тази по допълнителното заключение е само по данни за реално
извършени сделки, което следва да се разбира в смисъла на вписана в съответния
нотариалния акт цена. Изчисленията в допълнителното заключение, при
съобразяване на това обстоятелство, следва да се приеме, че се базират на
получена информация, която по своята същност може да се приравни от една страна
на свидетелски показания, които обаче не са събрани по установения за това
процесуален ред, а и от друга страна без тази информация да може да бъде
проверена от самия експерт по какъвто и да е начин, дори и с притежаваните от
него и необходими за случая специални знания. Освен това, самото вещо лице е
посочило, че използваните от него аналози се различават по характеристики
/площ, местоположение, начин на изпълнение и други/, а и броя на сделките за
точно такива обекти е ограничен. Всичко така казано мотивира съда да възприеме
посочената от него по-горе пазарна стойност спрямо която да прецени
еквивалентността на разменените престации по атакуваната сделка.
На
следващо място е необходимо да се съобрази и това, че дружеството се лишава от
един свой актив, който определено е имал своята значимост включително спрямо
осъществяваната от него търговска дейност чрез нейното подпомагане косвено.
Следва да се приеме за доказано твърдението, че наличието на този актив е
мотивирало съдружниците в ищцовото дружество да построят и пуснат на вода през
месец юни 2008 година, т.е. няколко месеца преди сключване на процесната
сделка, ветроходна яхта /лист 193 от кориците на делото/. Така извършените от ответника С.И. действия
фактически са насочени към съществено намаляване имущество на ищеца, без да е
съгласувано с другия съдружник. Това, според съда, съставлява съществено
нарушение на изискването за добросъвестно изпълнение на задълженията на
управителя на търговеца и подчиняване същите на неговия интерес и просперитет.
Обсъдените по-горе действия на първия ответник безспорно се явяват извършени в
нарушение на задълженията му като управител, произтичащи от закона,
дружествения договор и договора за възлагане на управление - да ръководи и
организира дружествените работи с грижата на добър търговец, така че да запази
имуществото на дружеството. Да се приеме
обратното фактически означава да се лиши смисъл нормата на чл.137 от Търговския
закон и в този смисъл и съществуването на този орган на дружеството с
ограничена отговорност и да се допусне неговият управител да осъществява
управлението без да съблюдава основополагащи принципи и правила. Освен това,
следва да се има предвид и това, че продажбата не е сключена между роднини по
права или съребрена линия, при който вид сделки еквивалентността се преценява
наред с други морално етични съображения и имуществени отношения - напротив,
касае за търговска сделка на основание чл.286 и чл.287 от Търговския закон, при
това каузална, която поради това с оглед осъществяваната от ищеца търговска
дейност следва да цели и постигне увеличаване на имущественото му
състояние.
Всичко
това сочи, че е нарушен принципа на справедливостта и е налице съществено
несъответствие между уговорените престации, с което е нарушено изискването за
еквивалентност. Следва изрично да се отбележи, че именно този комплекс от
обстоятелства, изтъкнат по-горе и съответно коментиран от него, а не само
нееквивалентността на престациите, мотивира съда да приеме, че сделката съставлява
действие, преследващо лишаването на ищеца от имущество, което от своя страна я
прави нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД. Приетата липса на еквивалентност
на престациите по договора за продажба няма значение на обстоятелство, което само
по себе си се явява достатъчно да обоснове извод за нищожност на сделката.
Същият се налага след преценка на това обстоятелство наред и в съвкупност с
другите релевантни за правоотношението факти.
С оглед произнасянето на съда в горния смисъл, предявеният при условията на
евентуалност иск не следва да бъде
разглеждан и по него съдът не дължи произнасяне по същество.
По отношение на иска по
чл. 108 от Закона за собствеността.
Съобразно чл. 108 от
Закона за собствеността, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде основателен
искът за предаване собствеността и владението на един недвижим имот, необходимо
е да бъдат установени посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно:
че ищецът е собственик на процесния имот, че ответникът се намира във владение
или държане на същия, без да има основание за това. Предвид прогласяването
нищожността на процесния договор, вещно-прехвърлителният ефект спрямо процесния
имот не е настъпил, ответниците не са придобили правото на собственост на
имота, с оглед на което съдът намира, че първата предпоставка е налице. Страните
не спорят, че същият се намира във фактическа власт на ответниците. Въпреки указаната
им доказателствена тежест, същите не са установили в процеса наличие на противопоставимо
на ищеца правно основание, на което да основат упражняваната от тях фактическа
власт върху ревандикирания имот, различно от счетената за нищожна сделка, поради
което съдът счита, че те го държат без да имат основание за това. Всичко това
сочи на основателност и на тази искова претенция, поради което и като такава
същата следва да бъде уважена.
В тази връзка трябва да
се посочи, че на първото проведено при настоящото разглеждане на делото съдебно
заседание ответниците са релевирали в процеса чрез
процесуалния си представител възражение за придобивна давност с правно
основание чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността. Същото
не следва да бъде обсъждано и разглеждано от съда по същество предвид настъпилата
за заявяването му в тази насока преклузия. В подадения отговор на исковата
молба ответниците не са въвели в процеса такова защитно възражение, а съгласно
константната съдебна практика същото
следва да бъде направено най-късно в този момент; пропускът в тази насока не
може да бъде коригиран, освен ако се установи, че се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. Да се допусне противното, би означавало да се
обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване
на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на
действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по
установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на
възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за
възражението за придобивна давност. Същото се преклудира в посочения срок,
доколкото по естеството си не може да се основава на нововъзникнал факт, тъй
като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл.116, б.“в“ от ЗЗД и чл.84
от ЗС/. Заявяването на подобно възражение след преклузията не следва да бъде
зачетено от съда /чл.64, ал.1 от ГПК/, а събиране на доказателства за него и
съобразяването им при постановяване на съдебното решение съставлява съществено
съдопроизводствено нарушение.
Както бе
посочено по-горе, фактическото твърдение за придобиване собствеността върху процесния имот по давност
е въведено за пръв път едва пред настоящата инстанция
при повторно разглеждане на делото, т.е. след посочения по-горе преклузивен
срок. В тази връзка следва да се отбележи, че поддържаното от тях, че това
възражение е намерило изражение в отговора на исковата молба и в първото по
делото заседание само е доуточнено, като е поискано и събирането на нови
доказателства не може да бъде споделено. Възражение с отговора не е било въведено.
Единствено изтъкването на твърденията, че през там посочения период ответниците
са ползвали и стопанисвали имота, както и са извършили всички довършителни
работи и обзавеждане безспорно не може да се разглежда като редовно направено
възражение за придобивна давност, включително, но не само поради това, че тези твърдения
дори не се свързват със сочения придобивен способ. Поради това санкцията за
пасивното поведение на ответниците е именно преклудиране
на правото им да направят това възражение в един по-късен момент.
С оглед изхода на
делото, направеното в тази насока искане и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК
на ищцовата страна следва да бъде присъдена сумата от 9693.92 лв. лева,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски. В нея е включена сумата
от 3894.92 лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски при
предходното разглеждане на делото, 1500 лева - разноски по въззивно гражданско
дело № 208/2016 година по описа на Апелативен съд - Бургас, 2799 лева -
възнаграждението за особен представител по настоящото дело, както и 1500 лева - разноски пред
касационната инстанция при първото разглеждане на делото, съгласно разпоредбата
на чл. 294, ал.2
от ГПК.
Размерът на
възнаграждението на особения представител по чл.29, ал.4 от ГПК следва да е
внесен предварително в определен от съда при условията на Наредба №1/2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и по-точно
такъв, който се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата,
препращащ към цитираната Наредба №1/2004 година, с оглед установяване
минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. По делото, с нарочен
акт на съда на ищеца е бил назначен особен представител, след като определените
от съда разноски за това представителство са били внесени надлежно от ищцовата страна. Назначеният особен
представител е осъществявал процесуално представителство, като е оказал цялостно
правно съдействие и защита по делото - приподписал е исковата молба и нейните
уточнения и пояснения, депозирал е писмено становище по изложени от ответниците
чрез пълномощника им твърдения и направени доказателствени искания в съдебно
заседание от 25.04.2018 година, явявал се е на всички насрочени по делото
съдебни заседания, депозирал е писмени бележки, поради което и на основание
чл.7, ал.5 и чл.7, ал.6 във връзка с ал.2, т.4 от Наредбата, следва да му бъде присъдено определеното и внесено от ищеца възнаграждение
в посочения минимален размер от 2799 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл.124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД и чл.
108 от Закона за собствеността, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА по иска на
„Каучукова компания ДС“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес на
управление ж.к. „Индустриален“, ул. „Сокол“ № 13, представлявано от Д. Г. Ш. и С.И.И.
заедно и поотделно чрез назначения му особен представител против С.И.И., ЕГН **********
и Р.Т.И., ЕГН **********,*** нищожността на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № **, том **, рег.№ ****, нотариално дело № ***от **.**.2***
година на нотариус с район на действие Бургаския районен съд, по силата на
който „Каучукова компания ДС“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и
адрес на управление ж.к. „Индустриален“, ул. „Сокол“ № 13, представлявано от С.И.И.
е продало на С.И.И., ЕГН ********** *** недвижим имот с идентификатор №
67800.504.240.2.9, представляващ ателие за творческа дейност с площ от 53.03
кв.м., ведно с прилежащи общи части 9.18 кв.м., находящо се град Созопол, п.к.
8130, ул. „Боруна“, ет. 2, ателие десен, намиращо се в сграда № 2, разположена
в поземлен имот с идентификатор № 67800.504.240 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-60/04.10.2007 година, изменена със Заповед № КД-14-02-1505/19.11.2008 година,
при граници: на същия етаж - №67800.504.240.2.8, под обекта - №67800.504.240.2.7
и над обекта - № 67800.504.240.2.11 за сумата от 26300 лева без включен ДДС
/31560 лева с включен ДДС/, като накърняващ добрите
нрави.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********
и Р.Т.И., ЕГН **********,*** да предадат на „Каучукова компания ДС“ ООД, ЕИК *********,
със седалище град Ямбол и адрес на управление ж.к. „Индустриален“, ул. „Сокол“
№ 13, представлявано от Д. Г. Ш. и С.И.И. заедно и поотделно владението на недвижимия имот, предмет на сделката по нотариален
акт № **, том **, рег.№ ****, нотариално дело № ***от **.**.2*** година на
нотариус с район на действие Бургаския районен съд с идентификатор №
67800.504.240.2.9, представляващ ателие за творческа дейност с площ от 53.03
кв.м., ведно с прилежащи общи части 9.18 кв.м., находящо се град Созопол, п.к.
8130, ул. „Боруна“, ет. 2, ателие десен, намиращо се в сграда № 2 , разположена
в поземлен имот с идентификатор №67800.504.240 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-60/04.10.2007 година, изменена със Заповед № КД-14-02-1505/19.11.2008
година, при граници: на същия етаж - №67800.504.240.2.8, под обекта -
№67800.504.240.2.7 и над обекта - №67800.504.240.2.11.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********
и Р.Т.И., ЕГН **********,*** да заплатят на „Каучукова компания ДС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ж.к. „Индустриален“,
ул. „Сокол“ № 13, представлявано от Д. Г. Ш. и С.И.И. заедно и поотделно сумата
от 9693.92 /девет хиляди шестстотин деветдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/
лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
УКАЗВА на „Каучукова
компания ДС“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес на управление
ж.к.„Индустриален“, ул. „Сокол“ № 13, представлявано от Д. Г. Ш. и С.И.И.
заедно и поотделно, в съответствие с разпоредбата на чл.115, ал.2 от ЗС, че
следва в шестмесечен срок от влизането му в сила да впише настоящото
положително съдебно решение по представен препис от него, както и че след
изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
ПРИСЪЖДА на адвокат К.Д.Т.
***, с адрес на кантората град Бургас, ул. „Оборище” №109, вх. 1 ет. 2, ап. 3
възнаграждение в размер на 2799 /две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева/
лв., съобразно внесения от ищцовата страна депозит и което възнаграждение да му
бъде изплатено от същия.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: