Р Е Ш Е Н И Е №39
гр. Габрово, 19.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря …...МАРИЕЛА КАРАДЖОВА
…. и в присъствието на прокурора …МИЛЧО ГЕНЖОВ …като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ КНАХД№29 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение №39/14.02.2020г. по АНД№1157/2019г. по описа на РС Ловеч първоинстанционния съд е потвърдил НП №18-0906-001946/05.12.2018г. на
Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Ловеч, с
което на И.Ц.И. *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и е постановено
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се твърди, че Решението на Районен
съд Ловеч е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно било
постановено НП тъй като неоиснователно органът по контрол не бил приел
възраженията на санкционираното лице като неоснователни. Описва се подробно
фактическата обстановка, като се твърди, че нарушението макар и формално да
било осъществено било неволно поради факта, че жалбоподателя бил майстор, като
поправял коли и мотори, а този който управлявал бил именно след ремонт. В
жалбата се излага също, че било водено за същото деяние наказателно
производство, което приключило с Постановление на РП Ловеч с мнение за
прекратяване поради това, че деянието било явно малозначително.
Излагат се доводи за приложение на хипотезата на чл. 28
от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното Решение и отмяна на Наказателното
постановление.
Ответникът Началник Сектор пътна
полиция при ОД на МВР Ловеч, редовно призован не се явява, представлява се по
делото от надлежно упълномощен пр. представител- юрисконсулт, който оспорва
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово изразява становище, че Решението на Районен съд Ловеч е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Пред настоящата съзебна инстанция
не са представени и приети нови писмени доказателства.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната
жалба е неоснователна.
Районен съд
Ловеч е направил прецизен анализ на събраните по делото доказателства.
Обсъдил е
подробно осъщественото административно нарушение, за което е санкциониран И.И.
с процесното наказателно постановление. В заключение е достигнал да правилния
извод, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Настоящата
касационна инстанция, споделя изцяло мотивите на Районен съд Ловеч, поради
което и на основание чл. 221, ал.2 АПК
не следва да ги повтаря. Нарушението, включително мястото на
извършването му и извършителя са установени, както от административно
наказващия орган, така и това е потвърдено в хода на съдебното обжалване пред
РС Ловеч.
И.Ц.И. е
санкциониран за това, че на 10.10.2018г. около 17,0 часа в центъра на с.
Йоглав, обл. Ловеч с посока на движение гр. Ловеч управлява мотоциклет ЯМАХА с
рама №ТУА4ИС00000, като при проверката е установено, че МПС, което управлява не
е регистрирано, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, поради което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на И.Ц.И. е
наложена санкция- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
В случая,
предвид правилно изяснената фактическа обстановка, която не се оспорва от
санкционирания и неговия процесуален представител правилно е прието че въз
основа на осъществен административнонаказателен състав на ЗДвП следва да се
наложи предвидената санкционна норма. В хода на проведеното административно
наказателно производство не се констатират допуснати процесуални нарушения,
като правилно е приложен и материалния закон. Не се констатира от касационната
съдебна инстанция неправилно приложение на материално правната разпоредба,
предвидена в ЗДвП за подобен вид противоправни деяния, каквото твърдение е
изтъкнато в касационната жалба. Не се констатира непълнота на доказателствения
материал или неясноти в постановения съдебен акт. В случая не е нарушена
разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б. В от ЗАНН при съставяне на АУАН. Не се
споделят твърденията на жалбоподателя че тъй като в Постановление на РП Ловеч
от 09.11.2018г. било прието че случая е явно малозначителен, то следвало и в
административнонаказателното производство да намери приложение на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Изводите на РП Ловеч досежно значимостта на деянието и дееца
в наказателното производство, залегнали в посоченото Постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство не са обвързващи по отношение преценката
на административно наказващия орган предвид приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Фактът, че осъщественото деяние е преценено от прокурора като малозначително по
отношение на образуваното наказателно производство не води автоматично до
извод, че същото като административнонаказателен състав е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Един от
разграничителните критерии по отношение степента на обществена опасност на
осъщественото противоправно деяние е именно дали същото представлява нарушение
или престъпление. Във всички случаи се преценява от надлежния орган дали
деянието- престъпление или нарушение, има признаците на малозначително такова
по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК или е маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН. В случая не следва да се приеме че е налице маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното деяние по никакъв начин не се отличава
от други подобни. Вярно е, че с оглед изложеното фактическа обстановка са
налице многобройни обстоятелства имащи характир на смекчаващи вината по смисъла
на НК, но вероятно отчитайки ги административния орган е наложил санкция към
минимално установения размер за подобни деяния. По отношение на приложениитот
на чл. 28 от ЗАНН районния съд е изложил подробни мотиви които се споделят
напълно от касационната инстанция.
Като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, Районен съд Ловеч е постановил
правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.
Доводите, развити от жалбоподателя и неговия процесуален представител пред
настоящата съдебна инстанция са обсъдени в първоинстанционното съдебно решение
и състава на ГАС споделя изцяло изводите, залегнали в съдебния акт на РС Ловеч.
Пред касационната съдебна инстанция не се представят доказателства или излагат
доводи, различни от тези пред районния съд и които да налагат нови изводи.
При постановяване на процесното
НП са спазени прцесуалните правила, разписани в ЗАНН относно описание на
нарушението, дата и място на извършването му, както и обстоятелствата при които
същото е осъществено. Посочените са относимите законови разпоредби, които са
нарушени и правилно е приложена санкционната норма.
Поради
изложеното съдът намира, че в настоящия случай при проведената административно-
наказателна процедура не са допуснати нарушения на административно-
производствените правила,. Решението на Районен съд Ловеч следва да бъде
потвърдено по изложените по- горе съображения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 2 и чл. 222, ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТАВЯ
В СИЛА Решение №39 от 14.02.2020г. на Районен съд Ловеч, постановено по
НАХД №1157 по описа за 2019г. на същия съд, като правилно и законосъобразно.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.