Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 906
гр.
Пловдив, 16.6.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 08.6.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2064/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш серия К, № 3122955, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Д.П.З. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В
жалбата и в откритото съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител излага конкретни съображения
за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Сочи, че в ЕФ липсвали съществени реквизити по смисъла на чл. 57 ЗАНН, а именно
издател на ЕФ, срок и съд, пред който
подлежи на обжалване ЕФ. На следващо място намира, че извършеното нарушение не
било описано по надлежния начин в санкционния акт и не ставало ясно защо е
прието, че нарушеният скоростен лимит е именно 50 км/ч. Счита, че не били
налице доказателства за техническата изправност на АТСС. Претендира, че били
допуснати пороци при приспадане на законоустановения толеранс- в ЕФ не била
посочена скоростта преди приспадане на толеранса и не било ясно кое е лицето,
което е извършило въпросното приспадане.
Намира, че действителното място на разполагане на АТСС и извършване на нарушението
било различно от това посочено в ЕФ. Доколкото на представения по делото
снимков материал били заснети две МПС,
намира че липсвала сигурност дали нарушението е извършено именно от автомобила
на жалбоподателя. Позовава се на липса на реквизити в протокола за използване
на АТСС, а именно отразяване на номер на първото и последното статично
изображение. Пледира, че годността на измерването на АТСС било опорочено от
налично дърво пред него.
Въззиваемата
страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 28.10.2019 в 10:54 ч. в гр. Пловдив, на бул. Санкт
Петербург № 1, в посока Кукленско шосе при максимална
разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № РВ7151СХ , при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 73
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 23 км/ч. Собственик на когото е
регистриран автомобилът е Д.П.З..
Изложената в
Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по
административната преписка статично
изображение № 024420, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за
регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното
МПС е именно наказаното лице Д.З..
В този смисъл следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената
наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В тази връзка следва да се
съобрази, че от Приложението към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019г.
се установява, че максималната допустима грешка при отчитане на измерена
скорост при използване на процесното АТСС ARH- CAM S1 при измерена скорост до
100 км/ч е +/- 3 км/ч.
В приложеното статично изображение № 024420
е посочено, че на 28.10.2019г. в 10:54ч
в гр. Пловдив на бул. Санкт Петербург № 1 АТСС е отчело скорост на движение на
процесния автомобил от 76 км/ч. След приспадане на нормативно определения
толеранс от 3 км/ч се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ, а
именно 73 км/ч.
Изцяло неоснователни са в тази връзка
възраженията на жалбоподателя, че не било ясно за каква скорост е наказан. Това
е така, доколкото в ЕФ изрично е
посочено, че деецът се наказва за скоростта от 73 км/ч, като също така в самия
ЕФ е изрично уточнено, че тази скорост е получена след приспадане на законоустановени
толеранс от 3 км/ч. В същото време на статично изображение № 024420 точно и
ясно е посочена реално отчетената от
АТСС скорост от 76 км/ч. Следователно не може да се приеме, че е налице каквато
и да било неяснота, която да нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Не може да се възприеме и възражението
за неясно описание на нарушението в ЕФ, доколкото, както е видно от
съдържанието на същия, в него са отразени всички съставомерни белези на
допуснатото нарушение.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в
т.63 от параграф 6 на ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.”
От дадената дефиниция е видно, че при уредбата
на електронния фиш законодателят се е
дезинтересирал от субективния, човешкия фактор, като е въведен принцип на автоматизъм на
установяване на нарушението и налагане на санкцията. Това не означава,
че в издаването на ЕФ в действителност не участват служители на ОДМВР,
доколкото както за набирането на текста на ЕФ, така и за неговото отпечатване,
а и за приспадане на законоустановения толеранс от 3 км/ч е необходимо реално
човешко участие. Въведеният в закона принцип на автоматизъм намира проявление не във фактическата липса на човешко
участие при издаване на ЕФ, а в това, че по силата на изричната
законова норма е отречена правната
релевантност на личността и длъжностното качество на лицата, които с
чисто фактическите си действия участват в процеса по издаване на ЕФ.
Тоест в издаването на ЕФ реално
участват хора, които извършват чисто фактически действия, но тяхната личност, притежавано
длъжностно качество, както и наличието или липсата на темпорална, материална и персонална
компетентност са ирелевантни към преценката за законосъобразност на ЕФ.
В този смисъл е изцяло ирелевантно кое
е лицето, което е извършило приспадането на законоустановения толеранс от 3
км/ч. От значение е единствено, че съвсем законосъобразно такъв толеранс реално
е приспаднат, като величината му е правилно изчислена с оглед измерената скорост.
По изцяло аналогични съображения,
почерпени от легалната дефиниция на понятието електронен фиш, следва да се
счетат изцяло за неоснователни възраженията досежно непосочване на издателя му.
От изложената вече дефиниция е видно, че електронния фиш поради въведения
принцип на автоматизъм няма „издател“
в традиционния смисъл на понятието, разбирано като лице, притежаващо съответна
компетентност, което прави волеизявление с правно значение. При електронния фиш
е налице само лице, което извършва определен набор от чисто фактически,
технически действия, чиято личност и длъжностно качество са правно ирелевантни при
преценка за законосъобразността на ЕФ и в този смисъл не е необходимо да се
посочват.
В този изричен смисъл са и задължителните
тълкувания, дадени с ТР 1/2014г. на ВАС,
в което е изяснено, че електронния фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените
в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са налице.
Така изрично Решение № 2449 от
26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
С оглед гореизложеното не може да се
приеме и че е допуснато съществено процесуално нарушение с непосочване на срока за обжалване на ЕФ и
съда, пред който това може да се стори, доколкото такива реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 не са
предвидени.
Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че неотбелязването на срока на обжалване на един акт и
съдът, пред който да се стори това
никога не може да бъде основание само по себе си за отмяна на акта по същество.
Единствената последица от това
непосочване би било, че жалбата би следвало да се счете за допустима и при
нейно просрочие или при подаване пред ненадлежен орган. В конкретния случай жалбата е подадена в
законоустановения срок пред надлежния съд, приета е за разглеждане като
допустима от настоящия състав, поради което и не може да се приеме, че е налице
каквото и да било засягане на правото на защита на наказаното лице.
В този изричен смисъл и Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156
/ 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив
Наложената санкция е правилно
определена съгласно чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП.
Налице
са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в
редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол, както следва:
-нарушението
е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо
преносима система за контрол на скоростта.
-
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, ведно с
приложение към него
-
техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване
-техническото
средство е преминало през надлежна последваща метрологична проверка, което се
установява от приетите в заверени копия като доказателства по делото Протокол
от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018г. и Протокол от Проверка №
57-С-ИСИС/30.09.2019г. Надлежно преминатата последваща метрологична проверка
обуславя и неоснователност на изричния довод на жалбоподател, че АТСС не било
технически изправно
-надлежно
е съставен и попълнен Протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването
на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Така
изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив.
-спазено
е изискването разполагането на АТСС да е документирано с дигитална снимка. В
този случай, изготвянето на такава, не само, че е отбелязано в протокола по чл.
10 от Наредбата, но и същата реално е приложена по преписката.
Само
за пълнота на изложението следва да се адмирира особената прилежност, с която е попълнен
протокола за използване на АТСС по чл. 10 от Наредбата. За разлика от
многобройни други случаи, в които без това да се отразява на правото на защита
на наказваното лице, редица полета са оставяни непопълнени, в настоящия случай
надлежно са попълнени всички реквизити на протокола, включително и начално и
край на работа с АТСС, контролиран участък, индивидуализиращи данни на използвано АТСС, а
именно ARH CAM S1 № 11743СА, посока на движение на контролираните МПС, режим на
измерване /стационарен/, брой на установени нарушения, брой на часове работа на
АТСС. Положен е и подпис на длъжностното
лице, което е удостоверило настройването на АТСС съобразно нормативните и
техническите изисквания. Положен е подпис и печат и на длъжностното лице, което
е извършило проверка за верността на данните, посочени в Протокола. По този начин в пълнота е гарантирано, че
АТСС е законосъобразно използвано Изцяло
неоснователно е възражението, че с липсата на попълване в Протокола по чл. 10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., на номерата
на първото и на последното статично изображение се компрометирала
удостоверителната функция на протокола. Действително налице е практика на
състави на Районния съд /включително и на настоящия състав/, в която е
приемано, че непопълването на тези номера е процесуално нарушение, доколкото без
тях не може да се установи дали приложеният по делото Протокол по чл. 10 от
Наредбата е съставен именно за процесното използване на АТСС. Тази практика, обаче към момента е
изоставена като неправилна, доколкото се намира в противоречие с
последващата константа практика на касационната инстанция, в която се приема,
че Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни
удостоверителните си функции, дори и в него да не са посочени номера на първо и
последно статично изображения, стига в него надлежно да са попълнени останалите
съществени реквизити, какъвто е настоящия случай.
Така
Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774 / 2019 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В
случая връзката между представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредбата и конкретното използване на АТСС
се установява от надлежно посочените в протокола номер на техническо средство,
а именно ARH CAM S1 № 11743СА, дата, час и място на използване, които изцяло
съвпадат с тези от статично изображение № 024420 и тези отразени в ЕФ.
Изцяло
неоснователни са възраженията на жалбоподателя във връзка с мястото на
извършване на нарушението. В ЕФ изрично е посочено, че деецът е наказан за
деяние извършено в 10:54 на 28.10.2019г.
в гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург № 1. Абсолютно същото място на извършване на нарушението е
посочено и в приложеното като доказателство по делото статично изображение № 024420, както и в Протокола за използване на
АТСС по чл. 10 от Наредбата.
Нещо
повече в представеното по делото Приложение към удостоверение за одобрен тип №
17.09.5126 изрично е посочено, че използваната автоматизирана система разполага с вградени GPS данни и
синхронизация. В този смисъл в
статично изображение № 024420 изрично са посочени географските координати от
GPS на техническото средство- 42.134464 и
24.759440. В самото статично изображение е посочен е и най-близкия
административен адрес до тези географски координати- бул. Санкт Петербург № 1.
Действително
от приобщената по делото по искане на жалбоподателя в заверено копие справка от
Община Пловдив и Агенцията по картография и кадастър се установява, че
конкретните GPS координати 42.134464
и 24.759440 не съвпадат с GPS
координатите на поземлен имот с
идентификатор 56784.524.215, намиращ се на административен адрес бул.
Санкт Петербург № 1. От съпоставката на посочените в статичното изображение
координати и координатите, определящи границите на поземления имот се
установява, че АТСС действително е
било разположено встрани, но в
непосредствена близост до поземлен имот 56784.524.215. Гореизложеното
обаче не обуславя извод за различно място на извършване на нарушението от това,
за което е наказано лицето.
Съгласно
чл. 6 от № 8121з-532/12.05.2015г., местата за разполагане на техническите
средства се определят съгласно критериите, посочени в същата разпоредба.
Точното местоположение на АТСС се
индивидуализира, чрез посочване на
съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело
статично изображение, което както вече
се отбеляза, съгласно чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. представлява годно доказателствено средство за
обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Доколкото обаче
разчитането на конкретните GPS
координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки
нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните
лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в електронния фиш мястото на контрол да се обозначава с посочване на
най-близкия административен адрес до конкретните географски координати, на
които е разположено техническото средство.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чисто фактически GPS координатите, на които е разположено
съответното АТСС биха съвпадали с
GPS координатите на поземления имот, за който е отреден дадения
административен адрес, само ако АТСС
е разположено в границите на самия поземлен имот. Такова изискване
обаче не може и няма как да бъде поставено. На първо място то би влязло в непреодолим
конфликт с правото на неприкосновеност на личната собственост на собственика на
поземления имот. Освен това такова изискване би противоречало и на напълно
нормалните и логични изисквания АТСС да се разполагат в близост до пътното платно, на място от където има максимално
благоприятни условия за следене на пътната обстановка, при спазване на правилото
дейността на техническото средство да не се затруднява от естествени
препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци и др.
С
оглед гореизложеното следва да се приеме, че АТСС ще е разположено на даден административен адрес, дори и
чисто формално неговите GPS координати да не съвпадат с GPS координатите на поземления имот, за който е
отреден съответния административен адрес . Напълно достатъчно е
GPS координатите на разположеното АТСС да
са в близост до границите на поземления имот, както е и по настоящото дело.
С
оглед всичко гореизложено и предвид описаната в приложението към
удостоверението за одобрен тип вградена
функция на АТСС за GPS разпознаване и
синхронизация, настоящият състав счита, че за да се приеме, че е налице
идентичност на мястото на извършване на нарушението е напълно достатъчно в статичното изображение и в ЕФ да е описан
един и същ административен адрес, което изискване в процесния случай е спазено.
В
тази връзка следва да се отбележи и че според константната практика на
Административен съд Пловдив, когато
нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта 50
км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС
е без съществено значение, доколкото
деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място.
Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че
нарушението се изразява в превишаване на
специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в
този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията
на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Така изрично Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019
г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019
г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че изцяло се споделят
принципните постановки, изложени от защитата досежно мястото на извършване като
характеризиращ белег на нарушението.
В
тази връзка е трайно утвърдено разбирането, както в теорията, така и в съдебната практика, че деянието се характеризира като съвкупност от телодвижения, извършени под
контрола на съзнанието в дадено време, на дадено
място. От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен
негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния.
Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото
и времето на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние. В този изричен смисъл Решение № 93 от
24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г.
по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о на ВС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год., трето
наказателно отделение наказателно дело № 290/2015 год. на ВКС, Решение № 64/ 31
март 2017 год., трето наказателно отделение, наказателно дело № 167/2017 год.
на ВКС.
Посоченото е важимо с особена степен с
оглед характеристиките на процесното нарушение изразяващо се в нарушаване
режима на скоростта. При посоченото деяние мястото на извършване на деянието е
от съществено значение, доколкото на
една и съща дата, но на различни места могат да се извършват няколко
отделни нарушения изразяващи се в движение с превишена скорост. В този смисъл мястото на извършване на
деянието е от съществено значение, както за отграничаване на нарушенията на
режима на скоростта едно от друго, така и за прилагане на принципа non bis in
idem и на правилото на чл. 18 ЗАНН.
В този смисъл възражението на защитата
би се явило изцяло основателно, ако с
ЕФ деецът бе наказан за деяние извършено на изцяло различен административен
адрес, от този посочен в статичното изображение и в протокола на чл. 10
(какъвто е бил случаят в служебно известното на настоящия състав АНД № 4227/2019 г. по описа на
ПРС). В конкретния случай обаче подобно разминаване не е налице, доколкото
както в статичното изображение, така и в Протокола по чл. 10 от Наредбата и в ЕФ
деянието е индивидуализирано, като извършено на административен адрес бул.
Санкт Петербург № 1.
Допълнителна
гаранция, че в случая не са нарушени принципа non bis
in idem и правилото на чл. 18 ЗАНН е и съвпадащия точен час на извършване
на деянието, така както е индивидуализиран в статичното
изображение, в Протокола по чл. 10 от Наредбата и в ЕФ. Тоест налице е
несъмнена сигурност, че лицето е наказано с ЕФ именно за деянието, което се
установява от доказателствата по делото и което е заснето при процесното използване
на АТСС.
Изцяло неоснователно е възражението, че по
делото не ставало ясно как е определено приложимото ограничение на скоростта от
50 км/ч. Както в ЕФ, така и в Протокола
по чл. 10 от Наредбата изрично е посочено, че нарушението е извършено в границите на населено място, в чиито
рамки е приложимо общото ограничение на скоростта 50 км/ч, поради което
и напълно законосъобразно правната квалификация на допуснатото нарушение е
определена като чл. 21, ал.1 ЗДвП. Нещо повече в текста на ЕФ изрично и с големи букви е
посочен и вида на МПС, с което е извършено нарушението, а именно лек автомобил, поради което се
явява без основание доводът, че от материалите по делото не ставало ясно кое от
алтернативно предвидените в чл. 21, ал.1 ЗДвП скоростни ограничения било
релевантно в конкретния случай.
Изцяло
неоснователно е и възражението, че извършването на нарушението именно от жалбоподателя не било установено по несъмнен начин поради
наличието на за две заснети МПС на стационарното изображение. В представеното
по делото приложение към Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 изрично е посочено, че
процесната АТСС оперира с лазерен лъч,
като е снабдена с вградена система за
разпознаване в реално време на номера на МПС, движещи се с превишена скорост.
След заснемане на нарушението, данните
за същото и за МПС, с което е допуснато превишението на скоростта се съхраняват
в паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава ЕФ. Въз основа
на гореизложеното настоящият състав приема, че е налице несъмнена установеност,
че с ЕФ е наказан именно водача, който реално е извършил нарушението.
Така
изрично Решение № 2356 от 19.11.2019
г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив
Като
принципно положение се споделят възраженията на защитата, че за да се гарантира
максимална прецизност на работата на техническото средство пред него не следва
да са налице механични прегради. Точно такъв е и процесния случай. Действително
на дигиталната снимка за разположение на АТСС е видно дърво, но то е зад и над техническото средство, а в
посоката в която е насочен радарът му не са налице, каквито и да било
препятствия от физическо естество, поради което и не възникват никакви
съмнение относно верността на измерването.
Не
на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, поради което и чл.
28 ЗАНН е неприложим.
По
изложените съображения обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден.
При
този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е
НЗПП право на разноски има въззиваемата
страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез подробно
писмено становище, намира, че справедливият размерът, който следва да се
присъди възлиза на 80 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен
съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, №
3122955, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
Д.П.З. е наложена глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.П.З., ЕГН ********** да
заплати в полза на ОДМВР- Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни
разноски пред Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.