Номер 31928.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив2-ри търговски състав
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Емилия А. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20205001000473 по описа за 2020 година
установи следното:
Производство по чл.129,ал.3 от ГПК.
Обжалва се определение №759 от 21.07.2020 г., постановено по
търг.дело №49/2020 г. по описа на ОС Стара Загора.
С обжалваното определение е върната исковата молба на А. ЕООД
против ТД О., поради отстраняване на допуснати нередовности, както и е
прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател дружеството А. ЕООД, ЕИК ***, чрез
процесуалния си представител адвокат К.Д., е останал недоволен от така
постановеното определение. Подал е частна жалба срещу него, като счита
същото за неправилно. Моли да се отмени по изложените съображения, като
делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и разглеждането на исковата молба.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на данните по делото,
приема за установено следното:
Частната жалба е постъпила по пощата на 11.08.2020 г., а обжалваното
определение е връчено на жалбоподателя на 04.08.2020 г. Следователно, тя е
1
депозирана в определения от закона едноседмичен срок, както и е от
легитимирано лице да обжалва преграждащото определение по реда на
чл.129,ал.3 от ГПК. Ето защо, същата се явява допустима и следва да се
разгледа по същество.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от А. ЕООД
против ТД О., която се отнася до неизпълнено задължение по договор за
наем на имот от страна на ответника, довело до претърпени загуби и
пропуснати ползи за ищеца.
Исковата молба е оставена без движение, като ищецът е подал
уточняващи молби след указания на съда. Като краен резултат твърди, че
между него и ответника е сключен наемен договор на 23.11.2016 г., по силата
на който ответното туристическо дружество е наемодател, а той-наемател.
Предмет на наемния договор е Г. Б., състояща се от масивна четириетажна
сграда и навеси. Съгласно чл.4 от договора, наемодателят се задължавал да
предостави наетия недвижим имот заедно с издадените лицензии за
категоризация на обекта. Към момента на подписване на договора лиценз за
категоризация няма. Издаден е временен лиценз №РК-17-8042/2016 от
14.12.2016 г. със срок на валидност до 09.06.2017 г., а впоследствие и
удостоверение за категория три еделвайса № РК-22-0409 от 23.08.2018 г.,
валидно до 23.08.2023 г.
Твърди, че до издаване на временното удостоверение за времето
23.11.2016 г. до 14.12.2016 г., както и след изтичане на неговия срок до
издаване на удостоверението за категория три еделвайса, а именно 09.06.2017
г. – 23.08.2018 г., или в 14 месечен срок, той е заплащал уговорения месечен
наем, без да може да използва отдадения под наем имот по
предназначението, за което е отдаден под наем, и да извършва търговска
дейност. Счита, че е направил разходи за ползването на имота в съответствие
с договореното, а не е могъл да го използва, както и че е пропуснал да
реализира приходи чрез използване на хижата, за което е наета. Т.е.
претендира загуби и пропуснати ползи, които представляват обезщетение по
смисъла на чл.82 от ЗЗД.
Претендира 21 000 лв., която сума представлява заплатената наемна
цена за посочените периоди, като счита, че това е неоправдан разход.
2
Навежда твърдения и, че заплаща наем за навеси, които не са собственост на
наемодателя.
Претендира и сумата от 50 000 лв. за периода 14 месеца без лиценз
/09.06.2017 г. – 23.08.2018 г./, през който наетият имот не е могъл да работи по
предназначението, за което е нает, а именно настаняване на туристи и
ползване на кухня и бар, представляваща пропуснати ползи. Въпреки
направените опити за сключване на договори с туроператорски фирми, не е
могъл да сключи договори без съответния лиценз-катерогизация.
Претендира и сумите от 7 000 лв. за закупуване на високопланинска
техника и гуми предвид географското положение на обекта, както и сумата от
2 000 лв. разходи за отопление, ток и охрана.
Ищецът е този, който следва да посочи обстоятелствата, на които се
основава искът му и петитума на исковата молба. Въз основа на
обстоятелствата, на които се основава иска, респ.посочените фактите, се
извежда претендираното материалното субективно право. Затова в негова
тежест е да посочи белезите, които го индивидуализират. В случая това е
сторено. Макар и бавно, с няколко уточняващи молби, става ясно, че ищецът
претендира обезщетение по смисъла на чл.79,ал.1,предл. трето във връзка с
чл.82 от ЗЗД в резултат на неизпълнение на договорно задължение от страна
на ответника, което обхваща претърпени загуби и пропуснати ползи. Няма
претенции за неустойки. Посочени са твърдените факти и обстоятелства,
както и размерите, формиращи обезщетението. Ето защо, следва да се
разгледа постъпилата искова молба. Преценката дали претендираните суми се
дължат следва да се извърши след като се даде отговор по същество кои от
твърденията на ищеца съставляват загуби и кои пропуснати ползи на база
събраните по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, частната жалба се явява основателна.
Обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждането му по
същество.
Водим от гореизложеното, апелативният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №759 от 21.07.2020 г., постановено по търг.дело
№49/2020 г. по описа на ОС Стара Загора, като връща делото за продължаване
на съдопроизводствените действия и разглеждането му по същество.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4