РЕШЕНИЕ

гр.София,04.06.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на тринадесети май  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 13599 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

         С решение от 23.04.2018 г. по гр.д. № 80801/17 г., СРС, ГО, 125 с-в  ОТХВЪРЛЯ ОСЪЖДА В.Р.А. ЕГН ********** да върне на К.Р.Б. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 1090,94 лева, платена от нея на 31.05.2017г. без основание , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.08.2017г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски от 300,79 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Р.Б. ЕГН ********** с адрес *** против В.Р.А. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 309,06 лева, съставляваща разликата над основателния размер на иска от 1090,94 лева до пълния му предявен размер от 1400лева.

ОСЪЖДА К.Р.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на В.Р.А. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от 88,30 лева.

            Решението е обжалвано с въззивни жалби на двете страни.

            С въззивната жалба на ответницата В.А. се твърди,че решението е неправилно и необосновано.Съдът приел,че с подписване на окончателния договор под формата на нотариален акт,клаузите на предварителния загубват своето значение.Въззивникът счита, че е допустимо да съществуват различия в клаузите на двата договора.Като се стигне до нотариална сделка и в нея бъдат посочени различни условия от тези на предварителния договор,правна сила има записаното в нотариалния акт.Такива били клаузите на предварителния договор,с които страните подписвайки анекси се споразумели  за промяна на продажната цена-увеличени съответно с 800 лв. и 1 400 лв.съдът приел,че клаузи от предварителния договор могат да съществуват самостоятелно,но за увеличението на цената е пропуснал.Правната квалификация на казуса не е нито чл.59 ЗЗД,нито чл.45 ЗЗД,тъй като получените престации били с правно основание.Ищцата била в неизпълнение на задълженията си-нейно задължение било да се снабди с удостоверение за тежести на имота,а това сторил нотариусът,по искане на ответницата ;от 07.07.2017 г.ищцата била в неизпълнение за плащане на продажната цена.

               Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли предявения иск изцяло. Претендира разноски.

            С въззивната жалба на ищцата К.Б. се твърди,че  решението е неправилно в отхвърлителната част.Съдът не бил сезиран с възражение за прихващане на насрещно вземане от страна на ответницата.Последната твърдяла с отговора ,че цената на имота по окончателен договор била завишена с 1 400 лв.,а съдът изложил съображения защо не приема това твърдение като сравнил цената по предварителен и по окончателен договор и установил,че тя съвпада и е в размер на 90 000 евро.Съдът не бил сезиран и с насрещен иск.Следователно допуснал свърхпетитум,присъдено в ползна на ответницата,което тя не е претендирала.Неоснователно е прието от съда,че изоставените клаузи от предварителния договор,невъзпризведени в окончателния имат самостоятелно значение.Такъв текст няма в предварителния договор,който да прогласява самостоятелно значение на клаузите.Неоснователни са изводите на съда,че ищцата наредила двете плащания на 06.07.2017 г.и 10.07.2017 г..Наредител била не ищцата ,а банката по своя инициатива.Нямало доказателства по делото,че условието ,което по окончателен договор следва на настъпи е настъпило към 06.07.2017 г.В тежест на ответницата било да докаже настъпването на условието за извършване на плащане на определена дата.

                   Моли решението да се отмени в обжалваната част и да се уважи исковата претенция изцяло. Претендира разноски.

                   Не са постъпили  отговори на  въззивните жалби,но същите се оспорват от процесуалните представители на страните.

                    Въззивните жалби са допустими. Те са подадени срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лица с интерес от обжалването и имат съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

                  Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

                   В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.

       На основание чл.272 ГПК СГС препраща към мотивите на първоинстанционния съд ,които стават част от настоящите мотиви.

         За пълнота следва да се отбележи следното:

          Основните права на страните по предварителен договор за покупко - продажба са следните - бъдещият продавач има задължението да прехвърли имота, а бъдещият купувач да го придобие. Част от тези основни права и задължения са и условията, при които покупко - продажбата ще се извърши. Тези права са основни, защото без тях сключването на окончателен договор е невъзможно, а предварителният договор няма предмет.Няма пречка в предварителния договор да са включени и други права и задължения за страните по него, вън от посочените. Така е и в настоящия случай, например предвидената в чл.2,7,5 от договора неустойка за забава от страна на купувача, при заплащане на продажната цена. Невключването на тази разпоредба в окончателния договор, поради относителната самостоятелност на разпоредбата, води до прилагането на разпоредбата по предварителния договор, ако са налице предпоставките за това.

В частта по основните права и задължения на страните по окончателния договор, със сключването на окончателния договор предварителният договор загубва действието си, именно с оглед подготвителния си характер. С окончателния договор страните вземат решение по какъв начин да са уредени основните им права и задължения по него, а при липса на твърдение от нито една от двете страни, че действителната им воля по окончателния договор е опорочена, за основното задължение на купувача - да плати продажната цена, за да придобие вещта, е от значение предвиденото в окончателния договор. В този смисъл, ако в предварителния и окончателен договор клауза, свързана е изпълнението на основните задължения на страните по договора е уредена различно, то следва да се приеме, че задължението е уредено по начина, предвиден в окончателния договор. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че сумата 1400лева е добавена към продажната цена, съобразно анекса от 08.06.2017г.При събиране на сумите по предварителен и окончателен договор, сумата по окончателния договор / 90000 евро и левова равностойност от 176024,70 лева/ съвпада напълно със сумата по предварителен договор.

В окончателния договор е избран и начин на плащане на остатъка от продажната цена - чрез банков кредит, който видно от договора, към датата на сключване на договора, вече е отпуснат на ищцата. В окончателния договор е посочено, че остатъкът от продажната цена ще се плати от ищцата „ след вписване на нотариалния акт, вписване на договорна ипотека в полза на банката и представяне на удостоверение за вещни тежести, отговарящо на изискванията на банката, видно от което договорната ипотека в полза на банката е трета по ред, след вписаните в полза на „ОББ“ АД договорни ипотеки от 19.09.2007 и 14.12.2011г., известни на страните и върху имота няма други противопоставими на банката и на купувача права“.

            Не се предвижда срок за заплащане на окончателната цена от купувача - ищец, а условие за заплащането на цената. От разпоредбата е видно, че купувачът не дължи заплащане на продажната цена, респективно, не изпада в забава в плащането й, докато всички условия по разпоредбата не са изпълнени.

          Безспорно е, че нотариалният акт е вписан в деня на изповядване на сделката, което се установява и от самия нотариален акт. Другото задължение по договора - вписване на трета поред ипотека, е на купувача, доколкото той е ипотекарен длъжник по договора за ипотечен кредит.

           В разпоредбата на окончателния договор е вписано, че условие за плащане на пълната цена е предоставяне на удостоверение, че ипотеката в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е трета поред, след двете ипотеки в полза на „ОББ“ АД, за която кредиторът на ищцата знае. Тази разпоредба следва да се тълкува заедно с разпоредбата на чл.VІІ от договора за покупко - продажба, в която е предвидено, че продавачът поема задължение в двумесечен срок от получаване на продажната цена изцяло да погаси задълженията си по двата договора за кредит, и да осъществи заличаване на учредените ипотеки. Под израза „от получаване на продажната цена“ в разпоредбата на чл.VІІ от договора следва да се разбира получаване на сумата 171500лева, и сумата 24,70 лева, тъй като сумата 4500лева е платена като капаро в деня на сключване на предварителния договор, както е вписано в самия договор. Следователно, за ответницата възниква задължение да предостави удостоверение, че ипотеките са заличени след получаване на пълната продажна цена в срок от два месеца от получаване на сумата, а не за купувача възниква задължение да плати пълната цена след представяне на такова удостоверение.

           Видно от двете платежни нареждания, сумата 68480 лева е платена от ищцата на 06.07.2017г., а сумата 103020 лева - на 10.07.2017г. За да заплати ищцата сумата, следва да се приеме, че към 06.07.2017г. са били изпълнени условията, предвидени за ищеца за заплащане на цената по договора за покупко - продажба.

           По делото не са ангажирани доказателства за твърденията на ищцата, че сумата по договора за кредит от 22.06.2017г. й е отпусната на два пъти от банката - кредитор. Съгласно разпоредбата на чл.66 ЗЗД, кредиторът не може да бъде принуден да приеме плащане на части, макар задължението да е делимо. Доколкото в договора за покупко - продажба не е предвидено условие ответницата да представи удостоверение, че имотът е чист от вещни тежести, то и не се установява, поради което и не се доказва основание на ищцата да откаже да заплати на 06.07.2017г. пълната продажна цена.

Поради изложеното, следва да се приеме, че считано от 07.07.2017г. ищцата е в забава в плащането на останалата платежна цена по договора. Останалата неплатена сума възлиза на 103020 лева и неустойката за забава за дните на забава, от по 0,1 % на ден, дължима съгласно чл.3,3,1 от предварителния договор възлиза на сумата от 103,20 лева на ден. За три дни, до пълното плащане на 10.07.2017г. неустойката възлиза на сумата от 309,06 лева, която ответницата има право да задържи.

За останалата сума от 1090,94 лева, ответницата не е доказа основанието си да я задържи. Сумата 1400лева не е част от продажната цена, въпреки вписването в анекса, че същата се „добавя“ към предварителния договор. Не се доказва основание ответницата да получи сумата, доколкото не се доказва нито основание, нито насрещна престация. Следователно, сумата от 1090,94 лева подлежи на връщане от ответницата, за която искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата - да се отхвърли.

             Неоснователни са възраженията на въззивника,че не ищцата наредила двете плащания на 06.07.2017 г.и 10.07.2017 г ,а банката по своя инициатива.Банката е наредила плащания в изпълнение на договор за кредит,сключен с ищцата. Налице са доказателства по делото,че условието ,което по окончателен договор следва на настъпи е настъпило към 06.07.2017 г.

             Съдът не се е произнесъл  свърхпетитум-присъдено в полза  на ответницата,което тя не е претендирала нито с възражение,нито с насрещен иск.Ответницата не е доказала основание да получи претендираната сума „добавена“към предварителния договор,нито да я задържи изцяло като неустойка/предвид  срока на забавата на заплатената й цена за имота/.

             Искът правилно е квалифициран като като такъв за неоснователно обогатяване .

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то като законосъобразно постановено следва да се потвърди, а жалбите като неоснователни да се оставят без уважение.

                 Въззиваемата страна В.А. е сторила 500 лв.разноски пред въззивната инстанция,които  следва да се присъдят,предвид отхвърлената жалба на К.Б..

               Воден от горното съдът

                                       Р  Е Ш  И:

           ПОТВЪРЖДАВА   решение от  23.04.2018 г. по гр.д. № 80801/17 г., СРС, ГО, 125 с-в  

     ОСЪЖДА К.Р.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на В.Р.А. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от 500 лева.

           РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на касационно обжалване  .

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                                                         

                                                                       

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

 

 

                                                                                                  2.