Присъда по дело №874/2024 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ
към присъда № 40 по НОХД № 874 по описа на Районен съд град
Монтана за 2024 година, трети наказателен състав.

Подсъдимият ЛМП е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в
това, в това, че на неустановена дата през месец август 2022 година в село М,
обл.Монтана, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението
на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, се съвъкупил с
ненавършилата 14 годишна възраст НИГ от град София, родена на ХХХХХг,
като извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК –
престъпление по чл.151 ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и
взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се
наложи съответното наказание при спазване на изискванията на закона. Моли
съда да определи наказанието при условията на чл.55 от НК, при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като замени
предвиденото наказание лишаване от свобода с наказанието пробация, като се
наложат на основание чл.42 ал.1 т.1 и т.2 от НК пробационните мерки за срок
от една година.
Подсъдимият ЛМП се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. Защитникът му моли съда да наложи наказание при наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства-чл.55 от НК.
При условията на чл.252 ал.1 от НПК производството се разви при
условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ -
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване
на страните, непосредствено след провеждане на разпоредителното
заседание.
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във
връзка с чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи, без да извършва
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
Свидетелката БВБ живее в гр.София заедно със съпруга си ЕК. Има
дъщеря - свидетелката НГ, която е дете от предишен брак, както и син В. От
сегашния си брак има новородено дете. В село М живее баща й свидетеля В
ВБА.
На 27.07.2022г. свидетелката ББ завела дъщеря си – свидетелката НГ
при дядо й - свидетеля В А в село М за лятната ваканция. Всяка седмица
свидетелката Б пътувала до село М, за да види дъщеря си.
На 03.09.2022г. цялото семейство присъствали на семейно тържество в
1

село В, обл.Монтана. Около 23.00 часа вечерта свидетелят В Б и внучката му –
св.НГ си тръгнали за село М. Свидетелката Б заедно със съпруга си решили да
нощуват в неговата къща в село С,обл.Монтана. Малко след полунощ на
04.09.2022г. преосмислили решението и си тръгнат, но преди това отишли в
село М, за да видят малолетната НГ. Когато пристигнали в къщата в село М, се
качили на втория етаж. Свидетелката Б видяла, че дъщеря й НГ и братовчедка
й - Ш слушали музика, а синът й В спял в същата стая на съседното легло. В
този момент малолетната НГ получила съобщение по месинджър от свидетеля
МП от село М. Съобщението гласяло „Обади ми се спешно!“ Свидетелката Б
казала на дъщеря си да се обади на П, но тя не пожелала. Б настояла и
малолетната НГ се обади по телефона, като разговорът започнал с това, че
майка й е до нея. Свидетеля П прекъснал разговора. Свидетелката Б
позвънила на свидетеля МП и го попитала, защо търси дъщеря й в този късен
час. Последният й отговорил, че искал телефонен номер на някакво момче и
разговорът приключил. Всичко това се сторило странно на свидетелката Б и тя
провела продължителен разговор с двете момичета. Те я уверили, че всичко е
наред и няма от какво да се притеснява. От разговорите се събудил
малолетния В, който спял в същата стая. Майка му го попитала знаел ли какво
става тук и защо на сестра му звънят момчета по телефона посред нощ.
Малкият В разказал, че момче на име Л П-подсъдимия в производството
заедно с братовчед му МП, всяка нощ идвали при Н и Ш. Свидетелката Б
попитала дъщеря си, дали това е вярно, като тя първоначално отрекла. В
последствие признала, че подсъдимия ЛП и св.МП всяка вечер идвали при нея
и братовчедка й Ш в дома на дядо й. Веднъж излезли от къщата и ходили до
центъра на селото. След разговора с дъщеря си, св.ББ отишла в дома на
подсъдимия Л П. Разговаряла с него и с майка му. Подсъдимият Л П разказал,
че той бил канен от момичетата да посещава дома им. На 04.09.2022г. св.Б се
прибрала в гр.София заедно с дъщеря си – свидетелката НГ и малкия В.
На 06.09.2022г. свидетелката Б запазила час при лекар гинеколог, като
преди посещението свидетелката НГ й споделила, че една вечер, когато
подсъдимият Л П бил в къщата на дядо й двамата останали сами във
всекидневната на втория етаж. Тогава подсъдимият Л П извадил една кутия с
презервативи и казал на малолетната Н Па, че трябва да изпълни обещанието
си. Свидетелката НГ и подсъдимият Л П осъществили полов акт. При
извършения гинекологичен преглед се установило, че е имало проникване във
влагалището на малолетната. Веднага на следващия ден - 07.09.2022г,
свидетелката ББ се обадила в Отдел „Закрила на детето“ към Столична
община, където й казали да подаде сигнал в полицията. Обадила се и на
подсъдимия Л П, за да му потърси сметка, защо е постъпил така с дъщеря й.
Подсъдимият Л П отрекъл да е осъществил полов акт със свидетелката НГ.
При следващ разговор подсъдимият вече признал, че е имал полов акт с
малолетната НГ и той е станал по нейно желание.
Свидетелката НГ от години познава подсъдимия Л П и го харесва.
Подсъдимият П и свидетеля МП идвали в дома на момичетата в късните
часове, след като дядото заспи. Момичетата отваряли задната врата на къщата
и пускали момчетата вътре, на втория етаж. Дядото спял на първия етаж.
2

Усамотявали се по двойки и така прекарвали часове.
Първите дни на месец август 2022г. към 00.30 часа подсъдимия и
свидетеля П отново дошли в дома на момичетата. Първоначално всички били
в едно от помещенията в къщата. По-късно св.МП и св.Ш Н отишли в
таванското помещение. Свидетелката НГ и подсъдимият Л П осъществили
полов акт. На следващата вечер отново осъществили полов акт.
На досъдебното производство е изпълнена съдебно – медицинска
експертиза от вещо лице ПГ, от заключението на която се установява, че към
датата на първия акушеро- гинекологичен преглед /07.09.2022г./ 13 годишната
НГ е с данни за нарушена девствена ципа /химен/ с давност не по-малко от 10-
14 дни, което добре кореспондира със съобщените данни за извършен полов
акт около месец преди тази дата /10-12.08.2022г./ Наличието на възпалителен
процес е индиректен белег за извършен полов акт.
На досъдебното производство е изпълнена комплексна психолого -
психиатрична експертиза от вещо лице ММ – психиатър и БГ-психолог, от
заключението на която се установява, че след случилото се през месец август
2022г. има промяна в поведението на НГ, изразяваща се в затвореност и
избягване на контакти, не излизала из селото без придружител, станал нервна,
раздразнителна, тревожна, плачела непрекъснато, сънувала почти всяка нощ
кошмари. Въпреки възрастта си НГ е била в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното с нея, да ръководи постъпките си и да дава
достоверни показания. Не са установени данни за психично заболяване-
психоза,мисловни и интелектуално - паметови нарушения.
Съдът изцяло възприема експертните заключения, като обективни и
компетентно дадено, а още повече и не оспорени от страните по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното производство, а
именно: свидетелските показания на Н НГ, Ш А Н, БВ А, МР П, КПИ, К П
Ков, БДКК, МСК, МП М, експертните заключения на вещите лица ММ, БГ и
ПГ, изготвили на досъдебното производство комплексна психолого-
психиатрична експертиза и съдебно-медицинска експертиза, както и
писмените доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание на подсъдимият и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства съдът приема горната
фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която
могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият ЛМП е годен субект на престъплението, в което е обвинен.
Същият към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, а към настоящият момент е пълнолетен. Бил е в ясно съзнание,
адекватен и подреден. Знаел е, че свидетелка НГ е на 13 години, тъй като я
3

познавал от години.
От обективна страна според становището на съда, действията на
подсъдимият са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние
на престъплението по чл.151 ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като на
неустановена дата през месец август 2022 година в село М, обл.Монтана, като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си, се съвъкупил с ненавършилата
14 годишна възраст НИГ от град София, родена на ХХХХХг, като
извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при
пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от установените
факти по делото. Съзнавал е обществено опасните последици и е търсел
настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с
общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на
тези общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни
признаци за осъщественото от него деяние от субективна страна.
Авторството на деянието, съдът намери за доказано съпоставяйки
самопризнанието на подсъдимия с другите доказателства по делото – с
показанията на свидетелите, експертните заключения и писмените
доказателства.
При така изложените правни съображения, касаещи установените
обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на основание
чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият ПВ е
доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.
Съдът призна подсъдимия ЛМП за ВИНОВЕН за извършено
престъпление по чл.151 ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитане половата
неприкосновеност.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало,
разбиране за по-ранно сексуално съзряване, придружено от ясно изразено
желание у малолетната за полов контнакт.
Признанието на вината не може и не следва да се приема като
смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това е предвидено в реда, по който
е разглеждано делото – съкратено производство по чл.371 т.2 от НПК.
Отегчаващо вината обстоятелство – няма.
При така изложените обстоятелства съдът определи на подсъдимият
ЛМП наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства в хипотезата на чл.55 ал.1 т.2 б.б, пр.2 от НК, като замени
предвиденото в правната норма наказание лишаване от свобода без долен
минимум с наказанието ПРОБАЦИЯ.
4

Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, като прилага
разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като е по – благоприятна за дееца. С оглед
личността на подсъдимия и конкретните особености на настоящият случай,
съдът намира, че на подсъдимия П следва да бъдат определени следните
пробационни мерки съгласно чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание
чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти седмично,
“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА
ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в
изпълнение.
С така наложеното по вид и размер наказания съдът, счита, че по
отношение на подсъдимият П ще може да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
предупредително и възпитателно по отношение на него и по отношение на
останалите граждани.
Предвид изхода на делото подсъдимия ЛМП следва да ЗАПЛАТИ по
сметка на ОД на МВР – Монтана направените разноски в размер на 1778.40
лева от досъдебното производство, а в полза на РС – Монтана 5.00 лева
държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист.

Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	40
Дата:	24 септември 2024 г. (в сила от 8 октомври 2024 г.)
Съдия:	Десислава Цветкова

Дело:	20241630200874
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 юли 2024 г.

Присъда по дело №874/2024 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите