Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 08.04.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на единадесети март, две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
участието на секретар К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно гражданско дело № 1511
по описа за 2020г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 301850/16.12.2019г. по гр.д. №
34867 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 43-ти състав е признато
за установено по предявени с искова молба вх. № 2016058/18.06.2019г. на М.И.Ч., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „С.в.”АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2 отрицателни установители искове с
правно основание чл. 124 от ГПК, че М.И.Ч.,
ЕГН ********** не дължи на С.в.”АД
заплащане на сумата от 1216,19лв. начислени като стойност
на потребени ВиК услуги в имот с партиден № ********** в гр. София, бул. „********за
периода от 03.10.2018г. до 07.05.2019г. , като С.в.”АД, ЕИК******** е осъдена да заплати на М.И.Ч., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 50лв., С.в.”АД, ЕИК******** е осъдена да
заплати на адв. адвокат С. Л. Г. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 315,13лв. представляващи
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото на М.Ч..
Срещу
така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5000060/02.01.2020г.
от ответника по исковете С.в.”АД, ЕИК********
в частта, в която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че представената справка от СО, Дирекция
„Общински приходи” установявала, че считано от 17.05.1998г. ищецът е данъчно
задължено лице за имота от 17.05.1998г. , че няма данни за подавани декларации
за промяна на тези обстоятелства и това било достатъчно, за да се обоснове
извод, че за процесния период е била собственик и носител на вещно право на
ползване върху имота и като такава
потребител на ВиК услуги. Предмет на делото не било правото на собственост
върху имота и не било в негова доказателствена тежест да установи същото с
титул за право на собственост. Неоиснователно не било уважено искането му за
техническа експретиза, задачи на която били да установи реалното потребление на
ВиК услуги в имота. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претнецията на въззиваемия за разноски по делото за горницата над минималния
размер по Наредба № 1/2004г.
Въззиваемият- ищец М.И.Ч., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Навела е твърдения че
решението в обжалваната част е правилно. Посочила е, че не било установено по
делото да е носител на вещното право на ползване върху имота през процесния
период. Справката от СО не била титул за вещни права, не била представена
декларация от нейно име по чл. 14 от ЗМДТ, нито справка от имотния регистър. Не
били представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги и така не било
установено съдържание на договорно правоотношение и валидно такова.
Счетоводната експертиза не била от естество да установи реалното потребление на
услугите. Нямало данни да е отчитан водомера в имота, че съществува основание
за служебно начисление на суми. Процесуалният й представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38,
ал.2 от ЗАдв. за предоставена безплатна правна помощ по делото пред СГС на М.Ч..
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2016058/18.06.2019г. на М.И.Ч.,
ЕГН ********** с адрес: *** срещу „С.в.”АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, сграда 2, с която е поискала от съда на основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 от ЗЗД да признае за установено, че М.И.Ч., ЕГН ********** не
дължи на С.в.”АД заплащане на
сумата от 1216,19лв. начислени като
задължения за потребени ВиК услуги в имот с партиден № ********** в гр. София,
бул. „********за периода от 03.10.2018г. до 07.05.2019г. Посочила е, че за този
период не била носител на вещни права върху имота, поради което и не била
потребител на ВиК услуги в имота и не била в договорни правоотношения с
ответника, не дължала процесната сума за потребени в имота такива. В имота не
били доставяни ВиК услуги на стойност от 1216,19лв., не били направени
метрологични проверки на водомерите, не бил правен и отчет на тези водомери. Удостоверението
от СО не било от естество да установи вещните й права върху имота. Процесуалният
й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за предоставена безплатна
правна помощ по делото на М.Ч..
Ответникът
„С.в.”АД, ЕИК******** в
предоставения му срок е оспорил исковете. Посочило е, че между страните
съществувало правоотношение за доставка
на ВиК услуги в имота при Общи условия , приложими били разпоредби на Наредба №
4 за условията и реда за присъединяване
на потребители за ползване на ВиК системи. В молбата си от
15.05.2019г. ищцата искала справка за
начислени суми за имота като титуляр на партидата за него, сочела за собствен адрес този на имота, което
давало основание да се приеме, че обитава имота и като такава е потребител на
ВиК услуги в него. Правилата за
отчитането на водомерите били спазени и начислената стойност на услугите били
реално потребени. Данъчното задължено
лице за имота било вещен ползвател на същото и това била ищцата. Поддръжката и проверката на индивидуалните
водомери било задължение на потребителя, общият водомер бил метрологично годен
да измерва потреблението и редовно бил отчитан. Претендирало е разноски.
По
делото е прието писмо № ДОБ19-ДИ11-173(1)/12.11.2019г. издадено от СО, Дирекция
„Общински приходи”, отдел „ОП-Оборище”, съгласно което с декларация от
17.05.1998г. подадена от името на М.И.Ч. същата е декларирала, че е собственик
на ап. № 4 бул. „****************, като съсобственик на имота с ½ ид.ч.
била записано К.М., до момента не били подавани декларации за промяна в
обстоятелствата или коригиращи такива.
Приета
е молба от ищеца до ответника от 15.05.2019г., отговор от 30.05.2019г. с
приложена справка, съгласно които ищецът
е поискала да й се направи справка за задълженията за ап. № 4 бул. „****************
, като в искането адрес на имота е посочен веднага след името на ищеца, на 30.05.2019г.
ответникът е посочил че за периода от 05.06.2014г. до 07.05.2019г. по договорна
сметка ********** текущи неплатени задължения са в размер на 1216,19лв. те били
за имот с партида ********** в гр. София, бул. „***********. Посочено е, че по
предявени по съдебен ред вземания задълженията са 3637,06лв. по договорна
сметка **********, ищецът бил титуляр на
партида за имот в ж.к. ***********
Приети
са неподписани фактури, издавани от ответника
на ищеца за потребени ВиК услуги в имот с партида ********** в гр. София, бул.
„***********, сочещи че суми са начислени по „изчислен отчет”.
Приети
са приемо-предавателен протокол от 23.11.2016г., извлечение от система на ответника, съгласно
които в мазето на сградата в гр. София, бул. „***********на 23.11.2016г. е
монтиран общ водомер с фабричен № 015402, данни по който са отчитани на
25.10.2018г., на 26.01.2019г. и на 23.04.2019г.
С
прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ответника е посочило, че по
счетоводните записвания на
ответника имотът е водоснабден, за
процесния период 433 куб.м. са потребени
ВиК услуги и стойността на същите е 1193,79лв., а лихвата за забава на
плащанията им е 22,40лв., сумите по фактурите съответстват на начислените
количества, отчет бил тип „изчислен”. Партидата за имота се водела на името на
ищеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
По правилността на решението в
обжалваната част :
Предявеният иск е
с правно основание чл.
124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД- отрицателен установителен иск
за установяване несъществуване на задължение на ищеца към ответника за плащане на потребени ВиК услуги.
При така
предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по което ответникът се е задължил да предоставя на ищеца доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и стойността на същото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК съоръженията и
предоставяните на потребителите ВиК услуги
се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите
дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно
чл. 1 ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни
и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на
потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК
системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане,
пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и
канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно
чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са
всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно §
1, ал.1, т. 2 буква „а” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице
или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че
ползвател е този който има вещното право
на ползване или право на строеж.
Съгласно
чл. 8 от Наредба № 4 получаването на
ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в
един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те
влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в
30-дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще
обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат
Общите условия.
Съгласно
чл. 11 от Наредба № 4 потребителят
следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка,
поддръжка и ремонт на същите.
Съгласно
разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество вода
и ВиК услугите се определят по показания
на водомерите, за отчитането на което при сгради етажна собственост се обявява
дата от оператора поне три работни дни преди отчитането и за данни по
показанията на водомерите потребителите полагат подпис в карнет. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера съгласно чл. 35, ал. 4 и ал. 5
от Наредба № 4/2004г. длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел, като разходът
на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост
1,0 m/s, за периода до предишен реален отчет. При неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 35 от Наредба № 4
месечно потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки обитател при
сграда етажна собственост.
По
делото не се спори, че ответникът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, тоест „оператор на ВиК
услуги по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/2014г.
Същевременно
съдът приема, че по делото не е установено ищецът да има качество потребител на
ВиК услуги по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 и
на § 1, ал.1, т. 2 буква „а” от ДР на ЗРВКУ . Ищецът с исковата молба
изрично е оспорил това си качество, като е посочил, че за периода не е носител
на вещното право на ползване върху имота. При така предявения иск и направени оспорвания от ищеца в тежест на
ответника е било при условията на пълно и главно доказване да установи, че
ищецът през процесния период е бил носител на вещно право на ползване върху
имота. Това качество се установява по несъмнен начин само с документи,
удостоверяващи притежанието на вещното право. Справка от общината за подадена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ не е такъв документ. Тази справка обвързва съда с
материална доказателствена сила само за това, дали и от кого е подадена декларация
по чл. 14 от ЗМДТ. Тази декларация не установява принадлежност на вещното право
на ползване върху имота, поради окето и удостоверяването от СО не е от естество
да установи същото. Отделно, приетата по делото справка сочи подаване на декларация
през 1998г., както и че е заявен и съсобственик
с ½ ид.ч. от имота, а процеснитя период е 2018г.-2019г., което е
допълнително основание да се приеме, че същата не установява вещно право на
ползване върху имота в полза на ищеца за процесния период. Подадената от ищеца
до ответника молба от 15.05.2019г. не съдържа признание за притежанието й на
вещно право на ползване върху имота. При съобразяване на изричното оспорване на
това обстоятелство и на качеството си на потребител, направено с исковата
молба, съдът приема, че посочването от ищеца на адреса на имота в тази молба от 15.05.2019г. представлява само индивидуализиране
имота, за който се иска справката и за който по делото не се спори и се
установява от събраните доказателства, че ответникът е открил партида на името
на ищеца. Същото не представлява признание на ищеца на качеството на потребител на ВиК услуги в
имота. Близостта във времето на исканата справка – 15.05.2019г., и
предявяването на исковата молба – 18.06.2019г., обсъдени в съвкупност със
съдебно проведеното поведение на ищеца, обосновават извод, че изявленията по
молбата от 15.05.2019г. са с оглед получаване на информация за организиране на
защитата на правата на ищеца по предявения отрицателен установителен иск за
задължения за стойност на вик услуги в процесния имот, а не признание на
качеството й на потребител на ВиК услуги в имота.
При
така възприето съдът приема, че правилно районният съд е приел, че по делото не
е установено за процесния период ищецът да е била потребител на ВиК услуги в
имота и е уважил иска.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не е установено в
имота да са потребени ВиК услуги в количества и на стойност, за които е
предявен иска. Приетите по делото фактури и заключението по счетоводната експертиза
установяват, че начислените суми са на „изчислен отчет”, тоест не е направен
реален отчет на водомера в имота. По делото обаче не са ангажирани
доказателства от ответника, че основание за начисляване на суми по този ред е
съществувало. За същото не е било нужно изслушване на техническа експертиза идоводи в този смисъл на въззивника са
неоснователни. Това е така, защото за установяване на обстоятелствата по чл. 35 от Наредба № 4/2004г. , позволяващи изчисляване на
потреблението без да е направен реален отчет на водомерите не са нужни
специални знания, а само при необходимост от такива се изслушва съдебна експертиза.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че иск е основателен и решението на СРС
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се
поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на адв. Г.
на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 315,13лв. представляващи
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото на М.Ч..
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
301850/16.12.2019г. по гр.д. № 34867 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 43-ти
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.в.”АД, ЕИК******** със седалище и адрес на управление:***, сграда
2 да заплати на адвокат С. Л. Г. от САК
с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 315,13лв. (триста и
петнадесет лева и 0,13лв), представляващи възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на въззиваемия М.И.Ч. в производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.