Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ
при
участието на секретаря Антония Тенева, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 15 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от М.А.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, против Държавна агенция за бежанците, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 114Б.
В исковата
молба е посочено, че на 05.02.2018 г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Държавна
агенция за бежанците. По повод постъпило възражение, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК предявява исковата претенция за установяване на вземанията си срещу
ответника, произтичащи от договор за превод № 01-7621 от
13.06.2014 г., а именно сумата в размер на 1837,50 лева за извършени устни и писмени преводи от български на арабски език и от
арабски на български език за месец януари 2015 г., сумата в размер на 4317,08
лева за извършени устни и писмени преводи от български на арабски език и от
арабски на български език за месец февруари 2015 г., както и сумата от 547,68
лева, представляваща лихва за забавено плащане на главницата от 1873,50 лева за
периода от 20.02.2015 г. до 02.02.2018 г., и сумата от 1249,54 лева,
представляваща лихва за забавено плащане на главницата в размер на 4317,08 лева
за периода от 31.03.2015 г. до 02.02.2018 г.
Изложени са
съображения, че в сключения между страните договор било уговорено заплащане на
възнаграждение за извършен от ищеца превод, което за месеците януари и февруари
2015 г. не било изплатено. С договора ответникът поел задължение да изплати
уговореното възнаграждение в срок от 30 дни след представяне на отчет за
извършения превод, какъвто ищецът представил, но въпреки това и проведените
многократни разговори не получил дължимите суми.
По наведените в
исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът Държавна агенция за бежанците дължи на ищеца М.А.Д.
следните суми: 1837,50 лева, произтичащи от договор за превод № 01-7621 от 13.06.2014 г. за извършени устни и писмени преводи от
български на арабски език и от арабски на български език за месец януари 2015
г., 547,68 лева - лихва за забавено плащане върху главницата в размер на
1873,50 лева за периода от 20.02.2015 г. до 02.02.2018 г., 4317,08 лева, произтичащи от
договор за превод № 01-7621 от 13.06.2014 г. за извършени устни и
писмени преводи от български на арабски език и от арабски на български език за
месец февруари 2015 г., 1249,54 лева - лихва за забавено плащане върху
главницата в размер на 4317,08 лева за периода от 31.03.2015 г. до 02.02.2018
г., ведно със законната лихва от 05.02.2018 г. до изплащане на вземането. Претендира
се присъждане на направените в заповедното и исковото производство разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, в
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Сочи се, че договор
№ 01-7621 от 13.06.2014 г., по който ищецът претендира
заплащане на възнаграждение, бил прекратен считано от края на 2014 г. поради
изчерпване на осигуреното финансиране по Годишната програма 2013 на Европейския
бюджетен фонд III,
приоритет 1, действие Б, поддействие Б3 и от държавния бюджет. Поради тази
причина се изтъква, че договорното правоотношение между страните било
прекратено и ответникът не дължал заплащане на възнаграждение за извършена
работа през месеците януари и февруари 2015 г. Наведени са доводи, че съобразно
чл. 9, т. 9, във връзка с чл. 3 от процесния договор, правоотношението между
страните било прекратен автоматично считано от края на 2014 г. поради
изчерпване на осигуреното финансиране. Отбелязано е, че уведомлението до
изпълнителя за настъпване на тези обстоятелства нямало конститутивен, а само
констативен характер, поради което изпращането му нямало значение за момента на
прекратяване на договора. С оглед тези съображения се претендира недължимост на
договорни възнаграждения за месеците януари и февруари 2015 г.
На второ място и при евентуалност се
твърди, че възнаграждението не се дължи, защото ищецът не бил изпълнил
качествено и в срок възложената работа, като изпълнението не било предадено и
прието от ответника. Посочва се, че процесният договор имал характер на рамков
договор, като размерът на евентуално дължимо възнаграждение се определял според
обема на възложената, изпълнена и приета работа за съответния месец. Изтъква
се, че възлагането и приемането на работата се извършвало съобразно Заповед № 03-56/18.06.2014 г. и Заповед № 03-1035/15.12.2014 г. на Председателя на
ДАБ, като в процесния период не е била приемана работа на ищеца по извършване
на преводи от и на български език и от и на арабски език. Оспорват се
твърденията на ищеца, че представените от него бланки за извършен устен
консекутивен превод за месеците януари и февруари 2015 г. удостоверявали
извършени преводачески услуги за 2015 г., доколкото същите съдържали поправки
относно годината. Наред с това, че поддържа, че тези бланки не били съставени
по надлежния ред, установен в посочените заповеди. Сочи се, че нямало данни
тези бланки да са били предадени в ДАБ, да са били проверени от служители в
съответното РПЦ, както и възнаграждението да е било изчислено и потвърдено от
главния счетоводител. В тази насока се изтъква, че нямало данни евентуално
извършена от ищеца работа да е била надлежно предадена, приета и да подлежи на
заплащане от ответника. В допълнение се отбелязва, че при извършена проверка на
произволни записи в бланките било установено, че данните от тях не
съответствали с данните от документите, които били създадени в хода на
проведените интервюта, поради което не отразявали вярно действителността и
ищецът не бил извършил реално преводите, посочени в тях.
На следващо
място е
направено възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца
вземания, за които съгласно чл. 111, б. „а” от ЗЗД била приложима тригодишна
давност. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение бил изтекъл период по-дълъг от 3 години от падежа на
всяко вземане. С оглед всички изложени аргументи се претендира неоснователност
и на предявените акцесорни искове за присъждане на лихви за забава.
При условията на алтернативност са
подробно посочени констатирани в представените от ищеца бланки очевидни
фактически грешки, които били относими до размера на претендираното
възнаграждение.
Предвид изложените в отговора на
исковата молба съображение се иска от съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове и да присъди на ответника сторените по делото
разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено
ч. гр. д. № 8204/2018 г. по описа на Софийски районен съд, образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от М.А.Д. против Държавна
агенция за бежанците. На 09.03.2018 г. съдът е уважил
искането и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 1837,50 лв. – възнаграждение за преводи за м. 01.2015 г.
по договори № 01-3624/20.03.2014 г. и № 01-7621/13.06.2014 г., 4317,08 лв. -
възнаграждение за преводи за м. 02.2015 г. по договори № 01-3624/20.03.2014 г.
и № 01-7621/13.06.2014 г., ведно със законната лихва от 05.02.2018 г. до
изплащане на вземането, 547,68 лв. – законна лихва върху главницата за м.
01.2015 г. за периода от 20.02.2015 г. до 02.02.2018 г., 1249,54 лв. – законна
лихва върху главницата за м. 02.2015 г. за периода от 31.03.2015 г. до
02.02.2018 г. и 659,04 лв. – разноски по делото. По повод постъпило срещу
заповедта възражение по реда на чл. 414 от ГПК на заявителя са дадени указания
за предявяване на иск в едномесечен срок, в рамките на който е депозирана
исковата молба, инициирала настоящото производство.
От представения по
делото договор № 01-7621/13.06.2014 г. се установява, че е сключен на основание
проведена обществена поръчка между ответника Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет, в качеството на възложител, и ищеца М.А.Д., като
изпълнител, за извършване на писмен и устен консекутивен превод за гр. Харманли
от български език на арабски и кюрдски език и обратно. С договора ответникът е
поел задължение да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 15 лева на
страница при писмен превод и по 25 лева на час при устен превод в 30-дневен срок
след представяне на отчет за извършения превод. Уговорено е, че до 5-то число
на месеца, следващ месеца, в който е извършен превода, ищецът е длъжен да
представи в дирекция „Финансово-счетоводна дейност“ подписана одобрена бланка
за извършения превод. В договора е посочено, че средствата са осигурени по
Годишна програма 2013 на Европейския бежански фонд III, Приоритет 1, Действие
Б, Поддействие Б3 в размер на 75 % и съфинансиране от държавния бюджет в размер
на 25 %. Съгласно чл. 9, т. 9 от сключения договор същият се прекратява, когато
са настъпили съществени промени във финансирането на обществената поръчка,
предмет на договора, извън правомощията на възложителя, които той не е могъл да
предвиди и предотврати или да предизвика, с писмено уведомление, веднага след
настъпването на обстоятелствата.
Видно от приложената
Заповед № 03-556 от 18.06.2014 г. на Председателя на ДАБ контролът по
изпълнението на сключените договори за преводачески услуги за РПЦ - Харманли е
възложен на комисия в състав М.П. - директор и С.Х. - началник отдел
„Производство и настаняване“. Със заповедта е наредено на членовете на
комисията да проверяват достоверността на информацията, попълнена в „Бланка за
извършени преводи“ относно писмените и устни преводи, извършени от съответния
преводач през календарния месец, като в случай на основателни съмнения да
изготвят мотивиран доклад и да го представят на Председателя на ДАБ. По делото
е представена и Заповед № 03-1035 от 15.12.2014 г. на Председателя на ДАБ за определяне
на комисия, която да анализира отчетите на преводачите съобразно конкретно
поставени условия и да предостави протокол за преразглеждане на дължимите суми
за периода септември - декември 2014 г.
По делото са приети
като писмени доказателства, заверени от ДАБ преписи на бланки за извършени от
ищеца М.Д. писмени и устни консекутивни преводи към Договор №
01-7621/13.06.2014 г. за месеците януари и февруари 2015 г. Във всяка бланка е
посочена датата на извършване на превода, неговата продължителност и цел за
устните преводи, съответно вида на документа и броя страници за писмените
преводи, имената на лицето и държавата по произход, имената и подписа на
длъжностното лице, подписа на преводача, както и подпис на началник отдел.
Видно от направеното в бланките отбелязване за месец януари 2015 г. общия брой
часове извършен устен консекутивен превод е в размер на 4410 минути, а за месец
февруари 2015 г. - 6005 минути, а писмения превод за месец февруари е в размер
на 121 страници. По повод оспорване от ответника на истинността на така
приетите писмени доказателства съдът откри производство по реда на чл. 193 от ГПК, резултатът от което ще бъде обсъден в следващото изложение.
От страна на ответника
по делото е представен Протокол от проведено на 29.12.2014 г. интервю с Дилан М.
Латиф, при което в качеството на преводач е участвал ищецът М.Д., както и
Решение № ДХ-2923 от 03.02.2015 г. за образуване на производство за
предоставяне на статут в Република България на Дилан М. Латиф.
В хода на
производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел на С.И.Х.. От неговите показания се установява, че през
2014 г. започнал работа в РПЦ - Харманли като началник отдел „Прием и
настаняване“. Служебните му задължения включвали осъществяването на контрол по
отношение на назначените преводачи. При извършването на превод регистраторите в
центъра попълвали бланки, в които вписвали неговата продължителност и се
подписвали. В края на всеки месец свидетелят проверявал тези бланки, изчислявал
и вписвал общия брой изработени минути, след което се подписвал, че ги приема.
Впоследствие свидетелят предавал бланките на Директора на РПЦ - Харманли за
последващ контрол и утвърждаване, а след това се изпращали в ДАБ. При
предявяване в съдебно заседание на представените по делото бланки за извършени
от ищеца М.Д. писмени и устни консекутивни преводи за месеците януари и
февруари 2015 г. свидетелят категорично заяви, че положеният във всяка от тях
подпис на началник отдел е негов. Съдът се доверява изцяло на изложеното от
свидетеля С.Х., като намира, че същият непосредствено е възприел факти от
значение за изясняване на обстоятелствата по делото и показанията му са
последователни и безпротиворечиви.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ответника
няма отразени дължими суми за извършени от ищеца преводи по Договор №
01-7621/13.06.2014 г. за месеците януари и февруари 2015 г. След запознаване с
материалите по делото вещото лице е констатирало, че за периода от 06.01.2015
г. до 31.01.2015 г. ищецът е извършил устен превод с времетраене 4410 минути
или 73,50 часа на обща стойност 1837,50 лв.; за периода от 02.02.2015 г. до 27.02.2015
г. ищецът е извършил устен превод с времетраене 6005 минути или 100,08 часа на
обща стойност 2502 лв.; за периода от 03.02.2015 г. до 19.02.2015 г. ищецът е
извършил писмен превод на документи - 121 страници на обща стойност 1815 лв.
Според вещото лице общият размер на дължимите суми за извършени през процесния
период устни и писмени преводи възлиза на 6154,50 лв. Съдът кредитира
заключението на експертизата като изготвено компетентно и безпристрастно, с
нужните професионални знания и опит, съответстващо на останалите събрани по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422
от ГПК от М.А.Д. против Държавна агенция за бежанците искове с правно основание
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за установяване съществуването на следните вземания: 1837,50
лева, произтичащи от договор за превод № 01-7621 от 13.06.2014 г. за извършени устни и писмени преводи от
български на арабски език и от арабски на български език за месец януари 2015
г., 547,68 лева - лихва за забавено плащане върху главницата в размер на
1873,50 лева за периода от 20.02.2015 г. до 02.02.2018 г., 4317,08 лева, произтичащи
от договор за превод № 01-7621 от
13.06.2014 г. за извършени устни и писмени преводи от български на арабски език
и от арабски на български език за месец февруари 2015 г., 1249,54 лева - лихва
за забавено плащане върху главницата в размер на 4317,08 лева за периода от
31.03.2015 г. до 02.02.2018 г., ведно със законната лихва от 05.02.2018 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед от
09.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 8204/2018 г. по описа на Софийски районен съд. Искът е предявен в рамките
на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По делото е
безспорно установено, че на 13.06.2014 г. между страните е възникнало
облигационно правоотношение по силата на
договор с № 01-7621. Договорът е сключен на основание проведена
обществена поръчка по реда и условията на Глава осма „а“ от Закона за
обществените поръчки /отм., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г./, уреждаща възлагане на
обществени поръчки чрез публична покана. Съобразно чл. 101б, ал. 1, т. 2 от ЗОП
/отм./ публикуваната покана следва да съдържа обект на поръчката, прогнозна
стойност и източник на финансиране. Следователно още преди сключването на
процесния договор на страните са били известни обстоятелствата относно
произхода и размера на средствата за финансиране на поръчката. При това
положение съдът намира, че изчерпването на средствата не съставлява съществена промяна
във финансирането на обществената поръчка, която да е извън правомощията на
възложителя и да не е могъл да предвиди или предотврати. От тук следва, че не е
налице соченото от ответника основание по чл. 9, т. 9 от договора за
прекратяване му считано от края на 2014 г., непосредствено преди процесния
период. Наред с това посочената клауза от договора предвижда отправяне на
писмено уведомление веднага след настъпване на обстоятелствата. Изричното
включване на изискване за уведомяване във фактическия състав на обсъжданото
прекратително основание води до извод, че същото има конститутивно действие, а
не констативно, както твърди ответника. В този смисъл прекратяването на
сключения договор не настъпва автоматично, а след уведомяването на изпълнителя
за настъпилите обстоятелства. Такова писмено уведомление ответникът не е
представил по делото, нито е навел твърдения, че е отправено към ищеца. Предвид
изложеното съдът намира, че през процесния период /януари - февруари 2015 г./
страните по делото са били обвързани от валидно облигационно правоотношение.
Сключеният между страните договор е по естеството
си договор за изработка предвид породените от него задължения за ищеца да
извърши възложените му преводи и да предаде работата на възложителя чрез
представяне на бланка за извършените преводи, а за ответника - да приеме
работата чрез одобряване на представената бланка и да заплати уговореното
възнаграждение.
Доказателство за изпълнението на
възложената работа са приетите по делото бланки за извършени от ищеца
М.Д. писмени и устни консекутивни преводи за месеците януари и февруари 2015 г.
Същите съдържат достатъчно данни, индивидуализиращи всеки от извършените
преводи, въз основа на които може да се прецени обема на изпълнение на
възложената с договора работа. Във връзка с направеното от ответника оспорване
на истинността на тези документи по реда на чл. 193 от ГПК, от събраните по
делото доказателства по категоричен начин се установи тяхната автентичност. В
частност от показанията на разпитания свидетел С.И.Х. се доказа, че той е
подписал всяка една от бланките в качеството си на началник отдел „Производство
и настаняване“. Съобразно представената по делото Заповед № 03-556 от
18.06.2014 г. на Председателя на ДАБ свидетелят Х. е бил член на комисията,
натоварена с контрола по изпълнението на сключените договори за преводачески
услуги за РПЦ - Харманли. От показанията на този свидетел се установи също
така, че съдържащата се във въпросните бланки информация е попълнена от
служители в РПЦ - Харманли, за което всеки от тях се е подписал. От това
следва, че верността на отразените данни е удостоверена с подписите на
съответните длъжностни лица, поради което наличието на несъответствие може да
съставлява единствено основание за ангажиране на тяхната отговорност. По
изложените съображения съдът преценява като неоснователно оспорването на
ответника по отношение истинността на процесните бланки за извършени преводи,
както и възражението, че не са съставени по надлежния ред.
На следващо място съдът намира за доказано, че извършените
от ищеца преводи за месеците януари и февруари 2015 г. са надлежно приети от
страна на ответника като изпълнение на възложената работа. Така в чл. 7 /3/ от
сключения между страните договор е въведено задължение на изпълнителя /ищеца/
до 5-то число на месеца, следващ месеца, в който е извършен превода, да
представи в дирекция „Финансово-счетоводна дейност“ подписана одобрена бланка
за извършения превод. Същевременно, както бе посочено, със Заповед № 03-556 от
18.06.2014 г. на Председателя на ДАБ контролът по изпълнението на сключените
договори за преводачески услуги за РПЦ - Харманли е възложен на комисия в
състав М.П. - директор и С.Х. - началник отдел „Производство и настаняване“. От
изложеното следва, че приемането на работата се е извършвало от териториалното
поделение на ДАБ - РПЦ Харманли чрез одобряване на бланките за извършен превод,
след което се представяли в дирекция „ФСД“ с оглед изплащане на възнаграждение.
От събраните по делото доказателства се установи, че именно свидетелят С.Х. е
проверил процесните бланки за извършени от ищеца преводи за месеците януари и
февруари 2015 г. относно достоверността на вписаната в тях информация за
извършените преводи и се е подписал, че ги приема. Според показанията на този
свидетел бланките за извършени преводи са преминавали през последващ контрол и
утвърждаване от страна на Директора на РПЦ – Харманли, след което били
предавани в ДАБ. Обстоятелството, че приетите като доказателство преписи на
процесните бланки са заверени и представени по делото именно от Държавна
агенция за бежанците по недвусмислен начин сочи, че същите са одобрени от
ответника. По делото не са ангажирани доказателства за своевременно направени
възражения за неправилно и неточно изпълнение, поради което изпълнената работа
следва да се счита за приета, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД необорима презумпция.
В контекста на изложеното съдът приема, че ответникът дължи
възнаграждение на ищеца за извършените писмени и устни консекутивни преводи
съобразно одобрените бланки за месеците януари и февруари 2015 г. Тук следва да
се обсъди направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията на
ищеца на основание чл. 111, б. „а“ от ЗЗД. Сключеният между страните договор е
за изработка, а не трудов договор, поради което употребеното в него понятие
„възнаграждение“ няма смисъла, вложен от законодател в същото по КТ. Това
възнаграждение е дължимо за определен трудов резултат, а не за престиране на
работна сила, като отношенията между страните се уреждат
съобразно сключения договор и разпоредбите на чл. 258 – 269 от ЗЗД, а
не по КТ, поради което вземанията не попадат в хипотезата на чл. 111,
б. „а“ от ГПК и спрямо тях не намира приложение кратката тригодишна погасителна
давност. От неоспореното заключение на приетата съдебно счетоводна експертиза
се установява, че дължимото се на ищеца възнаграждение е както следва: за
периода от 06.01.2015 г. до 31.01.2015 г. в размер на 1837,50 лв. за извършени
устни преводи с продължителност от общо 4410 минути или 73,50 часа, за периода
от 02.02.2015 г. до
27.02.2015 г. в размер на 2502 лв. за извършени устни преводи с продължителност от общо 6005
минути или 100,08 часа и за периода от 03.02.2015 г. до 19.02.2015 г. в размер
на 1815 лв. за извършени писмени преводи на общо 121 страници. Установеното от
вещото лице обстоятелство, че в счетоводството на ответника няма отразени дължими суми за извършени от
ищеца преводи по Договор № 01-7621/13.06.2014 г. за месеците януари и февруари
2015 г., не е основание само по себе си за недължимост на вземанията,
доколкото осчетоводяването следва да се извърши от ответника, който не може да
черпи изгодни за себе си последици от собственото си бездействие. Наред с това
ответникът носи процесуалната тежест да установи погасяване на задълженията си
към ищеца, а по делото не ангажира доказателства за заплащане на възнаграждение
за извършените устни и писмени преводи за месеците януари и февруари 2015 г.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумите в размер на 1837,50 лева за извършени устни и писмени преводи от български на арабски език и от
арабски на български език за месец януари 2015 г. и в размер на 4317,08 лева за
извършени устни и писмени преводи от български на арабски език и от арабски на
български език за месец февруари 2015 г., за които е издадена Заповед от
09.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 8204/2018 г. по описа на Софийски районен съд, са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени. Като
законна последица и доколкото е отправено такова искане следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 05.02.2018 г. до
окончателното изплащане. С оглед основателността на главните искове основателни
се явяват и акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Неоснователно е
възражението за погасяване на вземанията по давност, доколкото към момента на
иницииране на заповедното производство не е изтекъл предвиденият в чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД тригодишен срок.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в тежест на ответника Държавна агенция за бежанците следва да се
възложат направените от ищеца М.А.Д. разноски по делото за държавна такса в
размер на 187,14 лева. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ищеца - адв. Е.П. възнаграждение в размер на 727,59 лева, определено съобразно
чл. 36, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и
възнаграждението за вещо лице в размер на 300 лева. Съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, които в случая
са 159,04 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза” № 114Б, дължи на М.А.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, следните суми: 1837,50 лв. – възнаграждение за извършени писмени и устни консекутивни преводи за
месец януари 2015 г. по договор № 01-7621/13.06.2014 г., 4317,08 лв. -
възнаграждение за извършени писмени и устни консекутивни
преводи за месец февруари 2015 г. по договор № 01-7621/13.06.2014 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 05.02.2018 г. до изплащане на вземането, 547,68 лв. –
обезщетение за забава върху главницата в размер на 1873,50 лева
за периода от 20.02.2015 г. до 02.02.2018 г., 1249,54 лв. – обезщетение
за забава върху главницата в размер на 4317,08 лева
за периода от 31.03.2015 г. до 02.02.2018 г., за които е издадена
Заповед от 09.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 8204/2018 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 114Б, да заплати на М.А.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата в размер на
187,14 лева, представляваща направените по делото разноски, както и сумата в
размер на 659,04 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 114Б, да заплати на адвокат Е.Е.П. от САК, с адрес: ***, сумата в размер на
727,59 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 114Б, да заплати по сметка на Районен съд - Харманли сумата в размер на 300
лева за възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: