Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди
и четиринадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Р.М., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 10788/2013г. на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от И.И. срещу Д.И. иск с правно основание
чл. 49, ал.1 СК за прекратяване на сключения на 26.02.2011г. с акт 108
граждански брак пред длъжностното лице по гражданското състояние при Община
Варна без произнася по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
съединен с небрачни искове по чл. 59, ал.1 СК за предоставяне родителските
права по отношение на роденото по време на брака дете – Даниел И. на майката,
определяне режим на лични отношения с бащата, иск по чл. 143 СК за заплащане на
месечна издръжка в полза на детето в размер на 300 лв. с падеж до 1 число на
месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба
- 26.08.2014г., ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване и иск по чл. 53 СК за възстановяване предбрачното фамилно име на съпругата – Кирчева.
В исковата
молба ищецът И.И. твърди, че бракът с ответника Д.И. е дълбоко и непоправимо
разстроен. Твърди следните брачни провинения: настъпило между съпрузите
отчуждение в резултат на установяването на съпруга извън територията на
Република България за значителен период от време и настъпилата в последствие
фактическа раздяла през месец януари 2014г.
Поддържа се
още, че от брака е родено детето Даниел И., което се отглежда и възпитава от
майката. С оглед изложеното се настоява за прекратяване на брака, ведно с
предоставяне на родителските права на майката, определяне на подходящ и
разширен режим на лични отношения и заплащане на издръжка.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Д.И., е депозирал писмен отговор, с който не се противопоставя
бракът да бъде прекратен с развод, като признава, че между страните е настъпила
раздяла и същият е напуснал семейното жилище и се е установил във
Великобритания с цел осигуряване на средства за издръжка на семейството си. Не
се противопоставя още родителските права да се упражняват от майката, но
възразява срещу претендирания размер на месечна издръжка от 300 лв., тъй като
реализираните от него доходи са непостоянни. Настоява за по – разширен режим на
лични отношения с роденото от брака дете.
Заинтересованата
страна – ДСП – Варна, не е изразила становище в открито съдебно заседание.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
По делото не е спорно, че на 26.02.2011г. пред
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна е сключен
граждански брак между Д.И. и И. Кирчева, за който
факт е съставен акт № 108.
Съпругата И. Кирчева е приела фамилното име на своя
съпруг – И..
Безспорно е още, че след сключване на брака, на
17.06.2011г. е родено детето Даниел Диянов И., с
установен и от двамата родители произход.
Не е спорно още, с оглед твърденията изложени в
исковата молба и отговора на исковата молба, че през 2012г., осем месеца след
раждане на детето Даниел И. съпругът Д.И. е напуснал Република България и се е
установил да живее и работи във Великобритания.
Ответникът признава, че във Великобритания и към
настоящия момент работи като строител, като получаваният доход е непостоянен,
поставен в зависимост от възложената му работа на различни строителни обекти.
В първото по делото съдебно заседание, е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл.
146, ал.1, т.3 и т. 4 ГПК, че през месец януари 2014г. между съпрузите е
настъпила фактическа раздяла, като г – жа И. е напуснала семейното жилище,
находящо се в гр. Варна, ж.к.”Владислав Варненчик”
бл. 202, вх. 1, ет.1, ап.1 и заедно с детето Даниел И. се е установила да живее
в дома на своите родители.
От съвкупния
анализ на ангажираните
доказателства,
съдът приема за установено, че бракът е изчерпан от своето дължимо по закон и морал
съдържание поради настъпила фактическа раздяла, между съпрузите Д.И. и И. Кирчева през месец януари 2014г. Продължителната фактическа
раздяла е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (съгласно
т.3 ППВС 10 /1971 г.) и че е настъпило фактическо
основание, което следва да намери
и своята юридическа санкция, чрез прекратяване на брака с развод без
произнасяне по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл. 49 СК.
I. УПРАЖНЯВАНЕ
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, МЕСТОЖИВЕЕНЕ на Даниел
И. и РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с другия родител.
Съдебният състав,
в сложната и деликатна дейност по чл.
59 СК се
съобразява преди всичко с нуждите на детето и неговите
интереси, поради което не е обвързан
от исканията и становищата на двамата родители за начина, по
който да се произнесе. Интересите
на родителите в тази връзка се
преценяват единствено в контекста на благосъстоянието
на детето.
В това
производство съдът не „наказва” единия родител, нито, най – общо оценява по –
добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече”
детето.
Родителят, на
когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той не е
лишен от родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.
Изготвеният
във връзка с предявения небрачен иск социален доклад от ДСП – Варна, сочи, че след
фактическата раздяла между съпрузите, г – жа И. се е установила да живее,
заедно с малолетното дете в дома на своите родители, находящ се в гр. Варна,
ж.к.”Младост” бл. 120, ет. 5, ап.26, представляващ жилище състоящо се състои от
две стаи, кухня с трапезария и сервизни помещения. Обзаведено е с всички
необходими мебели, а хигиенно – битовите условия са отлични за отглеждане на
Даниел. В отглеждането и възпитанието на детето, майката е подпомагана
изключително от своите родители. Получаваните от г- жа И. доходи, позволяват на
майката да задоволи основните потребности на детето.
Към настоящия
момент Даниел И. е на 3 години и в добро здравословно състояние. Посещава целодневна
детска градина № 32 „Моряче” в близост до дома, в
който детето е отглеждано.
Среща с другия
родител, социалният работник не е провеждал, поради отсъствието на г – н И. от
страната.
В заключение, представител
на заинтересованата страна ДСП – Варна, счита, че упражняването на родителските
права по отношение на детето Даниел И., следва да бъдат предоставени на
неговата майка, предвид качествата, които притежава, силната емоционална връзка
между тях, полаганите грижи от нейна страна за отглеждането и възпитанието му
след фактическата раздяла, подпомагана и от своите родители, на което другият
родител не се противопоставя.
Заинтересованата
страна е изразила становище, че режимът на лични отношения с бащата следва да
бъде разширен, с цел възстановяване и поддържане на емоционална връзка между
Деян И. и неговият син Даниел И..
Пред социалния
работник, г – жа И. е споделила, че желанието й е Даниел да общува както със
своя баща, така и с неговите близки. Тя не се противопоставя Даниел да общува и
с родителите на съпруга й, които детето посещава в гр. Провадия.
Ангажираните
гласни доказателства, чрез разпита на водените от страните свидетели – Полина
Вълкова и Стойка Желязкова, майка на Д.И., преценени съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК установяват, че Даниел се отглежда от своята майка в дома на
родителите си, а бащата вижда и взема детето всеки път, когато се върне в
България, по предварително уговорка с г – жа И..
Показанията на г – жа Желязкова потвърждават,
че винаги когато Д.И. е в България вижда и взема детето с преспиване в дома му,
както и в този на неговите родители. Винаги, когато са заедно, детето се
чувства щастливо, а когато бащата не е в страната непрекъснато пита за него. Общуването
им се осъществява, чрез интернет. Освен парични средства, г – н И. изпраща и
колети с дрехи и играчки, а последният път през месец август 2014г., г – жа
Желязкова сама е предала подаръци, предназначени за Даниел.
От показанията
на г – жа Вълкова се установява още, че Даниел е силно привързан и към бащата
си. Г – н И. предоставя за отглеждането на детето сумата от 250 – 300 лв.
веднъж на два месеца или когато и както той прецени. Освен на детска градина,
Даниел посещава и карате „Ушу” два пъти седмично.
Като прецени всички
обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за постановяване на
решението, а именно, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на Даниел И. след фактическата раздяла на родителите са полагани изключително
от И.И., възрастта на детето, както и че то е емоционално привързано към своята
майка, а тя разполагаща с качества позволяващи й да упражнява родителските
права, съставът на Районен съд – Варна намира, че упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете следва да бъдат предоставени на неговата
майка И.И..
Желанието на
родителите и това на децата относно
упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, не са
задължителни за съда. Техните становища
и искания се обсъждат на общо
основание и се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства, като висшият критерии
за решението на съда е интереса
на децата. Чрез режима на
личните отношения трябва да се
постигне възможност децата да растат
и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко
дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители. По тази причина
по принцип мерките за лични
отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят
най-широка възможност за общуване и осъществяване
на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не
е предоставено упражняването
на родителските права. Запазването на добрите отношения,
честите лични контакти следва да се стимулират
и подпомагат, включително от другия родител,
на роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
Предложеният
от майката режим на лични отношения с бащата е ограничителен и не държи сметка
за интереса на детето Даниел да общува с този родител, на когото не са
предоставени родителските права. Ангажираните гласни доказателства на водените
и от двете страни свидетели установяват безспорно, че единствената причина
детето да не вижда често бащата си е неговото отсъствие от страната, като между
тях съществува силна емоционална връзка, а детето е щастливо когато бащата го
вижда и взема при завръщанията, макар и рядко в България. Бащата не се е дезинтересирал от отглеждането на детето. Напротив, винаги
когато се намира на територията на страна, вижда и взема детето, без
противопоставяне на майката, остава в дома му с преспиване и в този на неговите
родители. През останалото време, когато е във Великобритания, предоставя и
парични средства за отглеждането на Даниел. Този факт се установява, както от
свидетелските показания, които съдът намира за безпротиворечиви,
така и от твърденията на процесуалният представител на ищеца адв. Николай Балачев, заявени в съдебно заседание от 14.11.2013г. /л.
42/.
Изложеното обуславя
извода, че следва да се определи
следния режим на лични отношения
между бащата Д.И. и детето Даниел
И., а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за
времето от 09, 00 часа в събота до
18, 00 часа
в неделя с преспиване на детето в дома на бащата; на коледните празници: през четните години - за
времето от 17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с
приспиване в дома на бащата, а през
нечетните години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00
часа на 26- ти декември; през новогодишните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 31- ви декември
до 13.00 часа на 1- ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от
13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа на 2- ри януари, с приспиване в дома
на бащата; през великденските
празници: в четни години –за времето
от 09.00 часа в събота /Велика
събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с преспиване на детето при бащата, а в нечетни години – за
времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник
/Великден/, с преспиване в дома на бащата; 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, а след навършване на седем годишна възраст и по една седмица по време на
зимната училищна ваканция.
Така определеният режим от една страна би подпомогнал родителя, който не
упражнява родителските права да общува пълноценно с детето си, а от друга би се
избегнало евентуалното отчуждение в отношенията им.
При осъществяване на личните отношения родителят трябва да действа
възпитателно върху детето и в същото време да не нарушава неговия режим на
отглеждане, почивка, здраве и спокойствие. Колкото и да е трудно е необходимо
двамата родители да запазят добрия тон по между си, да пазят авторитета на
другия и веднъж взетото решение да бъде представено като общо.
II. ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА.
Към настоящия момент Даниел И. е на 3 години и посещава целодневна
детска градина № 32 „Моряче” в гр. Варна, както и уроци по карате.
Между страните не е спорно, че от настъпване на фактическата раздяла през
месец януари 2014г. и към настоящия момент, освен непосредствени грижи за
отглеждане на детето, майката И.И. осигурява средства за удовлетворяване
потребностите на детето от дрехи, храна и лекарства, когато това е необходимо и
такси за посещение на детската градина /л. 26 до л. 39/.
Към датата на предявяване на исковата молба, г – жа И. е трудово заета в „Карлсбърг България” АД. Представеното удостоверение изх. №
СВ106/16.07.2014г., издадено от работодателя установява, че за периода от месец
юни 2013г. до месец юни 2014г., г – жа И. е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 14 844, 22 лв. или средно месечно по
1 237, 02 лв.
Безспорно е още, че ответникът Деян И. е също трудово ангажиран във
Великобритания, обстоятелство, което се признава в отговора на исковата молба. Доказателства
установяващи възможностите на Деян И. да заплаща месечна издръжка в
претендирания размер от 300 лв. не са ангажирани, въпреки указанията на съда,
дадени с доклада по делото, на осн. чл. 146, ал.2 ГПК.
С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на
ВС и Постановление № 5/31.11.1981г. на Пленума на
ВС, които представляват задължителна съдебна практика е прието, че възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които
имат право на издръжка се
определят съобразно с обикновените условия за живот на
тях, като се вземе предвид
възрастта, образованието и други обстоятелства, които имат значение
за случая. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при
когото се отглеждат, които принципи са установени
с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал.1 и ал.2
СК.
Съдът, като съобрази минимално установения размер на издръжка по чл. 142,
ал.2 СК, нуждите на детето с оглед възрастта му, трудоспособната възраст, в
която се намират и двамата родители, обстоятелството, че бащата е трудово
ангажиран, липсата на твърдения и доказателства установяващи влошено
здравословно състояние на г – н И., липсата на други алиментни
задължения, намира, че Деян И. следва да заплаща на малолетно си дете Даниел И.,
чрез неговата майка и законен представител И.И. месечна издръжка в размер на 150 лв., с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 26.08.2014г., ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване. Така определената издръжка би задоволила нуждите
на детето така, както то
би живяло, ако родителите не бяха разведени.
При определяне размера на издръжката следва
да бъде отчетено
и обстоятелството, че детето живее при своята майка и тя поема значителна част от издръжката
на Даниел И. в размер на 150 лв.
За разликата над посочената сума до пълния претендиран
размер от 300 лв., предявеният иск подлежи на отхвърляне.
III. ПО ОТНОШЕНИЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА:
Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс “След развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този
брак”.
В конкретния случай, съпругата И.И., променила при сключването на брака
фамилното си име е заявила желание да възстанови предбрачното
си фамилното име – Кирчева, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен и да бъде постановено след
прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното
си фамилно име – Кирчева.
Семейното жилище, находящо се в гр. Варна ж.к.”Владислав Варненчик” бл.
202, вх. 1, ет.1, ап.1, в което съпрузите са
живели заедно с ненавършилото пълнолетие дете, е напуснато от съпругата, поради
което и съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив
по предоставяне на неговото ползване.
Разноските за настоящото производство остават в тежест на всяка от
страните, така както са сторени, на осн. чл. 329,
ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между Д.Ж.И., ЕГН **********
и И.П.И., ЕГН **********, сключен на 26.02.2011г., за което е съставен акт № 108
от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Варна, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл.49 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето Даниел Диянов И., ЕГН **********
на майката И.П.И., ЕГН **********,***, на осн. чл.
59, ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.Ж.И.,
ЕГН ********** с детето Даниел Диянов И., ЕГН **********
по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
за времето от 09, 00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бащата; на коледните празници: през четните години - за
времето от 17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с
приспиване в дома на бащата, а през
нечетните години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00
часа на 26- ти декември; през новогодишните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 31- ви декември
до 13.00 часа на 1- ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от
13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа на 2- ри януари, с приспиване в дома
на бащата; през великденските
празници: в четни години –за времето
от 09.00 часа в събота /Велика
събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с преспиване на детето при бащата, а в нечетни години – за
времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник
/Великден/, с преспиване в дома на бащата; 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, а след навършване на седем годишна възраст и по една седмица по време на
зимната училищна ваканция, на осн. чл. 59, ал.3 СК.
ОСЪЖДА Д.Ж.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете
Даниел Диянов И., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител И.П.И., ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 26.08.2014г., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 59, ал.5 вр. чл. 143,
ал.1 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.И., ЕГН **********,***
срещу Д.Ж.И., ЕГН **********,*** иск за разликата над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 300 лв., представляваща
месечна издръжка на роденото от брака дете Даниел Диянов
И., ЕГН ********** с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 26.08.2014г., ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 59,
ал.5 вр. чл. 143, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, И.П.И. да
носи предбрачното си фамилно име – КИРЧЕВА, на осн.
чл. 53 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: