Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.01.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12309
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12309/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на А.М.М. ЕГН **********
от гр.София срещу
решение №135119
от 29.06.2020 г постановено
по гр.д.№39685/18 г на СРС , 138 състав , в частта , с която е признато за установено по
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК ,
чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** , че въззивникът дължи сумата от 600
лева главница по Договор за паричен заем №2375266 от 26.08.2015 г сключен с
„И.А.М.“ АД , ведно със законната лихва от 29.08.2017 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 61,30
лева – договорна лихва за забава за периода 25.09.2015г. – 23.01.2016 г и
сумата от 109,42 лева обезщетение за
забава за периода 26.09.2015г. – 28.08.2017г ; за които суми /частично/ е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.12.2017
г по ч.гр.д.№59397/2017 г. по описа на СРС , 138 състав .
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС / в
обжалваната част/ , тъй
като не е уведомен за
цесията на вземанията и това не може да стане с връчване на уведомлението на
особения му представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК . Особеният представител има
представителна власт само в рамките на съдебното производство .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната
жалба . Уведомление за цесията може да се
връчи и като приложение към препис от исковата молба , включително и на особен
представител .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.09.2020 г и е обжалвано в срок на 24.09.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи процесните
искове СРС е приел , че между „И.А.М.“
АД и ответника е подписан договор за паричен заем №2375266 от 26.08.2015 г . В
самия договор е посочено , че ответникът получил в заем сумата от 600 лева, при съответно уговорени между
страните конкретни параметри по договора - брой на вноските, стойност на
месечната такава, начален падеж, лихвен процент и начин на плащане, както и
условия, свързани с дължимите лихви, такси и комисионни. Вземанията по този
договор са били валидно цедирани от заемодателя на ищцовото дружество,
по силата на Приложение № 1/1.3.2016г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. По делото е приложено пълномощно от
9.9.2015г. кредиторът по договора за паричен заем изрично е упълномощил ищеца да уведоми
длъжника за сключения договор за цесия , като това е допустимо . Уведомяване за
цесията е налице , защото уведомителното писмо е приложено към преписа от
исковата молба . Връчването чрез залепване по чл.47 ГПК на препис от исковата
молба и приложенията към нея е надлежно връчване .
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд. Правилно първоинстанционният съд е приел , че няма
пречка уведомяването за цесията да се извърши от цесионера като пълномощник на
цедента . В този смисъл са решение №137 от 02.06.2015 г по гр.д.№5759/14 г
на ВКС , III ГО , решение №156 от 30.11.2015 г по т.д.№2639/14 г на ВКС ,
II ТО решение №114 от
07.09.2016 г по т.д.№362/15 г на ВКС , II ТО и решение №204 от 25.01.2018 г по т.д.№2230/16 г
на ВКС , I ТО . Също правилно е посочено , че такова пълномощно в
случая е налице и че няма пречка уведомлението да се връчи като приложение към
исковата молба .
Не следва друго от това , че е извършено
връчване на исковата молба на ответника по реда на чл.47 ал.6 ГПК . Съгласно
чл.47 ал.6 във вр.ал.5 ГПК назначаването на особен представител е предпоставено от вече извършено редовно
връчване чрез залепване на уведомление . Щом връчването чрез
залепване е редовно връчване , то от него настъпват същите материално-правни
последици като при всяко друго редовно връчване . Не се поставя въпросът
особеният представител по чл.47 ГПК да „представлява ответника в договорни
отношения“ , защото съобщаването на цесията е извършено по посочения ред още преди
да се назначи особения представител . В своята практика ВКС допуска връчване на
нотариални покани т.е. на съобщения с материално-правни последици по реда на
чл.47 ал.5 ГПК - решение №7 от 21.02.2014 г по т.д.№822/12 г на ВКС , I
ТО , решение №84 от 05.06.2014г.
по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ ТО , решение №217 от 12.05.2015 г по
т.д.№62/14 г на ВКС , I ТО .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се потвърди в обжалваната част , включително и в частта за разноските
.
На ищеца трябва да се присъдят разноски
пред СГС за депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение . Ответникът
трябва да се осъди да заплати държавна такса в полза на СГС , тъй като
въззивната жалба е подадена от особен представител и таксата не е платена.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №135119 от 29.06.2020 г постановено
по гр.д.№39685/18 г на СРС , 138 състав , в частта , с която е признато за установено по
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК ,
чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** , че А.М.М. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 600 лева главница по Договор за паричен
заем №2375266 от 26.08.2015 г сключен с „И.А.М.“ АД , ведно със законната лихва
от 29.08.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 61,30 лева – договорна лихва за забава
за периода 25.09.2015г. – 23.01.2016 г ; и сумата от 109,42 лева обезщетение за забава за периода 26.09.2015г. –
28.08.2017г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 19.12.2017 г по ч.гр.д.№59397/2017 г. по
описа на СРС , 138 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА А.М.М. ЕГН
********** от гр.София да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** сумата от 350 лева
разноски пред СГС , както и да заплати по сметка на СГС сумата от 75 лева
държавна такса .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.