Решение по дело №12309/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260437
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20201100512309
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                             21.01.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА   

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12309 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12309/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.М.М. ЕГН ********** от гр.София  срещу решение 135119 от 29.06.2020 г постановено по гр.д.№39685/18 г на СРС , 138 състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК , чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***  , че въззивникът дължи сумата от  600 лева главница по Договор за паричен заем №2375266 от 26.08.2015 г сключен с „И.А.М.“ АД , ведно със законната лихва от 29.08.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 61,30 лева – договорна лихва за забава за периода 25.09.2015г. – 23.01.2016 г и сумата от 109,42 лева обезщетение за забава за периода 26.09.2015г. – 28.08.2017г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.12.2017 г по ч.гр.д.№59397/2017 г. по описа на СРС , 138 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като не е уведомен за цесията на вземанията и това не може да стане с връчване на уведомлението на особения му представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК . Особеният представител има представителна власт само в рамките на съдебното производство .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба . Уведомление за цесията може да се връчи и като приложение към препис от исковата молба , включително и на особен представител .

 

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.09.2020 г и е обжалвано в срок на 24.09.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част  .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи процесните искове СРС е приел , че между „И.А.М.“ АД и ответника е подписан договор за паричен заем №2375266 от 26.08.2015 г . В самия договор е посочено , че ответникът получил в заем сумата от  600 лева, при съответно уговорени между страните конкретни параметри по договора - брой на вноските, стойност на месечната такава, начален падеж, лихвен процент и начин на плащане, както и условия, свързани с дължимите лихви, такси и комисионни. Вземанията по този договор са били валидно цедирани от заемодателя на ищцовото дружество, по силата на Приложение № 1/1.3.2016г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. По делото е приложено пълномощно от 9.9.2015г. кредиторът по договора за паричен заем  изрично е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за сключения договор за цесия , като това е допустимо . Уведомяване за цесията е налице , защото уведомителното писмо е приложено към преписа от исковата молба . Връчването чрез залепване по чл.47 ГПК на препис от исковата молба и приложенията към нея е надлежно връчване .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд. Правилно първоинстанционният съд е приел , че няма пречка уведомяването за цесията да се извърши от цесионера като пълномощник на цедента . В този смисъл са решение №137 от 02.06.2015 г по гр.д.№5759/14 г на ВКС , III ГО , решение №156 от 30.11.2015 г по т.д.№2639/14 г на ВКС , II ТО решение №114 от 07.09.2016 г по т.д.№362/15 г на ВКС , II ТО и решение №204 от 25.01.2018 г по т.д.№2230/16 г на ВКС , I ТО . Също правилно е посочено , че такова пълномощно в случая е налице и че няма пречка уведомлението да се връчи като приложение към исковата молба .

Не следва друго от това , че е извършено връчване на исковата молба на ответника по реда на чл.47 ал.6 ГПК . Съгласно чл.47 ал.6 във вр.ал.5 ГПК назначаването на особен представител е предпоставено от вече извършено редовно връчване чрез залепване на уведомление . Щом връчването чрез залепване е редовно връчване , то от него настъпват същите материално-правни последици като при всяко друго редовно връчване . Не се поставя въпросът особеният представител по чл.47 ГПК да „представлява ответника в договорни отношения“ , защото съобщаването на цесията е извършено по посочения ред още преди да се назначи особения представител . В своята практика ВКС допуска връчване на нотариални покани т.е. на съобщения с материално-правни последици по реда на чл.47 ал.5 ГПК - решение №7 от 21.02.2014 г по т.д.№822/12 г на ВКС , I ТО , решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ ТО , решение №217 от 12.05.2015 г по т.д.№62/14 г на ВКС , I ТО .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част , включително и в частта за разноските .

На ищеца трябва да се присъдят разноски пред СГС за депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение . Ответникът трябва да се осъди да заплати държавна такса в полза на СГС , тъй като въззивната жалба е подадена от особен представител и таксата не е платена.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 135119 от 29.06.2020 г постановено по гр.д.№39685/18 г на СРС , 138 състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК , чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***  , че А.М.М. ЕГН ********** от гр.София  дължи сумата от  600 лева главница по Договор за паричен заем №2375266 от 26.08.2015 г сключен с „И.А.М.“ АД , ведно със законната лихва от 29.08.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 61,30 лева – договорна лихва за забава за периода 25.09.2015г. – 23.01.2016 г ; и сумата от 109,42 лева обезщетение за забава за периода 26.09.2015г. – 28.08.2017г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.12.2017 г по ч.гр.д.№59397/2017 г. по описа на СРС , 138 състав ; както и в частта за разноските .

 

ОСЪЖДА А.М.М. ЕГН ********** от гр.София да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** сумата от 350 лева разноски пред СГС , както и да заплати по сметка на СГС сумата от 75 лева държавна такса .

 

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.