№ 96
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Св. М. Л.
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500192 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №22 от 27.01.2022г., постановено по гр.дело №211/2021г. по
описа на Окръжен съд-Смолян, П. на РБ – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да
заплати на ШЮКР. В. М. с ЕГН:**********, от гр.М., ул.“М.“№4, ап.1,
обезщетение в размер на 5000лв., ведно със законната лихва върху тази сума
от 28.03.2018г. до окончателното й плащане, за причинени от незаконно
обвинение по ДП №231/16г. на РУ на МВР-М., завършило с оправдателна
присъда №1/25.01.2018г. по НОХД №106/17г. на РС-М., в сила от 28.03.18г.,
неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, притеснение за изхода на
делото, социална изолация, загуба на професионален авторитет, хронично
безсъние, психологически и емоционални неблагополучия в личния и семеен
живот, представляващи емоционални болки, физически и психически
страдания, като иска за разликата над 5000лв. до 100000лв. е отхвърлен, и П.
1
на РБ е осъдена да заплати на ШЮКР. В. М. разноски по делото от 150лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
П. на РБ, която го обжалва в частта му относно присъденото обезщетение в
размер над 1000лв. до присъдената сума от 5000лв. Счита правилно
окръжният съд да е приел, че липсва пряка причинна връзка между
наказателното обвинение и физическите страдания на ищеца от увредата на
лявото око и мозъчната аневризма, но неразбираемо впоследствие тези
обстоятелства да са преценени като основание за определяне на по-високо по
размер обезщетение. Поддържа публикациите в медиите да не са вследствие
на преки действия на органите на прокуратурата и тя да не отговаря за
действия на трети лица. Намира присъденото обезщетение за необосновано
завишено, с оглед критерия за справедливост, доказателствата по делото и
конкретните обществено-икономически условия в страната, предвид
протичането на наказателното производство в двете му фази в разумни
срокове, обвинението за престъпление, което не е тежко, взетата най-лека
мярка за процесуална принуда. По така развитите в жалбата съображения
претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и определяне на
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от
1000лв.
Ответникът по жалбата ШЮКР. В. М. е депозирал чрез пълномощника
адв.М.Ч. писмен отговор на същата, в който са развити доводи за нейната
неоснователност, подкрепящи приетото от окръжния съд, и се претендира за
отхвърлянето й с присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Въззивна жалба против решението е подадена и от ШЮКР. В. М., чрез
пълномощника адв.М.Ч.. Посредством нея то се атакува в отхвърлителната му
част за разликата над присъденото обезщетение от 5000лв. до пълния му
предявен размер от 100000лв. Жалбоподателят счита определеният размер на
обезщетението да не е съобразен с търпените от него ежедневно в
продължение на дълъг период от време вреди от неимуществен характер,
изразяващи се в постоянни психически страдания и продължително
разстройство на физическото и психическото му здраве, каквито търпи и до
момента. Счита окръжният съд неправилно да не е отдал значение на
обстоятелството, че побеляването на косата, окапването на зъбите и
2
руптурата на мозъчната артерия са в причинна връзка с воденото
производство, тъй като се касае за процеси, провокирани от два фактора –
възрастови изменения, който не е налице, предвид сравнително младата му
възраст, и стрес, потвърден в заключението на съдебно-психологичната
експертиза, анализирано наред с останалите обстоятелства. По подробно
изложените в тази насока съображения жалбоподателят претендира за отмяна
на решението в обжалваната му отхвърлителна част и за уважаване на иска в
пълния предявен размер, както и за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Ответникът по тази жалба П. на РБ не е подал писмен отговор на същата,
като в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от ШЮКР. В. М.
против П. на РБ иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени вследствие воденото спрямо него
наказателно производство за престъпление по чл.134,ал.1,предл.2,т.1 от НК,
за което е оправдан с влязла в сила на 28.03.2018г. присъда по НОХД
№106/2017г. по описа на Районен съд-М.. Претендираният размер на
обезщетението е 100000лв. С първоинстанционното решение искът е уважен
до размер на 5000лв. Тъй като същото не е обжалвано и е влязло в сила за
присъдената сума от 1000лв., със сила на пресъдено нещо са установени
материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника, като спорът във въззивното производство се свежда единствено до
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Безспорно е за страните установеното въз основа на писмените
доказателства, според което с Постановление от 15.05.2017г. ищецът Ш.М. е
привлечен като обвиняем по образуваното на 22.08.2016г. ДП №231/2016г. по
описа на РУ на МВР-М. за престъпление по чл.134,ал.1,предл.2, т.1 от НК за
това, че за периода от 19.08.2016г. до 22.08.2016г. в гр.М., в рудник „П.“ при
„Г. М.“АД, участък „П.“, на хоризонт №865, блок №0, в качеството си на
„подземен М. III степен“, при независимо съпричиняване с обвиняемия
М.А.Ф., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,
3
представляваща източник на повишена опасност – извършване на взривни
работи при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин,
извършване на подземен добив на руда, като не е изпълнил конкретно
посочени задължения от Правилника по безопасността на труда при взривни
работи и по длъжностна характеристика, по непредпазливост, е причинил
тежка телесна повреда на С.Р.С., изразяваща се в постоянна слепота с лявото
око. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Разследването
му е предявено с Протокол от 04.07.2017г. и на 28.08.2018г. е внесен
обвинителен акт в съда, по който е образувано приложеното НОХД
№106/2017г. по описа на Районен съд-М. и постановена оправдателна
Присъда №1 от 25.01.2018г., потвърдена с окончателно Решение №124 от
28.03.2018г. по ВНОХД №20/2018г. на Окръжен съд-Смолян. Видно е при
тези обстоятелства, на които резонно акцентира жалбоподателят-ответник, че
наказателното производство спрямо ищеца е протекло в изключително кратки
срокове, като за десет месеца и тринадесет дни е приключило с провеждане
на досъдебната и съдебната на две инстанции фази и още на първа инстанция
е постановена оправдателна присъда, а обвинението спрямо ищеца е било в
извършване на престъпление, което не е „тежко“ по смисъла на чл.93,т.7 от
ДР на НК, тъй като предвиденото с него наказание е „лишаване от свобода“
до три години, и спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение
„подписка“.
Престъплението, в извършването на което е бил обвинен ищеца, е било
свързано с немарливо изпълнение на трудовите му задължения като „М.“, при
което, наред с обичайните за наказателно преследване в посочените
параметри неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения от изхода на
производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и
нравствени ценности, както и социалното общуване, за каквито са
ангажирани и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Д.Д.,
съжителстваща с ищеца на семейни начала, и В. М. – негов баща, то е довело
и до такива, свързани с професионалната му дискредитация, още повече, че
инцидентът в рудника и повдигнатото във връзка с него обвинение е било и
оповестено в електронните медии, според представените извадки, с оглед на
който негативен обществен отзвук в малкото населено място се е отразило
допълнително негативно на личността и психиката на ищеца. Публичното
оповестяване, макар и плод на журналистическа дейност, касае именно
4
образуваното и водено под надзора на прокуратурата наказателно
производство, поради което е пряка последица от действията на ответника,
противно на възраженията му във въззивната жалба в тази насока. Следва да
се отбележи, обаче, че не само повдигнатото на ищеца обвинение, но и
неговото оправдаване са станали достояние чрез медиите.
От представената медицинска документация и приетото заключение от
20.10.2021г. на СМЕ с вещо лице д-р М.Б. се установява, че вследствие на
трудова злополука, възникнала по време на работа в рудника на 10.04.2017г.,
ищецът е претърпял травма на лявото око – състояние след проникваща рана
в очната ябълка с чуждо тяло, заради която е с изкуствена леща и намалена
зрителна острота на лявото око. Касае за травматично увреждане, настъпило
преди привличането му като обвиняем, поради което то не е следствие на
воденото спрямо него наказателно производство и негативните преживявания
по време на същото. Установява се и, че в резултат на разкъсване на мозъчна
аневризма, станало на 26.06.2019г., ищецът е претърпял черепно-мозъчна
операция и е налице състояние след кръвоизлив под меката мозъчна обвивка
от аневризма на средната мозъчна артерия. Според експертът, това състояние
се дължи на болестен процес, а именно аневризма, представляваща генетично
обусловена слабост в стената на мозъчната артерия, поради което и тъй като е
възникнало една година и три месеца след оправдаването на М., същото не е в
пряка причинно-следствена връзка с изживеният от него психоемоционален
дискомфорт през периода на воденото наказателно производство, противно
на поддържаното в подадената от същия въззивна жалба. При изслушване на
заключението в съдебно заседание на 22.11.2021г. вещото лице е пояснило, че
аневризмата е вродено заболяване на човек, когато има слабост в стената на
съдовете, която е генетично обусловена, и при наличието й всяко покачване
на налягането в съдовете може да доведе до нейното разкъсване, като
психоемоционалният стрес е рисков фактор за вдигане на кръвното налягане,
но при ищеца липсват данни да е бил с трайно високо кръвно налягане в
резултат на стрес по време на наказателното производство и няма как година
и половина след приключването му да е поддържал такова, за да се приеме, че
разкъсването на аневризмата е резултат от повишено вследствие на стреса
кръвно налягане. Според показанията на двамата свидетели, по време на
процеса, от стреса и напрежението косата на ищеца рязко побеляла и зъбите
му се развалили и започнали да се ронят. Съдът кредитира показанията само
5
относно посочените от свидетелите видими за тях физически промени при
ищеца, но не и за причините за тях, тъй като изясняването им изисква
специални знания, при положение и, че, според вещото лице д-р Б.,
окапването на зъбите може да се дължи на парадонтоза, а депигментацията на
кожата е кожно заболяване, което се проявява в много ранна възраст, при
което не се установява и то по категоричен начин наличие на пряка причинно-
следствена връзка с воденото наказателно производство. Неоснователно, с
оглед така установеното, е позоваването на ищеца и във въззивното
производство на влошаване на неговото здравословно състояние вследствие
наказателното му преследване.
В първоинстанционното производство е прието заключение от
09.11.2021г. на съдебнопсихологична експертиза, изготвено въз основа на
данните по делото и проведени психологични интервюта и тестове. Според
същото, привличането на Ш.М. като обвиняем и воденото спрямо него
наказателно производство се е отразило на цялостната му личност с
негативни последици в психологическото здраве и качеството на живот,
изразени като промени в личните навици, трудовата активност, социалното
взаимодействие, кариерното развитие, работното място, във финансов аспект,
в общото преживяване за здраве, в усещането за свобода и в семейно-
партньорското функциониране, като досъдебните и съдебните процедури са
довели до поддържане на устойчив по интензивност дистрес у ищеца, който
не е имал възможност да структурира и редефинира познавателните и
ценностните си нагласи спрямо случващото се и да изгради защитен
механизъм, и създалата се житейска ситуация с неголяма продължителност,
но с влияние върху бъдещето, е преживяна от него като психотравмена,
свързана с ригидно и неадаптивно поведение, което не е било наблюдавано
преди фрустриращите преживявания. При него се отчитат остатъчни
последици вследствие преживяното наказателно преследване и към момента,
изразяващи се в негативни промени в качеството на комуникацията с близка и
разширена среда и в социалния и професионален авторитет на личността. В
констативната част на заключението е посочено, че през периода на
наказателното преследване при ищеца се наблюдават ситуативно
емоционална неустойчивост, невъзможност за преживяване на радост, мисли
и идеи в депресивен кръг, съчетани с чувство на вина, малоценност и
безперспективност, хипохондрични опасения за собствено здраве, спад във
6
функционирането, социално оттегляне, които симптоми обуславят
песимистична ретроспективна и проспективна нагласа. При обсъждане на
психологичното интервю и данните в делото, е посочено, че ищецът споделя
и се откриват данни и за други събития в живота му, имащи силата да
въздействат по стресогенен начин, като загуби, смърт, конфликти в
семейството или двойката, както и преживени от него като катастрофични
събития в последните три години, свързани с тежки болести – установените
травма на окото и мозъчен кръвоизлив, наедно с посочените по време на
наказателното производство, в каквато насока са и събраните гласни
доказателства. В тази връзка в съдебно заседание вещото лице – психолог
Н.Г.-В. е пояснило, че вследствие наказателното производство е пострадала
обществената проекция на личността на ищеца, свързано с психологичните
пречки да взаимодейства с обществото като цяло и да се чувства пълноценен,
включително в семейството, като при него и към момента е налице вътрешна
нагласа, че е отхвърлен от обществото и другите като виновен, а преживените
здравословни проблеми са повлияли негативно на усещането му за
благоденствие.
При така установеното настоящата инстанция приема, от една страна,
че ищецът е понесъл изключително тежко повдигнатото му обвинение и
осъщественото във връзка с него наказателно преследване, което е за
престъпление по непредпазливост, извършено поради немарливо изпълнение
на трудовите му задължения на „М.“, при което е пострадал сериозно негов
колега, а, от друга страна, че негативните му преживявания в различния
емоционален спектър с остатъчни прояви и към момента не са по причина
единствено на предприетата спрямо него репресия, а и на настъпилите в този
период и малко след него събития, свързани със сериозни физически травми –
нараняване на окото и разкъсване на мозъчна аневризма, наложили
оперативни интервенции, които като обективни факти съставляват каузални
фактори част от причинно-следствения процес на съвкупно въздействие на
множество събития, допринесли за настъпване на неимуществените вреди и,
макар да не изключват отговорността на ответника, са от значение за нейния
по-ограничен обем.
При така установените конкретни обстоятелства от значение за
характера и интензитета на търпените от ищеца вследствие незаконното му
7
обвинение в извършване на престъпление негативни преживявания и при
съблюдаване на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, настоящата
инстанция намира за дължим размер на обезщетението за неимуществени
вреди такъв от 5000лв., какъвто е и присъденият с първоинстанционното
решение, поради което същото в обжалваните му части като правилно следва
да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
жалбоподателя-ищец за присъждане на направените от него за въззивното
производство разноски, съдът констатира, че такива от него са заплатени за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. по договор за правна защита
и съдействия от 25.02.2022г. само за изготвянето на отговор по въззивната
жалба на ответника и представителство в производството във връзка с нея,
които разноски, с оглед неоснователността на същата, му се дължат изцяло, и
за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. по договор за правна
защита и съдействие от 17.02.2022г. за подаване на въззивна жалба против
първоинстанционното решение и представителство във връзка с нея, които
разноски, предвид неоснователността на въззивната жалба, не му се дължат,
включително и тези за държавна такса от 5лв. по същата.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №22 от 27.01.2022г., постановено по гр.дело
№211/2021г. по описа на Окръжен съд-Смолян, В ЧАСТТА, с която П. на РБ –
гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да заплати на ШЮКР. В. М. с ЕГН:**********,
от гр.М., ул.“М.“№4, ап.1, обезщетение в размер над 1000лв. до присъдения
от 5000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2018г. до
окончателното й плащане, за причинени от незаконно обвинение по ДП
№231/16г. на РУ на МВР-М., завършило с оправдателна присъда
№1/25.01.2018г. по НОХД №106/17г. на РС-М., в сила от 28.03.18г.,
неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, притеснение за изхода на
делото, социална изолация, загуба на професионален авторитет, хронично
безсъние, психологически и емоционални неблагополучия в личния и семеен
живот, представляващи емоционални болки, физически и психически
страдания, И В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за разликата над
8
присъдената сума от 5000лв. до пълния предявен размер от 100000лв.
ОСЪЖДА П. на РБ – гр.С., бул.“В.“№2, да заплати на ШЮКР. В. М. с
ЕГН:**********, от гр.М., ул.“М.“№4, ап.1, сумата от 1000лв. /хиляда лева/,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9