Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Калина Анастасова ч.гр.дело № 8954
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК*******–
длъжник по изпълнително дело № 20208600400562 по описа на ЧСИ В.М.с рег. № 860
по описа на КЧСИ срещу Постановление от 17.07.2020 г. на ЧСИ М., с което е
отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 100.00 лв.-дължимо
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая
определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено
до минимален размер от 100.00 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поддържа, че разпоредбата на чл. 10, т. 2
от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни
действия от страна на взискателя. Жалбоподателят заявява, че таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена. Моли за отмяна на обжалвания акт на съдебния
изпълнител и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на
сумата 100.00 лв., както и за редуциране на определената като дължима такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят Я.И.К., действаща чрез адв.Н.Д.е подал
писмени възражения по жалбата, в която е изложил доводи за нейната
неоснователност. Излага, че е оказал безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал.
2 ЗАдв., като минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на
1 342,53 лв. Заявява, че след като длъжникът е платил дълга след срока за
доброволно изпълнение дължи всички разноски по делото в т.ч. и адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и процесуално
представителство по него.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител М., с които се заявява становище за
неоснователност на жалбата. Заявява, че длъжникът дължи адвокатско
възнаграждение, като не следва да се намалява до 100.00 лв. По отношение на
таксата т. 26 ТТРЗЧСИ заявява, че същата е била правилно изчислена върху материалния
интерес и разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното дело.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото,
намира следното:
Изпълнително дело № 20208600400562 по описа на ЧСИ В.М.с
рег. № 860 по описа на КЧСИ, е образувано по молба от 09.07.2020 г. на Я.И.К.
срещу ЗАД „ОЗК – З.“ – длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден по
в.гр.д. № 116/2020 г. на АС - Варна за принудително събиране на присъдената в
полза на взискателя сума в размер на 42 327 лв. лв., от които сумата от
40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Я.И.К.
неимуществени вреди и сумата от 2 327,02 лв., представляваща имуществени
вреди от ПТП от 18.07.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2018 г. г. до окончателното заплащане.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е
депозирана чрез адв. Н.Д., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е удостоверено, че е уговорено да се предоставя безплатна правна помощ по
чл. 38, т. 2 ЗАдв.
С молбата е направено искане да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Обединена Българска Банка“ АД.
По делото е налице изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, която е получена от длъжника на 09.07.2020 г., в която
са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, а
именно сумата от 42 327,02 лв. – главница, сумата от 7 924,56 –
лихви, сумата от 136,20 лв. – такси, сумата от 3 940,51 лв. – такса по т.
26 ТТРЗЧСИ и сумата от 1 342,53 лв. – адвокатско възнаграждение.
Запорното съобщение е получено от „Обединена Българска
Банка“ АД на 09.07.2020 г. Направено е искане от взискателя да се направят
справки в КАТ и НАП за наличието на регистрирани МПС-та на длъжника. Направено е искане за справка за наличието на
банкови сметки на името на длъжника, в резултат на което е наложен запор на
10.07.2020 г. върху сметки на длъжника в „Общинска банка“ ЕАД.
На 13.07.2020 г. е подадена молба от взискателя да бъдат
вдигнати наложените по изпълнителното дело запори.
На 13.07.2020 г. длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ П.,
с което е поискано да се намали адвокатското възнаграждение до законоустановения
минимум, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление възражението на длъжника е
оставено без уважение, като същото е връчено на длъжника на 20.07.2020 г.
На 04.08.2020 г. /след срока за доброволно изпълнение/ длъжникът
е платил доброволно сумата от 56 043,60
лв.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана
в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима. От
подадената жалба става ясно, че същата е изпратена на 30.07.2020 г., което е в
последния ден на двуседмичния срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати
съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските, направени от
взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
При положение, че в конкретния случай липсва изложение от
страна на жалбоподателя, а и по делото не са приложени доказателства в тази
посока, настоящият състав приема, че не е налице някое от изключенията по
цитираната разпоредба, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат
и сторените по изпълнителното дело разноски.
Доколкото поканата за доброволно изпълнение е връчена на
жалбоподателя на 09.07.2020 г. и предвид, че по делото не са представени
доказателства за доброволно изпълнение на дължимите суми в срока за доброволно
изпълнение, то съставът на СГС намира, че при това положение жалбоподателят
дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т.1 и т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г.
за образуване на изпълнителното дело и за защита и съдействие по него. Представени
са доказателства за заплащане на дълга след срока за доброволно изпълнение на
04.08.2020 г.
Съдебните разноски в изпълнителното производство не са
свързани със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден
по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя
минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК в общите правила
на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа
сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по
изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от цитираната Наредба – т. 1
(изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – обн. в ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.) за образуване на изпълнително дело в размер от 100 лв., а за
водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.) - за парични
вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500. 01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
С оглед материалния интереас по делото, окончателно
определеното от съдебния изпълнител адвокатското възнаграждение от 1342.53 лева
с ДДС /100.00 лв. за образуване и 1018.78 лв. за процесуално представителство
по изп.дело/ не се явява прекомерно, съответно не следва да се намалява и
размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Ето защо жалбата на длъжника се явява неоснователна, а
атакуваното постановление от 17.07.2020 г. на частен съдебен изпълнител В.Д.М.,
рег. № 860 при Камарата на частните съдебни изпълнители по изп.дело № 20208600400562 следа да бъде потвърдено.
По разноските:
Доколкото настоящото производство касае спор за изменение
на разноските, то, СГС намира, че в него не се дължат разноски на страните.
Така мотивиран, Софийски градски съд, втори „Б“ въззивен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК*******–
длъжник по изпълнително дело № 20208600400562 по описа на ЧСИ В.М.с рег. № 860
по описа на КЧСИ срещу Постановление от 17.07.2020 г. на ЧСИ М., с което е
отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 100.00
лв.-дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, както
и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.