№ 1513
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Д.
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело №
20223100100724 по описа за 2022 година
Предявени са искове от М. И. А. срещу община Варна за заплащане на
сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на десния глезен и
наранявания на ръцете, кръста и главата, причинени от спъване в разместена
плочка на тротоара и последвало падане, на 19.04.2020 г. около 20.00 часа в
гр. Варна, на ул. "Отец Паисий" № 33, в неосветен участък, вследствие
бездействието служители на ответника по ремонта и поддържането на
тротоара, ведно със законната лихва от 19.04.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението и на сумата 1405.57 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи, както следва: потребителска
такса и допълнителни услуги в общ размер 264.80 лева, платени на 28.04.2020
г. в МБАЛ "Майчин дом - Варна" ЕООД, 64 лева за ортопедични
консумативи, платени на 28.04.2020 г. в МБАЛ "Майчин дом - Варна" ЕООД,
144 лева, платени за изследвания и ЛКК, 152.37 лева за лекарства,
потребителска такса и допълнителни услуги в общ размер 362.40 лева,
платени на 29.03.2021 г. в МБАЛ "Майчин дом - Варна" ЕООД, закупени
ортопедични обувки на обща стойност 418 лева - 149 лева, платени на
21.08.2020 г. и 269 лева, платени на 21.11.2020 г. на "Левитер" ООД - магазин
за ортопедични обувки за лечение на горното счупване, по чл. 49 ЗЗД, ведно
със законната лихва от предявяване на иска: 30.03.2022 г., с присъждане на
разноски.
Ответникът оспорва исковете и обстоятелствата, на които се основават.
Сочи, че в амбулаторния лист, издаден на 21.04.2020 г. е вписано, че
травмата е получена на 04.05.2018 г., а в епикризата от 26.03.2021 г. като
причина за увреждането е посочено прободно нараняване. Евентуално
оспорва размера. Претендира разноски.
1
По същество ищцата поддържа становището. Ответникът не изразява
становище.
Ищцата представя подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими и надлежно предявени.
По твърдяното бездействие:
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 169
и сл.) се установява, че плочките, които са показани на снимките, представени
от ищцата (л. 32) по тротоара на ул. "Отец Паисий" № 33, са разместени,
както и че цялостна или частична подмяна на тротоарната настилка в тази
отсечка не е извършвана най-малко 12 години.
В показанията си (л. 160) свидетелката Б. А., сестра на ищцата, сочи, че
на Великден 2020 г. двете отивали до кварталния магазин и ищцата паднала
(на мястото по снимката на л. 32). Счита, че плочките на тротоара още
изглеждат по същия начин. Въпреки родството, показанията не са в
противоречие с други доказателства, поради което съдът ги кредитира.
В заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза (л. 149
и сл.) вещото лице д-р Д. сочи, че увреждането се получава при стъпване
накриво.
Тротоарът е част от пътя (пар. 1, т. 2 ДР ЗП). Общината е задължена да
организира поддържането на общинския път т.е. и на тротоара по чл. 31 ЗП.
Съдът приема, че служители на общината не са изпълнили задължението.
По твърдяния противоправен резултат:
В показанията си свидетелката Б. А. сочи още, че след падането ищцата
изпищяла и не успяла да стане, защото изпитвала силна болка в крака.
Пренесли я с родителите им в техния дом. Ищцата през цялото време плачела.
Завели я на преглед едва на следващия или по-следващия ден, защото се
страхували да не се заразят от Ковид-19.
От представената епикриза на Отделение по ортопедия и травматология
при МБАЛ "Майчин дом-Варна" ЕООД Варна (л. 9), издадена при
изписването на 28.04.2020 г. се установява, че на ищцата е поставена диагноза
Счупване само на фибулата, закрито в дясно.
В представения амбулаторен лист № 2391 от 21.04.2020 г. за преглед на
ответницата е поставена диагноза Навяхване и разтягане на ставните връзки
на глезена (л. 17) на 04.05.2018 г. В обясненията си в съдебното заседание на
15.07.2022 г. вещото лице д-р Д. излага, че травмата, описана в този лист е
различна от претърпяната от ищцата. Счита, че тази диагноза е предварителна
и меродавна е диагнозата в епикризата. Съдът кредитира обясненията.
От представената епикриза и.з. № 1303 на горното Отделение (л. 10),
издадена при изписването на 29.03.2021 г. е видно, че на ищцата е поставена
диагноза Травма на мускул и сухожилие от групата на перонеуса на ниво
подбедрица в дясно и е извършена пластична операция на сухожилие. Вещото
лице Д. сочи (л. 159), че тази диагноза е поставена, само за да се обоснове
извършването на операция, която не е планова, по време на епидемията, а
2
най-вероятно операцията е била за премахване на остеосинтезата.
Съдът приема, че противоправното състояние: счупването на фибулата
т.е. на малкия пищял на подбедрицата на десния крак е настъпило вследствие
бездействието на служители на ответника.
По причинната връзка с други увреждания:
С представения амбулаторен лист № 892 от 01.06.2021 г. въз основа на
обективното състояние: болезнена поясна биомеханика са предписани
лечения с ултразвук, със СЧТ т.е. средночестотни токове и физиотерапия (л.
24).
В заключението си д-р Д. сочи, че травмата не се отразява върху
цялостното състояние на организма и не води до нарушения или затруднения
на други органи и/или системи (л. 156).
По делото няма доказателства, че болката в кръста е пряко следствие от
упойката, поставена на ищцата при операцията (показания л. 160, гръб).
Съдът приема, че упойката е необходима, но не са изследвани възможните
начини за поставянето й. Същото се отнася и за промяната на походката.
Поради това не би могло да се приеме, че болката в кръста е типична,
нормална последица от падането и операциите.
Съдът приема, че противоправният резултат се изчерпва от счупването
на фибулата.
По размера на обезщетението:
Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за
неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени
обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди,
каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и
други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на
обезщетението.
В съдебната практика се приема, че се преценяват вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за неговото развитие (решение № 202 от
24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК).
Продължителност и интензитет на болките:
С представения амбулаторен лист № 1236 от 26.02.2021 г. въз основа на
обективното състояние: палпаторна болезненост в областта на дясна глезенна
става, ограничен обем на движенията и оток са предписани нестероидни
противовъзпалителни средства, аналгетици и локален медикамент (л. 16).
Според заключението на вещото лице по допуснатата експертиза д-р Д.
(л. 149) по време на възстановяването т.е. между месец и половина и два
месеца, обичайно има оток и болки, вкл. при движение. В обясненията си
вещото лице сочи, че винаги при счупване остават известни периодични
болки.
Съдът приема, че продължителността и интензитета на болките
обуславят присъждане на обезщетение в среден размер.
3
Въздействие на увреждането върху начина на живот на ищцата:
С амбулаторни листове № 362 от 27.05.2020 г. ищцата е насочена за
ЛКК (л. 11); 209 от 29.05.2020 г. – е продължена временната
нетрудоспособност (л. 12); 471 от 01.07.2020 г. – е насочена за ЛКК с мнение
за курс рехабилитация (л. 13); 256 от 02.07.2020 г. – е продължена временната
нетрудоспособност (л. 14); 7442 от 26.11.2020 г. – е извършена имобилизация
на крака с ортеза (л. 15).
В показанията си (л. 160) свидетелката Б. А. сочи, че ищцата страдала,
че не може да се движи и е зависима от близките си, страхувала се, че няма да
проходи никога и че може да се нарани отново. Преди счупването очаквала
повишение в работата, но не го получила, защото трябвало да се лекува. След
счупването не можела да се занимава със спорт и напълняла. Личният й лекар
препоръчал да отслабне. Можела да носи само ортопедични обувки.
Чувствала се виновна, че не може да разхожда кучетата си, които имали
нужда от ежедневни разходки и за това също се грижели родителите й и
свидетелката. Показанията на свидетелката В.С. сочат на същите
обстоятелства.
Съдът приема, че въздействието обуславя присъждане на обезщетение в
по-висок от средния размер.
Прогноза за развитието:
Към момента на изготвяне на заключението двигателната и опорната
функции на крака са вече възстановени.
Съдебна практика по размера на обезщетението:
Приемало се е, че в зависимост от горните обстоятелства справедливото
обезщетение за болките от такава травма е както следва: за счупване само на
фибулата през 2017 г. – 10 000 лв. (решение № 260093 от 12.04.2021 г. на ОС -
Русе по гр. д. № 402/2020 г.); за счупване на левия фибуларен малеол и
разкъсани връзки на десния крак през 2017 г. – 10 000 лв. (решение № 60246
от 12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2021 г., III г. о., ГК).
При обезщетяването в настоящия случай следва да се има предвид, че
травмата е оказала въздействие във всички сфери на живота на ищцата, което
е основание за присъждане на по-високо обезщетение.
Приемало се е, че справедливото обезщетение за болки от сходни, но
по-тежки травми е както следва: за многофрагментно счупване на петата през
2016 г. – 15 000 лв. (решение № 93 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3057/2020 г., III г. о., ГК); за двуглезенно счупване на глезена през 2016 г. – 20
000 лв. (решение № 60313 от 8.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 937/2021 г., IV г.
о., ГК); за множествени закрити счупвания на тибия и фибула през 2017 г. –
15 000 лв. (решение № 177 от 31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 293/2020 г., IV
г. о., ГК); за счупване на тибия и фибула през 2017 г. – 16 000 лв.
(определение № 187 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2626/2021 г., IV г. о.,
ГК); за счупване на вътрешния малеол, счупване на метатарзалната кост на
стъпалото и изкълчване на субталарната става през 2017 г. – 20 000 лв.
(определение № 153 от 6.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3913/2021 г., I г. о.,
ГК); за двуглезенно счупване с непълно изкълчване на лявата глезенна става
през 2018 г. – 15 000 лв. (решение № 196 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
925/2020 г., IV г. о., ГК); за счупване на двата крака през 2019 г. – 16 000 лв.
4
(определение № 45 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2021 г., I г. о.,
ГК).
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетение в настоящия
случай е 12 000 лв. Този размер е по-висок от определяния за същата травма,
но все пак не достига по-високия размер на обезщетения за по-тежки травми.
Искът е основателен и следва да бъде уважен в този размер.
Искът за горницата до претендираните 25 000 лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетяване на имуществените вреди:
От представените от ищцата документи се установява, че са извършени
плащания, както следва: потребителска такса и допълнителни услуги в общ
размер 264.80 лева, платени на 28.04.2020 г. в МБАЛ "Майчин дом - Варна"
ЕООД (л. 30), 152.37 лева за лекарства (106.50 лв. на 28.04.2020 г. – л. 31 и
45.87 лв. на 20.07.2020 г. – л. 30), 79 лева, платени за изследвания и ЛКК през
юни и юли 2020 г. (л. 31); потребителска такса и допълнителни услуги в общ
размер 362.40 лева, платени на 29.03.2021 г. в МБАЛ "Майчин дом - Варна"
ЕООД (л. 31), закупени ортопедични обувки на обща стойност 418 лева - 149
лева, платени на 21.08.2020 г. и 269 лева, платени на 21.11.2020 г. на
"Левитер" ООД (л. 29).
В заключението (л. 156) вещото лице д-р Д. сочи, че тези разноски са
били необходими за лечението на ищцата.
Искът за заплащане на обезщетение за тези разноски в общ размер
1 276.57 лв. е основателен и следва да бъде уважен.
Ищцата не е представила доказателства за разноските: 64 лева за
ортопедични консумативи, платени на 28.04.2020 г. в МБАЛ "Майчин дом -
Варна" ЕООД и 65 лв. – остатъкът от сумите, платени за изследвания и ЛКК.
Искът за тези разноски е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът е предявил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение още в отговора.
Минималното адвокатско възнаграждение по първия иск е 2650 лв., а по
втория – 440.56 лв. Възражението е неоснователно.
Съдът приема, че от платеното възнаграждение общо в размер 2500 лв.,
съобразно съотношението на минималните възнаграждения, 2 143.62 лв. са
платени по първия иск (съразмерно уважената част – 1 028.94 лв.), а 356.38 лв.
– по втория (съразмерно уважената част – 323.67 лв.).
Ответникът следва да заплати на ищцата от сторените разноски общо
3 956.23 лв., сумата 2 084.79 лв., съразмерно уважената част от исковете.
Следва да бъдат определени юрисконсултски възнаграждения по
първия иск 230 лв., съразмерно 119.60 лв. и по втория иск 100 лв., съразмерно
9.18 лв.
Ищцата следва да заплати на ответника сумата 128.78 лв., разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Варна да заплати на М. И. А., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, ул. "Отец Паисий" № 37, адрес за призоваване: гр. Варна, ул.
"Капитан Петко войвода", № 28, чрез адв. Б. Ник. Д.а - П. сумата 12 000
(дванадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на десния глезен,
причинени от спъване в разместена плочка на тротоара и последвало падане,
на 19.04.2020 г. около 20.00 часа в гр. Варна, на ул. "Отец Паисий" № 33, в
неосветен участък, вследствие бездействието служители на ответника по
ремонта и поддържането на тротоара, ведно със законната лихва от 19.04.2020
г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 1 276.57 лв. (хиляда
и двеста и седемдесет и шест лева и 57 ст.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди - разходи, както следва: потребителска такса и
допълнителни услуги в общ размер 264.80 лева, платени на 28.04.2020 г.,
152.37 лева за лекарства (106.50 лв. на 28.04.2020 г. и 45.87 лв. на 20.07.2020
г.), 79 лева, платени за изследвания и ЛКК през юни и юли 2020 г.;
потребителска такса и допълнителни услуги в общ размер 362.40 лева,
платени на 29.03.2021 г., закупени ортопедични обувки на обща стойност 418
лева - 149 лева, платени на 21.08.2020 г. и 269 лева, платени на 21.11.2020 г.,
на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска:
30.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
2 084.79 лв. (две хиляди и осемдесет и четири лева и 79 ст.), разноски по
списък, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М. И. А. с. ЕГН, с. а. срещу
община Варна за заплащане горницата над присъдената сума 12 000
(дванадесет хиляди) лв. до претендираната сума 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от
счупване на десния глезен и наранявания на ръцете, кръста и главата,
причинени от спъване в разместена плочка на тротоара и последвало падане,
на 19.04.2020 г. около 20.00 часа в гр. Варна, на ул. "Отец Паисий" № 33, в
неосветен участък, вследствие бездействието служители на ответника по
ремонта и поддържането на тротоара, ведно със законната лихва от 19.04.2020
г. до окончателното изплащане на задължението и за заплащане горницата
над присъдената сума 1 276.57 лв. (хиляда и двеста и седемдесет и шест лева
и 57 ст.) до претендираната сума 1405.57 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди – разходи, както следва: 64 лева за ортопедични
консумативи, платени на 28.04.2020 г. в МБАЛ "Майчин дом - Варна" ЕООД
и 65 лв. – горницата над присъдените 79 лева до претендираната сума 144
лева, платени за изследвания и ЛКК за лечение на горното счупване, на
основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска:
30.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. И. А. с. ЕГН, с. а. да заплати на община Варна сумата
128.78 лв. (сто и двадесет и осем лева и 78 ст.), разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
6
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7