Р Е Ш Е Н И Е
№ I-107
22.10.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 991 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез юрисконсулт Камелия
Тодорова срещу Решение № 916/19.04.2019г., постановено по гр.д. № 7688/2017г.
по описа на РС Бургас.
С обжалваното решение РС Бургас е приел
за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, че А.А.Ш. не
дължи сумата от 1112,50 лева – възнаградителна лихва за периода
19.06.2009г.-25.05.2011г. по договор за потребителски кредит от 09.10.2008г.,
която е предмет на Заповед № 5495/12.10.2011г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8557/2011г. по описа на РС
Бургас, въз основа на която заповед е издаден изпълнителен лист от
12.12.2011г., по който е образувано изп.д. № 20128030400475 по описа на ЧСИ
Таня Маджарова.
С
въззивната жалба решението се намира за недопустимо и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Решението се счита за недопустимо, тъй като било
постановено при липса на правен интерес от ищеца, тъй като не можело да се
приеме, че е налице правен интерес от „превантивното“ възражение за давност, предявено
чрез отрицателен установителен иск от длъжника срещу възможни бъдещи правни
действия. Възражението за давност било отбранително средство като аргумента за
евентуална бъдеща небрежност на длъжника, че можело да пропусне да упражни
възражението за давност, не можело да го ползва. Сочи за липса на правен спор,
тъй като „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД не претендирало дължимост на
процесното задължение и не било носител на това вземане. Акцентира, че с
Определение по гр.д. № 484/2015г. по описа на БОС издадената в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8557/2011г. на РС Бургас
е обезсилена на основание чл. 423, ал. 3, изр. последно ГПК, както и издадения
изпълнителен лист, поради което липсвал годен титул, въз основа на който да
може да се иска предприемането на евентуални изпълнителни действия срещу ищеца,
което потвърждавало липсата на правен интерес от иска. Намира решението за неправилно,
тъй като били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при събиране
на доказателствата. Сочи, че в изпълнение на указанията на съда били
представили оригинал на Протокол за връщане на платената цена като на основание
чл. 193, ал. 2 ГПК изразили желание да се ползват от документа. С посочения
документ процесното вземане било изключено от договора за цесия, сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като сумата за цената, посочена в него била
върната на цедента, което кореспондирало с уговореното между страните по
договора в пар. 2, ал. 7-8. За изключването на вземането от обхвата на цесията
бил уведомен и ЧСИ, в който смисъл представили доказателства. Намира изводa на
съда, че не били представени доказателства за връщане на цената и изключването
на вземането от обхвата на договора за цесия, за неправилен. Моли да се приеме
като доказателство по делото платежно нареждане от 27.07.2015г. за връщане на
платената цена за вземанията, изключени от обхвата на цесията като обосновава
представянето им пред въззивна инстанция заради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила от РС, установяващи задължението му да съдейства
на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и съгласно
чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти. РС не бил указал, че ответната страна трябва да ангажира доказателства
или че не е ангажирала достатъчно доказателства относно удостовереното в
протокола релевантно обстоятелство за върната цена по процесния договор за
потребителски кредит и поради липсата на ясни и пълни указания, счита, че не са
преклудирани доказателствените искания и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК моли
доказателството да бъде допуснато на въззивна инстанция. На следващо място
сочи, че дори да се приеме, че е налице правен спор и „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е легитимиран ответник по делото, то било неясно основанието за уважаване на
предявения иск и решението било неясно, немотивирано и необосновано. Счита за
погрешен извода на съда, че оспорването на иска като неоснователен, по същество
било твърдение, че има вземане спрямо Ш., а всъщност въззивникът сочел за обратното - отричал
материалната легимация на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД и тъй като това
било въпрос по същество, то искът се намира за неоснователен. Тъй като „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД не било материално-правно легитимирано, не било
носител на процесното вземане, поради което било безпредметно установяване на
недължимост на сумата спрямо него. Моли да се
обезсили обжалваното решение като процесуално недопустимо и да се прекрати
производството по делото поради липса на правен интерес, евентуално да се
отмени като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано и да се
отхвърли предявения иск. Претендира разноски за две съдебни инстанции, а
евентуално, ако се възложат в негова тежест разноските и ако възнаграждението
на ответната страна за адвокат е прекомерно, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
прави възражение за прекомерност и моли да се намали. Прилага платежно
нареждане от 27.07.2015г., което моли да се приеме като доказателство на
основание чл. 266, ал. 3 ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на А.Ш.
чрез адв. Кръстев на 21.06.2019г.
като на 02.07.2019г., т.е. в срок, е постъпил писмен отговор от адв. Кръстев. С отговора
решението се счита за допустимо, а по същество за правилно. Твърди, че въпросът
за наличието на правен интерес бил решен с Определение № 2467/19.12.2018г. по
ч.гр.д. № 1837/2018г. на БОС. Счита, че искът не би бил допустим само ако бил
признат, но тъй като ответникът го оспорил като неоснователен, това било
изявление, че спорното право съществува и му се дължат сумите. Винаги имало
интерес, когато в хода на производството кредиторът оспорвал вземането.
Решението било и правилно като било без значение дали вземането е върнато на
банката или не, тъй като и в двата случая не се дължало. Моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът с определение № 1575/23.08.2019г. по
описа на БОС намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е редовна и
допустима като прие, че на основание чл. 266, ал. 3 ГПК доказателството искане,
направено с въззивната жалба, е допустимо и даде указания на жалбоподателя за
подлежащите на доказване факти и сочените доказателства, както и даде указания
до въззиваемата за отстраняване на нередовност на исковата молба като уточни
исковата претенция като изложи конкретно обстоятелствата, на които се основава
иска и в какво се състои искането към съда.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от А.А.Ш.
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с иск да бъде прието за установено,
че не дължи на ответника сумите в размер на 8649,06 лева в това число 4067,20
лева – главница по договор за потребителски кредит PLUS-01275123/09.10.2008г.;
1112,50 лева – възнаградителна лихва по договора за периода от 19.06.2009г. до
20.05.2011г., 977,82 лева – лихва за забава за периода
20.07.2009г.-02.09.2011г., законна лихва върху главницата, считано от
11.10.2011г., която за периода до датата на предявяване на настоящия иск –
12.10.2017г. е в размер на 2491,54 лева,
поради изтекла погасителна давност на вземанията. Излага твърдения, че за
посочените суми на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8557/2011г.
по описа на БРС и за събиране на вземанията било образувано изп.д. №
20128030400475 по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Съгласно съобщение изх. №
320151/31.07.2015г. по силата на договор за цесия като взискател по делото било
конституирано „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Длъжникът подал възражение по
чл. 423 ГПК и с Определение по ч.т.д. № 484/2014г. по описа на ОС Бургас
изпълнителният лист и заповедта за изпълнение, издадени по ч.гр.д. №
8557/2011г. на БРС били обезсилени. С постановление № 1016/13.01.2016г. по
описа на ЧСИ Таня Маджарова изпълнителното дело било прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че при обезсилване на изпълнителния лист,
изпълнителните действия, предприети по изпълнителното дело не са прекъснали
погасителната давност и действията са обезсилени по право с прекратяване на
принудителното изпълнение като счита, че вземанията са погасени по давност.
Обосновава интереса си от обстоятелството, че спорът не е решен със сила на
пресъдено нещо и във всеки един момент срещу нея може да се предяви искова
претенция, а същата била извън страната и съществувал риск да не може да
възрази своевременно, освен това кредитното й досие било развалено.
С молба от 25.10.2017г. ищецът е
посочил, че поддържа исковата молба да бъде прието за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата в размер на
1112,50 лева възнаградителна лихва за периода 19.06.2009г. до 20.05.2011г. по
договор за потребителски кредит поради изтекла погасителна давност.
С молба от 15.01.2018г. ищцата твърди,
че има правен интерес от предявяване на иска като сочи, че вземането било
погасено по давност през 2014г., но с договор от 15.05.2015г. същото било
цедирано, за което й било съобщено и поискано изпълнение от ответника, който
предявил претенции, въпреки обезсиления изпълнителен лист. С оспорването на
иска ответникът доказал, че е налице спор относно вземането. Прави изменение на
предявения иск като добавя ново основание, че не дължи и поради това, че не
съществува договор за потребителски кредит и моли да се привлече като трето
лице помагач „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба. Ответникът признава факта, че с Определение по
ч.т.д. № 484/2014г. по описа на ОС Бургас изпълнителния лист и заповедта за
изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 8557/2011г. на БРС са обезсилени, а
изпълнителното дело № 475/2012г. по описа на ЧСИ Маджарова, е прекратено.
Намира искът за недопустим поради липса на правен интерес от установяване, че
вземането е погасено по давност и че е недопустимо „превантивното“ възражение
за давност чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Между страните
липсвал спор, липсвали предприети действия срещу длъжника. Оспорва иска и твърди,
че не е материално-правно легитимиран да отговаря по иска. Потвърждава, че била
извършена цесия, с която му били прехвърлени процесните вземания, но с протокол
за връщане на платена цена от 27.07.2015г. цедентът възстановил на цесионера
пълния размер на платената цена и вземането било изключено от обхвата на
цесията. На 20.01.2016г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД уведомил съдебния
изпълнител чрез ел.поща за настъпилата промяна. Счита, че предвид липсата на
материално-правна легитимация искът е неоснователен и липсата на легитимация
правело безпредметно установяването, че вземането е погасено по давност спрямо
него.
С отговор на молба от 01.02.2018г.
ответното дружество поддържа, че искът е недопустим поради липсата на правен
спор, сочи, че не претендира процесното вземане, не счита, че е негов носител. Признава,
че изпълнителния лист е обезсилен, а изпълнителното дело е прекратено. След
запознаване на цесионера с обстоятелството, че изпълнителният лист е обезсилен
вземането било изключено от обхвата на цесията
съгласно протокол като липсвало втора цесия, защото протокола бил
неразделна част от сключения договор за цесия. Поддържа, че искът е недопустим.
На следващо място намира, че е и неоснователен поради липса на
материално-правна легитимация на ответното дружество. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Със становище от 10.04.2018г. ответното
дружество поддържа отговора на исковата молба и уточнява, че не са налице предпоставките
на чл. 237 ГПК. Счита, че материалната легитимация е различна от процесуалната
и поради това искът следва да се отхвърли като неоснователен поради липса на
легитимация у ответното дружество. В условията на евентуалност, ако се приемат
предпоставките на чл. 237 ГПК да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.
Приложено към делото е ч.гр.д. №
8557/2011г. по описа на РС Бургас. Издадена е заповед № 5495 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8557/2011г. по описа на РС
Бургас и изпълнителен лист от 12.12.2011г., по същото, с който А.Ш. е осъдена
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД 4067,20 лева – главница по
договор за потребителски кредит PLUS-01275123/09.10.2008г.;
1112,50 лева – възнаградителна лихва по договора за периода от 19.06.2009г. до
20.05.2011г., 977,82 лева – лихва за забава за периода
20.07.2009г.-02.09.2011г., законна лихва върху главницата, считано от
11.10.2011г., до окончателното плащане, както и разноски по делото. Съгласно
покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 475/2012г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова от 29.02.2012г. ищцата е поканена да заплати сумите по посочения
изпълнителен лист.
С Определение № 1310/26.05.2014г. по
ч.гр.д. № 484/2015г. по описа на ОС Бургас е прието възражение по чл. 423 ГПК
на А.Ш. и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение №
5495/12.10.2011г. и изпълнителен лист от 12.12.2011г. по ч.гр.д. № 8557/2011г.
по описа на БРС.
Представен е договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. сключен между „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД като купувач и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като
продавач, съгласно който продавачът прехвърля и продава портфолио от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключен с продавача с длъжници,
които не изпълняват задълженията си по тях, а купувачът купува и придобива от
продавача вземанията, определени в Приложение № 1. В посоченото приложение под
139 е включено вземането към А.Ш.. В пар. 2, ал. 6 от договора страните
предвидили хипотези, при които се изключват от обхвата на цесията вземания, а
именно: 1. които към датата на прехвърлянето не съществуват валидно и това е
прогласено с окончателен акт на компетентната юрисдикция; 2. при подписване на
договора за кредит не е спазена формата за действителност; 3. длъжникът е
починал и неговите наследници са се отказали от наследството или са изгубили
правото да получат наследството и е било известно на продавача към датата на
прехвърлянето; 4. продавачът не разполага с необходимите документи,
идентифициращи го като притежател на вземането; 5. към датата на прехвърлянето
образуваното изпълнително дело е прекратено с постановление, на което и да е от
обстоятелствата по чл. 433 ГПК. Ал. 7 предвижда, че купувача има правото да
прехвърли вземането обратно на продавача
и преди заплащане на покупната цена, съответно да я коригира като удържи
от нея сумата, отговаряща на
определената за съответното изключено
вземане покупна цена. Ако съществуването на условието за изключване е узнато
след като купувачът е платил покупната цена и доколкото съответното изключено
вземане не е предоговаряно, купувачът има право да прехвърли съответното
вземане обратно на продавача като последният възстановява цената. Ал. 8 – ако
купувачът установи, че някое от условията за изключване се прилага по отношение
на някое от вземанията след заплащане на
покупната цена, купувачът следва да изпрати на продавача уведомително писмо с
посочени условия. След получаване на уведомление в срок до 5 дни страните
подписват протокол във връзка с
обратното прехвърляне на изключеното от изкупуване вземане.
Представя се потвърждение за извършена
цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и пълномощно от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
Видно от съобщение изх. №
32051/31.07.2015г. по изп.д. № 475/2012г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова Ш. е
уведомена, че съгласно договор за цесия от 15.05.2015г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД цедирало вземанията си по изпълнителното дело на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което е конституирано като взискател по делото.
Представя се протокол за връщане на
платена цена, съгласно който цедента възстановява на цесионера платената цена
по вземания като под номер 6 е посочен PLUS -1275123.
Общата, подлежаща на възстановяване сума е 1221,82 лева, и е преведена на
цесионера на 27.07.2015г. Липсва посочена дата на подписване на протокола,
който е оспорен от ищцовата страна. Същият е частен
документ, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
Със съобщение изх. № 1016/13.01.2016г.
по изп.д. № 475/2012г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова А.Ш. е уведомена, че се
прекратява изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 3 ГПК.
Представя се електронна кореспонденция с
ЧСИ и съобщение изх. № 37669/13.12.2017г. по изп.д. № 475/2012г. по описа на
ЧСИ Таня Маджарова до „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за събития по изпълнителното
дело за постъпили молби относно взискателя по изпълнителното дело.
Първоначално РС е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК като е разпределил подлежащите на
доказване факти, приключил е съдебното дирене и делото е обявено за решаване. С
Определение № 2987/19.04.2018г. по гр.д. № 7688/2017г. по описа на БРС, са
отменени определенията от открито съдебно заседание и съдът е конституирал като
трето-лице помагач „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. С протоколно определение от 11.07.2018г. съдът
е прекратил производството по отношение на конституираното трето лице помагач,
което определение е влязло в законна сила.
С Определение № 7450/15.10.2018г. по
гр.д. № 7688/2017г. по описа на БРС съдът в срока за произнасяне първоинстанционният
съд намерил, че титуляр на вземането е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, счел,
че производството е недопустимо поради липса на правен интерес за ищцата и го
прекратил. С Определение № 2467/19.12.2018г. по ч.гр.д. № 1837/2018г. по описа
на ОС Бургас определението за прекратяване на производството по делото е
отменено и делото е върнато на БРС с указания съдът да се произнесе по
съществото на спора. При новото
разглеждане на спора съдът е квалифицирал иска като такъв с правно основание
чл. 124 ГПК. На основание чл. 183 ГПК ответната страна е задължена да представи
оригинал на протокол за връщане на платена цена.
Представен е оригинал на протокол за
връщане на платена цена като номер на потребителски кредит PLUS-01275123 е посочена върната сума 282,62 лева. Посочени
са и други вземания, по които се възстановява покупната цена като общата
подлежаща на възстановяване сума е в размер на 1221,82 лева. Процесуалният
представител на ищеца е оспорил верността на документа и неговата
доказателствена стойност като сочи, че липсва дата, както и че по същество
представлява втора цесия, която не му е съобщена.
Приложени по делото са ч.гр.д. №
1837/2018г. по описа на БОС, ч. гр.д. № 8557/2011г. на БРС, както и ч.гр.д. №
484/2015г. на БОС.
С Решение № 916/19.04.2019г. по гр.д. №
7688/2017г. БРС съдът намерил, че ответното дружество не е доказало връщането
на цената по договор за цесия, приел е, че липсва годен изпълнителен титул за
парично вземане, по отношение на който да тече погасителна давност и е уважил
предявения отрицателен установителен иск.
Пред въззивна инстанция се проведе едно
открито съдебно заседание, на което страните, редовно уведомени, не изпращат
представител като в съответствие с дадените указания е депозирана писмена молба
от адв. Кръстев като
представител на А.Ш., че поддържа твърденията си за изтекла погасителна давност
по отношение на процесното вземане, но не и относно това, че не съществува
договор за потребителски кредит PLUS
01275123/09.10.2008г.,
както и че няма задължения по такъв договор. Жалбоподателят депозира писмена
молба делото да се гледа в негово отсъствие като поддържа изложеното във
въззивната жалба и представя договор за продажба и прехвърляне на вземания в
цялост.
Пред въззивна инстанция се представя
платежно нареждане за кредитен превод с основание връщане на цена по договор за
цесия от 15.05.2015 - 1221,82 лева, дата на плащане 27.07.2015 с получател
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и наредител „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД.
Въззивна инстанция се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта само в обжалваната част. ОС
счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност
намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правен
спор, като докаже фактите, от които то произтича, както и че за него съществува
правен интерес да бъде отречено със сила на пресъдено нещо правото на
ответника, с което ще се сложи край на правния спор. В тежест на ответника е да
докаже възраженията си, както и фактите, които твърди, че не го легитимират
като кредитор.
По делото не е спорно, че по заявление
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищцата е било образувано заповедно
производство ч.гр.д № 8557/2011г. по описа на РС Бургас, по което е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които е осъдена да заплати на
заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД 4067,20 лева – главница по договор
за потребителски кредит PLUS-01275123/09.10.2008г.;
1112,50 лева – възнаградителна лихва по договора за периода от 19.06.2009г. до
20.05.2011г., 977,82 лева – лихва за забава за периода
20.07.2009г.-02.09.2011г., законна лихва върху главницата, считано от
11.10.2011г., до окончателното плащане, както и разноски по делото. Не се спори
и за обстоятелството, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело под номер № 475/2012г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Не е
спорно и обстоятелството, че с Определение № 1310/26.05.2014г. по ч.гр.д. №
484/2015г. по описа на ОС Бургас е прието възражение по чл. 423 ГПК на А.Ш. и е
обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 5495/12.10.2011г. и
изпълнителен лист от 12.12.2011г. по ч.гр.д. № 8557/2011г. по описа на БРС. Не
се спори и че с договор за цесия от 15.05.2015г. вземанията по договора за
кредит за прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и то е
конституирано като взискател по изпълнителното дело. Ответното дружество
признава, че изпълнителното производство е прекратено, което съвпада с
твърденията, изложени в исковата молба. Видно от съобщение изх. №
1016/13.01.2016г. по изп.д. № 475/2012г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова А.Ш. е
уведомена, че се прекратява изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.
3 ГПК.
Спорно по делото е дали за ищцата е
налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, дали
ответното дружество е материално-правно легитимирано като кредитор на ищцата и
дали същото е погасено по давност.
Съдът намира, че за ищцата е налице
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като между
страните е налице спор относно вземането, неговото съществуване, възможността
да бъде осъществено принудително и легитимацията по иска като ОС Бургас се е
произнесъл с Определение № 2427/19.12.2018г. по в.ч.гр.д. № 1837/2018г. по
описа на ОС Бургас и е намерил, че искът е допустим.
Следва да се направи разлика между
процесуалната и материалната легитимация на страната. Докато процесуалната
легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на
гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното
задължение. Процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви
обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното
твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна
страна, се изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата
молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната
легитимация е въпрос по същество, който се изследва с решението и който
обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (в този смисъл е и постановеното
Определение № 2427/19.12.2018г. по в.ч.гр.д. № 1837/2018г. по описа на ОС
Бургас). Предпоставка за основателност на иска е да се установи, че ответникът
е титуляр на правоотношението.
От доказателствата по делото се установява,
че с договор за цесия на 15.05.2015г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД купува
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не
изпълняват задълженията си по тях, а купувачът купува и придобива от продавача
вземанията, определени в Приложение № 1, сред които под 139 е включено
вземането към А.Ш., за която смяна на кредитора ищцата е била уведомена в
изпълнителното производство и е бил конституиран нов взискател. В пар. 2, ал. 6
страните са уговорили хипотези, при които цедентът ще отговаря и вземанията ще
бъдат изключени от обхвата на цесията, на практика страните са предвидили
прекратителни условия, в съответствие с предоставената им възможност по чл.
100, ал. 1 ЗЗД. По своята правна същност цесията е двустранен, консенсуален,
каузален, най-често възмезден договор (както е в случая), с който цедентът
прехвърля на цесионера свои вземания към длъжника като съгласието се постига
между цедент и цесионер и длъжникът не става страна по договорното отношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, но не е нужно неговото съгласие
като съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че
вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор, то е неформално и
със свободно установено съдържание - на длъжника може да бъде съобщено за
цесията устно, писмено или с нотариална покана, както и в хода на висящо дело. До момента на
получаването на съобщението от длъжника негов кредитор е цедентът и длъжникът
се освобождава, ако изпълни на цедента. Съгласно чл. 100, ал. 1 ЗЗД цедентът
отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Отговорността възниква по закон и само ако цесията е възмездна. Терминът
„съществуване на вземането“ трябва да се тълкува разширително като чл. 100, ал.
1 ЗЗД намира приложение както в случай, че вземането не съществува, така и
когато вземането е нищожно, унищожено, непрехвърлимо, прекратено, погасено по давност
или принадлежи на трето лице. Нормата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна и легално
установената отговорност на цедента може да бъде изменена по съгласие на страните.
Съглашението между цедента (стар
кредитор) и цесионера (нов кредитор) е облигационно, води до преминаване на
правото от едно лице към друго в отношенията между тях и по правило това е
моментът на сключване на договора за прехвърляне на вземането. Длъжникът не е
страна по последния, но последиците на този договор го засягат, тъй като с него
се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си. Длъжникът може и
да не знае за изменението в субективния състав на облигационното си отношение с
цедента. От момента на съобщаването от цедента за станалата цесия длъжникът е уведомен
както за наличието на договор за прехвърляне на вземането, така и за личността
на новия кредитор. Следователно длъжникът се освобождава от отговорност, ако до
получаване на съобщението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД
престира на стария кредитор, а след получаване на съобщението – на новия
кредитор. Към договора за прехвърляне на вземане намират приложение всички общи
правила за сключване, изменение или прекратяване, респ. разваляне на договора.
Той може да има съдържание, определено в рамките на договорната свобода на осн.
чл.
9 ЗЗД
по волята на страните по него – цедент и цесионер. В него могат да бъдат
посочени обстоятелства, при настъпването, на които договорът да се счита за
прекратен, респ. да са поети задължения, при неизпълнение на които изправната
страна има право да развали договора. Тъй като съществуващата нормативна уредба
не регламентира изрично последиците спрямо прехвърленото вземане при
прекратяване или разваляне на цесията, същите могат да се уговорят в договора
между стария и новия кредитор, което следва от диспозитивния характер на
нормата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД. Хипотезите на разваляне, респ. сбъдване на
прекратително условие с последиците на чл.
88, ал. 1 ЗЗД,
респ. чл.
25, ал. 2 ЗЗД
не са идентични на обратно цедиране на вземане, което вече е било придобито по
реда на чл.
99 ЗЗД.
Спрямо тях липсва нормативно изискване последният известен на длъжника кредитор
да съобщи за развалянето, респ. прекратяването на цесията. Поради което
съобщението може да бъде направено както от цесионера, така и от цедента (така Определение № 338 от 3.06.2019 г. на ВКС по
т. д. № 2244/2018 г., II т. о., ТК). До уведомяването на длъжника за
развалянето, респ. прекратяването на договора за прехвърляне на вземането,
надлежен кредитор за длъжника се явява цесионерът. Основанията за прекратяване,
респ. за разваляне на цесията, произтичат от вътрешните отношения между стария
и новия кредитор, в които длъжникът не участва (така Решение № 242/23.03.2019г.
по т.д. № 3097 по описа за 2017 г. на ВКС). В случая с отговора на исковата
молба ищцата е уведомена за настъпилото по договора прекратително условие и за промяната в субектите по договора за цесия,
което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено като факт,
настъпил в хода на производството. По същество
отношенията между страните по договора за цесия не подлежат на изследване и
обвързват страните по договора за цесия, а за длъжника е от значение отправеното
до него уведомление. Ето защо следва да се приеме, че в хода на производството
ищцата е уведомена за промяната в субектите на договора за прехвърляне на
вземания, в резултат ответникът не е материално-правно легитимиран да отговаря по
предявения иск. Предвид посоченото не следва да се изследва въпросът по
същество дали процесното вземане е погасено по давност. Искът не е насочен
срещу материално-правно легитимираната страна, поради което е
неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Така мотивиран, този състав намира, че решението на
РС Бургас като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен поради
липса на материална легитимация на ответника.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските. Съгласно трайната съдебна практика, когато
ответникът е дал повод за предявяване на иска и този повод отпадне в хода на
висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ
или е оттеглил предявения иск, т. е. релевантно за правото на ищеца на разноски
е поведението на ответника и причината, поради която искът е бил предявен (определение №
277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о.; определение №
725 от 17.11.2014 г. по ч. т. дело № 3322/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.).
Обстоятелството, че за настъпило прекратително условие по договора за цесия е
съобщено едва с отговора на исковата молба и се съобрази като факт по смисъла
на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът намира, че с извънпроцесуалното си поведение
ответникът е дал повод за предявяване на иска и същият, следва да понесе
отговорността за разноските. Представени са доказателства за сторени разноски
от ищцата в размер на 550 лева пред първа инстанция – за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно договор (л. 66) и сумата в
размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция, платено
в брой съгласно договор (л. 25). На основание чл. 78, ал. 5 ГПК въззивното
дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес 1000 до 5000 лв. възнаграждението
е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Ето защо дължимото възнаграждение за
адвокат се определя в размер на 310 лева за всяка съдебна инстанция като над
тази сума възнаграждението не се дължи.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
916/19.04.2019г., постановено по гр.д. № 7688/2017г. по описа на Районен съд Бургас
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ, поради липса на материална
легитимация на ответника, иска на А.А.Ш. ЕГН ********** с адрес: *** срещу
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“,
ет. 2 чрез юрисконсулт Камелия Тодорова да се приеме за установено по отношение
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, че А.А.Ш. не дължи сумата от 1112,50
лева – възнаградителна лихва за периода 19.06.2009г.-25.05.2011г. по договор за
потребителски кредит от 09.10.2008г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез юрисконсулт Камелия
Тодорова ДА ЗАПЛАТИ НА А.А.Ш. ЕГН ********** с адрес: *** сумата в размер на 670
лева (шестстотин и седемдесет лева) – разноски за две съдебни инстанции (в това
число за държавна такса и за адвокатско възнаграждение за две инстанции).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.