Р Е Ш Е Н И Е № 691
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 13.03.2020г.
Видинският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на дванадесети
декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като
разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1568 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.498, ал.3 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум
Крумов.
Твърди се от ищцата,
че е собственик на лек автомобил Форд „Ескорт“ с ДК № ВН 5849 ВС, и че на 19.12.2017г.
в гр.Видин, на кръстовището на бул.“Панония“ и ул.“Елин Пелин“, при опит да завие
наляво, била засечена и ударена от лек автомобил Опел „Астра“ с ДК № ВН 9180
ВА, собственост на Н.М.Г., ЕГН **********. Твърди се още, че водачът на
увреждащия автомобил напуснал мястото на
ПТП, за което ищцата уведомила полицията, чиито органи се явили на
местопроизшествието и съставили протокол за ПТП с № 1557005.
Поддържа се от ищцата,
че на притежавания от нея лек автомобил били нанесени тежки повреди, изразяващи
се в деформации на двете леви врати, огъване на средна колона, таван, праг,
седалка и др., поради което е налице т.нар. „тотална щета“; че автомобилът,
причинил ПТП и напуснал мястото на произшествието е застрахован в ответното
дружество по застрахователна полица № BG/02/117001058716; че ищцата
предявила претенцията си пред застрахователя, която била регистрирана под №
**********, а
застрахователят направил оглед на пострадалото МПС, но неоснователно направил
отказ от изплащане на обезщетение с писмо от 19.01.2018г., поради
неокомплектоване на преписката, тъй като ищцата не е подала всички необходими и
поискани документи.
Иска се от ищцата,
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да й заплати сумата в
размер на 1800 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени вреди на притежавания от нея лек автомобил Форд „Ескорт“ с ДК № ВН
5849 ВС, следствие на ПТП, изразяващи се в деформации на двете леви врати,
огъване на средна колона, таван, праг, седалка и други, които са довели да
пълна негодност на автомобила да бъде използван, тоест „тотална щета“, ведно
със законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното издължаване. Ищецът представя писмени
доказателства, ангажира съдебно – техническа експертиза, съдебно - оценъчна
експертиза и свидетелски показания. Претендира разноските по производството.
С протоколно
определение от 12.12.2019г., ищцата е поискала и съдът е допуснал изменение на
размера на исковата претенция за причинени вреди, която да се счита за
предявена за сумата в размер на 2200 лева, вместо за сумата в размер на 1800
лева.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът е подал писмен отговор чрез процесуалния си
представител, с който оспорва предявения иск по основание и по размер, като
поддържа от своя страна, че не са налице доказателства за настъпило ПТП и за
механизма му; оспорва отразените в протокола за ПТП обстоятелства, нарушение,
причини и условия за ПТП. Признава наличието на валидна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ с № BG/02/117001058716 по отношение на
увреждащият лек автомобил Опел „Астра“ с ДК № ВН 9180 ВА, както и че по повод
настъпило събитие в ответното дружество е образувана щета № ********** и че в
хода на ликвидацията е извършен оглед на пострадалото МПС, в който са включени
всички констатирани увреждания. Поддържа се от ответното дружество, че не е
определило и изплатило застрахователно обезщетение, тъй като на основание
чл.108, ал.1 от КЗ е изискало информация от ОД на МВР - Видин за установяване
на водача на увреждащия лек автомобил, с отговор, че водачът, причинил ПТП е
известен, но не е установен. Оспорва иска и по размер, тъй като стойността на
ремонта на пострадалия автомобил е по – висока от стойността на самия
автомобил, а отговорността на застрахователя е ограничена до действителната
стойност на увреденото имущество към датата на настъпване на събитието,
съгласно чл.386, ал.2 от КЗ.
Иска се от ответника,
съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, а при евентуалност – да намали размера на
претендираното обезщетение до размера на действителните вреди. Ответникът
ангажира писмени доказателства. Поставя въпроси към исканата от ищеца съдебно –
техническа експертиза. Претендира пресъждане на разноските по производството.
В срока за отговора на
исковата молба ответното дружество „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Джеймс
Баучер” № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, е предявило обратен
иск срещу Н.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.433, ал.1
във вр. с чл.500 от КЗ, с който иска от съда, при посочената от ищеца
фактическа обстановка, в случай, че уважи предявения иск – да осъди ответника
по обратния иск като виновен водач на МПС, причинило процесното ПТП, да му
заплати регресно пресъденото на пострадалия от ПТП обезщетение, тъй като
вредите се дължат на противоправното му поведение при управление на увреждащото
МПС и напускане мястото на произшествието при задължение да не го напуска.
В срока за отговора на
обратния иск, ответникът по него е подал писмен отговор чрез назначения си
особен представител, с които оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа от своя страна, че по делото няма доказателства, че ответникът по
обратния иск е причинил процесното ПТП, а само - че е собственик на увреждащото
МПС. Иска се съда да отхвърли този иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като разгледа
постъпилата искова молба, отговора, предявения обратен иск и отговора по него, и
след като прецени събраните по делото доказателства в съвкупност и поотделно,
намира за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна
страна, а именно:
- че ищцата претендира
пресъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, причинени от
МПС, застраховано със застраховка „гражданска отговорност“ в ответното
дружество, поради което искът е допустим;
- че ответното
дружество претендира от своя страна регресно пресъждане на дължимото се обезщетение
от причинителя на ПТП, поради виновно и противоправно поведение, поради което
обратния иск също е допустим;
- че не се спори между
страните от фактическа страна, признава се от ответното дружество и се
установява от представената по делото справка за сключена застраховка /лист 28
от делото/, че МПС - лек автомобил Опел „Астра“ с ДК № ВН 9180 ВА, е
собственост на Н.М.Г., ЕГН **********, и към дата 19.12.2017г. има валидна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с № BG/02/117001058716.
- че не се спори също
и се признава от ответника, че по повод настъпило събитие в ответното дружество
е образувана щета № ********** и че в хода на ликвидацията е извършен оглед на
пострадалото МПС - лек автомобил Форд „Ескорт“ с ДК № ВН 5849 ВС, в който са
включени всички констатирани увреждания;
- че от представеното
по делото писмено доказателство – протокол за ПТП № 1557005 от 19.12.2017г.,
изд. от орган на МРВ – Видин, се установява фактът на настъпило ПТП, а именно:
че на 19.12.2017г. около 13 часа, на кръстовището на бул.“Панония“ и ул.“Елин
Пелин“, при опит да завие наляво, ищцата Ц.И.Ц. , управляваща лек автомобил
Форд „Ескорт“ с ДК № ВН 5849 ВС, била засечена и ударена от лек автомобил Опел
„Астра“ с ДК № ВН 9180 ВА, собственост на Н.М.Г., ЕГН **********, както и
фактът, че водачът на увреждащия
автомобил напуснал мястото на ПТП;
- че ответникът е
оспорил протокола за ПТП по отношение отразените в него обстоятелства,
нарушение, причини и условия за ПТП, но протоколът представлява официален
документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, и при
положение, че съответният административен орган на МВР е посетил
местопроизшествието, то на основание чл.179, ал.1 от ГПК протоколът съставлява доказателство
за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия относно
датата, мястото, участващите в ПТП МПС и механизмът на ПТП, както и фактът на
напускане на местопроизшествието от увреждащото лице, които обстоятелства не се
опровергават от други доказателства по делото, а се допълват от тях
/свидетелски показания и съдебно – техническа експертиза/;
- че ищцата Ц.И.Ц. е
собственик на увреденото МПС - лек автомобил Форд „Ескорт“ с ДК № ВН 5849 ВС,
видно от свидетелство за регистрация на МПС;
- че към датата на ПТП
– 19.12.2017г. ищцата е била провоспособен водач, видно от свидетелство за
управление, а управляваното от нея МПС е било технически изправно, видно от
удостоверение за техническа изправност на МПС /листа 28 – 30 от делото/;
- че от писмо от
25.10.2019г., изд. от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, се
установява, че по случая с ПТП от 19.12.2017г. няма образувана административно
– наказателна преписка срещу виновния водач, тъй като от проведените оперативно
– издирвателни мероприятия, не са събрани достатъчно данни и същият не е
установен;
- че механизмът на
произшествието, описан в протокола за ПТП се потвърждава от назначената,
изслушана и приета по делото съдебно – техническа експертиза, а именно: че
лекият автомобил „Форд“ се е движил по бул.“Панония“ в посока от надлеза над
ж.п. линията, към изхода на града; че водачът Ц.Ц., с цел извършване маневра
„наляво“ по ул.“Елин Пелин“, след като се убедила, че не я изпреварват други
ППС, своевременно подала сигнал с включването на ляв пътепоказател, престроила
се в лявата пътна лента и продължила движението си по нея; че при навлизане в
кръстовището забелязала, че от дясната й страна, в противоположна посока в другото
пътно платно се движат автомобили, като пътната ситуация я задължила да спре
косо в кръстовището с цел даване на предимство, поради което поведението й на
пътното платно е правомерно и съобразено със Закона за движението по пътищата
/ЗДв.П./;
- че водачът на лек
автомобил „Опел“ е нарушил ЗДв.П. /чл.41, ал.2, чл.42, ал.1, т.2 и чл.42,
ал.2/, тъй като за да извърши маневрата „изпреварване“, не се е съобразил, че
движещият се пред него лек автомобил „Форд“, е подал ляв пътепоказател; не се е
убедил, че има свободен път и достатъчно разстояние за изпреварване, както и да
осигури достатъчно странично разстояние за безопасно изпреварване;
- че следствие на
противоправното поведение на водача, лекият автомобил „Опел“ удря спрелият в
кръстовището лек автомобил „Форд“ от лявата му страна в областта на левите
врати, лява колона, таван и праг, като ударът е бил „косо“, при което удареният
автомобил се завърта по посока, обратна на часовата стрелка, с насоченост,
обратна на посоката за движение. Поради това е налице причинно – следствена
връзка между поведението на водача на увреждащия лек автомобил „Опел“ и
настъпилото ПТП с вреди за лекия автомобил „ Форд“;
- че от назначената,
изслушана и приета по делото съдебно –
оценъчна експертиза, необходимите средства за ремонтирането на увреденото МПС
към датата на застрахователното събитие – 19.12.2017г. възлиза на 2200 лева, а
стойността на самото МПС /действителната цена/ към същата дата е 1450 лева,
поради което е налице т.нар. „тотална щета“ по смисъла на 390, ал.2 от КЗ, тъй
като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност;
- че водачът на лекия
автомобил „Опел“ е напуснал местопроизшествието, също в нарушение на закона -
чл.123, ал.1, т., от ЗДв.П., като не е спрял да установи какви са последиците
от произшествието и не е останал на място до пристигането на органите за
контрол по смисъла на Здв.П.,
Намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение
на ищцата за претърпени от нея имуществени вреди притежаваното от нея на МПС,
следствие на ПТП, на основание чл.498,
ал.3 от КЗ, тъй като застрахователят е направил отказ от изплащане на
застрахователното обезщетение по образуваната щета, с писмо до ищцата, изх. №
ОУ2-45483/19.01.2018г. Установи се безспорно по делото фактът на ПТП, състояло
се в гр.Видин на 19.12.2017г.; че ПТП – то е причинено виновно от водач,
управлявал МПС, застраховано със застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество към датата на произшествието; наличието на причинно –
следствена връзка между поведението на водача на увреждащото МПС и причинените
имуществени вреди, както и техния размер към датата на ПТП.
Неоснователен е
отказът на ответното дружество да приключи преписката по щетата и да изплати
застрахователно обезщетение на пострадалото лице, тъй като видно от списък на
представените от ищцата документи към Уведомление за необходими документи /лист
33 от делото/ е видно, че на 20.12.2017г. застрахователят е приел по
образуваната щета представени от ищцата: 1.Заявление за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди на МПС; 2.Свидетелство за
регистрация на МПС; 3.Контролен талон към знак за технически преглед;
4.Свидетелство за управление на МПС; 5.Контролен талон към свидетелство за
управление на МПС; 6.Протокол за ПТП и 7.Удостоверение за банкова сметка. ***,
ищцата е представила всички изискуеми се от закона документи, а застрахователят
не е изискал от нея други, поради което и с аргумент от чл.106 от КЗ, няма
основание за неприключване на преписката по щетата. Направеното от ответното
дружество запитване до Сектор ПП при ОД на МВР – Видин за предоставяне на
информация дали е установен на водачът на увреждащото МПС и дали е понесъл
административна отговорност са от значение в отношенията между застрахователя и
третото лице, но не и в отношенията между застрахователя и увреденото лице.
Съгласно чл.477, ал.2 от КЗ, по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание, а съгласно чл.496, ал.3, т.2 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен протокол за
пътнотранспортно произшествие, какъвто е настоящият случай. Същевременно,
изтекли са всички законови срокове за заплащане на обезщетение по щетата.
Предвид изложеното,
предявения иск е основателен и доказан за сумата в размер на 1450 лева, която
представлява действителната вреда за ищцата, съгласно заключението на вещото
лице и която се дължи от застрахователя на пострадалото лице, съгласно чл.386,
ал.2 от КЗ. По застрахователната преписка не е констатирано наличие на обстоятелството „тотална щета“ и
застрахователят не е изискал от пострадалото лице доказателство за прекратяване
на регистрацията на МПС, съгласно чл.390, ал.2 от КЗ, поради което няма
основание за позоваване на това обстоятелство в настоящото производство като
основание за отказ от изплащане на обезщетение. Претенцията на ищцата за сумата
над 1450 лев, до пълния претендиран размер от 2200 лева, представляваща
стойността на необходимия ремонт на пострадалото МПС е неоснователна, тъй като
самата ищца не поддържа, че е извършила такъв ремонт и че направила разходи в
такъв размер, а напротив – че увредите на МПС - то са довели до пълна негодност
автомобилът да бъде използван като такъв, видно от молбата й за конкретизация
на исковата молба /лист 8 от делото/.
Поради основателността
на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на лихва за
забава върху уважената главница, считано от датата на предявяване на иска –
08.06.2018г. до окончателното издължаване.
Обратният иск,
предявен от застрахователното дружество, в което е застрахована отговорността
на водача на увреждащото МПС, причинил виновно процесното ПТП, съдът намира също
за основателен и доказан в горепосочения размер. Установи се безспорно по
делото, че на 19.12.2017г. в гр.Видин, на кръстовището на бул.“Панония“ и
ул.“Елин Пелин“, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил Опел
„Астра“ с ДК № ВН 9180 ВА, собственост на ответника по обратния иск Н.М.Г., ЕГН
**********, както и че на МПС собственост на ищцата са нанесени имуществени
вреди, които следва да се репарират от ответното застрахователно дружество.
Установи се още, че водачът, причинил ПТП е напуснал мястото на произшествието
в нарушение на ЗДв.П. С това действие е целял прикриване на извършителя на ПТП
и избягване на административната и/или наказателната отговорност, която следва
да понесе, тъй като се е отклонил от проверка за употреба на алкохол или други
упойващи вещества. Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права
от собственото си виновно поведение. В настоящия случай, водачът на МПС - причинител на ПТП се е
опитал да осуети възможността да бъде открит във вреда на застрахователя,
който, като трето лице на произшествието няма как да установи самоличността му.
По делото няма данни увреждащото МПС да е предмет на кражба, както и няма данни
увреждащото МПС, собственост на ответника по обратния иск Н.М.Г., ЕГН **********,
да е предоставено от него за ползване на друго лице. И след като ответникът
оспорва обратния иск като поддържа, че той е собственик на увреждащото МПС, но
не го е управлявал при настъпването на ПТП, то в негова тежест е да разкрие
положителния факт – обстоятелството – на кого е предоставил собственото си МПС,
причинило ПТП. Пред това, че гореизложеното не е сторено, съдът намира, че именно
ответникът Н.М.Г., ЕГН **********, е бил водач и е управлявал собственото си
МПС при настъпване на процесното ПТП. Видно от данните по делото, последният не
може да бъде открит на постоянния си и настоящ адрес, както и не може да бъде
открит от органите на МВР за осъществявяне на административна отговорност,
видно от писмо, изд. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Видин по искане на
ответното дружество /лист 22 по делото/ за наличието на административно
производство по отношение на виновния водач, е отговорено, че водачът причинил ПТП е известен, но не е установен,
тоест не е намерен.
Вредата за ответното застрахователно дружество
и ищец по обратния иск е в размер на дължимото се на ищцата обезщетение по
застрахователната щета в
размер на 1450 лева, но предвид обстоятелството, че застрахователното
обезщетение не е изплатено, то обратния иск следва да се уважи под условие.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе напраните и претендирани от ищеца
разноски съразмерно уважената част от иска - за дължима се платена държавна такса в размер на 58 лева, за
депозити за вещи лица в размер на 98.86 лева и 230.68 лева за платено
адвокатско възнаграждение или общо разноски в размер на 387.54 лева.
Ответникът по обратния
иск следва да заплати на ищеца по него направените и претендирани разноски също
съразмерно уважената част от иска - за дължима се платена държавна такса в размер на 58 лева, за
депозит за вещо лице в размер на 50 лева, 356 лева разноски за особен
представител и 350 лева за платено адвокатско възнаграждение или общо разноски
в размер на 814 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.498, ал.3 от
Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите, сумата в размер на 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди
върху МПС - лек автомобил Форд „Ескорт“ с ДК № ВН 5849 ВС, собственост на
ищцата, следствие на ПТП, състояло се на 17.12.2017г. в гр.Видин, причинено
виновно от застрахования със застрахователна полица № BG/02/117001058716 Н.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба 08.06.2018 до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран
размер от 2200 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Н.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.433, ал.1 във вр. с чл.500 от КЗ, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, дължимото се на ищцата Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за имуществени вреди
върху МПС - лек автомобил Форд „Ескорт“ с ДК № ВН 5849 ВС, собственост на
ищцата, следствие на ПТП, състояло се на 17.12.2017г. в гр.Видин, причинено
виновно от застрахования със
застрахователна полица № BG/02/117001058716
Н.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба 08.06.2018 до окончателното издължаване
ПОД УСЛОВИЕ, че пресъдените суми по главния иск са заплатени от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, на ищцата Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото съразмерно
уважената част от иска общо в размер на 387.54
/триста осемдесет и седем лв. и петдесет и четири ст./ лева.
ОСЪЖДА
Н.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.433, ал.1 във вр. с чл.500 от КЗ, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, разноски по делото съразмерно
уважената част от обратния иск общо в размер на 814 / осемстотин и четиринадесет/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: