Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10 06.02.2020 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Пенка Маринова
и с
участието на прокурор Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 476 по описа за 2019
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.А.К. ***,
против Решение № 545 от 22.10.2019г., постановено по АНД № 2270/ 2019г. по описа на
Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
19-1228-000963 от 14.05.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т. 2 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с
чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че не са налице
доказателства, установяващи по безспорен начин вмененото му нарушение, а въззивният
съд не е разгледал и не се е произнесъл по изложените във въззивната жалба
възражения. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови
друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Стара Загора, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалбата на И.А.К. против
наказателно постановление № 19-1228-000963 от 14.05.2019г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Стара Загора, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение
на чл.140, ал.1 от същия закон. От фактическа страна административното
обвинение се основава на това, че на 05.04.2019г. около 10:00часа в гр.Стара
Загора на бул.“Славянски“ до автогарата, в посока изток, И.К. управлява лек
автомобил Опел с рег.хххххх, собственост на К.А.А., като при извършена
полицейска проверка е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация по
чл.143, ал.15 от ЗДвП от дата 06.02.2019г. и не е регистриран по надлежния ред.
Въз основа на това е формулирано правно обвинение за управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред.
С обжалваното
решение Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление по
съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Приел е, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като
наказателното постановление съдържа изискуемото по чл. 57 от ЗАНН описание на
нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна
административнонаказателното обвинение, с посочване на релевантните за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е
направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано
описаното в НП нарушение и извършването му от санкционираното лице, като
наказанието е определено в законово регламентирания минимален размер. В
съдебния акт са изложени мотиви и за липсата на предпоставки за приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
Решението
на районният съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона.
Настоящият
касационен състав споделя извода на Районен съд Стара Загора за формална и
материална законосъобразност на наказателното постановление. Съдът е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил
цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен
акт. Противно на твърдяното в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил
възраженията и доводите на наказаното лице, като е достигнал до правилни изводи
за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и
на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да
бъдат повтаряни.
За да
се даде отговор на наведените в касационната жалба оплаквания е необходимо да
се каже, че липсата на обективирана преценка и изложени мотиви в НП досежно
липсата на основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да
обуслови формална незаконосъобразност на наказателното постановление. Действително по аргумент от разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен”, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но АНО няма задължение да мотивира
така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление по см. на чл.57, ал.1 от ЗАНН. С
издаването на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че по
несъмнен начин са установени и доказани описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно от
обективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение. Съгласно
чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В конкретния случай касаторът не оспорва, а и се
установява от доказателствата по делото, че на 03.12.2018г. е придобил описания
в НП лек автомобил, като в законоустановения 1-месечен срок приобретателят /И.А.К./
не е изпълнил задължението си да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния си адрес. На 06.02.2019г. регистрацията на МПС е била
прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, чрез отбелязване в
автоматизираната информационна система. Следователно към посочената в НП дата
на извършване на нарушението - 05.04.2019г., автомобилът вече е бил със
служебно прекратена регистрация и И.К. е управлявал нерегистрирано МПС по
смисъла на закона, поради което е осъществил виновно състава на
административното нарушение по чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Неоснователно
е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК
възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните
правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните
изводи, не се установяват порочни действия на въззивния съд, не се констатират
също порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и
постановяване на съдебното решение.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че решението на Старозагорския районен съд
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 545 от 22.10.2019г., постановено по АНД № 2270/ 2019г. по описа на
Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.