Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.7.2020
г. град Велико
Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
тридесети юни две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 3549 по описа за
Производството е образувано е по искова
молба на М.П.Т. ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването
на вземане на ищцата за сумата от 1 600.00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, от която 1 250.00 лева за
строително-ремонтни дейности и 350.00 лева за ремонт на повредени мебели и
покъщнина, ведно със законната лихва от 6.9.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
1750/2019 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищцата твърди, че е собственик на апартамент
№ 6, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Филип Симидов”
№ 9, ет. 2, както и че на 5-ти срещу 6-ти септември
Ответникът
изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
Заявява, че в заповедта за изпълнение, издадена по ЧГД № 1750/2019 г. на
Районен съд – Велико Търново, е посочено, че вземането произтича от вече
извършени строително-ремонтни работи, а в исковата молба – че до подаване на
същата не е правен ремонт за отстраняване на щетите, които противоречиви
твърдения препятстват защитата му. Твърди, че от изложеното в молбата не става
ясно дали течът е в резултат от виновно поведение на наемателя на общинското
жилище, или дали произтича от вещ, собственост на О. В. Т.. В тази връзка сочи,
че е възможно въпросният теч да се дължи на дефект на вертикалния водопроводен щранг, който е обща част по смисъла на чл. 38 от Закона за
собствеността, респ. за причинените от същата вреди следва да отговарят всички
етажни собственици.
В открито заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа исковата молба и пледира за уважаването й.
Процесуалният представител на ответника поддържа
заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.
Великотърновският районен съд,
като взе предвид
събраните доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е отделено като безспорно
обстоятелството, а и се установява от писмените доказателства, че ответникът е
собственик на апартамент № 10, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Филип Симидов” № 9, ет. 3, като от
представените писмени доказателства се установява, че ищцата е собственик на апартамент
№ 6, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Филип Симидов”
№ 9, ет. 2.
От показанията на св. Петър Тодоров – син на
ищцата, се установява, че в началото на м. септември
Според показанията на св. Йордан Йорданов,
при влизането му в апартамента, собственост на ответника, в коридора на
жилището е имало вода, идваща от банята, а причината за наличието на тази вода
е била спукана мека връзка, идваща от бойлера. Свидетелят заявява, че заедно
със сина на ищцата първо е погледнал в жилището на последната, за да провери
дали течът не е оттам, както и че стените срещу входната врата на апартамента са
били мокри.
Според показанията на св. Николина Г. Военкина – Бояджиева – служител в О. В. Т., при първата
проверка в жилището на ищцата общинските служители са установени остатъчни
петна в горната част по ъглите хола в спалнята, в хола и в банята, които петна обаче
са били съвсем малки, като констатирали и раздута долна част на гардероба в
коридора. Заявява, че общинското жилище не е посещавано и че не знае от какво е
продиктуван течът.
Според заключението по изготвената
техническа и оценъчна експертиза, най-вероятната причина за предизвиканото
наводнение е авария на някоя от меките връзки към бойлера в апартамента на
ответника. За да достигнат до този извод, вещите лица са установили, че по вертикалния
водопроводен щранг в жилището на ответника не са
налице следи от ремонтни дейности, поради което са приели, че причината за
наводнението не се дължи на повреда в същия. Констатирали са наличие на
пукнатини в подовата замазка на стаите, както и че авария на някоя от меките
връзки би предизвикала достатъчен воден поток, който да доведе до процесното наводнение. Оценили са необходимите средства за
отстраняване на уврежданията по стените и таваните в апартамента на ищцата на
сумата от 660.00 лева, като са посочили, че раздуването на плоскостите в долния
край на мебелите е неотстранима, но търпима щета, тъй като същите не могат да
се възстановяват в предишния им вид, но щетите не пречат на тяхното ползване по
предназначение, като са определили обезщетение в размер на 40.00 лева.
При така
установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 50, вр. чл. 51 ЗЗД, при който ищцата следваше да установи
фактическия състав на непозволеното увреждане - вреда, вредоносно противоправно причиняване и причинна връзка между вредата и
обективно присъщите качества, свойства или състояние на вещта, че към момента
на увреждането вещта е била собственост на ответника, както и размера на вредите,
а ответникът - да
установи всички възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици.
От показанията на св. Йорданов,
кореспондиращи напълно със заключението по техническата експертиза, се
установява по категоричен начин, че причината за наводнението в жилището на
ищцата е авария на мека връзка, свързваща бойлера в апартамента на ответника с
водопроводното отклонение. От показанията на св. Йорданов, от тези на св.
Тодоров и от тези на св. Военкина–Бояджиева, както и
от заключението по оценъчната експертиза се установява по категоричен начин и фактът,
че в резултат от възникналата авария в жилището на ответника са нанесени вреди
в жилището на ищцата, чиито вид и размери са подробно описани в посоченото
заключение. В този ред на мисли, възражението на ответника, че е възможно
въпросният теч да се дължи на дефект на вертикалния водопроводен щранг се явява неоснователно.
По отношение размера на причинените вреди
съдът взе в предвид заключението по оценъчната експертиза, както и уточненията
на инж. С.Г. в съдебно заседание относно единичната цена за боядисване на тавани
и стени с бял и цветен латекс, като приема, че същата
е в размер на 6.26 лева за кв.м. по посочените позиции с кодове по СЕК 13.095 и
13.096 - боядисване на тавани и стени с бял и цветен латекс.
В тази смисъл, съдът приема, че размерът на обезщетението, касаещо необходимите
за отстраняване на вредите ремонтни работи, възлиза на сумата от 802.44 лева,
като в полза на ищцата следва да се присъди и сумата от 40.00 лева – разходи за
закупената и монтирана плафонера в коридора на
жилището й. Искането на ищцата за начисляване на 15 % печалба и 20 % ДДС върху
крайната сума се явява неоснователно, доколкото печалбата на изпълнителя е
включена в цената на труда (в експертизата и в разпита на вещото лице не
твърди, че в цените не се включва печалбата на изпълнителя, каквото твърдение
прави ищцата в писмената си защита, а напротив – очевидно е че печалбата на
изпълнителя е стойността на положения труд), като начисляването на данък
добавена стойност върху този труд би било допустимо в случай, че ремонтът вече
беше извършен от дружество, регистрирано по ДДС, и въпросният данък беше
включен в цената на услугата. Ако се приеме обратното и върху труда се начисли
въпросния данък, а впоследствие ремонтът се извърши от физическо лице или от
юридическо лице, което не е регистрирано по ДДС, ще се стигне до неоснователно
обогатяване на ищцата със стойността на данъка. Така, изключвайки допуснатите
от вещото лице неточности по повод единичната цена на част от ремонтните
работи, които бях коригирани в открито заседание, съдът намира, че заключението
следва да се възприеме и съобрази при изчисляване на дължимото обезщетение.
По отношение обезщетението, касаещо ремонт
на повредените мебели, съдът съобразява заключението по оценъчната експертиза
относно обстоятелството, че раздуването на плоскостите в долния край на
мебелите е неотстранима, но търпима щета, тъй като същите не могат да се възстановяват
в предишния им вид, както и че щетите не пречат на ползването им по
предназначение, макар да се нарушава тяхната визия. Съдът намира обаче, че в
случая не следва да определя посоченото от вещите лица обезщетение, като
приема, че доколкото вещите не подлежат на ремонт, то следва да се присъди
стойността на вещи от същия вид и качество. Това е така, доколкото ищцата не е
длъжна да търпи състоянието на вещите, породено от процесното
наводнение, респ. да приеме обезщетение за състоянието им в резултат на същото.
В случай, че се приеме обратното, би се стигнало до присъждане на своеобразно
обезщетение за неимуществени вреди – за неудобството, че ищцата търпи
неестетичния вид на вещите, или до отхвърляне на иска, тъй като същият е за
ремонт на мебелите, а не за закупуване на такива от същия вид и качество.
Последното разрешение обаче би противоречало на формалната и на житейската
логика, доколкото, от една страна, вещите не могат да бъдат ремонтирани, а от
друга страна, отхвърляйки иска на това основание, съдът би наказал ищцата, че
вещите не могат да се ремонтират. Тъй като вещите лица не са посочили каква е
стойността на гардероби от същия вид и качество, съдът намира, че следва да
определи тази стойност по реда на чл. 162 ГПК, като приема, че стойността на
двата гардероба в състоянието им преди наводнението е възлизала на сума,
по-голяма от 350.00 лева. Доколкото обаче претенцията е заявена за тази сума,
съдът следва да я уважи до този размер.
По
разноските.
Предвид изхода на делото, в тежест на ответника
следва да се възложи заплащането на направените в настоящото производство
разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно за сумата от 545.54 лева
– част от заплатените държавна такса, депозит за вещи лица и адвокатско
възнаграждение. В тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на
част от разноските по заповедното производство, а именно сумата от 247.43 лева.
Ответникът има право на направените в настоящото производство разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Доколкото съдът намира, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 150.00 лева, като в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 38.21 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че О. В. Т.,
ЕИК ********* дължи на М.П.Т., ЕГН ********** сумата от 1 192.44 (хиляда
сто деветдесет и два лева и четиридесет и четири ст.) лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, от която 842.44 лева - обезщетение за
строително-ремонтни дейности и 350.00 лева - обезщетение за повредени мебели,
ведно със законната лихва от 6.9.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1750/2019
г. на Районен съд – Велико Търново, като отхвърля
претенцията за разликата до предявения размер от 1 600.00 лева.
ОСЪЖДА О. В. Т., ЕИК ********* да заплати на М.П.Т.,
ЕГН ********** сумата от 545.54 (петстотин четиридесет и пет лева и петдесет и
четири ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски, както и сумата от 247.43 (двеста четиридесет и седем лева и
четиридесет и три ст.) лева, представляваща разноските в производството по ЧГД
№ 1750/2019 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА М.П.Т., ЕГН ********** ***, ЕИК ********* сумата
от 38.21 (тридесет и осем лева и двадесет и една ст.) лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: