Решение по дело №20440/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1583
Дата: 24 март 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20193110120440
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

№ ..................../24.03.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Величка Велчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 20440 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от М.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 1681.99 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Добрич, ул. „Балик“ № 17, вх. А, ет. 5, ап. 20, за периода 06.01.2017 г. – 05.01.2018 г., с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена фактура № **********/15.04.2019 г.

В исковата си молба ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за посочения обект. Оспорва дължимостта на начислената допълнителна сума за минал период. Поддържа, че не е консумирала начислените количества ел. енергия. Счита, че липсва нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Поддържа, че задължение на ответната страна е да поддържа средствата за измерване в изправност. Заявява, че е недопустимо да се начислява допълнителна сума без да е доказана вина на абоната. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът „Е.П.” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвествно и точно. Твърди, че е извършена процесната проверка в присъствие на двама свидетели и дружеството няма задължение предварително да известява потребителите за проверките. Съставен е констативен протокол. При проверката са извършени замервания с еталонен уред и е установено натрупано количество ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3, поради което процесният електромер е демонтиран, подменен, пломбиран и предоставен за метрологична експертиза в БИМ, където при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. Въз основа на това, „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е съставило становище за начисляване на ел. енергия. Поддържа, че е установено точното количество неотчетена ел. енергия и е спазен чл. 50 ПИКЕЕ. Сочи, че натрупаната в невизуализирания регистър ел. енергия е реално доставена и потребена, а потребителят дължи заплащането на стойността на използваната в имота ел. енергия. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Цветан Диловски, който поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответната страна се представлява от адв. Ана Колева, която поддържа становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Не е спорно между страните, че ищцата М.А.Т. е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Добрич, ул. Балик“ № 17, вх. А, ет. 5, ап. 20, по силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с ответника „Е.П.” АД, ***. Ползваната ел. енергия се отчита и заплаща по партида с клиентски ********** и абонатен № **********.

Представен е констативен протокол № 1104038/05.01.2018 г. за извършена техническа проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обекта на ищеца, извършена от служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД на основание чл. 83 ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД. Констатирани са показанията на дисплея на електромера /общо пет тарифи: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0/. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508802. Посоченият констативен протокол е съставен в присъствие на представител на член на домакинството на клиента – съпруга на абоната. Подписан е от актосъставителите, от посочения член на домакинството на клиента и от един свидетел.

Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 947/04.04.2019 г. – АУ – Е – 000029-1826/11.01.2018 г., видно от който при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA MЕ 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 009987.6 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Съставено е Становище за начисление на електрическа енергия от 10.04.2019 г. в размер на 9987 кWh за периода 06.01.2017 г. – 05.01.2018 г. /разделен на три подпериода/, в което е посочено, че корекцията е извършена на основание констативен протокол № 947/04.04.2019 г., извършена техническа проверка и софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на цитираното становище е издадена фактура № **********/15.04.2019 г. за сумата 1681.99 лв., представляваща ел. енергия за процесния период 06.01.2017 г. – 05.01.2018 г., разделен на три подпериода.

Изготвеното становище е съставено на основание обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 ЗЕ, а именно, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА.

С влязло в сила Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, V-членен състав, І колегия, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., са отменени горепосочените Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от същите.

Предвид отмяната, съдът намира, че към момента на извършване на проверката – 05.01.2018 г. няма разписана процедура, по която да бъде извършена корекция на сметките на потребителите за минал период от време, въпреки запазените текстове от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи още, че текстовете от чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879/2017 г., IV отделение, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.

При липса на валиден нормативен акт приложими по отношение на правилата за извършване на корекция са Общите условия на дружеството. Относно същите обаче е налице константна съдебна практика, която е извела нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция.

Дори да се приеме, че с оглед периода на корекцията отменените Правила за измерване на количеството електрическа енергия следва да намерят приложение в случая, съдът взе предвид следното:

От заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ на вещото лице инж. Л.Б. от 27.02.2020 г. и от обясненията на вещото лице, дадени в проведеното пред ВРС открито съдебно заседание, се установява, че към датата на извършване на проверката – 05.01.2018 г. процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Същият е преминал първоначална метрологична проверка през 2016 г. В КП № 947/04.04.2010 г. на БИМ е документирано, че количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3, е преминало през измервателната система на СТИ и след това вследствие на извършено неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ част от потребеното количество ел. енергия е натрупано и в невизуализирания регистър. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3, е доставено до обекта и съответно потребено. В КП № 12137570/03.11.2016 г. е документиран монтажът на процесния електромер. Показанията по първа и втора тарифа са нулеви. Показанията по другите тарифи не са посочени. Електромерът е в класа си на точност. В процесния обект отчитането е двутарифно, абонатът е битов. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3, се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Количеството ел. енергия от 9987 kWh не е отчетено при редовен месечен отчет, не е изчислено по методика за корекция на сметка. Схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена.

Вещото лице обяснява, че не е възможно да се определи кога точно е извършено вмешателството, съответно кога е започнало натрупването в невизуализирания регистър. Количеството електроенергия, натрупано в невизуализирания регистър, се съдържа в сумарния регистър, което обстоятелство е установено от специалистите на „Енерго Про“ при проверката на електромера. При проверката в БИМ обаче не са посочени показанията на сумарния регистър.   

За да бъде извършена корекция на сметка за ел. енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а, както вече се посочи, в представения по делото констативен протокол на БИМ за извършена метрологична експертиза липсва констатация, че процесното СТИ измерва с грешка извън допустимата. В изготвеното становище за начисление на ел. енергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ. Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ обаче тази тарифа е скрита, което обстоятелство не е спорно по делото. Видни на дисплея са само тарифа Т1 и Т2, отчитащи нощната и дневната ел. енергия /електромерът е битов/, като има и още една скрита тарифа – Т3. По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че потребителят е изразил желание за отчитане на част от енергията в тази тарифа. Липсват и твърдения от страна на ответното дружество в този смисъл.

При липсата на предпоставките, уредени в чл. 48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ. Същевременно не се установи и, че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено на и потребено от абоната. По делото няма приложени документи, удостоверяващи, че това количество е потребено от абоната именно през процесния период.

В този връзка следва да се посочи, че към дата 03.11.2016 г. електромерът е монтиран в обекта на потребление – гр. Добрич, ул. „Балик“ № 17, вх. А, ап. 20, което е видно и от приетия по делото констативен протокол № 12137570/03.11.2016 г., поради което не може да се направи обоснован извод, че процесната ел. енергия е доставена и потребена от абоната за периода на извършената корекция 06.01.2017 г. – 05.01.2018г. Още повече, че в цитирания протокол за монтаж от 03.11.2016 г. липсва посочване какво е показанието в процесната невизуализирана тарифа Т3 /1.8.3/, съответно в сумарната такава Т0 /1.8.0/.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 50 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото процесният електромер не е смарт, тоест с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава абоната от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Констативният протокол на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.

По изложените съображения съдът приема, че сумата 1681.99 лв. по фактура № **********/15.04.2019 г. е недължима от абоната. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата в общ размер от 472.30 лв. – 72.30 лв. – държавна такса и 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражението за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания и събран в производството доказателствен материал, проявената процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищеца, намира направеното възражение за неоснователно. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е близко до минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи и че претендираното от ответната страна възнаграждение е значително по-високо от това на ищцата, което е още едно основание за отхвърляне на възражението за прекомерност. По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата 472.30 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 1681.99 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Добрич, ул. „Балик“ № 17, вх. А, ет. 5, ап. 20, за периода 06.01.2017 г. – 05.01.2018 г., с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена фактура № **********/15.04.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 472.30  лв. /четиристотин седемдесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: