О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
Търговище 20.11.2018 година
Търговищкият окръжен
съд в закрито съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
МАРИАНА
ИВАНОА
като изслуша
докладваното от съдия С.Петрова в.ч.гр.д.
№ 171/2018 г. по описа на Търговищки окръжен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2
във връзка с чл.248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ДИС Груп“
ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** против Определение
№ 1400 от 03.10.2018г., постановено по гр.д.№ 795/2018г. по описа на Районен
съд Търговище, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на
Решение № 441 от 30.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 795/18 по описа на РСТ в
частта относно присъдените на ищцата Р.А.Г. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***,
кантора *, адв.Г.Ц. разноски по делото, като бъде намалено заплатеното
възнаграждение на упълномощения от нея адвокат от 600 лв., на 200 лв., като неоснователна. В жалбата се излагат оплаквания
за незаконосъобразност на това определение тъй като неоснователно
първоинстанционният съд е приел, че определеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно и то е определено с оглед предявените два иска. Сочи се практика на
ВКС, според която в хипотезата на обективно съединяване на искове, адвокатско
възнаграждение не се дължи за всеки иск поотделно. Възнаграждението в този
случай се определя на база на материалния интерес, който съвпада със сбора от
цената на отделните искове. В конкретния случай двата иска са на обща стойност
1832,20 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1/3 ид.ч. нея е прекомерно.
Ответната по молбата страна е представила
писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на така направеното
искане тъй като и по двата иска е определено адвокатско възнаграждение в
минимален размер - по 300лв.
Молбата е от надлежна страна, в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С решение № 441/30.08.2018г,
постановено по гр.д.№ 795/2018г. по описа на Районен съд Търговище, дружеството
молител в настоящото производство е осъдено да заплати на Р.А.Г., с ЕГН **********
сумата от 1 832.20 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода месец ноември, декември 2017 година и месец февруари, март 2018 година,
ведно със законната лихва от 10.05.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.128 от КТ; сумата от 67.28 лв., представляваща лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение, на основание чл.86 от ЗЗД и сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Препис от съдебния акт е връчен на
ответното дружество на 10.09.2018г.
На 25.09.2018г. по гр.д.№ 795/2018г.
е постъпила молба от ответното дружество, с която се иска съдът да измени така
постановеното решение в частта му за разноските, като намали присъденото
адвокатско възнаграждение от 600 лв. на 200 лв. като прекомерно, неотговарящо на фактическата и
правна сложност на делото. Молбата е предявена по реда на чл.248 от ГПК.
На основание чл.248, ал.2 ГПК, съдът е съобщил
на насрещната по молбата страна – ищца по делото, за исканото изменение на
решението в частта му за присъдените разноски. В предвидения срок е постъпил
писмен отговор, в който се излагат съображения, че така присъденото адвокатско
възнаграждение е за двата предявени, обективно съединени искове по 300 лв.,
размер минимално предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С обжалваното по настоящото дело
Определение № 1400/03.10.2018г.,
постановено по гр.д.№ 795/2018г. по описа на РС Търговище, първоинстанционният
съд е отхвърлил молбата като неоснователна като е приел, че така присъденото
адвокатско възнаграждение е определено за двата предявени обективно съединени
иска и размера му е съобразен с Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Наред с това съдът е посочил, че така направеното
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК не е направено своевременно – нито с отговора
нито в проведеното съдебно заседание.
От приложеното гр.д.№ 795/2018г. се
установява, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание,
в което процесуалните представители и на двете страни са представили Списък на
разноските по чл.80 ГПК и никоя от тях до приключване на съдебното дирене в
тази инстанция включая и процесуалния представител на ответното дружество не е
направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възражение на процесуалния представител на ищцата в производството.
От тази безспорна фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В чл.78, ал.5 ГПК е предвидена
възможност поисканото от страните като разноски по делото адвокатско
възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи
възражение за прекомерност. Същевременно с чл.248 ГПК е дадена възможност
произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде
изменяно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала
недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от
съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже
счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални
действия на страната – искане за изменение на присъдените разноски и възражение
за прекомерност.
В чл.78, ал.5 ГПК дадената възможност
за възражение за прекомерност обаче не установява краен срок, в който подобно
искане може да бъде отправено към съда. След като няма такъв срок приложение следва да намери общото правило,
че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания във връзка с
предмета на спора в това число и във връзка със спора за разноските, който по същество е материалноправен и
свързан с предмета на делото.
Предвид това когато страна, която се
позовава на прекомерност, е имала възможност
да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за
разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може
да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на
чл.248 ГПК. Следователно когато по делото е имало открито съдебно заседание -
какъвто е настоящия случай – и страната, която прави възражение за прекомерност
е присъствала, тя е следвало да заяви искането си по чл.78, ал.5 от ГПК срещу
направеното искане за присъждане на разноски от противната страна, до
приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент,
възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено а
бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане.
Тази недопустимост на възражението за
прекомерност ще обуслови обаче
неоснователност на искането за изменението на акта в частта му за разноските, а
не неговата допустимост, тъй като тя зависи от сроковете и условията, посочени
в чл.248 ГПК. В тази насока виж
Определение №36/26.01.2015г. на ВКС по ч. гр. д.№5936/2014г., I г.о.
Предвид всичко това, частната жалба е
неоснователна, и като такава следва да се остави без уважение, тъй като обжалваното определение е правилно.
Водим от горното, и на осн.чл.248 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Д.Г.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** против Определение № 1400 от 03.10.2018г., постановено по гр.д.№
795/2018г. по описа на Районен съд Търговище, с което е отхвърлена молбата на
дружеството за изменение на Решение № 441 от 30.08.2018 г., постановено по
гр.д.№ 795/18 по описа на РСТ в частта относно присъдените на ищцата Р.А.Г. ЕГН
********** ***, съдебен адрес ***, кантора *, адв.Г.Ц. разноски по делото, като
бъде намалено заплатеното възнаграждение на упълномощения от нея адвокат от 600
лв., на 200 лв., като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.