Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: …317…………………. Година 2014г.
Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На 09.07.
2014 година
В
публично( закрито) заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР
: ДИМИТРИЙКА НИКОЛОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като
разгледа докладваното от съдията
КРАСИМИР НЕНЧЕВ гр. д . № 145 по
описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 235 от ГПК – за постановяване на
съдебно решение .
Окръжен съд Пазарджик
е сезиран с искова молба , подадена от Н.И.Г.
***, ЕГН ********** *** , ЕИК
83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,р-н
„Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния директор С. С.
П .
В исковата молба са изложени обстоятелства за изискуеми парични
задължения на ответника . Искането е да се осъди ответника да заплати в полза на ищеца сумите
, посочени в исковата молба , както и
сторените съдебно – деловодни разноски. Сочи
и представя доказателства в
подкрепа на иска . В открито съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител
поддържа исковете .
В срока по чл. 131 ал. 1 от
ГПК е постъпил писмен отговор от ответника , в който се оспорва иска по основание по размер . Искането е да се отхвърли иска
или евентуално да се уважи частично иска . Сочи и
представя доказателства в подкрепа
на отговора . В открито
съдебно заседание, ответникът , чрез
процесуалния си представител поддържа
отговора .
С отговора на исковата молба
ответника е предявил регресен иск против лицето И. А.Б. *** , ЕГН ********** . Искът
е предявен при условията на евентуалност.
Искането е да се осъди ответника по иска да заплати в полза на застрахователя , застрахователното обезщетение ,което той
евентуално ще бъде осъден да заплати в полза на увреденото лице . В открито
съдебно заседание, ищеца, чрез
процесуалния си представител поддържа иска .
В срока по чл. 131 ал. 1
от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника , в който се оспорва иска
по основание по размер . Искането
е да се остави без разглеждане регресния иск , поради неговата процесуална
недопустимост, а при условията на евентуалност да се отхвърли иска или евентуално да се уважи частично иска . В открито съдебно
заседание, ответникът, чрез
процесуалния си представител поддържа
отговора .
Пазарджишкият окръжен съд
, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и при спазване разпоредбата на
чл. 235
от ГПК прие за установено
следното:
І. По
главния иск.
1.Правно
основание на иска и фактически състав на правната норма.
Правното основание на
предявения иск е нормата на чл. 226 от
КЗ – осъдителен,пряк иск на увреденото
лице против застрахователя по имуществена застраховка „ ГО“.
Фактическият състав на
правната норма е следния :
1/ Валидно възникнало
застрахователно правоотношение ;
2/ Настъпване на застрахователно
събитие;
3/ Деликтна отговорност на
застрахования ;
Това са основните елементи на
прекият иск на увреденото лице против застрахователя на ГО.
С какво друго се характеризира този вид искова претенция :
1/ Прякото право по чл. 226 от
КЗ представлява
имуществено притезателно право в полза на увреденото лице;
2/Прякото право може да бъде предявено против причинителя на
увреждането или против застрахователя по ГО. Двата иска се намират в
съотношение на алтернативност , но не и на кумулативност. Двата иска не могат
да бъдат съединявана при условията на субективно пасивно
съединяване на искове, освен при условията на евентуалност на исковете/виж т. 11 на
ППВС № 7/ 1977г. / .
3/ Прякото право по чл. 226 от КЗ има сложен
фактически състав – непозволено увреждане + застрахователен договор , за разлика от деликтния иск против
причинителя на вредата, който се
основава само на непозволеното увреждане
;
4/ Невъзможността за
субективно пасивно съединяване на двата
иска се обосновава , освен на различните основание на двата иска ,
още и на факта ,че деликвента и
застрахователя не мога да носят солидарна отговорност / аргумент от чл.53 от ЗЗД/ .
5/При предявен иск против застрахователя , процесуалното поведение на застрахователя включва следните правомощия :
-
Да привлече застрахования
,като трето лице ;
-
Да направи всички
възражения , които произтичат от деликтната отговорност на застрахования / неосъществен фактически състав на непозволеното
увреждане, съпричиняване на вредите ,
погасяване на претенцията по давност; удовлетворяване на пострадалия ; / ;
-
Да направи всички възражения , които
произтичат от застрахователния договор- чл. 226ал. 2 от КЗ /липсата на валидно застрахователно правоотношение ; непокриване на риска /;
6/ Отговорността
на застрахователя е ограничена до размера на застрахователното обезщетение
, за разлика от отговорността на деликвента , която е ограничена единствено от
нормите на чл.51 ал.1от ЗЗД , чл. 52 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД.
От доказателствата по делото съдът
прави извода , че изцяло е осъществен фактическия състав на прекия иск по
чл. 226 от КЗ.
1/ Валидно възникнало застрахователно правоотношение .
Застрахователният договор е сключен под формата на „застрахователна полица
„ № 021118906542 за времето от 26. 10.2011г.до 25. 10. 2012г.
2/ Покрит застрахователен риск – застрахователното събитие е
настъпило на 16. 06. 2012г.
По отношение на покрития застрахователен риск следва да се отбележи ,
че задължителната застраховка „ГО“ покрива имуществената отговорност не само на
собственика на МПС/застрахования / , но така също
покрива отговорността за причинени вреди на трети лица във връзка с притежаването и / или използването
на МПС :
-
От лице ,което не е
изрично или мълчаливо упълномощено да управлява МПС ,стига владението върху МПС
да не е придобито чрез престъпление ;
-
Лице ,което не
притежава или на което временно е
отнето свидетелството за управление ;
-
Лице , което управлява
техническо неизправно МПС/виж чл. 267ал. 2 от КЗ/ ;
Неоснователно е възражението , което с прави в отговора на ответното
дружество за липсата на валидно възникнало застрахователно правоотношение и
покрит застрахователен риск. Възражението
се прави формално , без да се мотивира и да се сочат доказателства .
3/ Деликтна отговорност на застрахования . Осъществен е изцяло от обективна и субективна страна фактическия състав на непозволеното увреждане
– деяние / под формата на активна
човешка дейност/ , вреди / имуществени и неимуществени / , причинна връзка между деянието и
причинените вреди , вина и
противоправност на деянието . По отношение деликтната отговорност на
застрахования приложение намира разпоредбата на чл. 300 от ГПК. С
влязла в сила присъда № 55/ 13.
12. 2012г. на окръжен съд Пазарджик деликвентите Д. И. Б. и И. А.Б. са признати за виновни по отношение
уврежданията , които са причинени на
пострадалата Н.И.Г. . По силата на посочената правна норма влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд
относно това, дали е извършено деянието
, виновността и противоправността на
дееца .
По отношение отговорността на застрахователя по прекия иск следва да се
отбележи също така ,че на
31.10.2013г. страните са подписали
спогодба/ споразумение / по смисъла на
чл. 365 от ЗЗД, за извънсъдебно уреждана на спора .По своята правна природа тази спогодба представлява извънсъдебно
признание на иска от страна на застрахователя , което подкрепя извода на съда по отношение отговорността на застрахователя по прекия иск
.
Същественият въпрос по делото е относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди ? Според текста на чл.52 от ЗЗД размера на обезщетение за неимуществени
вреди следва да се определи от съда „ по
справедливост“ . Тълкуване на това
понятие е дадено в ППВС № 4/ 23. 12. 1968г. , което е задължително за съдилищата
. Според разясненията , дадени в това Постановление , понятието „ справедливост
„ , по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие . То е свързано с
преценката на редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства , които трябва са вземат предвид от съда .
По отношение на телесните увреждания съдебната практика приема ,че
трябва да се прецени характерът на
увреждането , начинът на извършването , обстоятелството , при които е извършено
, продължителността на болките и
страдания , които пострадалия е претърпял и тези, които ще търпи за в бъдеще ,
тяхната интензивност.
От представените по делото медицински документи и от
заключението на приетата и неоспорена от страните медицинска
експертиза се установява , че в резултат
на ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания :
-
Загуба на слезка/ далак
/;
-
Двустранно счупване на 6
броя ребра , което е затруднило движението на снагата за около 2-2,5 месеца;
-
Двустранна контузия на
белия дроб/наличие на въздух и кръв в гръдната кухина/ – разстройство на
здравето временно опасно за живота ;
-
Кръв в
коремната кухина - разстройство на здравето временно опасно за живота ;
-
Нарушаване целостта на
главата на панкреаса / лезия /- разстройство на здравето временно опасно за
живота ;
-
Цялостният
възстановителен процес за
горните три увреждания е около и
над 6 месеца ;
-
Разкъсно – контузна рана
над китката - трайно затрудняване
движението на ляв горен крайник за около
2-3месеца ;
-
Травматично размачкване
на меките тъкани на левия крак ,наложило оперативно лечение и свободна кожна
пластика – трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за над
3месеца ;
-
Охлузвания и
кръвонасядания –болка и страдания за около 3-5 дни ;
-
Травматичен шок;
От представените медицински
документи и от заключението на медицинската експертиза се установява ,
че на 16. 06. 2012г. в 12,50 ч. ищцата е оперирана по спешност,като е
извършено оперативно отваряне на корема
и оперативно отстраняване на слезката /
далака / .
На 16. 06. 2012г. в 13,40 ч.
ищцата е оперирана по спешност,
като е извършена свободна кожна пластика
, шев на мускули и сухожилия на левия крак и шев на нерви и сухожилия на лявата
ръка .
В заключението на медицинската експертиза е посочено още следното :
-
Ищцата е чувствала
физически болки и страдания около множеството
инванзивни процедури и оперативни
интервенции за продължителен срок от време ;
-
При домашното лечение също е търпяла болки за
продължителен период от време ;
-
По време на болничното
лечение , както и по време на рехабилитационния процес ищцата е имала
нужда от придружител, който
ежедневно да й помага за битово обслужване ,без който не би могла да се
справи сама ;
-
Отстраняването на
слезката влияе отрицателно върху имунната система на организма , който става
податлив на инфекции ;
-
Травмата на панкреаса
може да отключи развитието на „ захарна болест „,както и на посттравматичен
панкреатит / възпаление на задстомашната жлеза / , което представлява много
сериозно заболяване ;
-
Тежкият козметичен дефект на левия долен крайник, ограничените
движения на лявата колянна става и намалената мускулна сила на крайника ще създават затруднения и неудобства в живота
на Г.;
По делото е представено Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Пазарджик № 0173/ 14.01.2013г. , от което се установява
, че в резултат на травмите получени при ПТП
на 16. 06.2012г.ищцата е инвалидизирана
за срок от две години , до 01.
01.2015г. при 60% неработоспособност. В експертното
решение на ТЕЛК е посочено , че ищцата не може да упражнява
тежък физически труд. В заключението не
медицинската експертиза е посочено, че
след изтичане срока на
инвалидизиране вероятно ограничената трудоспособност ще бъде продължена
от ТЕЛК.
Относно търпените от ищцата болки и страдания , като свидетели по
делото бяха разпитани лицата С.Н. Г. / съпруг на ищцата / и С.Н. Г. ,
брат на съпруга на ищцата . Свидетелите установиха пред съда , че в
първите няколко дни след произшествието/ 6-7дни/ живота на ищцата е бил в опасност ,поради
уврежданията на далака , на белите
дробове , на коремната кухина и размачкване на меките тъкани на левия
крак. Установиха , че ищцата е била приета в
интензивно отделение на МБАЛ Пазарджик,като е била поставена на командно
дишане няколко дни . Установиха ,че
оздравителния процес е наложил оперативно лечение в МБАЛ Пазарджик и УМБАЛ „Св.
Георги“ гр. Пловдив. Това обстоятелство се установява и от представените по
делото медицински документи , както и от заключението на медицинската
експертиза. Свидетелите установиха пред
съда , че по време на лечението ищцата се е нуждаела от ежедневни грижи и помощ , което е продължило по
време на лечението в домашни
условия и по време на рехабилитацията . Установиха , че по време на лечението в болницата ищцата се е оплаквала от силни
болки ,което е наложили приемането на обезболяващи и упойващи лекарства . Установиха , че в момента ищцата има загуба
на 70% от мускулатурата на левия
крак. В съдебно заседание вещото
лице, д-р Д.П. обясни , че изгубената
мускулна маса на левия крак не може да се възстанови до обема , която е имала преди увреждането . Обясни пред съда, че травмата на крака
намалява обема на движение на рака , както и функцията на мускула .
Свидетелите обясниха пред съда, че в резултат на травмата на далака и на крака, при ходене повече от 1км ищцата се
изморява . Може да работи , но не с натоварване . Ако работи в канцелария не може да седи
повече от 1час на стол, както и да стои
повече от 15-20 минути права .
При така установената фактическа страна на спора съдът счита ,че размера на обезщетението за неимуществени
вреди , определен по правилото на чл. 52 от ЗЗД е сумата 80 000 лв. Този размер на обезщетението съдът определи ,като взе
предвид следното :
По правило неимуществените вреди биват два вида - физически болки и страдания в резултат на увреждането и психически страдания / страдания , които са свързани с емоционалния живот на лицето , морални
страдания , душевни страдания , страдания на психиката /.
Видът на претенцията за неимуществени вреди следва да бъде посочен в исковата молба чрез обстоятелствата , на които се основава
иска . На страница 5 от исковата
молба ищцата е посочила , че
неимуществените вреди , които са й причинени обхващат и двата вида вреди
, както физически болки и страдания, така и психически страдания .
Обективните проявления на болките и страданията са описани в исковата молба . За
да определи размера на обезщетението съдът
изходи от следните обективни
данни по делото :
1/ Травматичните увреждания на ищцата ,така както са описани от съда по – горе ;
2/ Загубата на орган , който
оказва влияние върху функциите и общото
състояние на организма . Възможните
усложнения на здравето от загубата на
този орган;
3/ Тежкото травматично увреждане на левия долен крайник ;
4/ Последиците за здравето на ищцата от травматичните увреждания , така както бяха описани от съда по – горе ;
5/ Болките и страданията , които е търпяла ищцата по време на лечението ;
6/Болките и страданията , които
ще търпи ищцата за в бъдеще от причиненото увреждане на здравето ;
7/ Степента на причинената неработоспособност ;
8/ Възрастта на ищцата – 41 години ;
9/ Сериозното увреждане на целостта на главата на панкреаса и възможните усложнения за здравето на ищцата ;
10/ Страданията на психиката /
душевните страдания / , които ищцата е търпяла и ще търпи за в бъдеще . Безспорен е факта , че
всяко увреждане на здравето причинява на лицето
определени душевни страдания . Когато уврежданията са по- тежки тези
страдания са по-дълбоки . В конкретния
казус оперативното отстраняване на слезката , травмата на бедрото и на
подбедрицата , липсата на част от
мускулатурата на левия долен крайник , козметичния дефект на този крайник ,
частичната трудоспособност , възможността от влошаване на
здравословното състояние на ищцата ,са
фактори , които неминуемо са дали и
за в бъдеще ще дават отражение върху психическото състояние на ищцата .
Обезщетението се дължи ,ведно със
законната лихва , считано от датата на увреждането 16. 06.2012г.до окончателното изплащане . До
размера 200 000лв. иска за неимуществени вреди следва да се отхвърли , като неоснователен.
Искът за имуществени вреди е изцяло основателен .
Искът има за предмет заплащане на обезщетение за разходите , които ищцата
е направила за закупуване на лекарства във
връзка с лечението й . Разходите
за лекарства , безспорно представляват
имуществени вреди за ищцата , под
формата на „претърпяна загуба“ / чл. 82 от ЗЗД/ . Основателността на иска предполага да се
установи , че разходите действително са
били направени и че са били необходими . На доказване подлежи фактическият
състав на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, а именно , че
имуществените вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането .
Размерът на имуществените вреди следва да се определи по цени към момента на причиняване на вредите . За
извършените разходи за закупуване на лекарства към исковата молба са
представени квитанции и фактури , включително и в оригинал. За доказване на
претенцията ищцовата страна се позова на заключение на съдебно-фармакологична експертиза. От заключението на експертизата се установява
,че посочените във фактурите лекарства
биха могли да се използват за лечение на
описаните травми и заболявания .
Посочено е също така , че сумата
от 10 410,20лв. е заплатена от ищцата . Въз онова на заключението на
фармакологичната експертиза съдът прави извода , че описаните
в платежните документи разходи за закупуване на лекарства действително са
направени от ищцата и са били необходими за нейното лечение. Останалите
констатации в заключението на вещото лице , относно липсата на рецепти към
фактурите и квитанциите ,
съответствието им с изисквания на ЗСч и ЗДДС, количеството на някои от посочените лекарства не дават отражение върху крайния извод относно
необходимостта от закупуването на
лекарствата и действително направените разходи . Сумата се дължи,ведно със законната
лихва,считано от датата подаване на
исковата молба в съда 05. 02.2013г. до
окончателното изплащане .
ІІ. По
обратния иск .
1.Правно
основание на предявения иск .
Правното основание на предявения иск е нормата на чл. 274 ал 2 от
Кодекса за застраховането / КЗ/ . Съдът е сезиран с осъдителен регресен иск на
застрахователя против застрахования за връщане на изплатено застрахователно
обезщетение .
Нормата на чл. 274 а. 2 от КЗ дава право на застрахователя да предяви регресен иск не само против
застрахования ,но и против лицето , което е управлявало МПС без свидетелство за
управление. Тази законова възможност
не представлява отклонение от принципа на регресното право по чл. 227 и чл. 274 от КЗ
за притезание на застрахователя срещу застрахования ,а представлява
доразвитие на правилото по чл. 267 ал. 2 от КЗ за това, че застрахователното
покритие включва не само отговорността на застрахования ,но и отговорността на
лица , които са управлявали застрахованото МПС без или с отнето свидетелство за управление/ чл. 267 ал.2 т. 2 от КЗ/ . Ето защо регресния иск против лицето , което е управлявало МПС
без свидетелство за управление се явява
процесуално допустим по отношение пасивната процесуална легитимация на страната по спора .
2.
Фактически състав на правната норма .
1/ Регресният иск на застрахователя против
застрахованото лице е допустим от закона само при един вид
имуществено застраховане – задължителна
или доброволна застраховка „ГО“.
При другите видове имуществено застраховане той не е уреден.
2/ Правото на регрес предполага валидно възникнало застрахователно правоотношение , настъпването
на застрахователен риск и изплащане на застрахователно обезщетение .
3/ Правото на регрес е строго регламентирано по основания от закона , в нормите на чл. 227 и чл. 274
от КЗ.
4/ Правото на регрес е право ,което възниква по силата на закона , а не по силата на застрахователния
договор. То не е право , което е част от застрахователното
правоотношение , тъй като плаща
5/ Регресното право на застрахователя е същинско
регресно право по смисъла на чл.74 от ЗЗД . При този вид регресно
право застрахователя заплаща обезщетение на третото увредено лице по силата на застрахователния договор. Той е длъжен да
заплати обезщетението/
чл. 223 ал. 1 от КЗ/ . В същото време
обаче , по силата на закона/чл.227 и чл. 274 от КЗ / , застрахователя е освободен от
задължението да покрие риска на застрахования . Това означава ,че изплащайки
обезщетението на третото увредено лице/ покривайки риска на застрахования / застрахователя е изпълнил едно чуждо
задължение- това на застрахования да обезщети третото лице за причинените вреди .
Именно това дава право на застрахователя да търси обратно вече платеното
обезщетение чрез регресния иск. Задължението е изпълнено от застрахователя , тъй като е имал правен интерес / сключения застрахователен
договор/ , след
което той има право да встъпи в правата на кредитора / третото увредено лице / против причинителя на вредата/застрахования / .
3.
Правни изводи .
Предявеният иск е процесуално недопустим.
Положителна процесуална предпоставка / от рода на абсолютните
предпоставки ,за които съдът е длъжен да следи и служебно /
за предявявана на иска е изплащане
на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя . Правото на регресен иск в полза на застрахователя възниква само след изплащане на застрахователното
обезщетение . Така е посочено в текстовете на чл. 274 ал. 1 и ал. 2 от КЗ. Преди да бъде изплатено застрахователното обезщетение в
полза на застрахователя не може да възникне регресно право , тъй като исковата претенция не е установена по своя
размер. Едва след изплащане на застрахователното обезщетение регресното
право има определена цена , което е условие за редовността на исковата молба /чл.127ал. 1 т. 3 от ГПК / . На връщане подлежи платеното обезщетение . Нещо , което не е платено то
не подлежи на връщане .
Именно това казват текстовете на чл. 274 ал. 1 и ал. 2 от КЗ. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС
- Определение №190 / 19.03.
2012г. по т.д. № 477/ 2011г. на ІІ-ро т. отд.
на ВКС ; Определение №522 / 24.07. 2013г. по т.д. № 793/ 2012г. на ІІ-ро т. отд.
на ВКС ;
Обстоятелството , че иска е предявен при условията
на“евентуалност „не го прави процесуално допустим. „Евентуалността
„е процесуален способ за обективно съединяване на искове и поставя
разглеждането на евентуалния иск в
зависимост от съдбата на главния иск. Съединяването на исковете при
условията на „ евентуалност „ не оказва влияние върху процесуалната допустимост
на евентуалния иск. В исковата молба е
посочено , че иска се предявява „ евентуално „ , ако застрахователя бъде осъден
да заплати застрахователно обезщетение,то
да се осъди регресно отговорното лице да заплати на застрахователя това
обезщетение. Предявяване на иска при
условията на „евентуалност „ съвсем не го прави процесуално допустими , тъй
като закона изисква застрахователното обезщетение да бъде изплатено от застрахователя , за да възникне
в негова полза право на рагресен иск. Не е достатъчно само осъждането на
застрахователя , т. е . определяне на
застрахователното обезщетение по
размер. Необходимо е присъденото обезщетение да бъде реално изплатено от
застрахователя на увреденото лице ,
което дава право на регресен иск в полза
на застрахователя .
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди ответното дружество да заплати в полза на
ищцата сумата 2260,25лв. , представляваща част от сторените разноски за възнаграждение на един адвокат
,съразмерно на уважената част от исковете .
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ще следва да се осъди ищцата да заплати в полза на ответното дружество сумата 1095, 90 лв. , представляваща част от сторените разноски за възнаграждение на един адвокат
,съразмерно на отхвърлената част от исковете .
На основание чл. 78
ал.3 от ГПК ще следва да се осъди
ответното дружество да заплати в полза на ответницата по обратния иск сумата
650 лв.,представляваща сторени разноски за възнаграждение на един
адвокат.
На основание чл.
78 ал. 6 от ГПК ще следва да се осъди ответното дружество да заплати в
полза на Окръжен съд Пазарджик сумата 500 лв. ,представляваща сторени
разноски за възнаграждение на вещи лица .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс „ АД гр. София , ЕИК
83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността
гр. София ,р-н „Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния
директор С. С. П. да заплати в полза на Н.И.Г.
***, ЕГН ********** сумата
80 000 лв. , представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане, ведно
със законната лихва върху тази сума ,
считано от датата на увреждането 16.
06.2012г.до окончателното изплащане . До размера
200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс „ АД гр. София , ЕИК
83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността
гр. София ,р-н „Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния
директор С. С. П.
да заплати в полза на Н.И.Г. ***, ЕГН ********** сумата 10 410 ,20 лв. , представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази
сума , считано от датата подаване на
исковата молба в съда 05. 02.2013г. до
окончателното изплащане .
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс „ АД гр. София , ЕИК
83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността
гр. София ,р-н „Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния
директор С. С. П.
да заплати в полза на Н.И.Г. ***, ЕГН ********** сумата 2260,25лв. , представляваща част от сторените разноски за възнаграждение на един адвокат
,съразмерно на уважената част от исковете .
ОСЪЖДА Н.И.Г. ***, ЕГН ********** *** , ЕИК 83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността
гр. София ,р-н „Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от
изпълнителния директор С. С. П. сумата 1095, 90 лв. , представляваща част от сторените
разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения регресен иск от ЗД“Бул
Инс „ АД гр. София , ЕИК 83180482 , със седалище и адрес на управление на
дейността гр. София ,р-н „Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от
изпълнителния директор С. С. П.
против И. А.Б. *** , ЕГН ********** , като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс „ АД гр. София , ЕИК 83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,р-н
„Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния директор С. С.
П- да заплати в полза на И. А.Б. ***
, ЕГН ********** сумата 650 лв.,представляваща сторени разноски
за възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс „ АД гр. София , ЕИК 83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,р-н
„Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния директор С. С.
П. да заплати в полза на Окръжен съд
Пазарджик сумата 500 лв.
,представляваща сторени разноски за възнаграждение на вещи лица .
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :