Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на дeветнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №15817
по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени частични искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Н.В.Н.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 04.04.2016 г. в гр. Стара Загора
по вина на водача на автобус „Соларис Урбино 12“ с рег. №********Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗК „Л.И.” АД отговаря за вредите, причинени
при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с увреждане на здравето – фрактура на лявата бедрена кост.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 70
000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 04.04.2016 г. до окончателното плащане. Поддържа,
че от деликта е претърпял и имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение
и възстановяване, в размер на сумата от 4391,00 лв., поради което претендира тази
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.04.2016
г. до окончателното изплащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът
ЗК „Л.И.” АД в сроковете за отговор по чл.1267 и чл.373 ГПК оспорва предявените
искове. Сочи, че процесното ПТП не представлява покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност“. Релевира и възражение за съпричиняване. Оспорва
размера на сочените от ищеца вреди. Претендира разноски.
С
определение, постановено на 28.08.2017 г., съдът на основание чл.227 ГПК е конституирал
като ищец в настоящето производство Е.Н.Н..
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността
на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е
техният действителен вид и размер.
В тежест
на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 04.04.2016 г. в гр. Стара Загора Т.М.Т.на автобусна спирка, при
управление на автобус „Соларис
Урбино 12“ с рег. № *********е нарушил правилата за движение, като
преждевременно задействал вратата на автобуса, без да се е убедил за наличието
на слизащи пътници и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.В.Н..
Това обстоятелство се установява и от представеното по
делото решение от 05.10.2016 г. по НАХД №2285/2016 г. по описа на Районен съд –
гр. Стара Загора, влязло в сила на 21.10.2016 г., което съгласно разпоредбите
на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца и от съдържащите се в него материали.
Видно от
описаното по-горе решение, Т.М.Т.е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 чл.342
ал.1 пр.3 НК, като на 04.04.2016 г. в гр. Стара Загора, при управление на
автобус „Соларис Урбино 12“ с рег. №*********, е нарушил разпоредбите на чл.68
ал.2 ЗДвП, като преждевременно е задействал вратата на автобуса, без да се е
убедил за наличие на слизащи пътници, и е причинил на Н.В.Н. средна телесна
повреда.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на автобус „Соларис Урбино
12“ с рег. № *********е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил
разпоредбите на чл.68 ал.2 ЗДвП.
По делото не
се спори, а и се установява от представената застрахователна полица №BG/22/115002964515,
че към датата на процесното ПТП – 04.04.2016 г. между ответника и собственика
на автобус „Соларис Урбино 12“ с рег. № *********е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Неоснователно
е възражението на ответника, че процесното застрахователно събитие не
представлява покрит риск по процесната застраховка „Гражданска отговорност“. От
приетото и описано по-горе решение по НАХД
№2285/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, което съгласно
разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, се установи, че
процесното застрахователно събитие е настъпило в резултат на неправилно
използване на превозното средство, което е извършено от водача на автобуса в
нарушение на разпоредбата на чл.68 ал.1 ЗДвП. Причиняването на увреждания,
поради нарушаване на цитираната разпоредба, е основание за ангажиране
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
По иска за
заплащана на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
В тежест
на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с болки и страдания.
По делото
е представена епикриза, издадена от МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД, от която
се установява, че пострадалият Н.В.Н. е постъпил в болнично заведение на 04.04.2016
г. по повод претърпяно ПТП, като окончателната диагноза е фактура пертрохантерика
феморис синистра. В епикризата се сочи, че на ищеца е проведено медикаментозно
и оперативно лечение – открито наместване на фрактурата под спинална анестезия
с вътрешна фиксация с фемур, като ищецът е изписан от болничното заведение на 11.04.2016
г.
От
приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесното ПТП Н.В.Н. е получил пертрохантерно счупване на
лявата бедрена кост, който затруднява движенията на долния крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, като болките и страдания, които е търпял пострадалия, са
били интензивни, а двигателната функция на левия крак е била ограничена, като
възможността за физическо натоварване се възстановява в срок от 8-10 мес.
От
показанията на свид. П.Г.се установява, че при процесното ПТП наследодателят на
ищеца е получил счупване на крака, за което е престоял в болница в гр. Стара
Загора. Свидетелят сочи още, че пострадалият е бил трудно подвижен на легло,
изпитвал е силни болки, не е могъл да се обслужва, като това е продължило 3
мес. – до смъртта му, поради което ищецът е наел агенция да се грижи за него.
През цялото време след инцидента пострадалият е бил психически напрегнат,
изпитвал е притеснение, че не може да се обслужва сам, не е могъл да спи.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на
ищеца са били без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е
била значителна, че на ищеца е проведено и консервативно, и оперативно лечение,
периодът на възстановяване е със средна продължителност, налагал се е ограничен
двигателен режим на пострадалия и е имал нужда от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът все е бил на 90 години,
т.е. с
оглед възрастта възстановяването е по-продължително. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 35 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира неоснователно и недоказано възражението на ответника за
наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД
налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и
принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена
по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010
г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
Ответникът,
чиято е доказателствената тежест за това, не ангажира никакви доказателства, че
пострадалият Н.В.Н. е нарушил правилата за движение при настъпване на
процесното застрахователно събитие.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 35 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По иска за заплащана на
обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка
с деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от нея
разходи за лечение и възстановяване, представляващи заплатени консумативи и
разходи за болногледач.
По делото са представени фактура
№**********/05.04.2016 г. и фискален бон към нея от същата дата за сумата от 1500,00
лв. – за заплатен от наследодателя на ищеца пирон за фиксация на бедрена шийка.
Представени са фактура
№1294/23.06.2016 г.- и фискални бонове към нея от същата дата за сумата от
1302,00 лв. – за заплатени от наследодателя на ищеца антидекубитален дюшек,
комб. стол, антидекубителна възглавница, рингова инвалидна количка и масичка за
РИК.
Представени са също фактура
№899/18.11.2016 г. и фискален бон от същата дата за заплатени от наследодателя
на ищеца комплект факохирургия на катаракта в размер на сумата от 700,00 лв.
От представените по делото
договор за предоставяне на социална услуга, изх. №340/11.04.2016 г., договор за
предоставяне на социална услуга „Храна до дома“, изх. №431/11.04.2016 г.,
преводно нареждане за кредитен превод от 03.05.-2016 г. и преводно нареждане за
кредитен превод от 27.05.2016 г. се установява,че Е.Н.Н. е заплатил
възнаграждение за предоставени на Н.В.Н. социални услуги и храна в общ размер
на сумата от 889,00 лв.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установи, че направените разходи за
остеосинтезни материали, за антидекубитален дюшек, комб. стол, антидекубителна
възглавница, рингова инвалидна количка и масичка за РИК, за социални услуги и
храна са в причинна връзка с процесното ПТП и са били необходими за лечението
на пострадалия. От заключението се установява още, че фрактурата на бедрената
кост не води до образуване на катаракта, за която на наследодателя на ищеца е
извършено медицинска интервенция – факохирургия.
Поради изложеното, съдът намира,
че в причинна връзка с процесното ПТП наследодателят на ищеца е претърпяла
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение – заплатени остеосинтезни
материали, за антидекубитален дюшек, комб. стол, антидекубителна възглавница,
рингова инвалидна количка и масичка за РИК, които вреди са в общ размер на
сумата от 2802,00 лв.
Неоснователни са обаче претенциите
са заплащане на извършените разходи за комплект факохирургия на катаракта в
размер на сумата от 700,00 лв., доколкото по делото се установи безспорно и
категорично, че същите не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
както и за разходите за социални услуги и за храна, доколкото същите не са
извършени от пострадалия Н.В.Н..
С оглед на изложеното по-горе,
съдът счита, че искът е частично основателен до размера на сумата от 2802,00
лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца, на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата
от 1524,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между адв. Чекунов и
ищеца, съгласно който последният е заплати адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 3000,00 лв. Съгласно
ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е в рамките този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 и чл.2 ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 1512,08 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 101,64 лв., представляваща депозит за вещо лице.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част от исковете в размер на сумата от 98,36 лв., представляваща депозит за вещо
лице, и сумата от 122,95 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК*********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Е.Н.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 35 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2016 г. до окончателното заплащане,
представляваща обезщетение за претърпените от наследодателя му Н.В.Н. неимуществени
вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 04.04.2016
г. в гр. Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 70 000,00 лв., сумата от 2802,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2016
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
наследодателя му Н.В.Н. имуществени вреди – разходи за медицински средства, настъпили
в резултат на ПТП, реализирано на 04.04.2016 г. в гр. Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 4391,00 лв., на основание
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1524,60 лв.,
представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 1512,08
лв., представляваща държавна такса и сумата от 101,64 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА Е.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 221,31 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: