№ 346
гр. Разград, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500246 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК203670940 срещу Разпореждане №321/5.VII.2021г. по чгрд №492/2021 по опис на ИРС, в частта с която
срещу длъжника СТ. ХР. Т., ЕГН********** от с.Желязковец, Разградска обл., е отказано издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 140,37лв., претендирано като дължима в
обезщетение лихва за забава на главница по Договор за паричен заем №392261/17.I.2020г. за периода от 28.II.2020
до 30.VI.2021-дата на входиране на подаденото по реда на чл.410 ГК заявление. С обжалваното разпореждане
районният съд е приел е, че до посочения размер, претендираното обезщетение за забава е несъответно на
сключения между длъжника и праводателя на въззивника заемен договор и противен на законово предвидения
размер на лихвата за забава.
Жалбоподателят твърди, че по отношение на обжалваното разпореждане са налице основания за
неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно, и за постановяване на акт, с който съдът да разпореди
издаване на заповед за изпълнение на вземанията му за мораторна лихва в пълен размер.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема следното:
Като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното
разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и процесуално допустимо, а като постановено по
същество на подаденото по реда на чл.41 ГПК заявление - за правилно в частта, с която е отказано издаване на
заповед за изпълнение по дължимата в обезщетение за забава мораторна лихва за неправилно .
1
Чгрд №492/2021 е образувано на производство пред ИРС по подадено в условя на чл.410 ГПК заявление
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 за издаване на заповед за изпълнение на
изискуеми и непогасени парични вземания по главница и договорна лихва по Договор за паричен заем
№392261, сключен на 17.I.2020г между наемател „Сити Кеш“ООД и СТ. ХР. Т., ЕГН**********-
заемополучател и длъжник в настоящото производство. В предмет на подаденото по реда на чл.410 ГПК
заявление е индивидуализирано и вземане за 140,37лв. мораторна лихва, претендирана в обезщетение за забава
на главницата за времето от 28.II.2020 до 30.VI.2021-дата на вхдиране на подаденото по реда на чл.410 ГК
заявление
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1
и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното
производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.
3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите
нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9 е посочен
вида и размера на всяко от претендираните парични вземания като главница, договорна лихва, законна лихва за
забава и за периода за който се отнасят, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават възникнали
правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на които се претендират посочените в заявлението
вземания.
По отношение на породеното между страните облигационно правоотношение следва да намерят
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение
представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. При недействителност
на договора на основание сочената разпоредба, съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да
върне чистата стойност по договора за кредит, но не дължи лихва или други разходи по договора, т. е. при всички
случаи следва да бъде издадена заповед за изпълнение за дължимата главница по кредита.
При посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането си за главница,
договорна (възнаградителна) лихва и мораторна лихва, районният съд необосновано е приел, че размерът на
претендираното в обедщетение за забава вземане е начислен в нарушение на договорно и законово предвидения
за това лихвен процент.
С този си извод, преизчислявайки чрез ел. калкулатор размера на лихвата за забава в период до дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, първоинстанционният съд е излязъл извън предоставените му в това
производство правомощия. Ноторно е, че до връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, заповедното
производство е едностранно и не е състезателно. Служебно в правомощие на заповедния съд е предвидена
единствено преценката за валидност на потребителските клаузи, на които заявителят основава вземанията си. В
това производство съдът проверява само наличието на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.
Преценката по същество, относно съществуването на материалното право, предмет на заявлението следва да се
извърши по исков ред и да се разреши в същото двустранно състезателно производство, какво заповедното не е.
В чл. 7, т.1 от процесния заемен договор обезщетението за забава е договорено в съответствие с
изискванията на чл.33 ЗКП за валидността му- до заплащането само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Т.е., налице е валидна
договорна клауза относно дължимата се от длъжника по заемния договор лихва за забава на основно поетите по
заемния договор задължения, при съобразяване на която съдът е следвало да уважи заявената по реда на чл.410
ГПК претенция за мораторна лихва. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на
парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от
кредитора, като императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК ограничават отговорността на потребителя по
2
договор за потребителски кредит при допусната от него забава до заплащането само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В този смисъл е формирана последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС- Решение №
1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о. , Решение № 1253 от 20.10.1999 г. на ВКС по гр. д. №
265/99 г. , Определение № 765 от 31.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1657/2018 г., II т. о., ТК.
При установената редовност на заявлението от формална страна и валидността на договорната клауза,
касаеща размера на дължимата в обезщетение за забава мораторна лихва, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №321/5.VII.2021г. по чгрд №492/2021 по опис на ИРС, в частта с която срещу
длъжника СТ. ХР. Т., ЕГН********** от с.Желязковец, Разградска обл., е отказано издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 140,37лв., претендирано като дължима в
обезщетение лихва за забава на главница по Договор за паричен заем №392261/17.I.2020г. за периода от 28.II.2020
до 30.VI.2021-дата на входиране на подаденото по реда на чл.410 ГК заявление и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 Заповед ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ срещу СТ. ХР. Т., ЕГН********** от с.Желязковец, Разградска обл за вземане в размер на
140,37лв., , дължимо в обезщетение за забава на главница по Договор за паричен заем №392261/17.I.2020г. за
периода от 28.II.2020 до 30.VI.2021 и.
ВРЪЩА делото на ИРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, съобразно дадените указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3