Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….........
27.01.2024 година, град София
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12 състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Кирил П.
при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3108 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 3108/2018 г. по описа на СГС е
образувано по подадена искова молба К.А.А. срещу А.С.Б.
и Адвокатско дружество „Я.в и П.“. С определение от 14.06.2018 г. е
присъединено към производството и гр. д. № 5960/2018 г. СГС.
Предмет на делото са предявените от К.А.А. срещу А.С.Б. иск с правно основание чл. 42, б. “б“ във вр.
с чл. 25, ал.1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
07.07.2013г. на Е.В.К., извършено в полза на
ответника Б., тъй като то не е било съставено и подписано от завещателя, срещу А.С.Б.
и Адвокатско дружество „Я.в и П.“ с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК относно признаването
за установено по отношение на А.С.Б. и Адвокатско дружество „Я.в и П.“ /виж отменително определение на ВКС 22.12.2022 г., с което е
върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявените от ищеца установителни искове
за собственост срещу А.С.Б. и Адвокатско дружество „Я.в и П.“/, че ищецът е
собственик на апартамент с идентификатор 68134.1001.571.1.5 съгласно КККР на
гр.София въз основа на упражнявано от него давностно
владение в периода от 03.03.2007 г. до 06.08.2017 г.
/изменен в установителен иск с определение от
20.11.2019 г./, срещу М.Д.С. и Д.К.С. с правно основание чл. 108 ЗС, относно
признаването за установено по отношение на тези ответници,
че ищецът е собственик на апартамент с идентификатор 68134.1001.571.1.5
съгласно КККР на гр.София въз основа на упражнявано от него давностно
владение в периода от 03.03.2007 г. до 06.08.2017 г.
и осъждането им да му предадат владението върху имота, както и иск с правно
основание чл. 167, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД
предявен срещу „Б.Д.“ ЕАД, М.Д.С. и Д.К.С. за прогласяването нищожността на
договор за учредяване на договорна ипотека, сключен под формата на Нотариален
акт № 34 от 15.02.2018 г., том I, рег. №1136, дело № 30 по описа на нотариус А.Д. с рег. № 404 съгласно регистъра на
Нотариалната камара, поради това, че ответниците М.С.
и Д.С. не са били собственици на апартамент с идентификатор 68134.1001.571.1.5
съгласно КККР на гр. София към датата на учредяване на ипотеката.
В законоустановения срок за отговор по
чл.131 от ГПК от страна на ответника А.Б. не постъпи писмен отговор на исковата
молба.
В срока за отговор, от страна на ответника Адвокатско дружество „Я.в
и П.“ постъпи писмен отговор на искова молба, с който оспорва предявените
искове. Сочи, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иск с правно
основание чл.42, б.“б“ ЗН, тъй като не е наследник на завещателя, а твърди, че
е придобил имота въз основа на придобивна давност. По
същество оспорва твърденията на ищеца, че е владял имот в процесния
период, защото до смъртта на Е.К.през.м.април на 2017 г. той е бил владян от
последния, който е бил и негов собственик. Дружеството е закупило апартамента
от А.Б. който е предал ключа от него заедно с всички документи удостоверяващи
собствеността върху него от страна на завещателя в оригинал. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
В законоустановения срок за отговора на
исковата молба, такъв постъпи и от страна на ответниците
М.С. и Д.С.. Те оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни.
Сочат, че ищецът не е упражнявала давностно владение
в периода от 03.03.2007г. до смъртта на Е.К., тъй
като имотът е бил владян от неговия собственик – К. Отбелязват, че не е правдоподобно твърдението на ищеца,
че е закупил имота за сумата от 30 000 лв. по силата на неформален договор
за покупко-продажба въз основа на който Е.К.му предал владението на имота.
Твърдят, че към момента в който те са били въведени в имот не е имало индиции за това, че той е бил владян от ищеца. Сочат, че и
иска за прогласяване нищожността на договора за ипотека е неоснователен, тъй
като тя е била учредена от собственик на имота. При условията на евентуалност релевират възражения за право на задържане на имота и
заплащане от страна на ищеца на направените от тях подобрения като
добросъвестни владелци на имота в размер на 124 740 лв. /виж уточнителна молба с вх. № от 27.11.2019 г./ю
С определение от 16.01.2019 г. е привлечено като трето
лице-помагач на страната на „Б.Д.“ ЕАД по иска с правно основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД А.Л.Д. /в
качеството му на нотариус/.
С определение от 20.11.2019 г. е частично прекратено
производството в частта относно иска по чл. 42, б. “б“ във вр.
с чл. 25, ал. 1 ЗН. Определението е отменено с определение № 1451 от 17.06.2020
г. по в. ч. гр. д. № 1650/2020 г. на САС.
С определение от 18.11.2021 г. е прекратено частично
производството по исковете на К.А.А. срещу А.С.Б. и
АД „Я.в и П.“. Определението е отменено с определение № 50267 от 22.12.2022 г.
по ч. гр. д. № 2538/2022 г. на ВКС, I г. о. и делото е върнато за разглеждане на предявените установителни претенции по чл. 124 ГПК срещу А.С.Б. и АД „Я.в
и П.“.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна съдът намира следното:
Представен е по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот по н. д. № 9834/1992 г., с който П.А.К.дарява на своя син Е.В.К. следния недвижим имот – в гр. София, бул. ********, с площ от 68 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение, заедно с таванско помещение, както и заедно с 8.42 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху УПИ.
Установява се от представен препис-извлечение от акт за смърт, че Е.В.К. е починал на 15.04.2017 г., а от удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, че същият е починал нежен и без деца.
Представено е саморъчно завещание на Е.В.К., с което той е завещал на А.С.Б., цялото си движимо и недвижимо имущество, както и парични средства по банкови сметки. С протокол за обявяване на саморъчно завещание на 27.04.2017 г., завещанието е обявено от нотариус Б.Н..
С нотариален акт за продажба на недвижим имот и идеални части от УПИ № 53, том I, рег. № 2016, дело № 38 от 24.07.2017 г. А.С.Б. /в качеството си на продавач/ и продал на Адвокатско дружество „Я.в и П.“ /в качеството на купувач/ следния недвижим имот – апартамент в гр. София, бул. ********, с площ от 68 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение, заедно с таванско помещение, както и заедно с 8.42 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху УПИ, който апартамент е с идентификатор № 68134.1001.571.1.5, построен в сграда с идентификатор № 68134.1001.571.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том I, рег. № 1121, дело № 29 от 2018 г. се установява, че на 15.02.2018 г. пред нотариус А.Д. Адвокатско дружество „Я.в и П.“ е прехвърлило процесния имот на М.Д.С. и Д.К.С..
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 34, том I, рег. № 1136, дело № 30 от 2018 г. от 15.02.2018 г. пред нотариус А.Д.М.Д.С. и Д.К.С. /съпрузи/ са учредили на „Б.Д.“ ЕАД като обезпечение по ипотечен договор за кредит в размер на 187 500 лв. ипотека върху следния техен съсобствен недвижим имот – жилище, апартамент с идентификатор № 68134.1001.571.1.5, представляващ апартамент в гр. София, бул. ********, с площ от 68 кв. м., заедно с принадлежащото му избено помещение, заедно с таванско помещение, както и заедно с 8.42 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху сграда с идентификатор № 68134.1001.571.
В СОцЕ се приема, че въз основа на завършените СМР и всички останали подобрения в жилището, 40 % от стойността на имота се дължи на тях, като вещото лице е остойностило подобренията в общ размер на 124 740 лв.
От СГрЕ, извършена от вещо лице С.Х., се установява, че текстът и подписът за завещател в саморъчно завещание с вписана дата от 07.07.2013 г., вероятно не са изпълнени от Е.В.К., от чието име изхождат. От тройна СГрЕ, изготвена от вещи лица – С.Х., С.Ц. и В.В., се установява, че текстът и подписът за завещател в саморъчно завещание с вписана дата от 07.07.2013 г., не са изпълнени от Е.В.К., от чието име изхождат. Вещите лица са посочили, че установените различия в общите и частните признаци са съществени, индивидуални и достатъчни за извода, че текстът на завещанието не е написан от Е.К.. Установените различия в общите и частните идентификационни признаци, наред с установените забавени, неуверени движения, бавен темп на изпълнение, вълнообразност на омастиляване на щрихи, вследствие на задържане на пишещия прибор, необосновано вдигане на пишещия прибор, признаци, които са характерни при полагане на подпис с влагане на старание за имитация, дават основание да се направи извода, че подписът за завещател не е положен от Е.В.К..
От разпита на свидетеля П.Б.И.се установява, че познава К.А. от 2006 г. като член на протестантска църква, която се ръководи от свидетеля И.. С Е.К.свидетелят се бил запознал 2005 г. Е.се оказал самотник и не бил добре, поради което свидетелят твърди, че поверил грижата за него на К.А..*** 70 на втория етаж, който искал да продаде. Свидетелят И. бил присъствал на уговорки за това между Е.К.и К.А.. На 03.03.2007 г. К. дал на Е.пари за имота, това станало в апартамента на бул. Витоша. Свидетелят не е сигурен за сумата, сигурно била няколко десетки хиляди лева. Тогава Е.дал на К. три ключа /от входната врата на блока, от пощенската кутия и от самия апартамент/. След това Е.заминал да живее в провинцията. Свидетелят ходил след това 6-7 пъти в апартамента винаги с К.. На погребението на Е.били само той и К..
От разпита на свидетеля М.Р.Ж.се установява, че свидетелката има апартамент на бул. ********на последния етаж. Собственик била на този имот от 2004 г., известен й бил апартаментът на Е.К.на втория етаж над партера от ляво. Свидетелката била виждала единствено Е.да влиза и излиза от този апартамент. Е.не бил споменавал, че някой друг обитава имота. На почти всички събрания на ЕС Е.идвал лично. Свидетелката твърди, че виждала многократно Е.да се прибира вкъщи след 2006-2007 г. Последно го засякла на входа през 2016 – 2017 г. Според свидетелката, ако някой друг живеел в апартамента, щяло да й направи впечатление. Не знаела Е.да е живеел в провинцията.
Свидетелят К.Н.Г.сочи, че като приятел на адв. Я.в през 2017 г. отишъл да изчисти процесния апартамент. Апартаментът бил в трагично, гнусно състояние.
От разпита на свидетеля И.А.А.се установява, че свидетелят познава К.А. от 2006 г. Знаела, че той притежава имот на бул. „Витоша“ в гр. София. Имотът е апартамент, който се намирал на бул. „Витоша“, на втория етаж, Разбрала, че той е собственик от разговор с него и съпругата му. Била там през 2007 г. на рожден ден на К., който съвпадал с освещаването на апартамента. Когато свидетелят ходил в апартамента достъп до жилището й осигурявал К.А.. Други лица не била виждала в жилището, само когато било освещаването имало много хора. К. и съпругата му не живеели там, те си живеели в сегашното си жилище. Поддържал се апартаментът, бил в прилично състояние. Свидетелят не знаел К. за колко пари е купил имота. Зад вратата имало пиано, което К. купил за дъщеря си. Свидетелят не познавал лицето Е.и не знаел къде е живял този човек. К. бил купил хладилник. Няколко пъти била ходила там. Спряла била да ходи през 2017 г. Първо била там 2007 г. на освещаването. Веднъж преспивала в имота през 2017 г. при един скандал в семейство й. Когато нощувала там, спяла в хола на дивана.
От разпита на свидетеля Ю.Д.Ч.се установява, че свидетелят познавалЕ., живеели в една кооперация на бул. „Витоша“ № 70, били съседи. Апартаментът на Е.се намирал на трети етаж, с партер. Свидетелят бил домоуправител много години, свиквали събрания много пъти. На тези събрания присъствалЕ.. Свидетелят имал собствен имот в тази сграда и живеел там постоянно от 1975 г. до 2016 г. лятото. От 2007 г. и след това – никога не била виждала някой да влиза в апартамента на Е.Воденичаров, а самият Е.го виждала много пъти. Свидетелят не познавал К.А.. Знаела, че Е.имал имот някъде в с. Бистрица. Е.ходил там, но не отсъствал в продължителни периоди. Никога не била чувала Е.да е продал имота. Е.плащал членския внос на ЕС, понякога се случвало да изчакват някои вноски да се платят. На общи събрания не се бил явявал някой друг освенЕ..
От правна страна съдът намира следното:
По исковете за
собственост:
Предявени са установителни искове за собственост срещу А.С.Б. и Адвокатско дружество „Я.в и П.“ и иск по чл. 108 ЗС срещу М.Д.С. и Д.К.С.. Относно иска по чл. 124 ГПК /въпреки че тази претенция не е описана в доклада по делото/, с определение от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 2538/2022 г. по описа на ВКС прекратителното определение на СГС в тази част е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от К.А. срещу А.Б. установителен иск за собственост. Няма данни след м.12.2022 г. в тази му част производството да е прекратявано отново, поради което съдът следва да се произнесе и по иска за собственост на основание чл. 124 ГПК срещу А.Б..
Съгласно т. 3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, но само ако наред с прехвърлителя ответник е и настоящият собственик на имотите, тъй като само при посоченото пасивно субективно съединяване на исковете целта на производството ще бъде постигната. Налице са няколко последователни сделки с процесния имот, поради което ищецът е предявил установителен иск за собственост спрямо праводателите и ревандикационен срещу последните приобретатели. Действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото му на собственост. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателите му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на всички страни, които са засегнали правото му на собственост /в който смисъл са и указанията на отменителното определение по ч. гр. д. № 2538/2022 г. на I г. о. на ВКС/.
Предмет на исковете за собственост е правото на собственост на ищеца с оглед твърденията за изтекла придобивна давност в периода от 03.03.2007 г. до 06.08.2017 г., поради което и при разглеждането на тези искове е ирелевантно за предмета на спора действителността на саморъчното завещание 07.07.2013 г. и правото на собственост на ответниците върху процесния имот.
Чл. 79 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС, регламентираният в посочената разпоредба фактически състав на придобивната давност включва като свои елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в първата хипотеза на чл. 79 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението като фактическо състояние от своя страна също се състои от два елемента, чието кумулативно наличие е абсолютно необходимо за да се приеме, че е налице владение, а именно: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерението да се държи вещта като своя. Липсата на субективния елемент предполага, че упражняващото фактическа власт върху конкретната вещ лице е държател на същата, а не владелец.
Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент – решение № 50035 от 25.08.2023 г. по гр. д. № 1901/2022 г. на II г. о. на ВКС. В тази хипотеза не е необходимо да се манифестира намерение за своене, за да се осъществи фактическият състав на придобивната давност – решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на I г. о. на ВКС, решение № 60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на I г. о. на ВКС, решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на I г. о. на ВКС и решение № 60123/16.11.2021 г. по гр. д. № 50/2021 г. на II г. о. на ВКС. Може да се придобие владение със съгласие на предишния владелец, без да е необходимо това да бъде извършено в някаква специална форма. Когато собственикът предава своето владение върху недвижим имот на трето лице, то от този момент започва да тече придобивна давност в полза на третото лице и след изтичането на предвидения в закона 10 годишен срок, то може да се позове на ефекта на придобивната давност – решение № 52 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 1896/2009 г. на I г. о. на ВКС. Владението върху определена вещ може да бъде предадено от едно лице на друго по волята на предишния владелец. Законът регламентира изискванията към формата, в която следва да бъде облечено постигнатото съгласие за прехвърляне на вещни права, но не поставя изисквания, на които следва да отговаря съгласието за предаване на владение. След като такива отсъстват, те не могат да бъдат въведени по тълкувателен път и следва да се приеме, че предаването на владението със съгласието на предишния владелец може да се осъществи свободно – например чрез просто връчване на вещта или чрез писмен акт – решение № 55/08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/ 2014 г. на II г. о. на ВКС.
Съобразно твърденията в исковата молба, ищецът твърди да е упражнявал владение върху процесния имот за периода от 03.03.2007 г. до края на 06.08.2017 г. Ищецът се позовава на устна уговорка с Е.К.за предаване на владението, поради което не може да се позовава на добросъвестно владение за придобиване на правото на собственост върху процесния апартамент. Оттук и следва да установи десетгодишно давностно владение.
Ищецът следва да установи чрез пряко и пълно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, като липсата на категоричност за която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва този придобивен способ. Фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие в имота, фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на трети лица – решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр. д. № 2760/08 г. на II г. о. на ВКС, решение № 66 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 493/2011 г. на I г. о. на ВКС. За да изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на фактическата власт с намерение за своене, трябва да е постоянно. За да се приеме, че то е такова, следва да е установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато пожелае, може да реализира владелческата си власт. Не е необходимо да се повтарят действия от негова страна, респ. той да се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение, след като спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица, водещи до прекъсването му или създаващи съмнения за явността на владението. Само обстоятелството, че владелецът не осъществява непрекъснато действия в един имот, а през интервали от време, не води до изгубване на установената фактическа власт, а по силата на презумпцията на чл. 83 ЗС следва че владението е продължило през целия период.
Спорните по делото въпроси са дали се установява по делото от страна на ищеца, че Е.В.К. му е предал владението върху процесния имот на 03.03.2007 г. и упражнявал ли е ищецът постоянно, спокойно, явно и несъмнително фактическа власт в продължение на 10 години с намерение да свои вещта.
Относно доказването на релевираното начало на придобивната давност по чл. 79 ЗС е допустимо събирането на писмени и гласни доказателства. Ищецът е ангажирал гласни доказателства. При съвкупния анализ на доказателствата и съпоставката на гласните доказателства, съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелите П.Б.И.и И.А.А.. Относно показанията на свидетеля И., то същият е в близки отношения с ищеца, като К.А. е член от 2006 г. на „Божия църква България“, чийто главен пастор е свидетелят, поради което и показанията се ценят по реда на чл. 172 ГПК. Същите противоречат на показанията на свидетелите-живущи на адрес гр. София, бул. ********, за които липсват данни за заинтересованост. Според свидетелите М.Ж.и Ю.Ч.Е.К.е живеел до смъртта си в процесното жилище, като те не са виждали други хора да обитават имота. В тази им част съдът кредитира показанията на свидетелите Ж. и Ч.. По реда на чл. 172 ГПК съдът цени и показанията на свидетеля А.. Показанията на свидетеля за извършено освещаване на апартамента през м.03.2007 г. не кореспондират с останалите доказателства по делото. Свидетелят А. сочи, че е ходила едва няколко пъти в имота в рамките на 10 години. Дори да се приеме за установено, че К.А. е разполагал в даден момент с ключове за процесния имот, то това само по себе си не доказва, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене на обекта. По делото ищецът не е ангажирал писмени доказателства за заплащане на разходи и консумативи за ползването на имота. Не се твърди извършването на действия по поддържане и ремонтиране на имота, чрез които да се е обективирало упражняваната фактическа власт. Напротив, от свидетелските показания и представените по делото документи се установява, че до смъртта си Е.К.е плащал дължими на ЕС и е присъствал на ОС на ЕС, което не съвпада с твърденията на ищеца, че същият е живеел трайно в провинцията. Ищецът не твърди и не доказва да се е манифестирал като владелец на имота спрямо трети лица. Обстоятелствата, при които се твърди да е станала устната уговорка между страните, липсата на каквито и да са писмени доказателства относно заплащането на твърдяната сума, обстоятелството, че се установява по производството, че Е.К.е живеел в процесното жилище, неоспорването, че именно Е.К.е заплащал разходи за консумативи на жилището, са все факти, които водят до извода, че в случая не се доказва нито ищецът да е придобил владението на имота на 03.03.2007 г., нито да е упражнявал фактическа власт с намерение за своене на имота, в който и да е друг момент.
Не се установява по делото при условията на пълно и главно доказване предаването на владението върху имота на ищеца от собственика Е.К., както и упражняването на фактическа власт с намерение за своене в процесния период, поради което и ищецът не е придобил на основание придобивна давност в периода от 03.03.2007 г. до 06.08.2017 г. процесния имот. Ето защо, предявените установителни искове за собственост срещу А.С.Б. и Адвокатско дружество „Я.в и П.“ и искът по чл. 108 ЗС срещу М.Д.С. и Д.К.С. следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявеното при условията на евентуалност от страна на М.С. и Д.С. защитно възражение – възражение за право на задържане на имота и заплащане от страна на ищеца на направените от тях подобрения като добросъвестни владелци на имота в размер на 124 740 лв., то съдът не следва да разглежда възраженията.
По иска с
правно основание чл. 167, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД;
Ипотеката
представлява обезпечение на вземане с недвижим имот, собственост на учредителя,
върху който кредиторът може да насочи принудителното изпълнение, независимо чие
притежание е в момента и независимо от несеквестриуемостта
му.
Според
разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД /която е императивна/ ипотека може да се
учреди само върху имоти, които към момента на сключването на сделката
принадлежат на лицето, което я учредява. Това правило изключва правната
възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен
имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот. Въпросът за
собствеността е преюдициален относно действителността
на ипотеката. Ако последната е учредена върху имот, който към момента на
вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ.
чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна – решение № 96 от 02.08.2021 г. по гр. дело № 1841/2020 г., ІV г. о. на
ВКС. Съдът намира, че претенциите по исковете за собственост и тази по чл.
167, ал. 3 ЗЗД са кумулативно съединени, като искът по чл. 167, ал. 3 ЗЗД е
обусловен от исковете за собственост на К.А.А..
Собственикът
на имот, по отношение на който трети лица са договорили ипотека без негово
съгласие, разполага с иск за установяване на нищожността. В случая важими са разрешенията на Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 год. на ВКС по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК относно правния
интерес, които следва да намерят приложение и относно иска по чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Правен интерес от
предявяване на иск, че договорът за ипотека е недействителен, тъй като ответникът
не притежава спорното право, ще е налице, ако ищецът твърди да притежава правото
на собственост върху процесния имот. В производството
по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му. В този случай доказването,
че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на
материална легитимация. В този смисъл въпросът за титулярството
на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото
установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника
върху същия имот. Следователно, когато
правният интерес от предявяването на иск по чл. 167, ал. 3 ЗЗД е обоснован от
твърдение за наличие на самостоятелно право на собственост, то наличието на
самостоятелни права на ищеца, макар и да не са част от предмета на претенцията,
се превръщат във въпрос от значение за основателността на иска. Това е така,
тъй като чрез твърденията си за собственост ищецът се домогва да установи
наличието на правопогасяващ правата на ответника
юридически факт. Следователно, искът по чл. 167, ал. 3 ЗЗД е допустим, но
неоснователен, когато ищецът обосновава правния си интерес с твърдение, че
притежава правото на собственост върху имота, предмет на оспорения договор, но
не го е доказал успешно в производството. Оттук и обусловеният иск по чл. 167,
ал. 3 ЗЗД, предвид изхода на вещните искове, следва да се отхвърли без да се обсъжда
дали към момента на сделката имотът е бил собственост на ипотекарните
длъжници, доколкото ищецът не е доказал твърденията
си за собственически права – т. е. материалната си легитимация.
Решението
в тази му част се постановява при участието на трето лице-помагач – нотариус А.Д.,
изповядал сделката по договорната ипотека. Относно наличието на интерес от
участието на нотариуса като помагач на банка в това производство, за да бъде
обвързан от мотивите на решението относно действителността на извършените от него
нотариални действия и нотариални сделки, доколкото при евентуалното уважава на иска,
решението ще бъде неблагоприятно за банката, поради което същата може да
предяви иск към нотариуса за причинените й имуществени вреди на основание чл. 73 ЗННД – виж определение № 268 от
20.05.2009 г. по ч. гр. д. № 223/2009 г. на I г. о. на ВКС.
Относно иска с правно основание чл.
42, б. “б“ във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН;
С определение
от 20.11.2019 г. е частично прекратено производството в частта относно иска по
чл. 42, б. “б“ във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, поради
липса на правен интерес.
Определението
е отменено с определение № 1451 от 17.06.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1650/2020 г.
на САС. Софийски апелативен съд е споделил съображенията, че „установяването на нищожност на завещателното разпореждане няма да доведе до уважаване на
предявените положителни установителни искове за
собственост“. Наличието на правен интерес е предпоставка за упражняване
правото на иск, за която съдът следи служебно в хода на производството. Целта
на уважаване на предявения иск е съдебното решение да даде защита на
съществуващи за ищеца права. Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез
избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и
противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Няма правен интерес от
иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или, ако в негово
разположение има друг по-ефективен способ за защита – виж решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г. на IV г.
о. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка, изхожда от лице,
което обаче не е страна по сделката и практически не би могло да се
облагодетелства от връщането обратно в патримониума
на прехвърлителя на отчужденото по тази сделка
имуществено благо, липсва правен интерес от така предявения иск – решение № 224/23.10.2018 г. по гр. д. №
1634/2018 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 85 от 16.01.2020 г. по т. д. №
2262/2018 г. на I т. о. на ВКС. В случаите, когато установителното
действие на съдебното решение не би засегнало притежавани или претендирани от ищеца права, не е налице правен интерес от установителен иск – виж решение
№ 155/19.03.2010 г. по гр.д. № 4829/2008 г., ІV г. о. на ВКС и определение №
264 от 07.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2998/2014 г. на
II г. о. на ВКС. Ищецът твърди, че е станал собственик на имота преди
датата на смъртта на завещателя, а и същият не е наследник по закон на
завещателя, поради което и е без значение за правото му на собственост
действителността или не на завещанието, тъй като евентуалното уважаване на
собственическите му претенции изключва правото на собственост на завещателя,
респ. на ползващите се от завещанието лица.
С
указанията си обаче Софийски апелативен съд е посочил, че ищецът има правен
интерес от иска чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН поради иска за нищожност на ипотеката. Изложил е съображения за преюдициалност на спора по чл. 167, ал. 3 ЗЗД спрямо иска
за обявяване нищожност на завещанието. При тези указания от контролно-отменителната
инстанция следва, че спорът по чл. 167, ал. 3 ЗЗД е преюдициален,
а искът за обявяване нищожност на завещанието е евентуален и следва да бъде разгледан от съда, само при уважаване
на претенцията по чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Това е така, доколкото в противен случай
липса какъвто и да е интерес от иска по чл. чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН, в която насока са и указанията на въззивния съд.
Доколкото
обаче не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие
за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по чл. чл. 42,
б. „б“ във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН, то съдът не следва
да се произнася по същия.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски.
Ответникът А.Б. не претендира разноски.
Ответникът АД „Я.в и П.“ не претендира разноски.
Ответникът БАНКА ДСК АД претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗПП в размер на 300 лв.
Ответниците М.Д.С. и Д.К.С. претендират разноски. Представят списък по чл. 80 ГПК.
Относно претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАд.
В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА - да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски – определение № 251 от 16.06.2022 г. по ч. т. д. № 838/2021 г. на I т. о. на ВКС.
По делото се установява, че между М.Д.С. и Д.К.С. и АД „С., П. и В.“ е сключен договор за правна защита и съдействие от 06.02.2023 г. за осъществяване на процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА – л. 293 от делото. Установява се, а и не се спори, че адв. Ж.В. е осъществил процесуално представителство на ответниците, като се е явил и е участвал в две открити съдебни заседания, както и депозирала писмени бележки. Към дата на сключването на договора за правна защита и съдействие Д.С. не участва в АД „С., П. и В.“, а и дори да участваше, то това не лишава другия ответник М.Д.С. да се ползва от възможността да й бъде осигурена защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Всеки от ответниците има право на възнаграждение за един адвокат по смисъла на чл. 78, ал.1 ГПК.
При промени в размерите на адвокатските възнаграждение в Наредбата се приема, че относимата редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е тази към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие /момента на направата на разходите/. Когато обаче се определя възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, т. е. няма реално заплащане на възнаграждението, то размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно действащата към момента на даване ход на устните състезания в тази инстанция редакция на Наредба № 1/ 2004 г. – определение № 131 от 23.02.2018 г. по ч. т .д .№ 342/2018 г. на II т. о. на ВКС. В случая това е без значение, доколкото и към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, и към датата на приключване на съдебното дирене е приложима Наредбата в сегашната й редакция.
Защитата на ответника по иск с правно основание чл.108 ЗС, може да бъде насочена и срещу двата елемента на ревандикацията: възражения срещу претендираното от ищеца право на собственост и възражения срещу правото на ищеца да иска предаване на вещта в натура. Втората категория възражения могат да произтичат от вещноправни или облигационноправни отношения. Типичен пример на такова облигационно възражение срещу иска по чл. 108 ЗС, е налице в случая, в който ответникът-владелец е извършил необходими разноски и подобрения в имота на собственика, като в тази връзка е предявил възражение за право на задържане, което се упражнява във връзка с вземането за подобрения и разноски. Въпреки че тези възражения се ползват със сила на присъдено нещо, те нямат самостоятелен характер, за разлика от насрещния иск. Затова те зависят изцяло от съдбата на решението по първоначалния иск. Поради изцяло защитния и несамостоятелен характер на възражението за право на задържане, упражнено във връзка с вземането за подобрения, следва да се приеме, че ответникът не дължи отделно възражение на упълномощения му адвокат за предоставеното от него процесуално представителство по това насрещно възражение, което да се формира на база стойността на предявеното вземане за подобрения – виж определение № 3741 от 24.11.2023 г. по ч. гр. д. № 3902/2023 г. на I г. о. на ВКС.
Възнаграждения на ответниците се дължат само и единствено относно неоснователните претенции по чл. 108 ЗС и по чл. 167, ал. 3 ЗЗД. При иск за недействителността на договор за учредяване на ипотека, цената на иска се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 71, ал. 2 ГПК, тъй като предмет на делото е валидността на договора за ипотека – определение № 44 по ч. гр. д. № 725/2009 г. на IV г. о. на ВКС и определение № 291/22.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2494/2016 г. на IV г. о. на ВКС. Следователно цената и на двата иска е в размер на данъчната оценка на процесния имот – 109 335.30 лв. или общо 218 670.60 лв. за двата иска. Дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАд. следва да се определи в размер на 13 396,83 лв. /чл. 7, ал. 2, ал. т. 5 от Наредбата/, която сума следва да се присъди на АД „С., П. и В.“. ДДС не се претендира /ответниците са заявили, че липсва основание за начисляване – л. 354/, а и не се дължи – определение № 917 от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на IV г. о. на ВКС.
На М.Д.С. и Д.К.С. следва да се присъди сумата в размер на 300 лв. за заплатен депозит по експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу А.С.Б., ЕГН **********,
с адрес *** и Адвокатско дружество „Я.в и П.“, БУЛСТАТ ********, с адрес – гр.
София, ул. „********иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че К.А.А., е собственик на
следния недвижим имот, съгласно
документ за собственост - Апартамент, находящ се в гр. София, бул. ********, ет. 2, с площ от 68
кв. м., състоящ се от вестибюл, две стаи, кухня и баня с тоалетна, при съседи
съгласно документ за собственост: стълбищна клетка,
бул. Витоша и вътрешен двор, заедно с прилежащото му избено помещение с площ от
6 кв. м., при съседи: общ коридор, избено помещение на Л.Д.и перално помещение,
заедно с прилежащото му таванско помещение с площ от 14 кв. м., при съседи:
коридори и таванско помещение на Т.С., както и заедно с 8.42 % идеални части от
общите части на сградата и 8.42 % идеални части от правото на собственост върху
поземленият имот с идентификатор
68134.1001.571, с адрес гр. София, Столична община, район Триадица, бул.
********, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с площ от 223
кв. м, номер по предходен план: 8, квартал: 359, парцел VIII, който апартамент съгласно схема № 15-874370/26.09.2019
г. /на л. 158 от делото/ по КККР, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г.
на изпълнителния директор на АГКК и последно изменение със заповед № 18-9874-25.09.2019
г. на началник на СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.571.1.5, с
адрес гр. София, Столична община, район Триадица, бул. ********, ет. 3, с площ
от 68 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор
68134.1001.571.1, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта –
1, заедно с прилежащо таванско помещение – 14 кв. м. и 8.42 % ид. ч. от общите части на сградата, на
основание давностно владение в периода от 03.03.2007
г. до 06.08.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу М.Д.С., ЕГН **********,
с адрес *** и Д.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС за ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че К.А.А., е
собственик на следния недвижим имот, съгласно
документ за собственост - Апартамент, находящ
се в гр. София, бул. ********, ет. 2, с площ от 68 кв. м., състоящ се от
вестибюл, две стаи, кухня и баня с тоалетна, при съседи съгласно документ за
собственост: стълбищна клетка, бул. Витоша и вътрешен
двор, заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 6 кв. м., при съседи:
общ коридор, избено помещение на Л.Д.и перално помещение, заедно с прилежащото
му таванско помещение с площ от 14 кв. м., при съседи: коридори и таванско
помещение на Т.С., както и заедно с 8.42 % идеални части от общите части на
сградата и 8.42 % идеални части от правото на собственост върху поземленият
имот с идентификатор 68134.1001.571, с
адрес гр. София, Столична община, район Триадица, бул. ********, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с площ от 223 кв. м, номер по
предходен план: 8, квартал: 359, парцел VIII, който апартамент съгласно схема №
15-874370/26.09.2019 г. /на л. 158 от делото/ по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК и последно изменение
със заповед № 18-9874-25.09.2019 г. на началник на СГКК – гр. София,
представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1001.571.1.5, с адрес гр. София, Столична община,
район Триадица, бул. ********, ет. 3, с площ от 68 кв. м., находящ
се в сграда с идентификатор 68134.1001.571.1, с предназначение – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, заедно с прилежащо таванско помещение – 14
кв. м. и 8.42 % ид. ч. от общите части на сградата,
на основание давностно владение в периода от 03.03.2007 г. до 06.08.2017 г. и за ОСЪЖДАНЕ на М.Д.С. и Д.К.С. да предадат владението върху описания недвижим
имот на К.А.А..
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу М.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, Д.К.С., ЕГН **********, с адрес *** и „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, иск
с правно основание чл. 167, ал. 3 във вр. с чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за прогласяването нищожността на договор за учредяване на
договорна ипотека, сключен под формата на Нотариален акт № 34 от 15.02.2018 г.,
том I, рег. № 1136, дело № 30 от 2018 г. по описа на нотариус А.Д. с рег. № 404
съгласно регистъра на Нотариалната камара, с който е учредена ипотека върху
описания недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.571.1.5.
ОСЪЖДА
К.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
300 лв. – разноски по
производството.
ОСЪЖДА
К.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***
и Д.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 300 лв. – разноски
по производството.
ОСЪЖДА
К.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Адвокатско дружество „С., П. и В.“,
БУЛСТАТ ********, с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 13
396,83 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по
производството.
Решението
е постановено при участието на А.Л.Д., ЕГН ********** трето лице-помагач на страната на БАНКА ДСК АД – ответник по иска
по чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: