Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен,12.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI граждански състав, в публичното заседание на седми февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 6398 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове, предявени по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, чрез
процесуалния представител ***П.П., срещу С.М.Г.
с ЕГН ********** *** кумулативно обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, с правно основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 3315,03 лева, представляващо остатъчно неизплатено
задължение по сключения между страните договор, както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че бил сключен договор за потребителски кредит между
ищцовото дружество и ответника при следните параметри :
Сума по кредита 1000 лева, срок на кредита 30
месеца, размер на вноската 80 лева, годишен процент на разходите 117,20 ;
годишен лихвен процент 83,39 , лихвен
процент на ден 0,23 %, като общото задължение на кредита възлиза в размер на 1440
лева. Твърди, че съгласно чл.12.3 от Общите условия, когато кредитополучателя просрочи една
месечна вноска с повече от 30 дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост. Твърди, че към момента непогасеното
задължение на ответника е в размер на 3315,03 лева. Претендира разноски.
Ответникът се представлява от назначен особен
представител, който прави възражение за изтекла давност.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. Преди заседание е постъпила молба, с която ищецът моли съда да
даде ход на делото в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните доказателства приема за установено
следното от фактическа страна:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен
срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***г. по описа на
ПлРС и се явява допустим, поради което следва да се разгледа по същество.
Безспорно
по делото се установява, че между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, *** качеството на заемодател, и ответника С.М.Г.,
в качеството на заемател, е сключен договор за потребителски кредит №***., за
отпускане на сумата от 1000лв., за срок от 30 месеца, което се установява от
съдържанието на договора. От погасителния план се установява, че размера
на месечната вноска е 80 лева. По делото са представени Общите условия към договора за заем, които не са подписани
от ответника. По делото е представен и погасителен план към договора, с начална
дата на плащане 02.08.2010 и краен падеж 02.01.2013г.
В исковата молба ищецът твърди, че по договора е настъпила
предсрочна изискуемост на основание чл.12.3 от Общите условия, като се сочи, че
съгласно този текст, в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Видно от приложените към исковата
молба общи условия, такъв текст към датата на сключване на договора липсва,
като чл.12.3 има различно съдържание. В Общите условия, приложени от ищеца в
чл.10.3.1 се сочи, че в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без
да е необходимо кредитора да уведомява за това клиента. Нито в Общите условия,
нито в договора, страните са договорили обявяване на предсрочна изискуемост.
Посоченото в исковата молба съдържание на чл.12.3 от Общите условия е част от
други общи условия от по-късен период. С определението за насрочване, с което е
изготвен и доклад по делото, съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже
настъпила предсрочна изискуемост, но доказателства в тази насока не са
представени.
При така изложеното, съдът приема, че няма настъпила
предсрочна изискуемост и такава не е обявявана. Цялото вземане е станало
изискуемо на датата на последната падежирала вноска, а това, видно от
погасителния план е 02.01.2013г. На тази дата договорът е прекратен поради
изтичането му и цялото вземане е станало изискуемо.
С оглед направеното възражение за изтекла погасителна
давност, съдът счита, че следва да бъде съобразено обстоятелството, че от тази
дата – 02.01.2013г. до датата на подаване на заявлението 08.06.2018г. е изтекъл
срок по-дълъг от пет години, поради което и с оглед разпоредбата на чл.110 ЗЗД,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „П.К.Б.” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.Н. и И. Г.- ***,
против С.М.Г. с ЕГН ********** ***, по реда на чл.422 ГПК, иск с правно основание
чл.240 ЗЗД за сумата от 3315,03 лева, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 2648/11.06.2018г. по ч.гр.дело №***г. по описа на Рс Плевен.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: