Решение по дело №6398/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 274
Дата: 12 февруари 2019 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20184430106398
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2018 г.

Съдържание на акта

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен,12.02.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХI граждански състав, в публичното заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 6398 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове, предявени по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.

 

Делото е образувано по искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния представител ***П.П., срещу С.М.Г. с ЕГН ********** *** кумулативно обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с правно основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3315,03 лева, представляващо остатъчно неизплатено задължение по сключения между страните договор, както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че бил сключен договор за потребителски кредит между ищцовото дружество и ответника при следните параметри :

Сума по кредита 1000 лева, срок на кредита 30 месеца, размер на вноската 80 лева, годишен процент на разходите 117,20 ; годишен лихвен процент 83,39  , лихвен процент на ден 0,23 %, като общото задължение на кредита възлиза в размер на 1440 лева. Твърди, че съгласно чл.12.3 от Общите условия,  когато кредитополучателя просрочи една месечна вноска с повече от 30 дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на  неговата предсрочна изискуемост. Твърди, че към момента непогасеното задължение на ответника е в размер на 3315,03 лева. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от назначен особен представител, който прави възражение за изтекла давност.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Преди заседание е постъпила молба, с която ищецът моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие.

           Съдът, след като прецени събраните доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***г. по описа на ПлРС и се явява допустим, поради което следва да се разгледа по същество.

          Безспорно по делото се установява, че между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, *** качеството на заемодател, и ответника С.М.Г., в качеството на заемател, е сключен договор за потребителски кредит №***., за отпускане на сумата от 1000лв., за срок от 30 месеца, което се установява от съдържанието на договора. От погасителния план се установява, че размера на месечната вноска е 80 лева. По делото са представени Общите условия  към договора за заем, които не са подписани от ответника. По делото е представен и погасителен план към договора, с начална дата на плащане 02.08.2010 и краен падеж 02.01.2013г.

          В исковата молба ищецът твърди, че по договора е настъпила предсрочна изискуемост на основание чл.12.3 от Общите условия, като се сочи, че съгласно този текст, в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Видно от приложените към исковата молба общи условия, такъв текст към датата на сключване на договора липсва, като чл.12.3 има различно съдържание. В Общите условия, приложени от ищеца в чл.10.3.1 се сочи, че в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредитора да уведомява за това клиента. Нито в Общите условия, нито в договора, страните са договорили обявяване на предсрочна изискуемост. Посоченото в исковата молба съдържание на чл.12.3 от Общите условия е част от други общи условия от по-късен период. С определението за насрочване, с което е изготвен и доклад по делото, съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже настъпила предсрочна изискуемост, но доказателства в тази насока не са представени.

          При така изложеното, съдът приема, че няма настъпила предсрочна изискуемост и такава не е обявявана. Цялото вземане е станало изискуемо на датата на последната падежирала вноска, а това, видно от погасителния план е 02.01.2013г. На тази дата договорът е прекратен поради изтичането му и цялото вземане е станало изискуемо.

          С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът счита, че следва да бъде съобразено обстоятелството, че от тази дата – 02.01.2013г. до датата на подаване на заявлението 08.06.2018г. е изтекъл срок по-дълъг от пет години, поради което и с оглед разпоредбата на чл.110 ЗЗД, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „П.К.Б.” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от  С.Н. и И. Г.- ***, против С.М.Г. с ЕГН ********** ***, по реда на чл.422 ГПК, иск с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата от 3315,03 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2648/11.06.2018г. по ч.гр.дело №***г. по описа на Рс Плевен.

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: