РЕШЕНИЕ
№ 1361
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110203325 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Р.
И., ЕГН: **********, жив. гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, бл.75, вх.А, ап.44 против
Наказателно постановление № 22-0439-000169/10.08.22г. на началника на Трето РУ
при ОД - МВР - Варна, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в
размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради което се иска неговата
отмяна. Твърди се, че както АУАН, така и НП са издадени от некомпетентни органи.
Сочат се нарушения на чл.43, ал.5 и чл.57, ал.1, т.5, чл.57, ал.3 от ЗАНН. Моли се за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира
писмена молба, с която моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
Предмет на съдебен контрол е Наказателно постановление № 22-0439-
000169/10.08.22г. на началника на Трето РУ при ОД - МВР - Варна, с което на възз.И.,
на основание чл. 638, ал.3 от КЗ, е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
Входа на досъдебното производство е установено, че на 09.07.2022г., около 09.30
часа, в гр.Варна, ул.“Вяра“ срещу бл.44, посока бул.“Трети март“ възз. е управлявал
МПС – лек автомобил марка „Тойота Авенсис“, с рег.№В3825ВН. При извършена
проверка от органите на ОД на МВР-гр.Варна, в частност от Г. С. –служител в Трето
РУ-Варна, било установено, че възз. управлява горепосоченото МПС, което не било
негова собственост , а на Р. И. Р.. По отношение на управлявания от И. на дата
09.07.2022г. автомобил било установено, че за него няма сключен договор за
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, валидна
към датата на проверката.
При тези констатации Г.С. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ, като описал в него, че въззивникът управлява МПС- лек автомобил марка
„Тойота Авенсис“, с рег.№В3825ВН, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка «Гражданска
отговорност» на автомобилистите.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписала с отбелязване, че
има възражения. Такива не постъпили в законоустановения 7-дневен срок, като АНО
той възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя.
Видно от приобщената по делото справка от Гаранционен фонд, генерирана чрез
сайт http://www.guaranteefund.org/bg/- общодостъпен за всеки към 09.07.22г. за
процесния автомобил не е имало сключена и действаща застраховка ГО. ТАкава, видно
от материалите по АНП е сключена един ден по-късно – на 10.07.22г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, справка за нарушител/ водач, както и
изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали- заповед за
компетентност на АНО, справка от Гаранционен фонд, и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
2
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на Трето
РУ- ОДМВР-Варна, съгласно КЗ и Заповед рег.№ 365з-276/21.01.2016г. на Директора
на ОД на МВР-Варна, приложена по делото. Съгласно чл.647, ал.2 от КЗ наказателните
постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 до 3 от КЗ се издават от директора на
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е
установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от
материалите по преписката нарушението е установено на територията на гр.Варна,
който град попада в обхвата на ОД на МВР-Варна, следователно компетентен да издаде
НП е Директорът на ОД на МВР-Варна или оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от приложената по преписката Заповед рег.№ 365з-276/21.01.2016г. на
Директора на ОД на МВР-Варна, последният е оправомощил изрично издателя на
процесното НП И.Т., работещ на длъжност Началник на РУ при ОД на МВР-Варна да
издава НП за нарушения по чл.638, ал.1 до 6 от КЗ. АУАН също е съставен от
компетентен орган съгласно КЗ и Заповед рег.№ 365з-373/20.01.2022г. на Директора на
ОД на МВР-Варна А.М.. Пооради което и съдът не споделя изложеното в жалбата, че
АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в
НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената
санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
3
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Съдът не споделя виждането в жалбата, че е допуснато нарушение на чл.43, ал.5 от
ЗАНН.Видно от Материалите по АНП, в частност АУАН, възз. е получил препис от
АУАН. Несподелимо за настоящия съдебен състав е и твърдението за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила чрез нарушение на чл.57, ал.3 от
ЗАНН. Съобразно последния текст с наказателното постановление нарушителят се
уведомява и за правата му по чл. 79б. Съгласно чл. 79б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното
постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок
от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако
специален закон предвижда намален размер на глобата. В случая възз. е обжалвал НП,
поради като е изразил несъгласие с него. Ето защо и не е нарушено съществено
правото му на защита.
Въззивникът И. е санкциониран за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", се наказва с глоба от
400 лева, т.е. чл. 638, ал.3 от КЗ предвижда наказание за лице несобственик, което
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
За осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в цитираната
правна норма, е необходимо деецът да е управлявал МПС, което не е негова
собственост и във връзка с чието притежаване и използване да няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. От събраните по делото доказателства се установява, че на
посочените в наказателното постановление дата, час и място възз. е управлявал лек
автомобил марка „Тойота Авенсис“, с рг.№В3825ВН. Този факт по същество не се
оспорва от наказаното лице. Установява се също, че към този момент МПС не е било
4
собственост на И. и за него не е имало действаща застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, като този факт също не се оспорва от възз..
Безспорно е установено и обстоятелството, че възз. не е собственик на въпросното
МПС, което изключва възможността за ангажиране на отговорността му по
предвидения в чл.638, ал.1, т.1 от КЗ по-леко наказуем състав на нарушение. При това
положение настоящият съдебен състав приема, че с деянието си възз. е осъществил
приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, предвиждащ
административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС, което не е
негова собственост, във връзка с чието притежание и управление няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
В настоящият случай се касае до МПС с водач, който го е управлявал в момента
преди проверката на документите, поради което е субект на административно
наказателна отговорност по чл. 638, ал.3 от КЗ. Действително задължението за
сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е на
собственика и е за всяко регистрирано МПС, което не е спряно от движение (по
аргумент от чл.483, ал.1 от КЗ), но чл.481, ал.3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за
движение на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка "Гражданска
отговорност" за водача: "Не се допуска движение на моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс".
Предвид на тази абсолютна забрана за движение на МПС без сключена застраховка
"Гражданска отговорност " от жалбоподателя И. е осъществен съставът на
административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, с всички негови обективни
признаци, а именно управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Цитираното правило на чл.638, ал.3 от КЗ освен санкционно е и материалноправно и
съдържа състава на самото нарушение, елементите от което са установени по
категоричен и непротиворечив начин в настоящото дело. Налице е противоправно
управление на мотоциклета без същият да е регистриран от лице, което не е негов
собственик, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
което закономерно е било санкционирано от АНО орган. На следващо място,
предвиденото в чл.638, ал.3 от КЗ административно наказание за визираното в него
административно нарушение, извършено от физическо лице, е глоба в размер на 400
лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил на възз.
именно глоба в абсолютния предвиден от законодателя размер, без да има право да
извършва преценка досежно размера на наказанието.
5
Като е ангажирал отговорността на жалбоподателя И. на основание чл.638, ал.3 от
КЗ АНО е постановил законосъобразно наказателно постановление, при издаването на
което са спазени административнопроизводствените правила и изискването за форма.
Наложеното наказание е в предвидения в санкционната норма абсолютен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая правилно АНО не е определил
нарушението като „маловажно“, тъй като същото по нищо не се различава от подобни
нарушения, още повече, че видно от приложените писмени доказателства – справка за
нарушител от региона е видно, че жалбоподателя И. е многократно наказван за
различни нарушения на ЗДвП и не са налице никакви смекчаващи вината,
обстоятелства.
В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
НП е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с
материалния закон и при липса на процесуални нарушения, и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Възз. чрез своя процесуален представител не е направил искане за присъждане на
разноски.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е /Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от
28.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./ от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер
6
от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая,
което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по
поддържане на обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0439-000169/10.08.22г. на
началника на Трето РУ при ОД - МВР - Варна, с което на И. Р. И., ЕГН: **********,
живущ гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, бл.75, вх.А, ап.44 е наложено: административно
наказание “Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл.638, ал.3 от
КЗ.
ОСЪЖДА И. Р. И., ЕГН: **********, живущ В гр.Варна, ж.к.“Възраждане“,
бл.75, вх.А, ап.44 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7