Р Е Ш Е Н И Е
№……………..….../...........10.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията,
т.д. № 1139/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Н.А.К., с ЕГН
**********,
с постоянен адрес ***18, срещу „Застрахователна
Компания Лев Инс“АД, с
ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул."Симеоновско
шосе" № 67А, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 60000 лева, частичен иск от 70000 лева, (след допуснато
изменение на иска в последно о.с.з.), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на
долния край на лъчевата кост закрито в дясно, в резултат на настъпило ПТП на
14.07.2018 г., на път I-2 км 172 до
бензиностанция „Лукойл”, причинено виновно от водача на л.
а. „БМВ 320“ с **********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/22/117003421548/ 30.12.2017г.,
със срок на действие от 30.12.2017г.
до 30.12.2018г., както и сумата от 2103.68
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени разходи за закупуване на медицинско изделие, ортеза за обездвижване и
лекарствени средства и заплащане на потребителска такса, ведно със законната
лихва върху главниците считано от датата на изтичане на срока по чл.429, ал.3
от КЗ, вр. чл.430, ал.1 от КЗ – 21.07.2018 г. до окончателното изпащане на задължението.
В исковата
молба се твърди, че на 14.07.2018 г. по вина
на водача на застрахования л. а. „БМВ 320“, който при десен завой поради несъобразена скорост е загубил контрол
над него и се е ударил в насрещно движещия се л.а. Мерцедес Спринтер” с В 6312
РС, е настъпило ПТП, в резултат на което на ищеца
като пътник във втория автомобил е причинена средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на долния край на лъчевата кост закрито в дясно. След инцидента
ищецът е приет за болнично лечение, проведено е медикаментозно и оперативно
лечение. След изписването му от болничното заведение на 23.07.2018г. му е
издаден болничен лист за 38 дни, който е продължаван 4 пъти с по 30 дни, или
общо 158 дни. На 25.09.2018г. му е назначена терапия с носене на ортеза за още
15 дни. В периода до 11.12.2018г. при извършваните многобройни прегледи се е
установявал силен оток и ограничен обем на активните и пасивни движения на
дясната гривнена става. Провеждал е физиотерапия и рехабилитация, лечение с
ултразвук и аналитична ЛФХ в значителен период от време. Възстановителният
период е бил съпроводен със силни болки и страдания, като същият продължава и
понастоящем. Следвало е да спазва постелен режим, като през този период е
разчитал изцяло на помощта на близките си. За дълго време и бил напрегнат, с
нарушения на съня, не е в състояние да се натоварва психически и физически. При
пътния инцидент е изживял силен стрес, който ще остане в съзнанието му
завинаги. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът е предявил
писмена застрахователна претенция получена от
застрахователя на 30.08.2018г., но последният не заплатил обезщетение в
законовия срок, поради което се претендира
ангажиране на гаранционната му отговорност за претърпените от ищеца имуществени
и неимуществени вреди.
Ответникът,
по реда на чл. 367 ГПК, оспорва
предявените искове по основание и размер. Навежда доводи за принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в неизползване
на инерционен обезопасителен колан, с което е нарушил задължението си по
чл.137а от ЗДвП. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
ПТП и получените увреждания, както и характера, интензитета и продължителността
на твърдяните неимуществени вреди. Размерът на претенцията се оспорва като
завишен и несъобразен със социално-икономическата обстановка в страната.
Твърди, че възстановителният процес е протекъл без усложнения, ищецът е изписан
от болничното заведение в добро общо състояние, с подобрение и без значими
субективни оплаквания. Искът за имуществени вреди се оспорва за разликата над
182.78 лева, с твърдения, че разходите по фактури 32489/19.07.2018г. и
32515/23.07.2018г. не са заплатени от ищеца, а са поети безвъзмездно от неговия
работодател.
В
срока по чл.372, ал.1 от ГПК е
депозирана допълнителна искова молба, в която възражението за съпричиняване се
оспорва като недоказано, а травмите,
имуществените вреди и причинната им връзка с ПТП се твърди да са установени от
ангажираните доказателства. Размерът на претенцията счита за съобразен с чл.52
от ЗДД, съдебната практика и лимита на отговорността на застрахователя.
В
срока по чл.373, ал.1 от ГПК не е депозиран допълнителен отговор на искова
молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
НОХД № 360/2019 г., по описа на РС – Девня, че с влязла в сила на 16.12.2020г. Присъда №12/04.08.2020г. обвиняемият Р.Р.И. е
признат за виновен за това, че на 14.07.2018 г., на път I-2 км 172 до бензиностанция „Лукойл”, при управление на МПС – л.
а. „БМВ 320“ с **********, нарушил правилата за
движение: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1, ред.2, колона 2 от ЗДвП и с
това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.А.К., изразяваща се в
счупване на лъчева кост на дясна предмишница, обуславящо трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник за период от около 1.5 - 2 месеца –
престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б”, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Не е спорно между страните, че л. а. „БМВ 320“ с **********, управляван от Р.Р.И., е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност”, по застрахователна полица № BG/22/117003421548/ 30.12.2017г, сключена със ЗК „Лев Инс“АД, със срок на действие от 30.12.2017г.
до 30.12.2018г.
Видно от
представеното известие за доставяне, изпратената от ищеца извънсъдебна
застрахователна претенция е получена от застрахователя на 30.08.2018г. (л.44).
От представените
болнични листи се установява, че ищецът ползвал отпуск за временна нетрудоспособност
в размер на 158 дни в периода 16.07.2018г. - 20.12.2018г.
От заключението на допуснатата
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, се установява, че в
резултат на инцидента ищецът е получил комбинирана травма в областта на десния
горен крайник със счупване на дясната лъчева кост в долна трета и щиловидния
израстък на дясната лакътна кост. Първата фрактура обуславя трайно ограничение
в движенията за около 1.5-2 месеца, а втората – за 20-25 дни. Касае се за две
отделни счупвания, обуславящи комбинирана травма, ангажираща двете кости на
предмишницата, които изграждат китковата става. Счупването на лъчевата кост е с
разместване. Оздравителният период се удължава във връзка с това, че са счупени
и двете кости. Проведено е оперативно лечение – метална фиксация и след
срастване на костните фрагменти – екстракция на остеосинтезиращия материал. Един
от фиксиращите елементи все още не е отстранен и предстои нова операция, след
която в продължение на около месец ищецът ще изпитва дискомфорт, ще има отток и
нарушено движение на крайника, ще ползва отпуск за неработоспосбност. В
представените по делото болнични листи, включително този от 03.09.2019г. са
отразени оток и невъзможност за сгъване и разгъване на китковата става в пълен
обеми, но това от своя страна не води до нарушение на основната функция на
крайника, а именно хватателната и познавателната. Понастоящем хватателната
функция на крайника не е нарушена, не се констатират и ограничения в
движенията. Остатъчните явления се изразяват в болков синдром и дискомфорт при
извършване на еднотипни движения, а неговата работа е свързана главно с такива.
Направените от ищеца разходи са във връзка с получените травматични увреждания
и проведеното оперативно лечение.
По въпроса за ползването на
предпазен колан експертизата сочи, че по делото няма данни за свободно движение
на тялото на ищеца в купето на автомобила и извън него непосредствено след
удара. Не е извършван преглед от съдебен лекар в дните непосредствено след
инцидента и затова не са налице данни за колонна травма – ивести кръвонасядания
в областта на гръдния кош и корема. С оглед механизма на ПТП и деформациите на
лекия автомобил до крайното му конкретно установяване, предпазният колан е бил
с минимални качества технически да предотврати сближение на дясната част на
тялото на пострадалия спрямо вътрешността на предна дясна врата на лекия
автомобил. Претърпяните травматични увреждания могат да бъдат получени както с
поставен, така и без поставен предпазен колан. Използването на предпазния колан
не би предотвратило настъпването на травматичните увреждания.
От показанията на свид. С. А. (майка на ищеца) и свид. И. Г.
(съжителстваща с него на съпружески начала), се установява, че непосредствено
след инцидента ищецът претърпял силни болки, бил уплашен и неориентиран. При
проведеното оперативно лечение били поставени импланти, поради счупване на
ръката на три места. След операцията била поставена лонгента за период от 90
дни. През този период ищецът имал нужда от чужда помощ, бил обслужван от жена
си за всички ежедневни дейности като хранене, обличане, поддържане на хигиена.
Изпитвал силни болки в следоперативния период, тъй като не можел на приема
болкоуспокояващи, към които е алергичен. Една година по-късно се наложила втора
операция за премахване на имплантите и предстои трета операция. Веднага след
като свалили лонгентата провел рехабилитация за 40 дни, но още не можел да се
обслужва сам. След втората операция също провел рехабилитация, но не е
възстановен напълно. Ръката продължава да го боли и при извършване на
най-обикновени дейности, в определени моменти не я усеща, не може да я вдигне,
не може да извършва никаква физическа работа с дясната ръка, да вдига тежко, да
я напряга. Това наложило да се преквалифицира. Преди инцидента работел като общ
строителен работник, но след това не можел да вдига тежко и това наложило да
работи като оператор на валяк. Новата му работа се свежда до извършване на
маневри с джойстик с увредената ръка, което също му създава затруднения. След
инцидента ищецът се сринал психически, тъй като е в тежест на близките си,
плачел с глас, чувствал се негоден, непотребен. Станал нервен и подтиснат,
започнал да изпитва страх при пътуване с МПС, дори със служебния микробус.
Отказва да се вози в градски транспорт.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на
моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и
фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е
противоправно, извършено е виновно и в резултат от него са настъпили вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
По делото не са спорни фактите на настъпилото застрахователно
събитие на 14.07.2018 г., както
и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. Влязлата
в сила присъда е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и
следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото
производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради което
е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за
вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Безспорно се установяват и останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане – причинените телесни увреждания на ищеца
като резултат от виновното поведение на делинквента, които в конкретния случай
са и съставомерен резултат от деянието.
По изложените съображения предявения иск се явява доказан по
основание. По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от ЗЗД,
следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост
и по вътрешно убеждение.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а
само могат да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други
блага. Тази заместваща облага следва да се определи от съда във всеки отделен
случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане.
За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключи.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се
установява, че непосредствено след ПТП ищецът е изпитал значителни болки и
страдания от получените травматични увреждания. Интензитетът на претърпените
болки следва да се отчете като висок при съобразяване невъзможността за прием
на обезболяващи медикаменти. Комбинираният характер на травмата обуславя
удължаване на възстановителния период и неудобства от битово естество, при съобразяване,
че увреждането е засегнало водещата дясна ръка. Проведено е оперативно лечение
с поставяне на метални импланти, за отстраняването на които е извършена
оперативна интервенция и предстои втора такава, което несъмнено е свързано с
допълнителен дискомфорт в рамките на постоперативния период. Възстановителният
процес е продължил в сравнително продължителен период от време: 90 дни, в
рамките на които крайникът е бил обездвижен с ортеза, респективно ефективното
му ползване е било възпрепятствано. Ползван е продължителен отпуск за временна
неработоспособност. Понастоящем фрактурите са възстановени физиологично и
функционално, но е налице остатъчен болков синдром с давност 3 години след
инцидента, който се проявява особено с оглед професията на ищеца, свързвана
с непрекъснато натоварване на дясната ръка с извършвани на еднотипни движения, което несъмнено води до влошаване на качеството
на живот. В случая от съществено значение са младата възраст на пострадалия – 30
г. към датата на деликта, характера и продължителността на лечението и
възстановяването му, останалата до настоящия момент болезненост във водещата
ръка, без обективни прогнози за пълното й преодоляване. Събрани са данни и за
нарушения в психо-емоционалната сфера на пострадалия. От друга страна следва да
бъде отчетено, че възстановяването е протекло без усложнения и необичайни
реакции, като не са ангажирани доказателства претърпяните душевни страдания да
са обусловили развитие на психиатрично заболяване или други сериозни нарушения
в психо-емоционалната сфера на пострадалия.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливият
размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 40 000
лева.
По отношение на имуществените вреди по делото
са представени писмени доказателства за направени
разходи за медикаменти, медицински услуги и изделия на обща стойност 2103.68
лева, които според СМЕ са в причинно-следствена
връзка с увреждането. В представените по делото фактура 32489/19.07.2018г. на
стойност 1880 лева и фактура 32515/23.07.2018г. на стойност 40.60 лева като
получател и платец на доставката е посочен „Хидрострой“АД, поради което следва
да се приеме, че не се касае за претърпяна от ищеца загуба. В тази част искът
се явява недоказан по основание, тъй като не се установява разходите да са
заплатени със средства на ищеца. В останалата им част разходооправдателните
документи са годни да установят реално заплатени от ищеца разходи, тъй като
същият се явява приносител на касовия бон или изрично е посочен като платец.
Налага се изводът, че обезщетението за имуществени вреди е доказано до размера
от 183.08 лева, като за разликата до претендираните 2103.68 лева, предявеният иск се явява неоснователен.
При този извод на съда, подлежат на обсъждане релевираните от
страна на ответника възражения с правно основание 51, ал. 2 от ЗЗД
за съпричиняване от страна на пострадалия. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който наред с проявеното от виновния
неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. В тежест на
ответника е да установи, че поведението на пострадалия е способствало за
настъпване на деликтния резултат. За да се произнесе по основателността на
възражението за пътуване без обезопасителен колан, съдът кредитира заключението
на вещите лица, че използването на такъв не би
предотвратило настъпването на травматичните увреждания, поради което
възражението за съпричиняване се явява недоказано.
С оглед изложеното не са налице
основания за редуциране на определените по-горе размери на обезщетенията за
имуществени и неимущетвени вреди, до които исковете следва да бъдат уважени. За
разликата над 400000 лева до 60000 лева, претендирани като частичен иск от
70000 лева за неимуществени вреди и за разликата над 183.08 лева до
претендираните 2103.68 лева за
имуществените вреди, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Отговорността на застрахователя е договорна, като при сега
действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността за забава е ограничена.
Това задължение, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било
от застрахования, било от увреденото лице или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от
застрахователя, за уведомяването му от ищеца на 30.08.2018г., поради което законната лихва следва да бъде
присъдена от този момент до окончателното изплащане, а за периода 21.07.2018 г. - 29.08.2018г., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 1858.10 лева от общо 2871.73 лева, изразяващи се в адвокатски хонорар с
вкл.ДДС, за предоставената на ищеца безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2
от ЗА.
Разноски не се присъждат в полза на ответника поради липсата на
направено искане в тази насока.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса в размер на 1650 лева, определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
върху уважения размер на исковете, както и сумата от 200 лева, представляваща
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл.432 и чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД, „Застрахователна Компания Лев Инс“АД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***18, сумите както следва:
- сумата от 40000.00 лева, представляваща пълен
дължим размер на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от счупване на дясната лъчева кост в долна
трета и щиловидния израстък на дясната лакътна кост, в резултат на настъпило ПТП на 14.07.2018 г., на път I-2 км 172 до бензиностанция „Лукойл”, причинено виновно от водача на л.
а. „БМВ 320“ с **********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/22/117003421548/ 30.12.2017г.,
със срок на действие от 30.12.2017г.
до 30.12.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 40000 лева до 60000
лева, претендирани като частичен иск от 70000 лева;
- сумата
от 183.08 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени разходи за закупуване на ортеза за
обездвижване и лекарствени средства по касови бонове за периода 02.08.2018г. - 22.08.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 183.08 лева до 2103.68 лева, претендирани като разходи за
медицинско изделие и потребителска такса по фактура
32489/19.07.2018г. на стойност 1880 лева и фактура 32515/23.07.2018г. на
стойност 40.60 лева;
- ведно
със законната лихва върху главниците от 40000.00 лева и 183.08 лева, считано от 30.08.2018г. до окончателното им изпащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху
главниците за периода 21.07.2018 г. – 29.08.2018г.
ОСЪЖДА „Застрахователна
Компания Лев Инс“АД, с
ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул."Симеоновско
шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***18, сумата от 1858.10 лева, представляваща сторени в производството
пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част
от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна
Компания Лев Инс“АД, с
ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул."Симеоновско
шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 1650
лева, представляваща дължимата по делото държавна такса върху
уважената част от исковете и сумата от 200
лева, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи
лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД: