Решение по дело №4127/2019 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№1679

гр. Перник, 22.11.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, ІІ - ри състав:

 

                                           Районен съдия: Адриан Янев

 

като разгледа гр. дело № 04127 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството по делото е образувано по искова молба на Б.А.И. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която след допуснато изменение на исковите претенции в съдебно заседание се иска осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 536,60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № ***, в резултат на ПТП на 19.04.2016 г., дължимо по договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен между ответника и виновния водач, както и сумата в размер на 163,10 лева – обезщетение за забава, считано от 04.07.2016 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че ищцата е собственик на МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № ***. На 19.04.2016 г. е настъпило ПТП с участието на друг автомобил. Пояснява, че виновният водач Д.Й.Р. е управлявала автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, за който има сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Ищцата е поискала изплащането на обезщетение за причинените имуществени вреди от ПТП – то, но получила отказ за плащане. Пояснява се за извършен ремонт на автомобила, който е на обща стойност 335 лева. 

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции. Твърди се, че щетите по автомобила не са резултат от застрахователното събитие. Уврежданията на автомобила не кореспондирали с обстоятелствата относно механизма на причиняване на същите. Счита, че исковата претенция е със значително завишен размер. Прави се възражение за съпричиняване, изразяващо се в неправилно паркиране на МПС – то, управлявано от ищцата, което допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Прави се възражение за погасяване по давност на вземането за лихва за забава, в частта с която е увеличен първоначално предявения размер от 101,88 лева на 163,10 лева.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ответницата Б.А.И. е собственик на МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № ***.

По делото е представен препис от свидетелство за регистрация – част I, от която става ясно, че М.М. е собственик на МПС марка „Мерцедес“, модел „***“, рег. № ****.

В съдебно заседание е представено и неоспорено извлечение от извършена справка в електронните регистри на Информационния център на Гаранционния фонд, от което се установява наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2016 г., касаещ  МПС с рег. № ****, със застраховател „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на застрахователното правоотношение между деликвента и ответното дружество. Правилни са доводите на ответника, че за валидността на застраховка гражданска отговорност е необходима писмена форма. Следва обаче да се отчете, че ищцовата страна не е страна по това застрахователно правоотношение. Наличието на подобно застрахователно правоотношение може да се установи както с представянето на застрахователна полица, така и с други документи, съдържащи подобна информация, когато не са оспорени от насрещната страна. Съгласно чл. чл. 571, ал. 1, т. 1 КЗ Информационният център на Гаранционния фонд поддържа електронни регистри за застраховките „гражданска отговорност“ на автомобилистите, а представеното неоспорено извлечение съдържа информация за наличието на подобна застраховка за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2016 г.

От представения протокол за ПТП № 1530657/19.04.2016 г. се установява, че на 19.04.2016 г. е настъпило ПТП между МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № *** и МПС марка „Мерцедес“, модел „***“, рег. № ****. Установява се още, че по време на инцидента автомобилът на ответницата е бил паркиран, а другото МПС е било управлявано от Д.Й.Р..

От този  протокола за ПТП и прието и неоспорено заключение на съдебна автотехническа - оценителна експертиза и се установява механизма на произшествието: МПС марка „Мерцедес“ се е движело неправилно по платното за движение на ул. „Момин проход“, при което се удря в задната лява част на автомобила на ищеца, който е бил паркиран на същата улица. Вещото лице посочва, е в резултат на удара са налице увреждания в задната лява част на МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № *** на следните детайли: заден ляв калник, врата на багажник, ляв стоп и задна броня. Експертът пояснява, че стойността на ремонта за възстановяване уредените детайли е в размер на 536,60 лева. Тази стойност включва подмяна на увредените елементи, стойността на труда и съпътстващи ремонта дейности като боядисване, сушене и тониране на боя.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е обективно, компетентно, непротиворечиво и намира опора в представения протокол от ПТП, в който са описани следните уредени детайли на автомобила: задна броня, заден капак, ляв стоп, заден ляв калник.

Не се споделят възраженията на ответната страна, че е инсценирано ПТП – то, както и че не следва да се обезщетяват всички увредени детайли по автомобила, тъй като част (панел заден ляв) от тях са били уредени преди настъпване на произшествието. Заключението на експерта е в противовес на тези възражения, в което категорично се посочва наличието на ПТП, както и че описаните в исковата молба уреждания са резултат от обсъжданото произшествие. Процесуалният представител не оспори заключението и не ангажира доказателства в подкрепа на своите възражения, поради което същите са неоснователни. За допълнение следва да се поясни, че протоколът от ПТП се подкрепя и от постановеното решение по гр. д. 07788 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник, по което страна е „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и в който съдебен акт се обсъжда механизма на произшествието.

Не се споделят и възражения за съпричиняване, дължащо се на неправилно паркиране на автомобила на ищцовата страна, тъй като не се ангажираха никакви доказателства в тази насока.

От писмо изх. № 92-4211/07.06.2016 г. и уведомление за щета се установява, че на 20.04.2016 г. ищцовата страна е поискала от ответника изплащане на обезщетение за процесните вреди, за което е получила отказ от застрахователя.  

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр. чл. 505 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 432 ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ - да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищеца. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ, предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата (така решение № 238/20.06.2008 г. по т.д.№ 942/2008 г. на II т.о. на ВКС). Т. е. при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахованото лице, вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото се установи наличието на сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и деликвента към момента на настъпване на процесното ПТП, а именно 19.04.2016 г. Установи се виновното поведение на водача на автомобила, за който се отнася МПС марка „Мерцедес“, модел „***“, рег. № ****.

Установи се още наличие на вреди по автомобила на ищцовата страна, като стойността за тяхното отстраняване при средна пазарна цена е в размер на 536,60 лева. По категоричен начин се доказа причинно - следствена връзка между вредите и процесното ПТП. При това положение ищцовата страна следва да бъде обезщетена от ответното дружество, поради което е основателен иска за заплащане на сумата в размер на 536,60 лева.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Падежът настъпва от от предявяване на искането пред застрахователя (арг. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), т. е. от 20.04.2019 г., но в настоящия случай се претендира от по – късна дата, а именно 04.07.2016 г. до 03.07.2019 г. Съдът намира, че обезщетението за забава е в размер на 163,10 лева.

Наличието на възникнало задължение за заплащане на лихва за забава, налага да се разгледа възражението за давност на вземането в частта, с която е увеличен първоначално предявената акцесорна претенция размер от 101,88 лева на 163,10 лева, като разликата е 61,22 лева.

Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихва. Направено увеличение на исковата претенция за лихви е извършено в съдебно заседание, проведено на 23.10.2019 г. Това означава, че вземането за увеличения размер на исковата претенция за периода от 04.07.2016 г. до 23.10.2016 г. е погасено по давност и същото възлиза на 1,90 лева. Това означава, че исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна за сумата от 161,20 лева, като разликата от тази сума до предявения размер от 163,10 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право да й се заплатят направените разноски съобразно уважената част на исковете. Същата е направила следните разноски: 50 лева – държавна такса, 100 лева – депозит за вещо лице и 400 лева - адвокатски хонорар.

Направено е възражение от ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира от ищеца. Съдът, отчитайки правната и фактическата сложност на делото, както и минималните адвокатски размери, определени в наредба № 1 от 09.07.2004 г., намира за основателно възражението, но до размера на 360 лева.

Предвид изложеното ответното дружество следва да заплати на ищцовата страна сумата в размер на 508,62 лева.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360  лева и 50 лева – депозит за вещо лице.  В този смисъл следва да се присъдят разноски от 1,11 лева  в полза на ответника.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, район Триадица ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 536,60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № ***, в резултат на ПТП на 19.04.2016 г., дължимо по договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен между ответника и М.Б.М., касаеща автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, рег. № ****, както и сумата от 161,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.07.2016 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна поради погасяване по давност исковата претенция за разликата от 161,20 лева до предявения размер на 163,10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.07.2016 г. до 23.10.2016 г. върху увеличения размер на акцесорния иск (61,22 лева), направено в съдебно заседание.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, район Триадица ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 508,62 лева – направени разноски по делото.

ОСЪЖДА на Б.А.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, район Триадица сумата от 1,11 лева - направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.