Решение по дело №85/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 6 февруари 2023 г.)
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20227210700085
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 4

гр. Силистра, 06 февруари 2023 година

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на единадесети януари  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

                                                                   Маргарита Славова

при секретаря Виолина Рамова, при участието на представителя на Окръжна прокуратура С.Г.като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 85 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.Н.Х. с ЕГН - **********, действаща чрез адв. П.Х. от АК-Разград, против Решение № 225 от 11. 10. 2022 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 446 / 2022 г., потвърждаващо  електронен фиш (ЕФ) серия К № 5811879, издаден от ОД на МВР  гр. Силистра, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, установено с автоматизирано техническо средство или система, на касаторката е наложена глоба в размер на 50. 00 лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

В жалбата се твърди неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон -  отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По конкретно се излагат доводи, че разпоредбите на Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата противоречат на императивната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗдВП с оглед на това, че законът не допуска установяването на нарушение посредством АТСС в присъствие на контролен орган, а процесното нарушение е било заснето именно така в съответствие с правилата на наредбата. В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове наредбата не следва да се прилага.  По изложените съображения се моли за  отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

Ответната страна ОДМВР гр. Силистра, действаща чрез гл. юриск. В. А., е подала писмено становище, с което моли за потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата, обсъди направените в нея оплаквания и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш, издаден за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на касаторката, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че на 14.04.2022 г. в 14.03 ч. в с. Айдемир, общ. Силистра, по ул. „София“ 220, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населеното място, управляваният от жалбоподателката автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № РР2574ВН се е движел със скорост от 69 км/ч,  при отчетен толеранс 3 км/ч, което нарушение е било заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. Приел е, че използваното АТСС съставлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, която е от одобрен тип, вписана е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и е в срока на валидност след извършена проверка.

За да потвърди оспореното решение съдът е приел, че оспореният електронен фиш е формално, процесуално и материално законосъобразен. Позовавайки се на чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП съдът е счел, че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити и е издаден срещу собственика на превозното средство в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, който не се е възползвал от възможността да посочи изрично на кого го е предоставил. Според съда събраните в производството писмени доказателства са обосновали фактическата установеност и доказаност на деянието, в това число дата, място, време и скорост, като са спазени изискванията относно въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролен орган, освен включването и изключването. Приел е за неоснователен довода за наличие на противоречие между разпоредбите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532, като е коментирал, че в закона е отпаднало изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, поради което ТР № 1 / 2014 г. на ВАС е загубило своето правно значение. Обсъдил е текста на конкретни разпоредби от наредбата и е достигнал до извода, че въведените с нея изисквания съответстват на разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в актуалната му редакция.   В резултат на това е приел, че е спазен реда за налагане на административно наказание чрез издаването на електронен фиш. По тези съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.

Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формирал изводите си въз основа на цялостно изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон.

Както правилно е установил районният съд, електронният фиш съдържа всички нормативно регламентирани реквизити и е изготвен по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи. В този смисъл изложените от районния съд мотиви са правилни и по реда на чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК настоящата инстанция препраща към тях.

Не може да бъде споделен довода на касатора за незаконосъобразност на електронния фиш, аргументиран с обстоятелството, че заснемането с АТСС е извършено по правилата на Наредба № 8121з-532, чиито разпоредби не следва да се прилагат като противоречащи на ЗДвП. Посоченият довод е относим към редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала до изменението му с ДВ бр. 54 / 2017 г. След изменението нормата предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението редакция, изискването за отсъствие на контролен орган се отнася само и единствено до момента на издаването на електронния фиш като е ирелевантно обстоятелството дали установяването и заснемането на нарушението е извършено в присъствие или отсъствие на контролен орган, респ. дали е извършено с мобилна или стационарна система.

В заключение на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ  - в диапазона от 80.00 до 150 лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторката следва да заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на 80,00 лв.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225 от 11.10. 2022 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 446 / 2022 г.

 

ОСЪЖДА Г.Н.Х. с ЕГН – ********** от гр. Разград да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                              Председател:

 

 

                                                     Членове: 1.

 

 

  2.