РЕШЕНИЕ
№ 866
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208603 по описа за 2021 година
След като се запозна с материалите по делото, съдът прие следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл. 193, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Настоящото производство е образувано след постановяване на решение на АССГ, I-ви
касационен състав по дело № 3769/2021г. С него е отменено решение на СРС, НО, 104
състав по НАХД № 7905/2020г. и делото е върнато за ново разглеждане.
Съдебното производство е инциирано от жалба на „....” ЕООД с ЕИК ... срещу НП №
.... от ....г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности” – София при ЦУ на
НАП, с което на дружеството на основание чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗДДС му е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по-долу Наредба №
Н-18/2006г. на МФ/, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП поради
липса на произнасяне на административно-наказващия орган в едномесечния срок, визиран
в чл. 52 ЗАНН. Възразява се, че свидетелят, посочен в акта, е индивидуализиран само с
имена, но не и с ЕГН. Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение
/АУАН/ не съдържа всички предвидени в закона реквизити. Твърди се, че разликата в касата
се дължи на грешка. Според процесуалния представител на жалбоподателя
незаконосъобразно и в разрез със забраната за налагане на наказание за едно и също деяние,
НП, послужило за определяне на повторността в настоящото производство, било използвано
1
за определяне на повторност и във връзка с издаването на други актове за установяване на
административно нарушение.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
на основанията, изложени в нея. Обръща внимание, че по време на проверката е установена
положителна разлика в касовата наличност на единия фискален апарат и отрицателна
разлика на другия, което било недопустимо. При първоначалното разглеждане на делото са
представени и писмени бележки, в които са изложени доводи по съществото на спора.
Такива писмени бележки са представени и пред настоящия съд. Претендира присъждането
на разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа становището за
законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
„....” ЕООД с ЕИК ... е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ.
Срещу „....” ЕООД имало издадено НП №... от .....г., издадено от заместник директора
на ТД на НАП София, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС на дружеството
била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ. НП влязло в сила на 31.08.2018г.
Към месец юли 2019г. дружеството стопанисвало търговски обект – „......”, находящо
се в гр. София, ул. „....” № 11 заедно с друга фирма – „...” с ЕИК ...... Търговският обект бил с
площ около 300 кв.м. с 60 места на открито и 70 места на закрито. В него били обособени
две зали, бар и лятна градина.
На 02.07.2019г. около обяд свидетелят Л.Б. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ
на НАП заедно с негови колеги извършил проверка на търговския обект. Към момента на
проверката обектът работил и в него имало хора. Първоначално била извършена контролна
покупка, за която бил издаден касов бон. След това се пристъпило към извършване на
самата проверка, която касаело единствено дружеството „......” ЕООД.
По време на проверката било установено, че в обекта имало инсталирани и работели
три броя фискални устройства, както следва: фискално устройство „Daizy e Xpert” с ИН на
ФУ ..... и ИН на ФП ..., регистрирано на „....”; фискално устройство „Daizy e Xpert” с ИН на
ФУ ..... и ИН на ФП ....., регистрирано на „....” и фискално устройство „Daizy e Xpert” с ИН
на ФУ ...и ИН на ФП ......, регистрирано на „.....” с ЕИК ........ И трите устройства имали
функции „служебно въведени” и „служебно изведени”. Било установено също така, че
приходите и на двете дружества от трите касови апарата имали една каса.
Към момента на проверката на смяна от персонала работели двама бармани и две
сервитьорки. Сервитьорките държали заплатените от клиентите пари в себе си, като по
2
време на проверката ги преброили собственоръчно и ги описали в описи.
Били снети дневни отчети от фискалните устройства, регистрирани на „....” ЕООД.
Дневният финансов отчет на фискалното устройство „Daizy e Xpert” с ИН на ФУ ....и ИН на
ФП ....показвал приходи и наличност в касата в размер на 129,51 лева, а според описа на
фактическата наличност на сервитьорката Екатерина Танева фактическата наличност в нея
била 133,40 лева. Т.е. била налице положителна разлика от 3,89 лева. Във връзка с другото
фискално устройство, регистрирано на това дружество била установена отрицателна разлика
в по-голям размер.
За извършената проверка бил съставен констативен протокол, в който били описани
индивидуализиращите данни за трите фискални устройства, установени в търговския обект,
и дружествата, на които са регистрирани; извършването на контролната покупка от
проверяващите; търговската площ и местата; работното време на обекта. В протокола за
проверка било посочено, че е разчетена касова наличност от ФУ 537,26 лева, фактическа
наличност 335,11 лева и разлика 202,15 лева., плащане с карта – 276,08 лева.
При така установеното на 23.07.2019г. свид. Л.Б. съставил срещу „....” ЕООД акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ за констатираната положителна
разлика от 3,89 лева, респективно за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на
МФ. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството – Р.К.. Актът бил
предявен на управителя, който го подписал със забележка, че има възражения.
Писмени възражения постъпили, като същите били приети за неоснователни. С оглед
на това и въз основа на съставения АУАН на 22.01.2020г. било издадено атакуваното НП.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетеля Л.Б.,
който участвал в самата проверка и е съставил впоследствие самия АУАН. Показанията на
свидетеля кореспондират на приобщените по делото писмени доказателства, а именна
дневен финансов отчет от дата 02.07.2019г. и опис на паричните средства от служител на
дружеството Е.Т.. От последните се установява, че при извършената проверка е
констатирана положителна разлика между касовата наличност според дневния отчет на
процесното фискално устройство и фактическата наличност установена в този служител, в
размер на 3,89 лева. Що се отнася до заявеното от свидетеля относно точния адрес, на който
се е намирал проверявания обект, а именно ул. „.....” № 18, което се различава от отразеното
в АУАН и НП, съдът ще посочи, че точния адрес на проверявания търговски обект се
намира правилно отразен в констативния протокол, който няма пречка да бъде кредитира в
тази част.
СРС кредитира приобщения по делото Констативен протокол от извършената
проверка, като счита, че относно факта на налични 3 броя фискални устройства в търговския
обект към момента на проверката и дружествата, на които същите са били регистрирани,
отразеното в протокола кореспондира на заявеното от свид. Б..
Няма пречка съдът да кредитира и отразеното в протокола относно констатираната
отрицателна разлика от 202,15 лева, но единствено като факт на отразяване в протокола.
В тази връзка съдът ще посочи, че и самият Б. твърди за подобна отрицателна разлика
при другото фискално устройство, регистрирано на дружеството – жалбоподател, и предвид
отразяването в констативния протокол в този смисъл, съдът се довери на свидетеля и във
връзка с това обстоятелство.
Най-сетне, съдът кредитира и приобщеното по делото НП № .... от ......г., издадено от
заместник директора на ТД на НАП София, като въз основа на него установи дружеството,
3
срещу което е издадено; нарушението, което е вменено и датата на влизането му в сила.
Що се отнася до останалите приложени към жалбата НП и актове, съдът не кредитира
същите, като ги счита за неотносими към предмета на доказване. Отново във връзка с тях
съдът ще посочи, че намира за ирелевантно възражението в жалбата, касаеща повторността
на вмененото нарушение и довода, че едно и също НП не би могло да послужи за
определяне на няколко нарушения като извършени при условията на повторност. Подобна
забрана липсва в закона, а принципът, че едно и също лице не би могло да бъде наказвано
два пъти за едно и също деяние, в случая е неприложим, тъй като подобни обстоятелства не
се установяват. Т.е., липсват доказателства за издадено НП и налагане на имуществена
санкция на дружеството – жалбоподател за същото нарушение, за което му е ангажирана
отговорността в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е
съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС.
Съгласно последната – актовете за нарушение се съставят от органите по приходите.
Именно такъв орган е актосъставителят Л.Б. на длъжност инспектор по приходите към ЦУ
на НАП. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради
което същата не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било.
При все това по делото е приобщената и заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на ИД
на НАП, която регламентира правомощията както на актосъставителя, така и тези на лицето,
издало НП.
АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл. 42 ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро ЗАНН.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя, съдът ще обърне внимание, че
едномесечният срок, визиран в чл. 52 ЗАНН за произнасяне на наказващия орган във връзка
с издадени АУАН, е инструктивен, а не преклузивен или давностен, поради което и
произнасянето след този срок, не води до незаконосъобразност на НП.
Обстоятелството, че НП е връчено в по-късен момент и кога точно е станало това има
значение единствено относно допустимостта на жалбата, но не и относно
законосъобразността на НП от процесуална гледна точка., поради което и възражението в
тази насока се явява ирелевантно.
Възражението на жалбоподателя относно личните данни на свидетеля по акта, се
явяват неоснователни. В акта са посочени трите имена и служебния адрес на свидетелката,
което е достатъчно за нейната индивидуализация по начин, така щото, ако е необходимо
същата да бъде призована с оглед изясняване на обективната истина по делото, това да бъде
възможно.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла
на чл. 193, ал. 2 ЗДДС – началник на Отдел „Оперативни дейности” – София, в Централно
управление на НАП, упълномощен по правилата на визираната по-горе заповед.
Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителните
реквизити по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП.
Съдът не констатира и противоречие между описанието на нарушението в АУАН и
4
НП, каквото възражение се навежда от процесуалния представител на жалбоподателя.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на
административно нарушение и може да бъде субсумирана под нормата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, но само
формално.
По делото е безспорно установено, че дружеството – жалбоподател е търговец по
смисъла на чл. 1 от Търговския закон, като към датата на извършване на проверката е
извършвал търговска дейност в стопанисвания от негов обект.
Безспорно е също така, че към датата на проверката разчетената касова наличност в
едно от монтираните в обекта ФУ съгласно Х отчета е била в размер 129,51 лева, а
фактическата 133,40 лева. Т.е., била констатира положителна разликата в размер на 3,89
лева между фактическа наличност и разчетена касова наличност от ФУ в посочения размер.
Обстоятелството, че при другото фискално устройство е била установена отрицателна
разлика в много по-голям размер е без значение в случая, тъй като настоящото производство
касае единствено констатациите, свързани с едното устройство. В този смисъл не е налице и
неизяснена фактическа обстановка.
Формално това съставлява нарушение на чл. на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
на МФ, издадена на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006г.: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми”. Така
установената фактическа обстановка сочи именно на нарушение на визираната норма на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2016г.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е безвиновна,
обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в
случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на
административното нарушение от субективна страна.
Съгласно разпоредбите на на чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗДДС, въз основа на която е
наложена санкция на търговското дружество в размер на 1000 лева – за извършено
нарушение по ал. 2 на същия текст на закона, касаещо неизпълнение на задължение извън
случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, установено в Наредба
№ Н-18/2006г. на МФ, издадена на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Предвидената в закона
имуществена санкция при повторно нарушение, когато това не е довело до неотразяване на
приходи, е в размер от 1000 до 4000 лева, като в случая е наложена минималната санкция.
Безспорно е налице и повторност, доколкото към датата на констатиране на
процесното нарушение – 02.07.2019г. дружеството – жалбоподател вече е било
санкционирано за същото по вид нарушение с НП № ..... от .....г., влязло в сила на
31.08.2018г.
Последните въпроси, обаче, съдът разгледа единствено и само за пълнота.
Иначе, според този състав конкретното нарушение представлява "маловажен случай"
5
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажността на нарушението е обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда
при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните
указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като
маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид.
В конкретиката на настоящия случай, съдът установи основания за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този
вид. На първо място, от значение е размера на установената разлика в касовата наличност –
3,89 лева, който е незначителен. Ниската стойност на установената разлика, мотивира съда
да игнорира обстоятелството, че чисто формално се касае за повторно нарушение. Нещо
повече, именно ниската стойност на разликата – 3,89 лева, мотивира съда да приеме, че
същата би могла да се дължи не на неотчетена услуга /продажба/, а по-скоро на изплатено
допълнително възнаграждение на сервитьора, като благодарност за предоставената услуга и
обслужване /т.нар. бакшиш/, което е допустимо в този вид услуги.
В случая се касае за маловажност на нарушението, което не е било отчетено от
административносаказващия орган своевременно. Ето защо, издавайки въпреки това НП,
наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Това от своя страна води до
незаканосъобразност на атакувания акт и до неговата отмяна.
При този изход на делото направените от жалбоподателя разноски следва да бъдат
възложени на въззиваемата страна, но същите следва да бъдат редуцирани с оглед
направеното възражение за прекомерност.
От страна на дружеството жалбоподател се претендира присъждането на разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при
първоначалното разглеждане на делото /по НАХД № 7905/2020г./ в размер на 540 лева /с
ДДС/, както и разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство при разглеждане на настоящото дело /НАХД № 8603/2021г./ в размер на
360 лева /с ДДС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В конкретния случай, според този състав предвид вмененото нарушение делото не се
явява такова със значителна сложност от фактическа и правна страна, поради което и
минимално предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. - ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. - за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: т. 1 - при интерес до 1000 лв. – 300 лв. Настоящото дело
6
попада именно в тази хипотеза, доколкото с НП е наложена имуществена санкция в размер
от 1000 лева.
Съгласно ал. 9 на същия текст на Наредбата - при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.
Видно от материалите по № 7905/2020г., съдебното производство е приключило в
общо три заседания. При това положение, разноските, касаещи адвокатско възнаграждение
във връзка с това дело, следва да бъде определено на 400 лева, респективно 480 лева с ДДС.
Разноските, претендирани за процесулното представителство на адвокат по
настоящото дело в размер на 360 лева с ДДС отговарят на минимално предвиденото
възнаграждение, доколкото същото приключи в едно съдебно заседание. Ето защо, тази
претенция следва да бъде уважена с пълен размер.
С оглед на това, въззиваемата страна - ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер от 840 лева.
Мотивиран от горното, СРС, НО, 100 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ..... от ......г., издадено от Началника на Отдел
„Оперативни дейности” – София при ЦУ на НАП.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН ОСЪЖДА ЦУ на НАП, бул. „Дондуков” № 52 да
заплати на „....” ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. ..... направените по
делото разноски в общ размер на 840 /осемстотин и четиридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от
съобщаването му до страните пред Административен съд София – град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7