М О
Т И В И
към присъда № 76 от 08.10.2014 год. по НОХД № 377/2014 год.по
описа на РС-Хасково
Против подсъдимата М.В.Н. ,със снета по делото самоличност е
повдигнато обвинение затова ,че на 14.01.2013г., в гр. Хасково се
заканила на Е.Е.Р. *** с убийство и това заканване би могло да възбуди у него
основателен страх за осъществяването му –престъпление по
чл.144 ал.3 предл.1-во,вр.ал.1 от НК.
Подсъдимата М.В.Н. разбира обвинението не се признава за виновна и дава обяснения
в хода на съдебното следствие.
Заявява, че пострадалият сам и пръв е предприел активни действия - нанесъл е
удари по тялото и,а при опита
да отнеме ножа от ръцете й , го е
хванал за острието и така се наранил. В последната си дума иска от съда
да бъде оправдана.
В тази
връзка защитникът на подсъдимата адв.Р. в хода на съдебните прения застъпва становището за недоказаност на обективните и субективни признаци на състава
на престъплението закана за убийство.Поради липсата на категорични доказателства за виновността
на подс.Н. пледира същата да бъде призната за невинна
и оправдана по повдигнатото обвинение.
Гражданският иск следвало да се
отхвърли като неоправдан от морална и
житейска гледна точка.
Представителят на
Районна прокуратура поддържа обвинението
във вида, в който е повдигнато, като правна квалификация на деянието ,което счита за доказано по категоричен и
несъмнен начин. Предвид събраните
в подкрепа на обвинението доказателства
пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна и като се отчетат всички релевантни за наказателната и отговорност обстоятелства
да и бъде
наложено наказание , при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б”б” от НК
,а именно пробация с двете задължителни по закон пробационни мерки за срок около 2 години ,както и мярката
„безвъзмезден труд в полза на обществото” от 100 часа годишно за две поредни
години.
Пострадалия от престъплението Е.Е. Р е предявил граждански
иск против подсъдимата с правно
основание чл.45 от ЗЗД, който е приет за
съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство за сумата от
1000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди,ведно със
законната лихва върху сумата и направените по делото разноски.
Повереникът на гр.ищец адв.И.М. счита,че
предявения гр.иск следва да бъде уважен в пълния му
размер.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,във връзка с обясненията на подсъдимата
,доводите на защитата и обвинението,
приема за установено следното:
Подсъдимата М.В.Н.
***, заедно със сина си - свидетеля М.С.К.. Последният притежавал
лек автомобил марка „Алфа
Ромео" с peг. № ******* .
Семейството на подсъдимата считало няколко места за паркиране на
автомобили за „свои”, тъй като ползвало
за склад намиращо се в съседство помещение. На
14.01.2013г., около 18.00 часа, св. К. се прибирал към дома си с лекия си автомобил
марка „Алфа Ромео" с per. № *******, но когато
стигнал до паркинга на блока установил, че на мястото, където обичайно паркирал
моторното си превозно средство, бил паркиран лек автомобил марка „Пежо" с per. № ********. Последният
бил собственост на св. Е.Е.Р., който живеел в съседния вход А на блок № , в
ж.к. „Б" гр. Х. Св. К. се подразнил
,тъй като мястото, което считал, че му е отредено да паркира, било заето и
подал продължителен сигнал с клаксона на автомобила си.В този момент св. Р. се намирал в дома си, чул шума от клаксона и излязъл на
терасата. Св. К. му извикал да слезе и да премести автомобила си,на което св. Р.
му отвърнал да почака. Последния решил да слезе долу на паркинга, тъй като в
блока се носели слухове, че св. К. и
подсъдимата режели гуми на
автомобили. Св. Р. слязъл на паркинга и между него и св. К. възникнал скандал
по повод паркирането.Кавгата между двамата свидетели била възприета от св. Ш.М.Ш., който в това
време, прибирайки се към дома си, минавал покрай паркинга. Той видял случващото се и спрял,
тъй като му било интересно как ще се развие възникналия скандал, понеже св. К.
и майка му постоянно се карали с живущите в блока относно набелязаното
от тях място за паркиране на общия паркинг. Кавгата
била чута и от св. С.М.Р. - майка на св. Е.Р., която по това време
гостувала в дома на сина си. Жената изчакала снаха си да се завърне от магазина
, след което слязла на паркинга ,с
идеята да прекрати пререканията между сина си и св.К. . През това време обаче
подсъдимата се показала на терасата на
жилището си и се развикала на св.
Р. да не закача сина й, наругала го с нецензурни изрази, казвайки :”...мръсни
турци, сега ще сляза долу и ще ви убия... ще ви заколя..”,. Тези
закани с убийство били ясно чути и от св. Ш.Ш. и св.С.Р.. Подс.М.Н. решила да
окаже помощ на сина си и в бързината взела от кухнята един нож в ръката
си. Докато подсъдимата Н. слизала от апартамента си, свидетелите К.
и Р. успели да постигнат някакво разбирателство и всички тръгнали да се
прибират. Когато вече се били отправили към входа на блока подсъдимата излязла срещу тях с кухненски
нож в ръка. Понеже пътеката ,водеща към
входа на блока била тясна пострадалия Р.
и със св.К. вървели напред , следвани
от св.С.Р. и св.Ш.Ш. . Приближавайки
се към пострадалия Р. с нож в ръка подс.Н. отново отправила закана , че ще ги убие,като на няколко пъти посегнала с ножа, който носела,
към св. Р.. Последният много се изплашил
и възприел на сериозно заканата за убийство на подс. Н.,както и че същата
може да осъществи намеренията си. Опитвайки да се предпази, св. Р.
хванал насочения към корема му нож, в резултат на което получил порезна рана на
втория пръст на дясната ръка. С това
конфликта бил преустановен,като подс. М.Н.
тръгнала и се прибрала в дома си.
Тъй като порязването причинило обилно кръвотечение,пострадалия Р. отишъл в „Бърза помощ”, където му била
оказана медицинска такава. Раната била хирургически обработена- зашита. Във връзка със случилото се и след подаден сигнал, на място
пристигнали полицейските служители на РУ „Полиция" - Хасково - св. П.Х. и
колегата му А К. С протокол за доброволно предаване от 14.01.2013 г.
подсъдимата М.Н. предала на св. П.Х. 1 (един) брой нож с дължина на острието 12 см. На подс. Н., св. К. и св. Р., били съставени
разпореждания по ЗМВР да не се саморазправят, а спорните въпроси да отнасят за
решаване към съответните компетентни органи.
Така възприетата фактическа обстановка намира потвърждение в събраните в хода на
съдебното следствие доказателства.
При преценка
на събраните доказателства настоящата инстанция
намира, че е налице конкретност, яснота, категоричност, непротиворечивост, а така
също и взаимно допълване и подкрепа на показанията на свид.Ш. Ш. и тези на свид.С.Р. по съществените и релеватнтни за
спора обстоятелства, а именно какви
са били конкретно извършените от подсъдимата
действия. Според същите най- напред подсъдимата излязла на терасата на
апартамента си, откъдето видимо разгневена
започнала да крещи обиди и закани, а именно ”...мръсни турци, сега
ще сляза долу и ще ви убия...
ще ви заколя..”,
след това излязла от входа
с кухненски нож в ръка,
повторила същите закани за
убийство и обидни изрази,като започнала да замахва с ножа по посока на пострадалия Р. . На тези показания кореспондират и показанията на пострадалия Е.Р.. Принципно, няма спор, че св.Е.Р. , като лице,
пострадало от престъплението, може
да бъде заинтересован от изхода
на делото. В случая обаче няма основание да се приеме , че този факт е повлиял върху достоверността на даденито от
него показания . Твърденията му за изречените закани са изцяло
в унисон с показанията на св.Ш.Ш. и за развоя на инцидента, за изречените от подсъдимата думи и за състоянието на пострадалия след заканите.В същото
време в показанията си свид.М.К. заявява, че пострадалият
сам и пръв е предприел активни действия по отношение на неговата
майка- нанесъл е удари по тялото на подсъдимата,а при
опита да отнеме
ножа от ръцете й го е хванал за острието и така се наранил. Същото утвърждава в своите обяснения и подсъдимата. Анализът на събраните по делото гласни доказателства
в тяхната съвкупност не дава основание на съда да възприеме тезата на подсъдимата . Извън показанията
на св.К. тя не намира опора
в нито едно доказателство по делото,
напротив, оборва се от показанията
на свидетелите Ш.Ш.,С.Р. и Е.Р.,които са еднопосочни, ясни, кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото. Особено абсурдно изглеждат опитите на подсъдимата Н. да дискредитира действията на пострадалия Р. като цяло. Тя се домогва
да внуши, че едва ли не тя
е пострадалото лице
при възникналия инцидент . Тези твърдения категорично се опровергават
от събраните в
съдебното производство доказателства
и най-вече от приобщеното като доказателство съдебномедицинско удостоверение №33/13г., от което е видно , че действително
при прегледа на подсъдимата от съдебномедицинския
експерт д-р Еленски са констатирани телесни увреждания ,но според заявеното от самата нея това
е станало на
различна от инкриминираното от държавното
обвинение дата,а
именно на 20.01.2013 год.Налице
са достатъчно доказателства и основания съдът да
приеме, че се отнася за лансиране на защитна версия от подсъдимата, която се подкрепя единствено от свидетелските показания на един свидетел-
неин син, и която се опровергава от останалия доказателствен
материал, поради което следва да се отхвърли като недостоверна.
При установената
по горе фактическа
обстановка не буди съмнение наличието
на деяние. Безспорно установено
е от обективна
страна предприето
поведение с конкретни действия и изрази
от страна на подсъдимата .Първоначално подсъдимата излязла на терасата на апартамента си, откъдето
видимо разгневена започнала
да крещи обиди и закани, а именно ”...мръсни турци, сега ще
сляза долу и ще ви убия... ще
ви заколя..”, след което излязла от входа с кухненски нож
в ръка, повторила същите закани за убийство и обидни изрази,като започнала да замахва с ножа по посока на пострадалия Р. , с което е обективирала закана, адресат на която не е налице съмнение, че се явява лицето, сочено като пострадало – Е.Е.Р. . Така обективираната закана е не каква да е, а закана с убийство,
в какъвто смисъл дори буквалното възприемане на изразите на подсъдимата в
аспекта на жестовете и действията
на същата , не сочат на различен извод. Защитата акцентира върху това - годна ли е тази закана с убийство да предизвика
страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено,
с което да се даде и
отговор доказано ли е наличието на следващата предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата за престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1 - во, вр. ал. 1 от НК. Отговорът на така поставените въпроси е положителен. От решаващо
значение в случая са
не просто съдържанието на изречените
от подсъдимата
думи по адрес на пострадалия
и естеството на предприетите
от нея действия, а фактът, че същата си е служила с нож, който
по своите характеристики следва
да се приеме като
годно средство за извършване на престъплението, с което е бил заплашен гр.ищец и че тези действия са предприети на място, на което са присъствали и
трети лица. Нещо повече,
действията са били предприети от подсъдимата в особено емоционално състояние на афект, породен от създалата се конкретна ситуация между сина
и св.К. и гр.ищец Р.. Ирелевантен за преценката на съда относно наличието на
основание за ангажиране отговорността
на подсъдимата
е фактът дали пострадалият
реално е изпитал страх, но
в конкретната хипотеза заканата за убийство била отправена
по такъв начин, че в
контекста на описаното по - горе, сочела
действителна заплаха. Заканата може да се приеме, че е възбудила основателен страх
за осъществяването и у пострадалия,
а чисто житейски би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й, не само у пострадалия Р. , но
и у което и да е друго лице.Несъмнено, подсъдимата се е заканила на пострадалия Е.Р. с престъпление против неговата личност - с
убийство, което обуславя по-тежка квалификация на престъплението
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Конкретните обстоятелства, при които е било извършено престъплението - предхождащият конфликт между св.К. и пострадалия , начинът, по който
е била отправена заканата -
настойчивостта и яснота на репликите, не оставящи съмнения за намеренията на дееца, всичко това
сочи, че заканването би могло да възбуди у св.Р. основателен страх за осъществяването
му. Освен това, съобщеното по делото състояние на пострадалия Р. в
момента и след заканата, дава
основание да се приеме, че той не само би могъл, но и е възприел заканата с убийство като реална.След като
се доказаха всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, съдът призна подсъдимата за виновна по това
обвинение.
От субективна
страна подсъдимата
е извършила деянието
виновно при условията на единствено
възможната в случая форма на умисъла
- пряк умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването, че с действията си ще предизвика негативно психологическо въздействие у пострадалия и страх от възможно осъществяване в действителност на
заплахата с престъпление и
е целял този резултат.
Признавайки
я за виновна в извършване на гореописаното престъпление ,при определяне на вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца,а от друга страна причините
и подбудите за извършване на деянието,/които съдът намира в субективно създадените отношения,предхождащи извършване на деянието/.Обществената опасност на
престъпното деяние на подсъдимата е
висока предвид описания по горе механизъм на осъществяването му .
Разгледана пък личността на
подсъдимата ,в контекста на събраните по делото данни я определя, като деец със завишена обществена опасност . Видно
от справката за съдимост ,издадена
от РС-Хасково подсъдимата е осъждана два
пъти .Така с влязла в сила на 01.12.2003
год. присъда по НОХД №58/2000 год. по описа
на РС-Хасково за извършено на 07.03.1999 год. престъпление по чл.216
ал.1 от НК и е наложено наказание „глоба „ в размер на 100 лв.За причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, с влязла в сила на 04.03.2010
г. присъда по НЧХД№752/2008 год. на РС-Хасково на подсъдимата Н. е наложено
наказание „глоба” в размер на 250 лв.
За тези осъждания не са налице
основания за реабилитация по чл.86 или 88а от НК,тъй като не са събрани данни глобите да са платени.Успоредно с това приложената по ДП
характеристична справка сочи
подсъдимата ,като лице проявявано
в криминално отношение
и конфликтна и скандална
личност.Наличието на предходни осъждания и недобрите характеристични данни следва да
бъдат отчетени като отегчаващи вината обстоятелства.От друга
страна съдът не намери основания за смекчаване вината на подсъдимата,изводими от дадените от нея обяснения по обвинението и
изразеното отношение към
извършеното,независимо от заетата позиция за невиновност,поради което и цялостното и процесуално поведение в двете
фази на процеса следва да бъде окачествено като негативно.Предвид изложеното, съдът не намери наличие на обстоятелства, обуславящи извод за
налагане на наказание при условията на чл.55 от НК- наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи вината на подсъдимата Н.
обстоятелства.Касателно
вида и размера на конкретното наказание
съдът прие следното:За осъщественото от
подсъдимата престъпно деяние материалноправната норма на закона предвижда наказание "лишаване от свобода" до шест години .Наказанието на
подсъдимата следва да бъде определено
съобразно предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 144 ал.3 от НК,при
условията на чл.54 от НК.Очертаните факти, макар и да не могат
да бъдат разгледани в аспекта на изключително или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, обосновават превес на първата група обстоятелства над
отегчаващите отговорността такива, поради което предвиденото в закона наказание
"лишаване от свобода" за подсъдимата следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, доколкото
няма специален минимум, за срок от 3 месеца съобразно общия минимум.
Изпълнението на същото съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК,
прие да бъде отложено с изпитателен срок от три години, доколкото се установи
едновременното наличие на предпоставките за това и липсата на необходимост от
ефективно изтърпяване на наказанието. Така определеният размер на наказанието е
справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
По предявения
граждански иск:
От престъплението пострадалият Е.Р. е претърпял неимуществени вреди, за които подсъдимата дължи съответно обезщетение - чл. 45 от .При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване
на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като взе предвид възрастта
на пострадалия; - естеството
на предизвикания страх и чувство на тревожност за него, за което свидетелства и св.Р. ; - естеството на заканителните думи и действия, съдът намери граждански иск за доказан по основание, но не и по
размер, доколкото претендираният
такъв от 1000 лева смята за завишен. Установено е ,че
гр.ищец Р. е
37 на години,
в добро психо-соматично състояние
към момента, доколкото доказателство за противното не са ангажирани. Преживяното от него е било действително
стресиращо, но не е дало някакви
особено трайни и непреодолими психологически поражения, доколкото
доказателства за това не са ангажирани. С оглед на казаното съдът определи обезщетение в
размер на 500 лева и осъди
подс.Н. за
заплати на гражданския ищец
Р. тази сума, като за разликата до претендирания размер от 1000 лв. отхвърли предявения
граждански иск като неоснователен. Посоченият размер според съда е справедлив и ще репарира неимуществените
вредни последици за пострадалия. Сумата от 500 лв. следва да се заплати ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието
-14.01.2013 г. до окончателното изплащане
на същата. Подсъдимата Н. следва да бъде осъден заплати на гр.ищец Р. и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,а
по сметка на РС-Хасково държавна
такса от 50 лв.,съобразно
уважената част от гражданския
иск на от 50 лв.
Съдът постанови да се
върне на подсъдимата М.В.Н. приобщения като веществено доказателство по
делото: 1бр.нож.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.