№ 135
гр. Благоевград , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20201200501367 по описа за 2020 година
съобрази следното:
С. М. Е., ЕГН **********, адрес с. М., общ. Г.Д., обл. Б., ул. „Ц.С.“ №*, чрез
оказващата й правна помощ адвокат К.Б., обжалва решение № 907977 от
12.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 2685 от 2019 г. на Районен
съд Благоевград, с което са отхвърлени претенциите й спрямо Р. В. Т., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. *, ет. *, ап. *, за присъждане на 10 000
/десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от Е.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
извършеното от Т. противоправно деяние - причиняване на смъртта на нейния
брат Н.М.Е. след умишлено нанесена на последния на 10.07.2017 г. средна
телесна повреда чрез удар с камък в областта на дясната челно-теменна част
на главата, заедно със законната лихва, считано от деня на настъпилата смърт
- 21.07.2017 г., до окончателното изплащане на обезщетението. В жалбата се
твърди, че атакуваното с нея решение е неправилно. Мотивите на районния
съд били необосновани и противоречиви. От събраните гласни доказателства
категорично се установило, че ищцата възприемала своя убит брат като
1
заместител на рано починалата й майка, като най-близък човек на света, с
когото винаги можела да сподели всякакви въпроси, свързани с нейния и
неговия живот, като най-доверен човек от всички в огромното море от хора,
сред които на всеки човек се налагало да живее и да оцелява. След смъртта
му, тя преживяла силни по интензитет болки и страдания, които
продължавали и към настоящия момент, и щели да продължават, поради
огромната й загуба, и занапред. Близостта на ищцата с убития й брат можела
да бъде установена само чрез разпит на свидетели от нейното най-близко
обкръжение. Ниската култура на общуване и изразяване, характерна за
етноса, към който ищцата принадлежала, и ограничените до минимум
контакти с външни хора били причините, поради които Е. не споделяла извън
семейството си своите чувства, емоции, претърпяната загуба, болката и
страданието от нея. Съдът не можел и не трябвало да очаква от показанията
на един човек без никакво образование и умение да се изразява, да опише в
пълнота преживяванията на ищцата по повод насилствената смърт на нейния
брат. Е. можела да си споделя и да иска помощ най-вече от последния, защото
с него била най-близка. Макар да имала и други братя и сестри, именно с този
си брат С. установила особена връзка, за нея той бил заместител на
починалата им майка, а след 2002 г. - и на починалия им баща.
Обстоятелството, че Е. заживяла на съпружески начала в друго населено
място, не прекъснало регулярните контакти на сестрата и брата, които
продължили да се търсят, присъствено или по телефона, и да си помагат във
всякакво отношение. Ищцата приела изключително тежко новината за
смъртта на брат си, това много я разстроило, припаднала и продължително
плакала. И към настоящия момент, въпреки изминалите вече три години от
настъпилата смърт, С. продължавала да страда по починалия си брат и да го
споменава и в добрите, и в лошите си дни, като човек, който силно й липсва, и
се разстройвала при мисълта за него. Брат й Н. бил човекът, който й помагал
да оцелява и да преодолява изпитанията на живота. И сега той й липсвал
буквално всеки ден заради невъзможността да сподели с него тревогите и
притесненията си и своите радости, да поиска съвет и помощ, да бъде
окуражена и подкрепена, да й бъде вдъхната така нужната й сигурност. На
ищцата й липсвала виталността на убития, умението му да преминава през
ежедневните проблеми с оптимизъм и добро настроение и да заразява
останалите с вярата, че нещата ще се подобрят, дори когато това изглеждало
2
особено трудно и невъзможно. Загубата на брат й наистина представлявала за
Е. огромна травма, която тя преживявала изключително трудно. С. се
чувствала объркана и изоставена като малко дете. Тя не можела да свикне с
мисълта, че Н. вече го няма. Причинените й болки и страдания заслужавали
да бъдат овъзмездени с присъждането на претендираното от нея парично
обезщетение. В тази връзка се моли за отмяна на обжалвания акт на районния
съд и уважаване на предявените искове.
Въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
Жалбата е редовна и допустима, поради което се разгледа в открито съдебно
заседание.
Не се събираха нови доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на Районен съд Благоевград е валидно и допустимо.
Предявени са искове с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗДог.
Както е известно от актуалната правна доктрина, сложният фактически
състав, пораждащ правото на деликтно обезщетение, включва няколко
елемента: поведение, противоправност на поведението, вреди, причинна
връзка между противоправното поведение и вредите и вина /"Облигационно
право - обща част" от А.К., "Сиби", София, 2020 г., стр. 354/.
Поведението е съзнателна човешка дейност, която може да се изрази в
действие, бездействие или комбинация от повече от едно действие и/или
бездействие. При деликтната отговорност поведението на делинквента най-
често се състои от едно или повече действия. Делинквентът дължи
обезщетение за всички преки вреди - чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог.
Отношението на законодателя към деликтната отговорност е по-строго, като
режимът й е по-неблагоприятен за лицето, причинило вредите, отколкото при
договорната отговорност. Пострадалият не знае, че ще бъде увреден. Затова,
дори и той да не е положил дължимата грижа, делинквентът няма да бъде
3
освободен изцяло от задължението за обезщетяване. Причинителят на
вредите изпада в забава и без покана - от момента на възникване на
задължението /чл. 84, ал. 3 от ЗЗДог/.
Противоправността се изразява в накърняване на предписанията на
императивна правна норма. Това положение е в сила, независимо дали се
касае за общата забрана да се вреди на друг, уредена в чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог,
или до специален деликтен състав.
Вредата е широко понятие. Тя следва да се разбира като каквото и да е
засягане на правно защитени блага. При деликтната отговорност вредата е
последица от накърняване на блага, които са предмет на абсолютни права.
Вредите са не само основание на отговорността, но и определят нейния
размер.
Общото правило, което регламентира неимуществените вреди, се съдържа в
чл. 52 от ЗЗДог и гласи, че обезщетението за тях се определя от съда по
справедливост. Това вземане има своите корени в римския деликт iniuria
/сведения за това дава Гай в труда си "Институции"/.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция.
Гражданското право не създава "частни наказания". Целта му е да компенсира
причинените вреди. Неимуществените вреди, независимо от своя характер,
могат да бъдат обезщетявани с пари.
Неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от засягането
както на блага, които са предмет на субективни права /права на свободно
развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право на
чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на
изображение, права върху интелектуална собственост и др./, така и на блага,
които не са предмет на права - фактически състояния /владението/.
Делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Противоправното поведение трябва да е причината за настъпването на
вредите, да бъде тяхното необходимо условие. Вредите следва да са
типичната, нормална и адекватна последица от поведението на дееца.
Причинната връзка трябва да не прекъсва.
4
Правната норма, уреждаща фактическия състав на основанието на деликтната
отговорност, свързва възникването на задължение за обезщетяване на вредите
с наличието на вина у правонарушителя. Според чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на друг. Тази
разпоредба представлява най-общата легална основа на правилото "без вина
няма отговорност". Теорията за вината е създадена от римските юристи, които
са направили и детайлна класификация на различните форми на вината.
Вината е юридически факт от вида на душевните състояния, представляващ
психическо отношение на човека към извършваното от него противоправно
поведение, обусловило осъществяването му /"Облигационно право - обща
част" от А.К., "Сиби", София, 2020 г., стр. 382/.
Гражданското право познава две форми, които исторически са произлезли от
римскоправното деление на вината - умисъл /dolus/ и небрежност /culpa/.
Противоправното поведение, вредите и причинната връзка между тях следва
да се докажат от увреденото лице. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, вината се
предполага.
Още от римското право е господстващ принципът, че всяко поправяне на
вредите трябва да е парично - omnis condemnatio pecuniaria esse debet. На
компенсиране подлежат всички релевантни вреди. Обезщетяването трябва да
е интегрално. То се определя в зависимост от вредите. Поправянето на
последните не трябва да обогатява увреденото лице.
В конкретния случай влязлата в сила присъда по отношение на ответника е
задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК и тя установява, че
извършеното от него деяние е противоправно и виновно, при форма на вината
непредпазливост. В пряка причинно-следствена връзка с деянието е
причинена смъртта на брата на ищцата, която е елемент от обективната
страна от състава на престъплението, за което деецът е осъден. Спорът пред
въззивната инстанция е сведен до материалната легитимация на ищцата да
получи обезщетение за неимуществени вреди и в случай, че такава е налице -
до размерa на дължимото обезщетение.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, докладчик съдия В.Р., бе разширен кръгът на лицата, които имат
5
право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни
близки, като бе прието, че освен посочените в Постановление № 4/25.05.1961
г. низходящи, възходящи и съпруг на пострадалия, и в Постановление №
5/24.11.1969 г. - фактически съжител, отглеждано от пострадалия
неосиновено дете и отглеждащ пострадалия, "по изключение" възможността
за обезщетяване следва да се допусне и за лица, които са създали трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В разясненията, дадени от ВКС, е посочено, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята,
сестрите, бабите, дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и
семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но само ако поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Окръжният съд не споделя извода на първата инстанция, че в конкретния
казус по делото не е доказана връзка между брата и сестрата, която да
надхвърля обичайната при тази степен на родство близост и да обуславя
търпенето на неимуществени вреди с интензитет и продължителност,
надхвърлящи нормално присъщите.
Следва да се подчертае, че ответникът не е подал отговор на исковата молба.
От негова страна липсва оспорване на изложените в същата твърдения за
особено близка връзка на ищцата с починалия й брат и действително
претърпени от смъртта му вреди. Ангажирани са и гласни доказателства в
такава насока. От свидетелските показания се установява, че С. и Н. наистина
са формирали много тясна връзка помежду си. Невъзможността от детска
възраст да разчитат на майчина подкрепа ги сплотила и възпитала във
взаимна грижа, отговорност и откликване на нуждите на другия. Те много се
разбирали и уважавали. Преместването на С. в друг град не повлияло на
хармоничните отношения и силната им взаимна привързаност. Братът и
сестрата редовно си гостували и общували по телефона. Всеки търсел
6
помощта и подкрепата на другия и разчитал на него и в добри, и в лоши
времена. Връзката между тях била по-специална от тази, която двамата имали
с останалите си братя и сестра. Н., като по-голям, бил моралната опора на С..
Именно поради тази връзка помежду им, неговата смърт й е причинила
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС - че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. С оглед
изложеното, Окръжният съд приема, за разлика от районния съд, че ищцата е
легитимирана да получи обезщетение.
Внезапната смърт на Н. е довела до силен емоционален шок при С., която я е
приела много тежко. Тя още не може да прежали без време отишлия си неин
обичан брат, загинал в резултат на престъпно деяние, като продължава да
страда и плаче, съсипана е и не спира да тъгува, видно от свидетелските
показания. При определяне на размера на обезщетението съгласно чл. 52 от
ЗЗДог, въззивната инстанция взе предвид степента на родство, емоционалната
близост, обстоятелството, че ищцата е останала завинаги лишена от близостта
на своя брат, с когото са били свързани емоционално още от деца и с когото
са си били взаимна опора, както и претърпените вреди, изразяващи се в мъка
и страдания от загубата на скъп и близък човек, които са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното убийство по непредпазливост, и смята, че
обезщетение в размер на 3000 лева справедливо ще обезщети ищцата,
отчитайки поддържаната емоционална връзка, изградена при взаимно
разбирателство и подкрепа, както и внезапната и неочаквана смърт,
съпроводена с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след
негово продължително боледуване. Не се установява да са нанесени такива
неимуществени вреди, които да обуславят присъждане на обезщетение в по-
голям размер, защото все пак не се е стигнало до отключване на някакво
заболяване при С., до трайна промяна на начина й на живот и до
продължително ограничаване на нейните социални контакти. Следва да се
присъди и законната лихва за забава, считано от датата, на която е починал Н.
– 21.07.2017 г.
Горните изводи на Окръжния съд намират опора както в актуалната съдебна
практика - Определение № 117 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 298/2020 г.,
7
I т. о., ТК, докладчик съдията В.Н., Определение № 99 от 22.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 3050/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б.,
Определение № 291 от 7.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2108/2019 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят В.А., и Решение № 310 от 6.02.2019 г. на ВКС по т.
д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Н. така и в съвременната
правна доктрина - „Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в
България“ от С.С., „Сиела“, София, 2020 г.
За да формира позицията си по спора, въззивната инстанция кредитира
събраните от районния съд гласни доказателства. Съдът прави фактически и
правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност,
по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими
към казуса и допустими за установяване на съответния факт или
обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до
гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват
от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.
172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се
предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните
факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние
на свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености -
зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности,
както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за
възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст,
отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени
посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по
отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали
осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно
време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц.,
8
"Сиела", София, 1997 г., стр. 48/.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия казус
свидетелските показания на Ж.М. не са противоречиви, а и не са оборени.
Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на
роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с
останалите доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са
опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Не могат да се
игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък или
роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц.,
роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по
себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат
недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани
свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени
факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д., и Решение
№ 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията М.Ф./. Конституирани като свидетели, роднините, близките и
приятелите са винаги мотивирани да помогнат с показанията си на
посочилата ги страна /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от
Ц.Ц., "Сиела", София, 1997 г., стр. 53/. В случая обаче съобщеното от
свидетеля М., макар и живеещ на съпружески начала с ищцата, следва да се
приеме за достоверно, защото е сравнително подробно, последователно и
изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според
"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", София,
1997 г., стр. 55/.
9
Различните правни изводи, до които достигна настоящата инстанция, налагат
частична отмяна на обжалвания акт на районния съд и частично уважаване на
претенциите. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът по жалбата и по
исковете ще следва да внесе държавна такса и за двете инстанции, изчислена
върху уважената част от иска.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 907977 от 12.10.2020 г., постановено по гражданско
дело № 2685 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, в частта, с която е
отхвърлен искът на С. М. Е., ЕГН **********, адрес с. М., общ. Г.Д., обл. Б.,
ул. „Ц.С.“ №*, срещу Р. В. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. *,
ет. *, ап. *, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие смъртта на брат й Н.М.Е. след умишлено нанесена на
10.07.2017 г. средна телесна повреда чрез удар с камък в областта на дясната
челно-теменна част на главата, заедно със законната лихва, считано от деня на
настъпилата смърт - 21.07.2017 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, за сумата до 3000 лева.
ОСЪЖДА Р. В. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. *, ет. *, ап. *,
да заплати на С. М. Е., ЕГН **********, адрес с. М., общ. Г.Д., обл. Б., ул.
„Ц.С.“ №*, 3000 /три хиляди/ лева обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Н.М.Е. след умишлено
нанесена на 10.07.2017 г. средна телесна повреда чрез удар с камък в областта
на дясната челно-теменна част на главата, заедно със законната лихва,
считано от деня на настъпилата смърт - 21.07.2017 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Р. В. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. *, ет. *, ап. *,
да внесе по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в полза
на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 907977 от 12.10.2020 г., постановено по
гражданско дело № 2685 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, в останалата
10
му обжалвана част, с която е отхвърлен искът на С. М. Е., ЕГН **********,
адрес с. М., общ. Г.Д., обл. Б., ул. „Ц.С.“ №*, срещу Р. В. Т., ЕГН **********,
адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. *, ет. *, ап. *, за присъждане на обезщетение, за
разликата от 3000 лева до 10 000 лева, заедно със законната лихва върху тази
разлика, считано от деня на настъпилата смърт - 21.07.2017 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
На страните, чрез адвокатите им К.Б. и Т.Т., да се връчат копия на
настоящото решение, което може да бъде обжалвано от тях в едномесечен
срок, считано от връчването, пред Върховния касационен съд, с касационна
жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11