№ 703
гр. Варна, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110107438 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Трансевропа“ООД, ЕИК202198248 със
седалище и адрес на управление гр.В.,жк.В.бл.*,вх.*, ап.** срещу ЗК „Лев инс” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.С., бул. Ч.в. №** иск с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1210,57лева /след
допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з./, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «п.п. с рег.№********, настъпили вследствие на
ПТП реализирано на *********** в гр. Варна по вина на водача на т.а. "Д.***", с рег.
№******, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
вкл. следните увреждания – задна лява товарна врата, ляво задно стъкло и задна дясна
товарна врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 09.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на фирмен л.а «п.п. с рег.№********. На *********** в гр. Варна, около
11.00часа, на ул.П. №* докато фирмения лек автомобил бил в паркирано състояние, бил
ударен от товарен автомобил "Д.***", с рег.№****** с прикачено към него ремарке с рег.
№***** при маневрата му на заден ход.. Страните съставили двустранен протокол за ПТП, в
който водачът на т.а. – В.В., декларирал, че именно той е виновен за настъпилото ПТП. Т.а.
на виновния водач бил застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответното
дружество със застрахователна полица със срок на действие 25/11/2021г. - 24/11/2022г.,
действаща към датата на ПТП. Ищецът уведомил на *********** ответното дружество за
настъпилото ПТП, като последният извършил оглед и заснемане на автомобила, след което
съставил Опис на щета с № 0**************/********* Констатирани и описани били
следните увредени детайли: задна лява товарна врата, ляво задно стъкло и задна дясна
товарна врата. За така причинените увреждания не било изплатено застрахователно
обезщетение. Направеното от ищеца изчисление установило, че действително нужната сума
е в размер на 1629,60лева лева. Ето защо, претенцията към ответното дружество е за
1
застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила,
който иск заявява в частичен размер ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва по основание и размер. Сочи, че и двете превозни средства са собственост на
ищцовото дружество, поради което липсвало основание за ангажиране на «Гражданска
отговорност» за претърпените от ищеца вреди, доколкото същият не трето увредено лице по
см. на чл.477 ал.1 и 493 ал.1 КЗ. С оглед на това обстоятелство застрахователят е отказал
изплащане на застр. обезщетение, обектирано с писмо с изх. № 950/17.12.2021г. Оспорва
иска по размер като твърди, че исканото обезщетение е завишено и несъответно на
действителния размер на вредите. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговора й се поддържат от пр. представители на страните.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване изискванията на чл.380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се
извърши плащането. Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно техния размер.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че между собственика на т.а. "Д.***", с рег.№****** и ответникът е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност»; че в срока на действие на застраховката е настъпило на *********** ПТП с
участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, в резултат на което л.а
«п.п. с рег.№******** е увреден, за което ответникът е уведомен и е изготвил опис по щета;
че и двете превозни средства са собственост на ищцовото дружество.
Страните не спорят относно фактите пораждащите претендираното право и следва да
се приеме, че ищецът е лице, активно легитимирано по предявения иск, като собственик на
увреденото МПС.
От своя страна ответникът, като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
От приетите писмени доказателства се установява следното: На *********** в
11.00часа е настъпило ПТП с участието на л.а «п.п. с рег.№******** и т.а. "Д.***", с рег.
№******. Съставен бил двустранен констативен протокол, в който е документирано, че
виновен е водачът на т.а. "Д.***", с рег.№******. Протоколът е подписан от двамата
участници, като за превозно средство А /виновният/ от водача на застрахования от
ответника автомобил. Описани са видими щети по л.а «Пежо Партнер». След като ищецът
уведомил ответника за настъпилото ПТП, последният извършил оглед и заснемане на
автомобила, след което съставил Опис на щета с № 0**************/*********, като в опис
2
заключението, били вписани следните увреждания: задна лява товарна врата, ляво задно
стъкло и задна дясна товарна врата. С писмо с изх. № 950/17.12.2021г. ответникът отказал
изплащане на застрахователно обезщетение с аргумент, че съгласно чл. 477 ал.1 КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите
е гр. отговорност на застрахованите физически и ЮЛ за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. В случая и двете МПС – та били собственост на едно
и също ЮЛ, претендиращо застр. обезщетение за заплащане на имуществени вреди,
възникнали от собственото му МПС.
Ответникът възразява и твърди, че доколкото и двете превозни средства са
собственост на ищцовото дружество, липсва основание за ангажиране на «Гражданска
отговорност» за претърпените от ищеца вреди, доколкото същият не трето увередено лице
по см. на чл.477 ал.1 и 493 ал.1 КЗ.
Това оплакване е неоснователно, доколкото с ТР №1/2014г. на ОСТК, ВКС се прие,
че собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл.257, ал.3 КЗ и е
легитимиран да предяви иск срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му
вреди при управление на собственото му моторно-превозно средство от друго лице. Поради
това следва да се приеме, че всяко лице извън делинквента се явява трето лице по см. на КЗ
и като пострадало разполага с право на иск срещу застрахователя.
Анализа на събраните по делото доказателства сочи, че виновният за процесното
ПТП водач е именно лицето управлявало т.а "Д.***", с рег.№******, застрахован при
ответника. В тази насока е заключението на назначената САТЕ, според което реалният и
възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между двете превозни средства, докато едното
е в паркирано състояние и другото с прикачено на него ремарке извършва маневра с
промяна на траекторията си на движение зад първото, като ремаркето се изнася и удря
паркираното превозно средство в задната му част. В резултат на това си виновно поведение
е блъснал л.а. собственост на ищеца. В съставения между участниците двустранен протокол
за ПТП, опис по щета от застрахователя са документирани установените увреждания по
МПС-то и от заключението на в.л. по изготвената САТЕ се установи, че тяхното
причиняване се намира в причинно-следствена връзка с въпросното ПТП. По изложените
съображения съдът намира, че вината за процесното ПТП се носи от водача на т.а. " Д ***" с
рег.№******, респективно че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника по сключената застраховка «Гражданска отговорност».
От заключението на в.лице Ал.В. се установява още, че общата стойност за
възстановяване на л.а. по средни пазарни цени за части и труд към деня на събитието, е в
размер на 1210,57лв.
Съдът кредитира заключението в неговата цялост, като компетентно дадено,
изготвено въз основа събраните по делото доказателства и при съобразяване действащите
цени по повод определяне на нужните разходи по отстраняване на причинените увреждания.
С оглед на всичко изложено, съдът констатира, че поведението на водача на
застрахования при ответника т.а. е било противоправно, тъй като така както е отбелязано и в
изготвения двустранен констативен протокол за ПТП, същият е виновния водач. Резултат от
него е и причиняването на вреди на собственото на ищеца МПС. Събраните по делото
доказателства налагат извод, че исковата претенция се явява доказана в своето основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда,
3
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима,
тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия
закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т.
д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Според заключението на в.л. по САТЕ сумата
нужна за ремонт на увредената вещ по средни пазарни цени за части и труд към деня на
събитието е в размер на 1210,57лв. Така исковата претенция се явява доказана до заявения
размер от 1210,57лв. Възражението на ответника, че следва да се вземи предвид стойността
от 1168,58лева, се преценява от настоящия състав като неоснователно, с оглед разясненията
дадени от вещото лице в о.с.з., че тази стойност касае неоригинална част – стъкло.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба - 09.06.2022г. до окончателното изплащане на определеното
обезщетение, така както е било поискано.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на
претендираните разноски възлиза на сумата от 655лева, от които 50лева- платена ДТ,
100лева - депозит на вещо лице и 505лева платено адв. възнаграждение, съобразно
представен договор за правна помощ от 08.02.2023г. Предвид изхода на спора, тези разноски
в цялост следва да се поемат от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С., бул. Ч.в. №** ДА ЗАПЛАТИ на „Трансевропа“ООД, ЕИК202198248 със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к.В.,бл.********* сумата от 1210,57лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «п.п. с рег.№********, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на *********** в гр. Варна по вина на водача на т.а.
"Д.***", с рег.№******, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», вкл. следните увреждания – задна лява товарна врата, ляво задно стъкло и
задна дясна товарна врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 09.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Трансевропа“ООД,
ЕИК202198248 сумата от 655лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5