Р Е Ш
Е Н И Е
№ 920
гр. Перник, 17.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЕРНИК, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Златарева
при
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №6787 по
описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от И.А. Т.
срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща
непогасена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***
вследствие на ПТП от 20.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.10.2018 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че
на 20.06.2018 г., около 00:30 часа, в гр. З. пред къща за гости „***“ , находяща
се на бул. „***е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача Ж.К.Б., която
при управление на л. а. „***“, модел „***“, с рег. № ***, се ударила в
паркирания изцяло върху тротоара лек
автомобил на ищеца, вследствие на което му е нанесла материални вреди.
Поддържа, че към момента на настъпване на ПТП – 20.06.2018 г. за л. . а. „***“,
модел „***“, с рег. № *** е била налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, поради което
същият отговаря за причинените от застрахования водач вреди. Сочи, че след
извършване на оглед и представяне на необходимите документи при ответника е
образувана щета № ***, по която последният му е изплатил сумата от 1624,92 лв.
Твърди, че вредите от ПТП възлизат на обща стойност от 2124,92 лв, поради което
претендира остатъка от 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 03.10.2018 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва предявения иск при
твърдението, че претенцията на ищеца е в завишен размер, поради което с
извършеното плащане на сумата от 1624,92 лв. тя следва да се счита за изцяло
удовлетворена. Оспорва вида и характера на причинените вреди, както и
причинната връзка между тях и процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване
от ищеца, което мотивира със забраната за паркиране на леки автомобили върху
тротоара. Твърди, че твърдяното от ищеца „усукване“ на лекия автомобил е било
налице преди инцидента. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Основателността на
иска се обуславя от установяване наличието на следните юридически факти:
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил да е
настъпило застрахователно събитие, в причинна връзка с което са причинени вреди
на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***.
В случая, съдът
приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото всички
юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните. За тяхното
осъществяване свидетелстват и събраните по делото писмени доказателства –
протокол за ПТП № 1458436 от 20.06.20178г., материалите по щета № ***, част I от свидетелство за регистрация и удостоверение
за техническа изправност на лек авртомобил
„***“, модел „***“ с рег. № ***, както и извършеното от ответника
плащане на сумата от 1624,92 лв., което по същество представлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание.
Ето защо, спорният
по делото въпрос касае размера на вредите, причинени от застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил върху собственото
на ищеца имущество – „лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като
в т. ч. следва да бъде обсъдено и релевираното още с отговора на исковата молба
оспорване относно причинната връзка на всички описани в исковата молба
увреждания с процесното ПТП от 20.06.2018 г.
В тази връзка по
делото е изслушано и прието, без оспорване от страните, заключение на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза, според което всички описани в
описа на застрахователя щети се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП от 20.06.2018 г.,
като изчислена по средни пазарни цени към датата на неговото настъпване,
тяхната стойност възлиза в размер на 2106,80 лв. Съдът намира, че
обезщетяването на вредите следва да се извърши именно по средни пазарни цени
към момента на настъпването им. Обемът на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ обхваща действително причинените вреди, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва,
за да възстанови предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени.
Границата на отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ е определена от размера на действително причинените вреди, които
от своя страна се съизмеряват с действителната стойност на вещта към момента
осъществяване на застрахователния риск. Така общо дължимата сума по процесната
щета възлиза в размер от 2106 лв., като между страните не се спори, че
извънсъдебно ответникът е заплатил сумата от 1624,92 лв., поради което той е
останал задължен за разликата от 481,88 лв. По делото не се установява при
условията на пълно и главно доказване наличието на причинна връзка между
инцидента и дерегистрацията на автомобила. Съгласно заключението на вещото
лице, което съдът кредитира като обективно, обосновано и изготвено от експерт с
необходимите професионални знанич и опит, възстановителната стойност на
автомобила възлиза на 65,47 % от пазарната му стойност. Ето защо не може да
бъде споделена и тезата на ищеца, че необходимите разходи за ремонт надвишават
70 на 100 от стойността, на която може да се закупи автомобил от същото
качество. Като взе предвид разясненията на вещото лице, дадени при изслушването
му а в проведеното на 15.05.2019г. открито съдебно заседание по делото, съдът
не възприема и твърдението на ищеца, че вследствие на процесното
пътно-транспортно произшествие е настъпило усукване на купето, което изисква
различен от предложения от експерта ремонт. При това положение съдът намира, че
искът се явява частично основателен и следва да бъде уважен до сумата от 481,88
лв. и отвърлен за разликата до пълния предявен размер от 500 лв. Посочената
сума следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 03.10.2018 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
спора – частична основателност на предявения иск, право на разноски имат и
двете страни, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът е представил
списък с разноски по чл. 80 ГПК /на л. 99
от делото/, в който са включени суми на обща стойност 450 лв., от която 50
лв. за платена държавна такса, 100 лв. за депозит за възнаграждение на вещото
лице по изслушаната автотехническа експертиза и 300 лв. за платен адвокатски
хонорар. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
и с оглед уважената част от предявения иск в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 433,69 лв.
На основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПрП, съдът му определя юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника в настоящето
производство в размер на 100 лв. Ответникът е направил и разход на същата
стойност за депозит за възнаграждение на вещото лице по изслушаната
автотехническа експертиза. На основание чл. 78,ал. 3 ГПК и с оглед отхвърлената
част на иска ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 7,25 лв. от
така направените разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на И.А.Т. с ЕГН ********** *** сумата
от 481,88 лв./ четиристоти осемдесет и
един лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща непогасена част от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца „лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, вследствие на ПТП от
20.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 03.10.2018 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 500 лв.
/ петстотин лева и 00 ст./, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на И.А.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 433,69 лева /четиристотин
тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ , представляваща сторени
съдебни разноски в настоящето производство, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА И.А.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 7,25 лева
/седем лева и двадесе и пет стотинки/,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящето производство, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – Перник, в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: