№ 38525
гр. София, 09.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕШ
като разгледа докладваното от ЕШ Частно гражданско дело №
20211110166876 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № ............./24.11.2021 г. от „А“ ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АЛ. СТ. Т. , за сумата от 800,00 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит № ........... от 10.01.2020 г.
сключен с „К“ ЕАД с краен срок на погасяване 08.02.2020 г., обезпечен с
поръчителство от заявителя, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.11.2021
г. до окончателното й изплащане, за сумата от 160,02 лв, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 10.01.2020 г. до 09.11.2021 г., за сумата от 157,18
лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, за сумата от 37,20
лв., представляваща административни разноски. Поради неизпълнение на паричните
задължения от страна на длъжника, на 16.11.2021 г. поръчителят е платил всички
дължими суми по договора за кредит на заемателя, поради което в негова полза е
възникнало регресно вземане за платените суми срещу длъжника.
Съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено в частта, за
сумата от 157,18 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, и
за сумата от 37,20 лв., представляваща административни разноски, поради следните
правни съображения:
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните
предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК.
Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в
случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК.
В настоящия случай се претендират вземания по договор за потребителски кредит
от 10.01.2020 г., сключен между „К“ ЕАД и АЛ. СТ. Т., по силата на който кредиторът
се задължава да предостави на кредитополучателя сумата от 800,00 лв., а
1
кредитополучателят се задължава да възстанови сумата, ведно с уговорената по
договора възнаградителна лихва, като според посоченото в договора, ГПР е 49,02 %, а
общият размер на всички плащания е 826,67 лв. На основание клаузата на чл. 4, ал. 1
от договора за потребителски кредит и посоченото от длъжника в заявлението за
отпускане на кредит, страните са договорили, че кредитополучателят се задължава да
предостави един от посочени видове обезпечения, в това число и поръчителство. В
случая е представен договор за предоставяне на поръчителство от 10.01.2020 г.,
сключен между „А“ ЕООД, от една страна в качеството на поръчител, и АЛ. СТ. Т., от
друга страна в качеството на потребител. По силата на договора /чл. 1/ поръчителят се
задължава да сключи с „К“ АД договор за поръчителство, като отговаря солидарно за
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението. От своя страна, съгласно чл. 6 потребителят се
задължава да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 238,16 лв. /съгласно
приложение № 1 към договора/. В изпълнение на този договор заявителят е сключил
договор за поръчителство от 10.01.2020 г. с „К“ АД, като се е задължил солидарно за
сумите по процесния договор за кредит.
От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението
Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да
предостави обезпечение по кредита и ако да - съгласно клаузата може да избира между
поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на
чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К" ЕАД юридическо
лице-поръчител и е сключил договор за поръчителство в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, то срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит
в този случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит се
разглежда и одобрява в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице
неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на
разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той
не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми
на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
2
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е
известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява
„общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил
отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит. Същевременно
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо или на кредитодателя,
или на свързаното с него лице – поръчителя /чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора/, и след
като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект,
следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват
дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е
включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на
заявителя е "К" ЕАД - кредиторът на длъжника по договора за кредит, установено след
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър.
Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от
кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с
акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на
повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на
длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не
дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2 ЗПК. В случая се касае за заобикаляне на закона
–чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
3
потребителски кредит. Сумата за „административни разноски“ не попада в приложното
поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, е нищожна поради противоречието й с
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № ............./24.11.2021 г., подадено на основание чл.
410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение от „А“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
АЛ. СТ. Т., ЕГН **********, в частта за сумата от 157,18 лв., представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, и за сумата от 37,20 лв., представляваща
административни разноски,.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4