РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 28.11.2017 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
при
секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА търг. дело № 108 по описа за 2016 година, за да се произнесе,
съобрази:
Иск с правно основание чл.
430 и сл. от ТЗ, вр. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1
от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***» АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от Д.Ш. -
Изпълнителен директор и П.Н.Д. -Изпълнителен директор, чрез адв. Г.П.С.,
съдебен адрес:*** срещу В.Ц.З., ЕГН **********, адрес: ***. Посочват,
че по заявление от „***"
АД по чл. 417 от ГПК до PC - гр. Троян
по ЧГД № 205/2016г. е издена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу В. Ц.З.. Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение.
Позовават се на сключен между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26896/31.10.2007
год. С договор за цесия, сключен между „***" АД
/предишно наименование „***
АД"/ и „***" АД, банката е прехвърлила на „***" АД всички свои
вземания, произтичащи от горецитирания договор за кредит, ведно с всички
обезпечения и принадлежности. С Допълнителни споразумения към договора
за кредит от 18.03.2011г., 30.11.2011г. и 11.07.2012г, „***" АД и кредитополучателят са
предоговорили условията по договора за кредит, като са въведени три периода на
облекчено погасяване на дълга. По силата на договор за цесия, „***" АД е
прехвърлило обратно на „***" АД всички свои вземания, произтичащи от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26896/31.10.2007 год., заедно с всички обезпечения и принадлежности. С
Допълнителни споразумения от 17.01.2013г.,
15.10.2013г. и 15.10.2014г. *** АД и
кредитополучателят, са
предоговорили условията по договора за кредит, като са въведи нови три периода
на облекчено погасяване на дълга. Съгласно
разпоредбите чл. 3 от Допълнителни споразумения от 18.03.2011г.,
30.11.2011г., 11.07.2012г. и 17.01.2013г., чл. 3, ал. 3 от Допълнително споразумение от
15.10.2013г. и чл. 2, ал.
3 от Допълнително споразумение от 15.10.2014г.,
кредиторът е упражнил правото си да преоформи сумата на съществуващите
просрочия чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита,
поради което се формира главница по извлечението от сметка, по-голяма от
посочения размер кредит в Договора за банков кредит.
Твърди се, че кредитополучателят е преустановил плащането
на дължимите месечни вноски за договорни лихви на 10.11.2014г., като от тази дата е изпаднал в забава по отношение плащането
на дължимите месечни погасителни вноски за договорни лихви. При условията на чл. 18, ал. 2 от
договора за банков кредит, кредитът е станал предсрочно
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска на 10.01.2015 г., без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните. С нотариална покана (per. № 155, том 1, акт № 6 по
описа на Нотариус Борис Кожухаров, per. № 337 на НК, връчена на 14.03.2016г.) ***
АД е уведомила В.З. за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията,
произтичащи от договора за кредит, като е предоставен и седемдневен срок за
доброволно плащане на дълга. Към датата на настоящата искова
молба длъжникът не е изплатил дължимите суми на „***" АД, което обуславя
правния интерес на банката от снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист и подаване на настоящата искова молба за установяване
вземането по тях. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор,
длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни
разноски, включително и платен адвокатски хонорар с начислен върху него дължим
ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.
Моли да бъдат призовани на съд,
и постановено решение, с което да бъде признато за установено, че „***"
АД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на: сумата от 65 329,03 евро
главница; сумата от 6 733,25 евро,
представляваща договорни лихви за периода от 10.11.2014г. до
22.03.2016г.; сумата от 652,29 евро за периода от
12.08.2015 год. до 09.08.2016 год., представляващи
дължими такси по договора и 66,00 лева (шестдесет и шест лева) - такса за
връчване на нот. покана; законна
лихва върху главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.03.2016г.) до
окончателното им изплащане.
Във връзка с произнасянето по въпрос 12 от
TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС моли съдът да се произнесе с
осъдителен диспозитив относно сумата от 6 042,77 лева
- разноски в заповедното производство, от които 2 845,67 лева - държавна такса
и 3 197,10 лева - адвокатски хонорар. Претендира присъждане
направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство за държавна
такса и договорен адвокатски хонорар в размер съгласно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за което ще представят списък по чл. 80 от ГПК. Направени са доказателствени
искания.
На основание чл.367 от ГПК на
ответника е изпратен препис от исковата молба, заедно с приложенията и с
указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор
или неупражняването на права.
Постъпил е отговор на искова молба от В.Ц.З., в който оспорва исковата молба,
тъй като искът е недопустим –
предявен е от лице (ищец) което не е активно процесуално легитимирано, а по
същество е неоснователен, а посочените обстоятелства, на които той се основава
са несъществуващи такива в материалната действителност.
Твърди, че не е сключен такъв
договор, респ. допълнителните споразумения, и оспорва положените под него
подписи, че втора до шеста страница (вкл.) от договора не са станали част от
него на 31.10.2007 година, тъй като не са надлежно скрепени, поради което
счита, че е нищожен. Излага същите съображения и за допълнителните
споразумения. Позовава се на погасителна давност, както и за недължимо платена
от нея до 10.11.2014 година сума от 48 216 евро, с която банката се е
обогатила, като прави възражение за прихващане. Оспорва правосубектността на
ищеца, като посочва, че към датата на договора такъв субект не е съществувал,
оспорва представителната власт на пълномощниците, прави възражение за нищожност
на договора поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняването на добрите нрави, липса на предписана от закона форма, цел на
договора. Излага съображения за нарушаване на конкретни разпоредби от Закона за
потребителския кредит – не е имала възможност да се запознае с договора,
съответно да се ползва от възможността да се откаже от сключения договор – чл.
29 от Закона за потребителския кредит. Изтъква, че не са налице предпоставките
за предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че не е била надлежно уведомена,
че взаманията на банката са обявени за предсрочно изискуеми, тъй като
нотариалната покана никога не е получавана от нея. Оспорва валидността на
пълномощното на адв. Д. М.Д., подписан нотариалната покана. Позовава се на неравноправност на клаузите по смисъла на Закона за защита на
потребителя, тъй като са
съставени по неразбираем
за нея начин. Прави възражение за нищожността на Договора за
кредит, поради неизвестността на размера на падежите на насрещното задължение,
и невъзможността въз основа на намиращите се в клаузите на договора данни,
изрази и формулировки този размер да бъде определен (изчислен).
Прави възражение за липсата на правна стойност погасителен план, въз основа на него за нея не са се породили
някакви задължения и това е така, първо защото никъде в него не е посочено и
договорено, че той е споразумение, анекс или допълнително споразумение към
представения от ищеца договор за кредит, за който ищецът твърди, че бил сключен
цели четиридесет и седем дни по-рано – на 31.10.2007 г. т.е.
в самия текст на този така наречен погасителен план няма изявления, че този
така наречен погасителен план е приложение или допълнение, или изменение към
(на) Договора за банков кредит № НL
26896/2007 г.
Оспорва валидността на издадената
заповед за изпълнение – счита, че е нищожна, поради липса на изискуемата от
закона форма – писмена, тъй като не е подписана, освен това вторият лист, на
който са изписани бланкови указания и твърди, че между двата листа няма връзка.
Направено е възражение и аз
изтекла погасителна давност и възражение за прихващане със сумата от
179 463 лева, които банката и дължи като обезщетение за неимуществени
вреди.
На основание чл. 119, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 105 от ГПК е направено възражение за
неподсъдността на това дело на Ловешкия окръжен съд, тъй като е с постоянен адрес *** и моли на това основание това дело пред
него да бъде прекратено.
В двуседмичния срок по
чл.372 от ГПК е подадена допълнителна
искова молба от „***" АД - София. Заявяват, че
поддържат изцяло исковата си претенция,
обективираните доказателствени искания и ще се ползват от всички представени по делото доказателства.
Предсрочната изискуемост е настъпила, тъй
като в обективната действителност са се осъществили следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) валидно възникнало облигационно отношение,
по което кредитодателят е изправна страна; 2) неизпълнение на договорни
задължения от страна на кредитополучателя, което съгласно закона и договора
води до предсрочна изискуемост; 3) насочено волеизявление от страна на
кредитора, с което длъжника е уведомен, че кредиторът е упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Кредитополучателят е преустановил
плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви на 10.11.2014г.,
като от тази дата е изпаднал в забава по отношение плащането на дължимите
месечни погасителни вноски за договорни лихви. В.Ц.З. е допуснала просрочие на
три последователни месечни погасителни вноски за договорни лихви, съответно с
падежи 10.11.2014г., 10.12.2014г. и
10.01.2015 год., поради което, на основание чл. 18, ал.
2 от договора за банков кредит, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да
е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 10.01.2015г. - падеж
на третата пропусната месечна погасителна вноска. С
нотариална покана (peг. № 155, том 1, акт № 6 по описа
на Нотариус Борис Кожухаров, peг. № 337 на НК, връчена
на 14.03.201бг.) *** АД е уведомила В.З. за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията, произтичащи от договора за
кредит, като е предоставен и седемдневен срок за доброволно плащане на дълга.
Поддържат изцяло доказателствените си искания, обективирани в исковата молба в
това число и за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза.
Относно доказателствените искания на
ответника: Моли да бъдат
оставени всички искания на ответника без уважение
като неотносими към спора.
С оглед евентуалния
допълнителен отговор на ответника и проекто-доклада по делото и разпределението
на доказтаелствената тежест ще ангажират
допълнителни доказателства.
Постъпил е отговор на
допълнителна искова молба, в който се
излагат съображения за редовността на отговора на исковата молба. Посочва, че следва да бъде приет за разглеждане, а
направените с него възражения, оспорвания, и всички други искания - за
прекратяване на делото и отхвърлянето на иска - да бъдат уважени като
основателни .
Заявява, че поддържа
напълно и в цялост подадения отговор на първата (основната) искова молба, тъй като с така наречената.допълнителна искова молба
ищецът не е поискал нищо.
Не е направил никави нови и различни искания от тези, които
той вече е направил с първата (основната) си искова молба.
Поддържа направените
възражение и оспорвания на представени от ищеца доказателства - представляват
правопогасяващи такива.
В съдебно заседание за Банката-ищец не се представлява. Подадена е писмена молба с вх. № 8146/26.10.2017 г., в която молят да бъде даден ход на делото
при наличие на процесуални предпоставки. Нямат въпроси към
вещото лице. Приемат заключението. В случай, че ответникът се яви в съдебно заседание и представи
доказателства или има доказателствени искания да им бъде даден срок за писмено
становище по същите. В случай, че делото е изяснено от
фактическа страна да бъде даден ход по същество и уважена исковата им претенция
и направените по делото разноски. Молят за срок за
писмена защита и копие от протокол по имейл. Прилагат
списък за разноските с копие за другата страна.
Ответникът не се явява.
От
събраните по делото писмени доказателства, ч.гр.д. № 205/
Между „***” АД – София (сега„***" АД – София), от една страна, и В.Ц.З., като кредитополучател, от друга, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
26896/31.10.2007 година за сумата от 51 940 евро, от които 20 000 евро за покупка на
недвжими имот, подробно посочен, и 31 940 евро за други разплащания с краен срок за погасяване 168 месеца, считано от датата на
откриване на заемната счетка по кредита. Постигнато е съгласие погасяването да
става на равни (анюитетни) месечни вноски, дключващи лихва и главница, с размер
на всяка вноска – 574.04 евро, дължими на 14-то число на съответния месец,
считано от 14.12.2007 година до 14.11.2021 година. Съгласно чл.3(1) за
ползвания кредит е уговорено заплащането на годишна лихва в размер на сбора от
Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 3.6
пункт. Към момента на сключване ва договора БЛП е в размер на 6.35%. Предвидено
е при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост, кредитополучателят да дължи наказателна лихва, формирана от
договорната лихва плюс надбавка от 10 пункта. Съгласно чл.3 (5) действащият БЛП
не подлежи на договаряне и промените в него става незабавно задължителни за
страните, като банката уведомява кредитополучателя, чрез обявяването на видно
място в банковите салони. За управление на кредита е уговорена комисионна в
размер на 1.5 % върху размера на разрешения кледит еднократно. В началото на
всяка година, считано от откриване на заемната сметка се начислява такса за
управление в размер на 0.3% върху непокасената главница. За обезпечаване на
вземанията на Банката по договора, кредитополучателят се задължил да учреди в
полза на банката, договорна ипотека върху конкретно посочен в чл. 13 недвижим
имот. Уговорени са случаите на неизпълнение (чл.16-19), както и правата на
банката при настъпването на неизпълнение, вкл. и да пристъпи към обявяване на
кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем.
С допълнителни споразумения от
18.03.2011 година, от 30.11.2011 година, юли 2012 година, 17.01.2013 година,
15.10.2013 година и 15.10.2014 година, с които просрочените задължения по
кредита са преоформяни като главница, уговоряни са периоди на облекчено
погасявена дълга, променяни са размерите на лихвените проценти. С
допълнителното споразумение от 15.10.2013 година е уговорен Рефентен лихвен
процент ПРАЙМ, като е приложена методологията за определения референтен лихвен
процент Прайм по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
С нотариална покана до В.З.,
поради забава на три вноски за договорни лихви, дължими на 10.11.2014 г.,
10.12.2014г. и 10.01.2015 г., и обявяване на основание чл. 18, ал.2 от Договора
на кредита за предсрочно изискуем, Банката е поискала заплащане в седемдневен
срок сумата от 71 321.59 евро, представляващи главница – 65 329.03
евро, договорни лихви – 5 798.80 евро и такси 193.76 евро. Нотариалната покана е връчена при условията
на чл. 47 от ГПК на 14.03.2016 година.
Въз основа на подадено на 23.03.2016
година от „***” АД – София заявление е издадена Заповед № 92/ 25.03.2016 година
по ч.гр.д. № 205/ 2016 година по описа на Троянския районен съд, и изпълнителен
лист, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 65 329.03 евро
главница Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26896/31.10.2007 година, ведно със законната лихва
считано от 23.03.2016 година до окончателното изплащане, сумата 6 733.25
евро, представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2014 година до
22.03.2016 година, сумата от 652.29 евро представляваща дължими такси по
договора за зкредит за периода от 12.11.2014 година до 22.03.2016 година,
сумата 66 лева, представляваща такса за връчване на нотариална покана, сумата
2 845.67 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и
сумата 3 197.10 лева адвокатско възнаграждение.
По издаденият изпълнителен лист за принудително събиране на вземането е образувано изп.дело № 20168790401030 по описа на
Частен съдебен изпълнител Велислав Петров, рег. № 879, район на действие ОС-Ловеч,
прехвърлено на ЧСИ Недялка Ковачева с рег. № 789, район на действие СГС. След получаване на
призовките за доброволно изпълнение е подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане
№ 2258/ 15.11.2016 година по
ч.гр.д.№ 205/
На основание чл. 195 от ГПК по делото е
допусната съдебно-икономическа експертиза, съгласно чието заключение на 14.11.2007 година банката е превела по банковата сметка на кредитополучателя целия размер (51 940 евро) на отпуснатия кредит. Експертът е констатирал, че
вследствие неизпълнение за покасяването на кредита, с допълнителни споразумения
са предоговорени дължимите суми, като са преоформени като редовен дълг.
Договорени са нови годишни лихвени проценти, както и периоди на облекчено
погасяване на главницата. В резултат на това главницата е нарстнала на
72 011.61 евро, като към предоставената сума от 51 940 евро са
преоформени просрочени задължения в редовен дълг в общ размер на 20 971.61
лева. По кредита е погасена общо сумата от 46 936.07 евро, от които
главница за периода 27.12.2007 година до 15.10.2014 година (вкл.) -
7 582.59 евро; лихви за периода 15.12.2007 година до 10.05.2015 година
(вкл.) – 37 949.44 евро, в.т.ч. лихви редовна главница до 10.05.2015
година – 37 756.30 евро и лихви просрочена главница до 15.10.2014 година –
193.14 евро; начислени и погасени такси за периода 25.09.2009 – 15.10.2014
година вкл. – 1 210.28 евро; начислени имуществени застраховки, погасени
от 20.02.2012 – 08.02.2013 година вкл. – 193.76 евро. В заключение експертът е
посочил, че дължимата от кредитополучателя сума към 22.03.2016 година е общо в
размер на 72 714.57 евро, от които главница 65 329.03 евро; общо
непогасени лихви за периода 10.11.2014 година до 22.03.2016 година –
6 733.25 евро (лихва върху редовна главница от 10.11.2014 – 22.03.2016 г.
– 6 237.58 евро и лихва върху просрочена главница от 10.03.2015 година до
22.03.2016 г. – 495.67 евро); непогасени такси за периода 12.11.2014 –
22.03.2016 г. – 458.53 евро и непогасени имуществени застраховки от 09.2.2014 –
22.03.2016 г. 193.76 евро, отделно от това 66 лева разноски за нотариални
такси. Към 10.01.2015 година, посочена от банката като дата на която е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, не са погасени три вноски за
договорана лихва с начална дата 10.11.2014 година – 615.69 евро, четири вноски
такси с начална дата 12.11.2014 година – 215.28 евро и една вноска за
имушествена застраховка от 09.12.2014 година – 98.88 евро. Последното плащане
по кредита е на 01.04.2015 година в размер на 75 евро, с която мастично е
издължена погасителна вноска редовна главница.
При
така установеното съдът приема, че е съдът, като съобрази изложеното в исковата
молба и доказателствата, представени към нея, счита че спорът е търговски и е
сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.422 от ГПК – да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника В.Ц.З.,
съществуването на вземанията на „***" АД, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по чгд № 205/
Процесуалната
легитимация на ищеца се установява от служебна справка по чл. 23 от ЗТР в
Търговския регистър.
От
събраните по делото доказателствата по делото се установява, че между страните
е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26896/31.10.2007
година.
От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е преведена по сметка на кредитополучателя на 14.11.2007 година.
Според експерта, съгласно уговорените в договора и допълнителни споразумения месечни
вноски по главница, лихви, такси, застраховки, плащанията по договора,
извършени от кредитополучателя са
в размер на общо
сумата от 46 936.07 евро, от които главница за периода 27.12.2007 година
до 15.10.2014 година (вкл.) - 7 582.59 евро; лихви за периода 15.12.2007
година до 10.05.2015 година (вкл.) – 37 949.44 евро, в.т.ч. лихви редовна
главница до 10.05.2015 година – 37 756.30 евро и лихви просрочена главница
до 15.10.2014 година – 193.14 евро; начислени и погасени такси за периода 25.09.2009
– 15.10.2014 година вкл. – 1 210.28 евро; начислени имуществени
застраховки, погасени от 20.02.2012 – 08.02.2013 година вкл. – 193.76 евро.2 581
евро, от които главница 118.77 евро и 2 462.23 евро лихва.
От заключението на
експерта се установява, че забава на плащанията е имало още при сключване на
Допълнителното споразумение от 18.03.2011 година.
Към 10.01.2015
година, посочена от банката за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита (чл. 18, ал.2 от Договора), не са погасени три вноски за договорана лихва
с начална дата 10.11.2014 година – 615.69 евро, четири вноски такси с начална
дата 12.11.2014 година – 215.28 евро и една вноска за имушествена застраховка
от 09.12.2014 година – 98.88 евро.
Експертът посочва,
че последното плащане по кредита е на 01.04.2015 година в размер на 75 евро, с
която мастично е издължена погасителна вноска редовна главница. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК задълженията по договора
са: общо в размер на
72 714.57 евро, от които главница 65 329.03 евро; общо непогасени лихви
заз периода 10.11.2014 година до 22.03.2016 година – 6 733.25 евро (лихва
върху редовна главница от 10.11.2014 – 22.03.2016 г. – 6 237.58 евро и
лихва върху просрочена главница от 10.03.2015 година до 22.03.2016 г. – 495.67
евро); непогасени такси за периода 12.11.2014 – 22.03.2016 г. – 458.53 евро и
непогасени имуществени застраховки от 09.2.2014 – 22.03.2016 г. 193.76 евро,
отделно от това 66 лева разноски за нотариални такси.главница в размер на 71 294.19 евро, просрочената редовна
лихва е 4 705.19 евро, начислена за периода 05.01.2009 година до 07.07.2009
година, просрочената
наказателна лихва е 6 902.11 евро,
начислена върху главницата за периода 05.01.2009 година до 17.12.2009 година.
От страна на ответника З. е
направено възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие –
оспорва подписите върху договора и допълнителните споразумения. С определение №
249/ 12.04.2017 година на ответника е указано, че носи доказателствената тежест
в откритото производство по оспорване автентичността на договора и
допълнитлните споразумения, в частта относно положените подписи. Въпреки
дадената й възможност, З. не е ангажирала доказателства в тази насока, като в
този смисъл недоказано е твърдението й, че подписите положени в договора и
допълнителните споразумения, като кредитополучател не са положени от нея.
Позовавенето на липса на надлежно
упълномощаване на представителите на Банката е недопустимо, тъй като се касае
за чужди права и при действието на чл. 301 от ТЗ не рефлектират върху
действителността на договора.
Липсата на надлежно скрепяване
между договора, приложенията и допълнителните споразумения, не води до тяхната
нищожност, предвид на това, че същите са подписани от представител на Банката и
кредитополучателя, на всеки лист.
Не е налице и
порок във формата на договора, същият е сключен в писмена форма, както и
допълнителните споразумения, съгласно изискването на чл. 430 от ТЗ. Договърт за
банков кредит е двустранен, каузален, възмезден и формален, с предмет предаване
на парична сума, с определена в договора цел, условия и срок. В конкретния
случай, като посочено основание за получаване на кредита е придобиване от
страна на ответника на недвижим имот и други разплащания, срещу което за
отпуснатите суми, банката получава възнаграждени. В този смисъл, основанието,
като предпоставка за валидността на договора е налице.
По отношение на оспорване
правосубектността на кредитора. Действително договорът е сключен с Българска
пощенска банка АД – София, която променя наименованието си на „***” АД, вписано
с решение от 01.11.2007 година по ф.д. № 10646/
Изтъкнати са съображения за
нищожност на договора поради неравноправност на клаузите на договора, тъй като
не е имала реална възможност да се запознае с условията по договора, преди
сключването му - чл. 143, т.9 от ЗЗП, както и клаузите, касаещи едностранната
промяна на лихвения процент, без да има възможност да прекрати договора.
Нормите на чл. 143-146 от Закона
за защита на потребителя са приложими, тъй като се касае за договор за банков
кредит – финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ЗР на ЗЗП, а ответникът
има качеството на потребител по т.1 от същата разпоредба.
Нервноправна
клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е всяка уговорка, която не отговаря на
изискването за недобросъвестност изискването за доборсъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като е направено примерно изброяване. Съгласно чл.
146 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В чл. 144 от ЗЗП са предвидени изключения, в случай, че промяната
в цената, респ. договорната лихва, се дължи на обективни причини, които са
извън волята на търговеца, клаузите са формулирани ясно и разбираемо за
потребителя, за да може да прецени добросъвестността на търговеца.
В конкретния случай съгласно чл.
3.(5) от договора банката има право едностранно да променя размера на
възнаградителната лихва по кредита, състояща се от два компонента – променлив и
постоянен, с оглед промяната на действащия Базов лихвен процент на Българска
пощенска банка АД. В договора няма посочен начин на формиране на БЛП - ясно и
разбираемо за кредитополучателя условията, при които се променя лихвения
процент по договора, за да прецени добросъвестността на търговеца, при
изменението на договорената лихва. Не е предвидена и възможност за потребителя
да прекрати договора по смисъла на т.12 от чл. 143 от ЗЗП. Такава конкретика и
възможност не е уговорена и с последващите допълнителни споразумения,
Съгласно чл. 58 от Закона за
кредитните институции Банката следва да предостави на кредитополучателя
информация за „лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита” В случая
потребителят не е получил достатъчно информация за това, поради което не е
приложимо изключението за добросъвестност на търговеца по смисъла на чл. 143,
вр. чл. 144, ал.3, т.1 от ЗЗП. В този смисъл оспорваната от ответника клауза,
касаеща начина на формиране на възнаградителната лихва е неравноправна и като
такава е нищожна и не е възпроизвела действие между страните..
При тези съображения исковата претенция се
явява основателна и доказана само по отношение на непогасената главница по кредита, която съгласно
заключението на вещото лице, че погасената главница преди преструктурирането на
кредита е 7 582.59 евро, е в размер на 44 357.41 евро (51940-7582.59) и следва да бъде уважена в този размер, както и сумата от 652,29 евро за периода от 12.08.2015 год. до 09.08.2016 год., представляващи дължими такси по договора; 66,00 лева - такса за връчване на нот. покана; законна лихва върху главницата и дължимите такси,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (23.03.2016г.) до окончателното им изплащане. В останалата част за разликата
от 20 971.62 евро, до пълния претендиран размер от главницата от 65 329,03 евро; за сумата 6 733,25 евро, представляваща договорни
лихви за периода от 10.11.2014г. до 22.03.2016г., претенцията следва да бъде
отхвърлена, като неоснователена и недоказана.
При
този изход на процеса на ответникът следва да бъде осъден за заплати
направените от ищеца разноски съобразно уважената част. Направените разноски в
заповедното производство са 2 845.67 лева д.т. и 3 197.10 лева адв.
възнагр., в настоящото производство – 2 845.67 лева д.т. и 375 лева за
в.л. Съобразно уважената част на иска ответникът дължи заплащане на сумата от
5 735.63 лева общо за заповедното и настоящото производство.
Воден
от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.430 и сл. от ТЗ съществуване вземането на „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, съдебен адрес:***, срещу В.Ц.З., ЕГН **********, адрес: ***, произтичащо от отпуснат кредит по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 26896/31.10.2007 година и Допълнителни спразумения от 18.03.2011
година; от 30.11.2011 година; от 07.2012 година; от 17.01.2013 година; от
15.10.2013 година и 15.10.2014 година
в
размер на 44 357.41 (четиридесет и
четири хиляди триста петдесет и седем 0.41) евро главница; 652,29
(шестотин петдесет и две 0.29) евро за периода от 12.08.2015 год. до 09.08.2016 год., представляващи дължими такси по договора; както и 66,00 (шестдесет и шест) лева - такса за връчване на нот. покана;
законна лихва върху главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.03.2016г. до окончателното
им изплащане, по издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по чгд № 205/
ОТХВЪРЛЯ
искът в останалата част за разликата от
20 971.62 евро (двадесет хиляди деветстотин седемдесет и едно 0.62),
до пълния претендиран размер от главницата от 65 329,03 евро; както и за сумата
6 733,25 (шест хиляди седемстотин тридесет
и три 0.25) евро,
представляваща договорни лихви за периода от 10.11.2014г. до
22.03.2016г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Ц.З., с горните данни, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплатят
на „***" АД, с горните данни, разноски
по делото в размер на 5 735.63 (пет хиляди седемстотин тридесет
и пет 0.63) лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: