№ 7066
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И. В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от И. В. И.А Гражданско дело №
20221110104555 по описа за 2022 година
като разгледа гр. дело № 4555 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от Д. И. И. срещу С. Г. И. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща сума, получена от
ответника на 06.07.2020 г. без валидно правно основание за това, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника С. И., в качеството му на адвокат, бил
сключен договор за правна помощ и съдействие № 840394/18.06.2020 г. за оказване на
правна защита и съдействие във връзка с получавани от ищеца заплахи, срещу
възнаграждение в размер на сумата от 1 000 лева, заплатено изцяло по банков път преди
подписване на договора - на 01.06.2020 г. Посочва се, че между страните било уговорено
ответникът С. И., в качеството си на довереник – адвокат да изготви, подпише и депозира
пред Софийски районен съд от името на доверителя си Д. И. заявления по чл. 410 ГПК
срещу конкретни търговски дружества. На 01.07.2020 г. на проведена лична среща между
страните по делото, ответникът заявил на ищеца, че е необходимо да му бъде заплатена сума
в размер на 2 700 лева, представляваща сбор от държавни такси за инициирането на тези
заповедни производства, както и адвокатски хонорар за изготвяне на всяко едно от
заявленията, съответно представителство на адвоката по всяко от тях. Сумата била
заплатена лично на ответника в брой. Излагат се твърдения, че на 06.07.2020 г. Д. И.
упълномощил с нотариално заверено пълномощно адв. И. да го представлява във връзка с
уговорената работа. На проведената между страните среща на този ден, ответникът изискал
от И. заплащането на сума от 5 000 лева с твърдение, че при непредставянето няма да
извърши вече уговорената и заплатена работа. Поддържа се, че на същия ден ищецът
предоставил процесната сума на ответника С. И., който собственоръчно написал и му
предоставил разписка за получената сума. Д. И. твърди, че тази сума е платена без валидно
правно основание за това, тъй като не представлява адвокатски хонорар или сума, платена
въз основа на друга уговорка между страните, като срещу предоставянето й ищецът не е
получил насрещна престация. Допълва, че за периода от 21.02.2020 г. до 21.11.2020 г.
1
ответникът С. И. бил с наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска
професия“, поради което към момента на предаване на сумите от Д. И., ответникът поначало
не е можел да извършва дейност по осъществяване на правна помощ, защита и
представителство по дела. С тези съображения се отправя искане за уважаване на исковата
претенция. Ищецът намира за дължима и претендира законна лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба – 28.01.2022 г., имаща характера на покана до длъжника, до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Г. И. не е
подал писмен отговор. В съдебно заседание същият оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Не отрича получаването на процесната сума в размер от 5 000
лева, но твърди, че същата му е заплатена от ищеца Д. И. на основание осъществено
упълномощаване от него, обективирано в пълномощно с нотариално заверени подписи, за
осъществяване на процесуално представителство от ответника пред всички органи във
връзка с извършена спрямо Д. измама. Посочва, че пълномощното е от същата дата, на която
е получена сумата и за която ответникът е издал разписка на ищеца от 06.07.2020 г., като
към настоящия момент пълномощията му не са оттеглени. Заявява, че с решение на Висшия
дисциплинарен съд при САК му е наложено дисциплинарно наказание заради
упражняването на адвокатска дейност за период, през който ответникът е бил лишен от тези
права, но впоследствие същите са били възстановени – по силата на закона. Счита, че
адвокатът, лишен от правото да упражнява адвокатска професия, не губи това си качество
дори по време на изтърпяване на наказанието, а след този момент възстановява правата си
без провеждане на допълнителни процедури. С тези доводи ответникът С. И. отправя искане
за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, така и при предаване и без наличието на някакво правоотношение
между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум
на ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.
Липсата на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД означава първоначална,
неосъществена или настъпила впоследствие, но с обратна сила, липса на валидно
правоотношение между лицето, дало имуществена облага и получателя на същата.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, е налице във всички случаи, когато отсъства годен юридически факт
за получаването на определена имуществена облага.
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че това основание е
нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е
2
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните
материалноправни предпоставки: осъществяването на твърдяното имуществено разместване
– реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираната сума в размер
от 5 000 лева, при установяване на което в тежест на ответната страна е да докаже наличието
на основание за получаване и последващо задържане на сумата.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца Д. И. И., в качеството му на доверител и клиент, от една страна
и ответника С. И., в качеството му на довереник и адвокат, от друга страна, е сключен
договор № 840394 от 18.06.2020 г. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се
в правни консултации, изготвяне на документи, включително до правораздавателните
органи, за извършена спрямо клиента измама, както и за подаването им. Уговорено е
възнаграждение, дължимо в полза на адв. С. И., в размер на сумата от 1000 лева, платими
по банков път по специална сметка, открита на името на адвоката в [фирма], като е
отразено, че същите са заплатени предварително. Към договора е изготвено и пълномощно
за учредена в полза на ответника представителна власт спрямо ищеца във връзка с
осъществяване на правата, включени в предмета на последния. Договорът и пълномощното
са подписани от двете страни, обстоятелство, останало неоспорено от същите в настоящото
производство.
Изяснява се, че на 01.06.2020 г., съгласно авизо за издадено преводно нареждане за
кредитен превод, Д. И. е превел по сметка на С. И. сумата от 1000 лева с посочено
основание за това – „адвокатски услуги“.
С пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя от 06.07.2020 г. с рег.
№ ***** по описа на пом. нотариус по заместване Г.Н. при нотариус М. Г.а с рег. № 622 на
НК и с район на действие Районен съд – София, прието като част от доказателствената
съвкупност по делото (л. 67) ищецът Д. И. И. упълномощава ответника С. Г. И., в
качеството му на лице, упражняващо адвокатска професия, с правото да го представлява
пред всички физически и юридически лица, органи и организации, както и пред всички
правораздавателни органи – съд, прокуратура, следствие и всички органи от структурата на
МВР на територията на Република България, във връзка с извършени от Д. И. парични
преводи за инвестиции в акции и петрол на борсата в полза на [фирма] и попечителска
компания [фирма], с цел установяване дали спрямо Д. И. е извършена измама за превод на
парите. Съгласно т. 2 от пълномощното в полза на адв. С. И. е учредена представителна
власт спрямо ищеца за уведомяване на компетентните институции за извършеното спрямо
него, с цел проверка дали същото представлява престъпление, в който случай да сезира
надлежните органи за разследване на случая, съгласно т. 3 и за правото да подписва, подава
и получава всякакви документи, да участва в провеждането на срещи по повод възникналите
проблеми, а съгласно т. 4 и за правото да проучи и да направи всичко необходимо за
връщане на паричните суми, преведени на тези две дружества.
В разписка от 06.07.2020 г. (л. 24 от делото) ответникът С. Г. И. е удостоверил с
подписа си получаването на сумата от 5 000 лева, предадена му от ищеца Д. И.. В хода на
настоящото производство ответната страна не оспори автентичността на частния
свидетелстващ документ, а именно, че същият е подписан от него, нито съдържанието му,
признавайки изрично предаването, съответно фактическото получаване на процесната
парична сума.
С оглед изложеното, съдът намира за безспорно установено по делото наличието на
твърдяната от ищеца форма на преминаване на имуществени блага от имуществото на едно
лице към имуществото на друго, осъществена чрез реално предоставяне от Д. И. в брой на
парична сума в размер от 5 000 лева в полза на ответника С. И., респ. получаването на
същата.
Изясни се, че като основание за предаване/получаване на паричните средства
3
ответникът посочва именно упълномощителната сделка, обективирана в пълномощното с
нотариално заверен подпис от 06.07.2020 г., изходящо от Д. И..
Съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, представителството е извършване на правни
сделки и действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за
представлявания. Представителната власт е непритезателно субективно право на
представителя да извършва правни действия от името на представлявания, на което
съответства насрещното му задължение да търпи в своята правна сфера правните последици
от действията на представителя.
При доброволното представителство, представителната власт възниква изцяло по
волята на представлявания – арг. чл. 36, ал. 1 ЗЗД, чрез едностранна правна сделка –
упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни
действия, чиито правни последици настъпват направо за представлявания – арг. чл. 36, ал. 2
ЗЗД.
По силата на упълномощаването възниква правоотношение между упълномощителя и
пълномощника с цел постигне от представлявания именно чрез представителя по
пълномощие на един желан от него правен резултат – в т. см. мотивите по т. 1 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС.
Упълномощаването е самостоятелна правна сделка, която може да съществува като
основна такава, уреждаща отношението на представителство между упълномощител и
упълномощен или наред с друга сделка, възникнала в предходен момент между тях, в т.ч. от
договор за поръчка.
Във всички случаи обаче упълномощаването има характера на едностранно
волеизявление на упълномощителя, чийто правни последици са свързани с възникване на
представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание.
Предвид изложеното и с оглед липсата на ангажирани по делото други доказателства,
въпреки разпределената между страните доказателствена тежест и изричните указания към
ответника, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелствата, за които носи
доказателствената тежест в процеса, в частност относно наличието на конкретно основание
за получаване и последващо задържане на паричната сума, съдът намира за недоказано
възражението на ответната страна за съществуването на годен факт, който да оправдае
настъпилото имуществено разместване и конкретно, че това е упълномощаването от ищеца
от 06.07.2020 г.
Не се установи същото да е във връзка с конкретен договор, сключен между страните,
нито наличието на изрична уговорка между същите сумата от 5 000 лева да е дължима в
полза на ответника заради осъществено от него процесуално представителство или бъдещо
такова във връзка с правата по упълномощителната сделка. Следва да се отбележи, че в
рамките на проведеното първо открито съдебно заседание и преди обявяване на проекта за
доклад по делото за окончателен такъв, ответникът С. И. се позовава именно на така
анализираното пълномощно като основание за получаване на сумата, като едва в последното
съдебно заседание въвежда твърдение, че същото това пълномощно е съставено въз основа
на договор между страните, в който е предвидена дължимостта на същата, без
индивидуализиране на същия по номер, предмет и дата на издаване.
Същевременно изводът за отсъствието на основание за получаването от ответника на
паричната сума не се разколебава от преитите по делото нечетливи копия от договор за
правна защита и съдействие № ****** и адвокатско пълномощно към него, договор за
правна защита и съдействие № ****** и адвокатско пълномощно към него, договор за
правна защита и съдействие № ****** и адвокатско пълномощно към него и договор за
правна защита и съдействие № ****** и адвокатско пълномощно към него (неизключени от
доказателствената съвкупност по делото, предвид посочените от ищеца причини за
4
непредставянето им в по-четлив вид). Изяснява се, че всички те са със страни Д. Р., в
качеството му на клиент и С. И., в качеството му на адвокат, както и, че носят подписите и
на двете страни. В договорите, касаещи оказване на правна защита и съдействие, чийто
конкретен предмет не се установява, от една страна няма вписани дати на сключването им,
нито отразени конкретно уговорени адвокатски възнаграждения, респ. начин на плащането
им, а от друга страна – в защитата си ответникът не се позовава на конкретен договор
измежду същите, който да обуславя правото му да получи и задържи сумата от 5 000 лева,
платена му от ищеца.
В допълнение и с оглед изложените и от двете страни твърдения в тази насока, съдът
намира за необходимо да отбележи, че от събраните писмени доказателства – Решение от
16.07.2021 г. по дисциплинарно дело № 115/2021 г. по описа на Дисциплинарния съд при
Софийска адвокатска колегия и мотивите към същото, потвърдено в обжалваната му част, с
която е наложено дисциплинарно наказание, с Решение от 22.10.2021 г. по дисциплинарно
дело № 29/2021 г. по описа на Висшия дисциплинарен съд, както и Решение от 30.11.2021 г.
по дисциплинарно дело № 175/2021 г. по описа на Дисциплинарния съд при САК, се
установява налагането на ответника, в качеството му на адвокат, на дисциплинарно
наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от девет месеца,
считано от 21.02.2020 г., по силата на Решение на ДС при САК по дисц. дело № 315/2019 г.,
обнародвано в ДВ бр. 51/21.02.2020 г. Впоследствие и именно във връзка с
взаимоотношенията между страните в процеса, с решението по дисц. дело № 115/2021 г. на
ДС при САК ответникът С. И., в качеството си на адвокат, е признат за виновен за това, че
за времето от 01.06.2020 г. до 04.09.2020 г. с цялостното си поведение и действията, които е
извършил или е трябвало да извърши по отношение на поетия ангажимент за правна защита
и съдействие на Д. И., е накърнил престижа и достойнството на професията, като е
осъществявал дейност, напълно съответна на тази по чл. 24 ЗАдв. – упражняване на
адвокатска професия, след като е бил лишен от правото на това, поради което и на
основание чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗАдв. на адв. С. И. е наложено ново дисциплинарно наказание
лишаване от правото да упражнява адвокатска професия за срок от 12 месеца. Решението е
потвърдено с решение на Висшия дисциплинарен съд от 22.10.2021 г., като окончателно
такова.
Следователно, по време на заплащане на процесната сума в размер от 5 000 лева от
ищеца на ответника – 06.07.2020 г. адв. С. И. е бил лишен от правото да упражнява
адвокатска професия по силата на решение на ДС при САК.
Налагането на дисциплинарно наказание лишаване от право да се упражнява
адвокатска професия за съответния срок, като вид дисциплинарно наказание съгласно чл.
133, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗАдв. не отнема на дисциплинарно наказаното лице качеството на
адвокат, а само го лишава от правото да практикува адвокатската професия, чрез пълно
ограничение за адвоката за осъществяване на дейностите, установени в чл. 24, ал. 1 ЗАдв,
сред които да дава консултации, да изготвя книжа във връзка с възложена от клиенти работа,
да осъществява представителство на доверителите и подзащитните, и защита на правата и
законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и
служби, както и пред физически и юридически лица, като адвокат. От характера на този вид
дисциплинарно наказание следва, че през периода на действието му дори адвокатът да е
страна по договори, възлагащи извършването на такава работа, то той е в правна
невъзможност за изпълнението й, поради наложената забрана за това.
Ето защо, дори и през релевантния период на предаване на сумата такъв договор да е
бил сключен, което не се установи пълно и главно по делото, то той би бил с изначално
невъзможен предмет – поради правна невъзможност на същия, обусловена от
невъзможността на адвоката да изпълни възложената му работа, предвид наложеното
дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия за
5
съответния срок.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира за недоказано по делото възникването
на валидно основание, обосноваващо осъщественото имуществено разместване на блага
между страните. Предвид това, следва да се приеме, че предаването от ищеца Д. И. на
процесната парична сума и получаването й от ответника С. И., респ. задържане на същата се
явява изначално осъществено при липса на основание, което поражда правото на
неоснователно обеднялото лице да иска връщане на даденото без основание, съответно
насрещното задължение на неоснователно обогатилото се лице, със стойността на
получената парична сума, да върне неоснователно полученото имуществено благо.
Следователно, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска, върху главницата следва да бъде
присъдена и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.01.2022 г. до окончателното плащане.
В случая ищецът не претендира присъждане на лихва за забава от предходен момент,
поради което не е необходимо доказването на отправена до ответника извънсъдебна покана
за заплащането на сумата.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
сумата от 950 лева – сторени разноски по настоящото дело за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, чието уговаряне и реално заплащане следва от представените по делото
договор за правна помощ и съдействие от 21.01.2022 г. и разписка за заплатен адвокатски
хонорар в брой от 21.01.2022 г. (л. 79 - л. 80). Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност, съобразявайки, че уговореният
размер от 750 лева надвишава минималния такъв, установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция) и възлизащ на сумата от 580 лева, но вземайки предвид
извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия, изразяващи се в изготвяне
и депозиране на искова и уточнителни молби, с представени доказателства, както и
процесуално представителство в проведените две открити съдебни заседания, а наред с това
и конкретната правна сложност на делото, обусловена от вида на исковата претенция и
подлежащите на доказване обстоятелства. При съобразяване със задължителните
разяснения, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед
изхода на спора по същество, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 40
лева, представляваща сторени разноски за държавна такса в производството по ч. гр. дело №
25/2022 г. по описа на Районен съд – Т., образувано във връзка с молба за обезпечаване на
бъдещ иск, предмет на настоящото производство, тъй като привременно осъществената
мярка (допуснато обезпечение) е постановена в защита на правните последици от решението
и с оглед представените доказателства за проведено производство по чл. 390 ГПК и сторени
разноски в хода на същото (л. 38 – л. 40 и л. 81 от настоящото дело). По отношение на
останалата част от разноските, претендирани от ищеца в общ размер от 620 лева, от които
120 лева такси и 500 лева адвокатско възнаграждение, сторени в образуваното въз основа на
обезпечителната заповед изпълнително дело № 20227810400023/2022 г. по описа на ЧСИ
Георги Дичев с рег. № 781 на КЧСИ и с район на действие СГС, съдът намира, че не е
налице основание за присъждането им с крайния съдебен акт в настоящия процес, доколкото
същите не представляват разноски, направени в хода на съдебното производство по
обезпечението на иска, а във връзка с налагане на допуснатата обезпечителна мярка в хода
на изпълнителното дело, при което подлежат на събиране в изпълнителния процес – в този
смисъл Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК,
6
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [адрес] да заплати на Д. И.
И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [адрес], на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата от 5 000 лева, представляваща сума, получена от С. Г. И. на 06.07.2020 г. без
валидно правно основание за това, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 28.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С. Г. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [адрес] да заплати на Д. И.
И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
950 лева, представляваща сторени разноски в настоящото исково производство и сумата от
40 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 25/2022 г. по
описа на Районен съд – Т., първи състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7