Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2023 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 772 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на
Р.А.Х. ЕГН **********,***,
депозирана чрез адв. К., против Ревизионен акт №
Р-03000320008209-091-001/05.11.2021 г. на органи по приходите, потвърден с
Решение № 325/21.01.2022 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна, с който са установени на
жалбоподателя задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2014
г. до 2019 г. в общ размер на 72 138.05 лв., от които главница в размер на
52 256 лв. и лихва в размер на 19 882.05 лв.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, с оглед на което се претендира
неговата отмяна. Поддържа се, че обжалвания РА е нищожен поради това, че е издаден от приходни органи, които
не разполагат с необходимата материалноправна компетентност. Сочи се, че фактическите установявания на приходните органи са лишени от
доказателствена обосновка. В хода на ревизионното производство е извършен
едностранчив анализ на събраните данни. Неправилно ревизионното
производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като не
е доказано наличието на някоя измежду предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Счита,
че приходните органи не са изпълнили задължението си по чл. 124, ал. 1 от ДОПК,
тъй като не са уведомили задълженото лице, че провежданото му ревизионно
производство е такова по особения ред. Изготвеното уведомление в тази връзка е
връчено на ревизираното лице едва с ревизионния доклад, т.е. извън сроковете по
чл. 114 от ДОПК.
На следващо място се сочи, че при издаване на
обжалвания РА, данъчните органи по недопустим начин са смесили два режима за
облагане - особения по ДОПК и този по материалния ЗДДФЛ. Твърди, че са необосновани изводите на приходните органи и по
отношение на задълженията, установени за 2017 г., тъй като голяма част от данъчната основа за този
период е формирана от парични средства, които жалбоподателят Х. е изтеглил от
две банкови сметки на дружеството „Л.” ЕООД. Дори да се приеме описаното в РА, счита, че фактическата
обстановка сочи по-скоро за скрито разпределяне на печалба под формата на
изплатен дивидент.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По
съществото на спора не се представлява. С писмена молба с.д.№4345/22.03.2023г. отправя
искане за отмяна на оспорения РА с присъждане на сторените по делото разноски
съобразно представен списък.
Ответникът –
директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. По съществото на спора моли да се отхвърли така
предявената жалба като неоснователна. Поддържа мотивите изложени в РА и
приложени към РД, както и в потвърждаващото решение на директора на Дирекция
ОДОП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, а именно 6 421.04 лв. на основание действащата разпоредба на чл. 7
ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. В условията на евентуалност и уважаване на
жалбата прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, които счита,
че не следва да надвишават минималния размер на адвокатско възнаграждение.
Представя подробни писмени бележки.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на
оспорване е Ревизионен
акт № Р-03000320008209-091-001/05.11.2021 г. на органи по приходите потвърден с
Решение № 325/21.01.2022 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна, с който на жалбоподателя
са установени задължения данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2014 г.
до 2019 г. в общ размер на 72 138.05 лв., от които главница в размер на
52 256 лв. и лихва в размер на 19 882.05 лв.
Със ЗВР № Р-03000320008209-020-001/22.12.2020г., връчена на жалбоподателя с
разписка срещу подпис на 13.01.2021 г. спряна със Заповед № P-03000320008209-023-001/16.03.202Iг., възобновена със Заповед № Р-03000320008209-143-001/25.08.2021 г. и
изменена със ЗВР № Р-03000320008209-020-002/25.08.2021г., издадени от орган по
приходите - началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП -
Варна, било възложено извършването на ревизия на жалбоподателя Х. с обхват установяване на задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2019 г. Горепосочените заповеди били връчени на ревизирания субект,
по електронен път или с разписка, срещу подпис. Със Заповед №Д-2273/20.12.2018
г. били опредени органите, по приходи, които следва да издават заповед за
възлагане на ревизия, считано от 02.01.2019 г. в т.ч. и Диана Боянова Кръстева,
на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Варна.
За резултатите от ревизията е съставен РД № Р- 03000320008209-092-001/07.10.2021 г. В
срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу РД не е подадено възражение. Ревизията е
приключила с издаването на РА № Р-03000320008209-091-001/05.11.2021 г., с който
са определени задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. 2015г. 2016г. 2017г. и 2019 г. в
общ размер на главница от 52 256.00 лв. и 19 882.05 лихви. В хода на ревизията
било установено, че жалбоподателят е местно физическо лице, с постоянно
местоживеене на територията на Р. България. Семейното му положение през
ревизирания период е неженен, с две непълнолетни деца. Констатирано е, че за
периода 2014г. - 2019г. има участие и/или е управител, едноличен собственик на
капитала и/или съдружник в следните юридически лица: „Виктория 17” ДЗЗД, „Даймънт
шуус” ЕООД и „Л.” ЕООД. Х. бил с регистрация като едноличен
търговец - ЕТ „Радо - 2000 - Р.А.”, но нямало данни да е осъществявал стопанска
дейност в това си качество. Ревизираното лице било в трудови правоотношения с работодател
„Делфин инвест” ЕООД за периода от м.01.2015г. до м.01.2016г. При проверка в информационния масив на НАП било
установено, че за времето от 2014 г. - 2019 г. няма данни за подадени справки
по чл.73 от ЗДДФЛ, за изплатени на суми от извънтрудови правоотношения, наеми,
ренти, дивиденти и др. За ревизирания период, лицето не е подавало ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ. В
хода на ревизионното
производство, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно
описани в част II на изготвения РД неразделна част от ревизионен акт,
по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. В хода на ревизията, с Протокол №Р-03000320008209-ППД-001 от 26.08.2021г. и
Протокол №Р-03000320008209-ППД-002 от 16.09.2021г., на основание чл. 50, ат.1
вр. чл.37 ал.1 от ДОПК били приобщени доказателства от данъчно- осигурителното
досие на ревизираното лице, събрани в хода на производство по извършване на проверка
за съпоставка на имуществото и доходите на Х. за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2019г., приключила с Протокол № ПФ-03000320000725-073-001/25.08.2021г.,
ведно с доказателства към него. Изискана била
информация от други контролни и държавни органи, от трети лица и др. Въз основа на събраните в хода на извършената проверка
доказателства били установени и съпоставени имущественото състояние, получените
доходи и извършените разходи от ревизираното лице. Съпоставката обективирана в
табличен вид, по години била описана в приложение № 1 към РД. В резултат на
извършената съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на Р.А.Х.
било установено превишение, в годишен аспект, на извършените разходи над получените
доходи за 2014г., 2015г., 2016г. и 2019г. Не било установено несъответствие за
ревизираните 2017г. и 2018 г. Въз основа на
представени документи и писмени обяснения от „Еконт Експрес” ЕООД, „Спиди”
ЕАД и „Изипей” АД били установени
парични средства, под формата на парични преводи и наложени платежи, получени от Р.А.Х., както следва: чрез „Еконт експрес” ЕООД за продажба на обувки: за
2015 г. - 320.00 лв. за 2016 г. - 2306.00 лв., за 2017 г. - 85.00 лв.; чрез „Спиди” ЕАД за 2019 г. - 48.00 лв.; чрез „Изипей” АД за 2017 г. - 7 471.80 лв.; чрез Western Union за 2019г. - 100.00
лв. В хода на проверката от страна на Х. не били представени документи и
писмени обяснения относно получените парични средства чрез „Еконт Експрес”
ЕООД, „Спиди” ЕАД и „Изипей” АД. При
извършен анализ на представените от „Изипей” АД доказателства било установено,
че Р.Х. получил през 2017г., парични
преводи от Явор Николов, в общ размер на 7 471.80 лв. Извършена била насрещна
проверка на лицето Явор Николов, в хода на която от лицето не били представени
документи и писмени обяснения. Поради
обстоятелството, че от страна на ревизираното лице не са представени
доказателства за основанието за получаване на паричните средства, органите по
приходи приели, че същите представляват недекларирани от него доходи. Отделно от посоченото било установено, че Р.А.Х., в
качеството си на едноличен собственик и представляващ на „Л.” ЕООД, е изтеглил парични средства през 2017г. от
банкова сметка *** АД в общ размер на
234 567 лева, в това число на 10.07.2017г. – 117295,00 лева, на 11.08.2017г. –
25 114,00 лева и на 14.08.2017 г. - 92 158.00 лв. Констатирано било също,
че за периода от 15.03.2017г. до 04.07.2017г. Р.Х. е внесъл по
банкова сметка *** „Л.” ЕООД, в „Търговска банка Д“ АД, парични средства, в общ
размер на 259070.00 лв. и е изтеглил парични
средства в размер на 378050.00 лв., подробно
описани в РД. Разликата между внесените и изтеглените парични средства от
банковата сметка в „Търговска банка Д“ АД, била в размер на 118980.00
лв. В хода на извършената проверка на Р.Х. му били изискани
документи и писмени обяснения относно изтеглените от банковите сметки на „Л.”
ЕООД парични средства, в т.ч. как се е разпоредил с тях, внесени ли са в касата
на дружеството или са изразходвани по друг начин за дейността на предприятието.
От страна на ревизираното лице не били представени документи и писмени
обяснения, поради което бил направен извод, че сума в размер на
353547.00 лв. /234567.00 лв. + 118980.00
лв./, е останала в разпореждане на жалбоподателя и представлява негов доход,
който не е деклариран.
С оглед гореизложеното, органите
по приходите приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 1, т.2 и
т.7 от ДОПК. Въз основа на установените обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК,
в хода на ревизионното производство било връчено уведомление по чл. 124, ал.1
от ДОПК с №Р-03000320008209-113-001/26.08.2021г., с което на 09.09.2021 г.,
ревизираното лице било уведомено, че данъчната, основа за облагане с данък по
чл.48. ал.1 от ЗДДФЛ, за периода от 2014 г. до 2019 г. ще бъде определена по
реда на чл.122-124 от ДОПК. Изпратено било и уведомление по чл.17, ал.1. т.2 от ДОПК с №P-Q3000320008209-139-001/26.08.2021г. и ИПДПОЗЛ изх.№Р-03000320008209-040-001/26.08.2021г.
като отново били изискани документи и писмени обяснения, както и декларации за
имущественото състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК. Такива не са били представени. Във връзка с разпоредбата на чл. 122, ал.2 от ДОПК,
органите по приходите определили данъчна основа, съобразно относимите към
ревизираното лице обстоятелства, подробно описани в РД. В хода на извършената предходна проверка на
ревизираното лице било връчено ИПДПОЗЛ изх. №
ПФ-03000320000725-040-01/10.12.2020г., с което били изискани доказателства за
налични парични средства в брой към началото и в края на всяка от отчетните
години. От страна на ревизираното лице не са представени документи и писмени обяснения относно налични
парични средства за посочения период. Предвид това, органите по приходи приели,
че към началото на ревизирания период 01.01.2014г. Р.Х. не е разполагал с
налични парични средства в брой. При
извършена проверка в информационния масив на НАП било установено, че през 2015
г. и 2016г., Р.Х. е получил само доходи от трудови правоотношения, в размер на
14266.98 лв., съответно на 12242.88 лв., които били отразени в приходната част
на извършената съпоставка на имущественото му състояние. Не били установени
данни за изплатени на лицето доходи по извънтрудови правоотношения, дивиденти,
ренти и/или доходи от друг източник. От извлеченията по банковите сметки на жалбоподателя били установени наличните суми по
същите в началото и в края на ревизирания период. При извършената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото
лице и направените от него разходи и декларирани и/или получени доходи по
години, в приходната част са намерили отражение следните
суми: доходи от продажба на МПС, в размер на 1000.00 лв. за 2014г., 200.00 лв.
за 2015г. и 250.00 за 2019г.; получен заем от
„Нортек” АД в размер на 109526.48 лв. за 2014г.; получени парични средства, под формата на парични преводи и наложени
платежи чрез „Еконт Експрес” ЕООД, „Спиди” ЕАД и „Изипей” АД, в размер на
320.00 лв. за 2015.г., в размер на 2306.00 лв. за 2016г. и в размер на 148.00
лв. за 2019г. По отношение на направените от лицето разходи, органите
по приходи установили и съобразили следното: установен
размер на разходи за издръжка и живот в размер на 75.60 лв. за 2014г.,
184.14лв. за 2015г.и 18.00лв. за 2016г.; установен
размер на направени комунални разходи за ел. енергия, вода и др. разходи: за
2014г. - 2268.33 лв., за 2015г. - 2136.01 лв., за 2016г. - 2871.93 лв., за
2019г. -2476.37 лв.;
установени разходи за придобиване
и ремонт на моторни превозни средства: за 2014г. - 12303.73 лв., за 2015г. -
500.00 лв., за 2019г. - 23260.00 лв.; установен
размер на разходи за погасяване на заем получен от „Нортек” АД /главница и
лихви/, както следва: за 2014г. - 61724.07 лв., за 2015г. 17659.20 лв., за
2016г.-20835.40 лв.;
установен размер на направени
преводи/внесени парични средства от Р.Х. по сметки на „Даймънт шуус” ЕООД,
„Хотел Интернационал” АД, „Л.” ЕООД, подробно описани на л.22-24 от РД, както
следва: за 2014г. - 61482.52 лв., за 2015г. - 3015.02 лв., за 2016г. -44571.18
лв., за 2019г. - 8500.00 лв.; установен размер на направени
преводи от Р.Х. към различни физически лица, подробно описани на стр.26-30 от
РД, както следва: за 2014г. - 582.71 лв.. за 2015г. - 406.72 лв.,за 2016г. -
30838.99 лв., за 2019г. - 1664.14 лв.; разходи
за платени данъци, осигурителни вноски и др., както следва: за 2014г. - 82.80
лв., за 2015г. - 83.33 лв., за 2019г. - 162.00 лв.; установени разходи за застраховки и др., както следва:
за 2014г. - 373.43 лв., за 2015г. - 65.52 лв.
В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите
и доходите на жалбоподателя, с РА било установено превишение в годишен аспект
на извършените разходи над получените доходи за 2014г. в размер на 28328.63
лв., за 2015г. в размер на 10336.22 лв., за 2016г. в размер на 84488.56 лв. и
за 2019г. в размер на 35561.51 лв.
На основание чл.122 ал.4 от ДОПК, органите по приходи определили основата
за облагане с данък върху доходите на физическите лица за съответните данъчни
периоди, както следва:
За 2014г. била формирана данъчна
основа за облагане с данък, представляваща установеното несъответствие между
разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените
разходи, в размер на 28328.63 лв.; За
2015г. била формирана годишна данъчна основа по 122 ал. 2 от ДОПК, общо в
размер на 10656.22 лв., в т. ч.: 1.Установено
несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи
и направените разходи в размер на 10336.22 лв.; 2. Данъчна основа за доходи от други източници в размер на 320.00 лв. За 2016г. била формирана годишна данъчна основа по чл.122
ал. 2 от ДОПК общо в размер на 86794.56 лв., в т.ч.:1.Установено несъответствие между разполагаемите парични
средства, получените приходи/доходи и направените разходи в размер на 84488.56
лв. и 2.Данъчна основа за доходи от други източници в размер
на 2306.00 лв. За 2019г. била формирана годишна данъчна основа по 122
ал. 2 от ДОПК общо в размер на 35709.00 лв., в това число: 1.Установено несъответствие между разполагаемите парични
средства и получените приходи/доходи и направените разходи в размер на 35561.51
лв.;2. Данъчна основа за доходи от други източници в размер
на 148.00 лв.
Върху така определената данъчна основа по чл. 122 ал. 2 и ал. 4 от ДОПК
органите по приходи приложили ставка 10% и установили дължим данък върху
дохода, както следва; за 2014 г. - 2832.86 лв., за 2015г. - 1065.62 лв., за
2016г. - 8679.45 лв. и за 2019г. - 3570.95 лв., както и лихви за закъснение.
За отчетен период 2017г. органите по приходите установили, че Р.Х. е
изтеглил в брой от банкови сметки на „Л.” ЕООД парични средства в общ размер на 353 547 лв. От страна на
ревизираното лице не били представени доказателства, че средствата са
изразходвани за дейността и/или са възстановени на дружеството, с оглед на
което било прието, че са останали на разположение на Р.Х. и представляват негов
облагаем доход. За същата година лицето получило суми от продажби чрез „Еконт
експрес” ЕООД в размер на 85 лв., съответно парични преводи от „Изипей” АД в
размер на 7 471.80 лв. Органите по приходите приели, че общият размер на
брутните му приходи/доходи за 2017 г., представляващ данъчната основа, е сумата
в размер на 361103.80 лв., а дължимият данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2017г. е в
размер на 36110.38 лв.
РА е оспорен по
административен ред с жалба вх.№Ф-325/30.11.2021г. в законоустановения срок. В хода на административното
обжалване, решаващият орган е разгледал възраженията и е приел, че жалбата е
неоснователна като е потвърдил процесния РА.
В хода на съдебното
производство по искане на жалбоподателя е допусната ССчЕ вещото лице, по която да
даде заключение в два варианта след корекции на
информацията в приложените справки, с които органът по приходите е установил
превишения на приходите над разходите на жалбоподателя, представляващи данъчни
основи по чл. 122 от ДОПК за облагане с ДДФЛ, за 2014 година - превишение в размер на 28 328,63 лв.; за 2015 година -
превишение в размер на 10 336,22 лв.
(лист 725); за 2016 година - превишение в размер на 84 488,56 лв.; за 2019 година - превишение в
размер на 35 561,51 лв., като за всяка една от годините да се изключи от
разходите, както следва за 2014г.-сумата от 61724,07 лв. (ред № 20 - „платени
суми по задължения към трети лица“); При това изключване на посочените суми се
установява, че доколкото няма превишение на разходите над доходите на лицето за
2014 г., то липсва облагаема данъчна основа за 2014 г., съответно - не се
дължат данък и лихви за забава. За 2015г. първи вариант –да бъде изключена сумата от 17 659.20 лв. (посочена в таблицата за 2015 г., колона № 4 -
„разходи“, ред № 20 - „платени суми по задължения към трети лица“ и втори
вариант за 2015 г. бъде изключена
сумата от 17 659.20 лв. (посочена в таблицата за
колона № 4 - „разходи“, ред № 20 - „платени суми по задължения към трети лица)
и сумата от 3 015.02 лв. (посочена в таблицата за
2015 г, колона № 4 - „разходи “, ред №21
— „предоставени
парични заеми от трети лица“), при изключване на посочените суми съответно -
няма превишение на разходите над доходите на лицето. За 2016г. първи вариант -
да бъде изключена сумата от 20
835.40 лв. (посочена в таблицата за г.,
колона № 4 - „разходи“, ред № 20 - „платени суми по задължения към трети
лица“), и втори вариант -изключени сумата
от 20 835.40 лв. (посочена
в таблицата за 2016 г., колона № 4 - „разходи“, ред № 20 -
„платени суми по задължения към трети лица“) и сумата от 44 571.18 лв.
(посочена
в таблицата за 2016 г, колона № 4 - „разходи“, ред № 21 -
„предоставени парични заеми от трети лица“), - доколкото разходите превишават
приходите на жалбоподателя с 19 081,98
лв., то
за 2016 г.
се формира облагаема данъчна основа. Съответстващият й данък е в размер 1 908,19 лв.,
а лихвите за забава, определени за периода 03.05.2017г.-05.11.2021 г.
са в размер 873,60 лв. Експертизата обръща
внимание, че за 2016 г. са посочени и реализирани доходи от други източници от
жалбоподателя, по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, в размер 2 306,00 лв. (стр. 33 от РД №
Р-03000320008209-092-001/07.10.2021 г. – л. 732) За 2019г. ако от разходната част на
съпоставката между доходите и разходи на Р.Х. за 2019 г. бъде изключена сумата от 8 500,00 лв. (посочена в таблицата за 2019 г, колона № 4 - „разходи“, ред № 21 - „предоставени парични заеми от трети лица“), резултатът за
2019 г. остава отрицателен, т.е. разходите превишават приходите на
жалбоподателя с 27 061,51 лв. Доколкото разходите превишават приходите на
жалбоподателя с 27 061,51 лв., то за 2019 г. се формира облагаема данъчна
основа. Съответстващият й се данък е в размер 2706,15 лв., а лихвите за забава,
определени за периода 01.05.2020 г.-05.11.2021 г. са в размер 416,48 лв.
С
писмо с.д. № 3583/08.03.2023 г. от
„Търговска банка Д“ АД, като трето неучастващо по делото лице, предоставя
информация във връзка молба по чл. 192
от ГПК на ответника, с което уведомява, че след извършена проверка в
регистрите на „Търговска банка Д“ АД е установено, че титуляр на посочената в
молбата сметка е „Търговска банка Д“ АД, Р.А.Х. е извършвал в периода
01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. преводи, за които е предоставена допълнителна
информация и в същия период в полза на „Нортек“ АД има извършвани касови
преводи от трети лица, но не са извършвани касови преводи от Р.А.Х. към
„Нортек“ АД.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след
изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и пред надлежен
съд, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от
компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в
съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията.
В тази връзка съдът съобрази, че ревизионното
производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия
№Р-03000320008209-020-001/22.12.2020г., издадена от Диана Боянова Кръстева, възложител
на ревизията, съгласно т.13 от Заповед по чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК,
изх.№Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна и в изложения
смисъл от компетентен орган по приходите.
ЗВР е връчена на жалбоподателя с разписка срещу подпис на 13.01.2021 г.
Ревизионното производство е спирано и възобновявано законосъобразно видно от
приложените по делото доказателства. Със Заповед за изменение на ЗВР
№Р-03000320008209-020-002/25.08.2021 г. е разширен времевия обхват на
ревизията, за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ като освен за 2014 г., е включен и период от 2015 г.
до 2019 г., включително. Определен е срок за приключване на ревизията до
23.09.2021 г. Ревизионен доклад №Р-03000320008209-092-001 от 07.10.2021 г. е
издаден в законоустановения 14-дневен срок след изтичане срока за извършване на
ревизията, от органите по приходи, на които е възложена: М.П. Г.- Н.,
ръководител на ревизията и Й.В., старши инспектор по приходите. Видно представените
Заповед №36- 1694/23.10.2018 г. и Заповед №36-1311/22.05.2017 г., същите са
компетентни по материя и по степен. Ревизионният доклад е връчен на
ревизираното лице с разписка на 08.10.2021 г., като срещу него не е постъпило
възражение. На основание чл.119 ал.1 и 2 от ДОПК, обжалваният РА е издаден на
05.11.2021 г., от възложителя на ревизията - Диана Боянова Кръстева, заемаща
длъжност главен инспектор по приходи в ТД на НАП - Варна, съгласно Заповед
№36-349/02.09.2014 г. и определена за възложител на ревизията, съгласно Заповед
изх.№Д-2273/20.12.2018 г., издадена от директора на ТД на НАП - Варна, както и
от ръководителя на ревизията - М.П. Г.- Н..
Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е
РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в
табличен вид, в която установените задължения са конкретизирани по основание,
по размер, по период и по субект. В него са обективирани, както фактическите
основания на органите по приходите във връзка с установените задължения на
жалбоподателя, така и правните основания за издаване на акта. Подробни
констатации се съдържат в РД, който е неразделна част от РА съгласно чл. 120,
ал. 2, изречение първо от ДОПК. В контекста на изложеното съдът приема
атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма
на административен акт.
В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна
на РА на самостоятелно основание. Видно от приобщените по делото доказателства
органите по приходите надлежно са уведомили жалбоподателя, че основата за
облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Възражението в тази насока
съдът намира за неоснователно, тъй като уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК,
за провеждане на ревизията по особения ред, е връчено на ревизираното лице на
09.09.2021 г. и преди издаване на РД, на 07.10.2021 г.
Предприети са при ревизията законосъобразни процесуални
действия и са приобщени изготвените документи; извършен е анализ на всички
доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При издаването на РД е спазен
14-дневният срок, визиран в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК. По
преписката са налице данни за връчване на РД и РА. Жалбоподателят надлежно е
упражнил правото си на защита при административното, респ. при съдебното
обжалване на ревизионния акт. Ревизиращите органи са осъществили редица
процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими
и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност при
събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с
принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и
добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в
данъчния ревизионен процес, поради което релевираното в обратен смисъл
възражение от жалбоподателя е неоснователно. Релевантните за конкретния случай
факти и обстоятелства са изяснени от органите по приходите, а дори да е налице
сочената в жалбата неправилна тяхна интерпретация, това обстоятелство
евентуално би рефлектирало върху правните изводи на приходните органи, респ.
върху материалната законосъобразност на РА, но не представлява съществено
процесуално нарушение, водещо на това основание до незаконосъобразност на РА.
При преценка относно съответствието на ревизионния акт
с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Не се спори, че процесното ревизионно производство се
е развило по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци е
определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съгласно
чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Според константната
съдебна практика, за да се приложи разпоредбата на чл. 122 от ДОПК при
установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да
препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне на конкретното
данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния данъчен
субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 122,
ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК и следва да са установени обективно от органите по
приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по особения
ред, регламентиран в същата разпоредба. Установяването на основанията следва да
е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е
за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само
предполагаемо наличие на основание. Следователно, при провеждане на ревизионно
производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК, какъвто е и процесният случай,
в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
облагане по аналог, както и спазването на императивния процесуален ред за това,
като по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказателствената тежест за
установяване на обстоятелство по ал. 1 на чл. 122 от ДОПК също е на данъчните
органи.
В конкретния случай
предпоставките да премине ревизията по особения ред са доказани от органите по
приходите. За ревизираните 2014
г., 2015 г., 2016 г. и 2019 г., правилно органите по приходи са констатирали
наличие на обстоятелства по чл.122. ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК. а за 2017 г.
- по т.1 и т.2 от ДОПК. В хода на ревизионното така и в хода на съдебното
производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства за документално
обосноваване на доходите, които е получавал и с които е извършил разходи,
надхвърлящи размера на финансовите му постъпления. Отделно от това се установи, че жалбоподателят е изтеглил в брой
парични средства от банковите сметки на „Лореицо“ ЕООД, за които както в хода
на извършената проверка и ревизия, така и в хода на административното и съдебно обжалване, не са представени
доказателства, че са изразходвани за дейността и/или възстановени на
дружеството. С хоглед посоченото, правилно и законосъобразно органите по
приходи са приели, че изтеглените и задържани от жалбоподателя парични
средства, представляват доходи, получени от него, които не са декларирани. Предвид изложеното, са възникнали обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК, при които органите по приходите могат да
определят данъчната основа за облагане по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Спазени
са процесуалните изисквания на чл.124 от ДОПК за определяне на данъчната основа
за облагане по особения ред, след като е извършен анализ на събраните по
административната преписка доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
По делото се установи за
2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2019 г. превишение на направените от Р.Х. разходи
спрямо получените от него доходи, представляващи фактическо обстоятелство по
чл.122 ал.1 т. 7 от ДОПК, респективно на укрити доходи / по т.2/, за които не е
подадена декларация /т.1/. Горното се установява от декларираните от лицето източници на средства,
получени доходи и направени разходи за всяка от посочените години. Правилно
органите по приходите установили превишения на разходите над приходите за 2014
г. - в размер на 28 328,63 лева; за 2015 г. - в размер на 10 336,22 лева; за
2016 г. - в размер на 84 488,56 лева и за 2019 г., в размер на 35 561,51 лева. По
отношение на 2015 г., 2016 г., и 2019 г., освен констатираното превишение на
разходите над приходите от ревизираното лице, посочено както и за 2017 г., се
констатират недекларирани от жалбоподателя облагаеми доходи. В съответствие с
чл.35 т.6 от ДОПК облагаемият доход е установен по основание и размер и
данъчната основа е формирана от абсолютната им стойност. Видно от приложените доказателства в рамките
на календарна година /един и същи
данъчен период/са възникнали основания за облагане доходи с установен и
неустановен произход, за които лицето не е доказало, че са необлагаеми.
Съдът намира за
неоснователни твърденията на жалбоподателя за недоказаност на фактическите
основания за облагане на сумите в приетия от органите по приходи размер,
представляващи превишение на разходите над приходите за съответните данъчни
периоди. Жалбоподателят не е посочил и не са установяват по делото
доказателства за изключване от съпоставката на имущественото състояние на
жалбоподателя на посочените суми, предмет на заключението по ССчЕ. Видно от
представените от „Нортек“ АД счетоводни хронологии на сметки „Други
заеми“, и „Разчети по лихви“, аналитична партида Р.Х.,
са погасени следните суми: погасени главници през 2014г. - 41 072,44 лева; през
2015 г. - 3 911,66 лева; през 2016г. - 00,00 лева; през 2017 г. - 274 375,20
лева; погасени лихви през 2014 г. - 20
651,63 лева, през 2015г. - 13747,54 лева, през 2016 г. - 20 835,40 лева и през
2017г. - 10 743,69 лева. Общият размер на погасените по аналитичната партида на
Р.Х. суми за главници и лихви през 2014г. по заеми от заемодателя „Нортек” АД възлиза за 2014г. на 61 724,07 лева; за 2015 г.
на 17 659,20 лева; за 2016г. на 20 835,40 лева, поради което съдът приема, че същите
не следва да се изключват от размера на разходите му за посочените години.
Неотносимо е обстоятелството, че за периода 2014г. - 2017г., сумите са
погасявани от трети лица, различни от жалбоподателя, тъй като не могат да се
обвържат с погасяване на заема на Р.Х., по размер, по дата на плащане, след
съпоставка с отразяванията в счетоводните регистри по аналитичната партида на
жалбоподателя, представени от „Нортек“ АД и извлеченията от ОББ, с вносител трето
лице Огнян Х., не са отнасят до погасяване на суми по заем на Р.Х. от „Нортек“
АД, а до погасяване на други заеми. По отношение на разходите, по „предоставени
парични заеми от трети лица“: за 2014 г. - в размер на 61 482,52 лева; за 2015
г. - в размер на 3 015,02 лева; за 2016 г. - в размер на 44 571,18 лева и за
2019 г. - в размер на 8 500 лева от приобщените доказателства се установяват
извършените разходи в посочените по-горе размери. От ОББ АД - София са представени детайлни
справки от счетоводната система на банката за движението по разплащателна
сметка в евро №BG84UBBS80021420768610, с титуляр „Л.” ЕООД, ЕИК
*********, от които е видно, че са налице вноски на средства от Р.Х. по
посочената сметка на 11.02.2014 г. - 30 000 лева, на 10.03.2014 г. - 16 000
лева или общо 46000 лева. През 2014г. Р.Х. връща суми по кредит от Уникредит
Булбанк, в размер общо на главница от 12 085,09 лева и лихви от 3 397,43 лева,
или общо 15 482,52 лева. Общият размер на разходите за 2014 г. в полза на трети
лица, възлиза на 61 482,52 лева. За 2015 г. от лицето са погасени суми по
кредит от Уникредит Булбанк, в размер общо на главница от 2 195,83 лева и лихви
от 819,19 лева или общо разходи, в размер на 3015,02 лева. За 2016г., сумата от 44 571,18 лева е
формирана от сбора от сумата от 23 000 лева, постъпила от Р.Х. по сметка 492
„Разчети със собственици” в „Даймънт шуус” ЕООД и сумата от 21 571,18 лева,
представляващи разходи за платен от него наем на „Хотел интернационал“ АД, по
преводни нареждания приложени на л.397 - 393. За 2019 г., сумата от 8 500 лева
е формирана от направени разходи за наем от Р.А.Х., в полза на „Хотел
интернационал“, по вноски бележки, приложени на л.429 - 428.
Правилно и законосъобразно, органите по приходи са
приели, че към 01.01.2014 г., лицето не е разполагало с налични парични
средства в брой. При извършената съпоставка между стойността на имуществото на
задълженото лице, декларираните и/или получени доходи и направените от него
разходи, правилно органите по приходите са взели предвид събраните
доказателства, като в приходната част са отразени получените доходи по трудови
правоотношения, доходи от продажба на МПС, получени парични средства, под
формата на парични преводи и наложени платежи чрез „Еконт Експрес” ЕООД,
„Спиди” ЕАД и „Изипей” АД. Въз основа на представени от „Нортек” АД документи и
писмени обяснения, се установяват получените от Р.Х. заемни средства, отразени
в приходната част, съответно размер на направени разходи за погасяване на заема
/главници и лихви/, отразени съответно в разходната част. Приходите, съответно разходите за ремонт и
придобиване, на МПС, правилно са намерили отражение при извършената съпоставка,
въз основа на събраните по реда на ДОПК доказателства от МВР, „М Кар Варна”
ООД, „Леон Каре” ЕООД и „Перфект лукс кар” ООД. От приобщените по
делото доказателства представени в хода на ревизията от „Даймънт шуус” ЕООД,
„Хотел Интернационал” АД, „Л.” ЕООД, „А1 България“ ЕАД и „Изипей” АД се
установяват направените преводи към юридически и физически лица, които правилно
са отразени в разходната част на съпоставката. По отношение на изтеглените от жалбоподателя Р.Х. парични средства от
банковите сметки на „Л.“ ЕООД, се установява, че органите по приходите са
предприели всички необходими процесуални действия, като са изискали информация
от Р.Х., от „Л.“ ЕООД и от обслужващото счетоводно предприятие, но не са били представени документи и писмени
обяснения, опровергаващи извършеното облагане. Констатирано е, че „Л.“ ЕООД не
е подало ГДД по чл.50 от ЗКПО за 2017г., както и годишен финансов отчет. Такива
не са подадени и за следващите отчетни периоди. Предвид гореизложеното,
правилно е прието, че изтеглените парични средства представляват доход на
жалбоподателя, който не е сред посочените като необлагаеми такива по чл.13 от ЗДДФЛ. С оспорения РА, органите по приходите са установили получени, но
недекларирани доходи от жалбоподателя, поради което в негова тежест е да обори
тези констатации и да докаже, че върху тези доходи е заплатен дължимият данък,
ако подлежат на облагане или че същите са необлагаеми по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ.
Данъчната основа за 2014г.,
2015г., 2016г. и 2019г. е формирана от размера на превишението на разходите над
приходите, за които не са представени доказателства за произхода на средствата,
а за 2017г. - от абсолютната стойност на размера на недекларираните приходи, с
неустановен произход, включително изтеглените от банковата сметка на „Л.” ЕООД
парични средства, за които липсват данни да са усвоени или последващо разходвани
в полза на дружеството.
С оглед горното са неоснователни възраженията на жалбоподателя относно определените данъчни основи за други доходи и
определените върху тях задължения за данък по чл. 48 ат. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г.
в размер на 2832.00 лв. ведно със законните лихви, в размер на 1873.67 лв., за
2015 г. в размер на 1065.00 лв., ведно със законните лихви, в размер на 595.28
лв. за 2016 г. в размер на 8679.00 лв. ведно със законните лихви, в размер на
3973.37 лв., за 2017 г. в размер на 36110.00 лв., ведно със законните лихви, в размер
на 12890.30 лв. и за 2019 г. в
размер на 3570.00 лв., ведно със законните лихви, в размер на 549.43 лв.
Предвид всичко изложено дотук РА, с който на
жалбоподателя са установени задължения за данъци по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2014
г. до 2019 г. в общ размер на
72 138.05 лв., от които главница в размер на 52 256 лв. и лихва в
размер на 19 882.05 лв. е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор и предвид направеното
своевременно искане от процесуалния представител на ответната страна,
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП сумата в размер
на 6 421.04
лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание 160, ал. 1 от
ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.Х.
***, депозирана чрез адв. К., против Ревизионен акт №
Р-03000320008209-091-001/05.11.2021 г. на органи по приходите, потвърден с
Решение № 325/21.01.2022 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна, с който са установени на
жалбоподателя задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2014
г. до 2019 г. в общ размер на 72 138.05 лв., от които главница в размер на
52 256 лв. и лихва в размер на 19 882.05 лв.
ОСЪЖДА на Р.А.Х.,
ЕГН ********** ***, да заплати в
полза на Национална агенция по приходите сумата в размер на 6 421.04 /шест хиляди
четиристотин двадесет и един лева и четири ст./ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: