Решение по дело №11705/2019 на Районен съд - Варна

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………  / 22.06.2020г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2020г., , в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 11705 /2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива по предявен иск с правно осн. чл.422 ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, подаден от В.П.К. ЕГН **********, с адрес: *** срещу А.А.М. ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 400лв.(две хиляди и четиристотин лева), представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем от 28.07.**. с падеж на вземането 28.07.2016г., сумата от 638,68лв.(шестстотин тридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща лихва за периода от 28.07.2016г. до 12.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2019 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, които суми са присъдени с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.№ **/2019г. по описа на Районен съд гр.Варна, 48-ми състав.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право, според изнесеното в исковата молба, се свеждат до следното:  На 13.03.2019г., ищецът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Варненския районен съд срещу А.А.М., въз основа на което е било образувано частно гражданско дело № **/2019 г. по описа на Варненския районен съд, Гражданско отделение, 48 състав.

Въз основа на разпореждане № 11332/15.3.2019г., съдът е издал заповед №**/15.3.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено: Длъжникът А.А.М. ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***,                да заплати в полза на кредитора В.П. Кирии ЕГН **********, е адрес: *** 400лв.(две хиляди и четиристотин лева), представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем от 28.07.2015г., с падеж на вземането 28.07.2016г., сумата от 638,68лв.(шестстотин тридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща лихвг за периода от 28.07.2016г. до 12.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.03.2019 . - датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателнотс изплащане, сумата от 48.00лв.(четиридесет и осем лева) - държавна такса, както и сумата от 150лв.(сто и петдесет лева) - адвокатско възнаграждение.

След като длъжника е бил търсен на постоянния си и настоящ адрес за връчване на заповедта за изпълнение, същия не е бил открит и заповедта му е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

На 02.07.2019г., ищецът е  получил чрез упълномощен адвокат съобщение с приложен препис на Разпореждане № 27109/25.06.2019г. по ч.гр.д. № **/2019 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, 48 състав, съгласно което на осн. чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК, са му били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта, в едномесечен срок от получаването на съобщението.

Въз основа на гореизложеното и в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението предявява за разглеждане настоящия установителен иск на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Обстоятелствата, на които се основава иска , се сочи, че са следните:

На 28.07.2015 год., ищецът сочи, че е сключил с А.А.М. Договор за паричен заем с нотариално удостоверяване на подписите, с peг. № **на н-с Светлана Димова, по силата на който му е предоставил сума в размер на 2 400лв./две хиляди и четиристотин лева/ в деня на подписване на договора. Ответника следвало да му върне заемната сума в срок до 28.07.2016г., в брой, на дванадесет равни вноски. До настоящия момент, се сочи, че ответника не му е върнал заетата сума, нито дори част от нея, което обосновава правния  интерес да потърси правата си по съдебен ред.

В договора изрично е уговорен падеж за изпълнение на задължението на заемателя да  върне на ищеца цялата парична сума до 28.07.2016 година. От този момент задължението на ответника е станало изискуемо.

Счита се, че предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД ,е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за целия предявен размер, ведно със законната лихва от датата, на която ответника е изпаднал в забава - 28.07.2016г., до 12.03.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда - 13.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК  е депозиран писмен отговор от ответникът, подаден чрез особен представител – адв.Г.А., назначен при условията на чл.47, ал.6 от ГПК.

С отговора се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва се подписа в договора за заем да е положен от ответника. Заявява се, че по делото липсва представена разписка за получаването на сумата, като заем.

Изразява се становище, че ищецът следва да посочи основанието, поради което е предоставил в заем на ответника процесната сума.

При изложеното се настоява предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството по делото :

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. №**/2019г. на ВРС, 48-ми състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 13.03.2019г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №**/15.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника А.А.М. ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** да заплати в полза на кредитора В.П.К. ЕГН **********, с адрес: *** 400лв.(две хиляди и четиристотин лева), представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем от 28.07.2015г. с падеж на вземането 28.07.2016г., сумата от 638,68лв.(шестстотин тридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща лихва за периода от 28.07.2016г. до 12.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2019г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 48лв.(четиридесет и осем лева) – държавна такса, както и сумата от 150лв.(сто и петдесет лева) - адвокатско възнаграждение. 

Вземането, според отразеното в заповедта, произтича от следните обстоятелства: дължима сума по Договор за паричен заем от 28.07.2015г. с падеж на вземането 28.07.2016г.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като в съотвествие с разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя са били дадени указания за предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК. Заявителят и ищец в настоящото производство, е бил уведомен за разпореждането на съда по чл.415, ал.1, т.2 ГПК на 02.07.2019г., като е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение/на23.07.2019г., и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №**//2019г. на ВРС, 48-ми състав. Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е образувано по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което следва да се произнесе по съществото на спора.

За успешното провеждане на иска, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: страните да се намират във валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответника да е поел определено задължение, което не е изпълнил.

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. По своята правна природа договорът за заем е неформален и реален, тъй като законът не изисква съгласието на страните да бъде облечено в определена форма с оглед действителност на облигационното правоотношение, като за валидността на същия е достатъчно постигане на съгласие между страните, придружено с предаване на заемната парична сума. Ето защо по иск с правна квалификация чл.240 от ЗЗД, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на твърдяната облигационна връзка, като установи параметрите на договора /размер на заемната сума, падеж на задължението за връщането й и т.н./,както и че сумата е предадена от заемодателя на заемателя. Съгласно задължителната за съдилищата практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и съответно обективирана в Решение № 524 от 28.12.2011 год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС "Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.

В разглежданият случай, в тежест на ищцовата страна                        е да установи наведените от нея твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно:   - учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;   - съществуването на облигационно отношение между страните по процесния договор за заем, размера на заема и неговата изискуемост.

Видно от представен в заверен вид Договор за паричен заем, сключен на 28.07.2015г., ищецът В.П.К., от една страна, като заемодател и ответника А.А.М., от друга страна, като заемател, са се споразумели за следното: Заемодателят дава на заемателя паричен заем в размер на 2400.00лв., със срок на връщане – до  28.07.2016г./чл.1 от Договора/.

В чл.2 от Договора, е уговорено, че с подписването на настоящия договор, А.А.М. декралира, че е получил сумата в размер на 2400.00лв.

В чл.4 от процесният договор е посочено, че заемът е безлихвен за срока на договора – до 28.07.2016г.

Посоченият Договор е с нотариална заверка на подписите на двете страни – заемодател и заемател, извършена на 28.07.**., в деня на подписването му, с рег.№ **/28.07.**. на Дарина Стоянова – помощник-нотариус на Светлавна Димова, нотариус в р-н Районен съд Варна, с регV№363 на Нотариалната камара.

С полагането на подпис в Договор за паричен заем, сключен на 28.07.2015г., удостоверен за вярност с нтариална заверка,  съдът приема, че между ищецът В.П.К., от една страна, като заемодател и ответника А.А.М., като заемател, е възникнала облигационна обвързаност по посоченото в този договор заемно правоотношение.

Реалното предаване на заетата сума в размер на 2400.00лв., се установява от удостоверена в чл.2 от Договора писмена декларация на отв.А.А.М., за получаването на посочената сума.

С полагането на подписа си под договора, отв.А.А.М. е потвърдил получаването на заетата сума, вписана в него.

Договора за заем е частен свидетелстващ документ, но в частта, в която нотариуса е извършил заверка на подписите на страните по него, съставлява официален свидетелстващ документ, който разполага с обвързваща материална доказателствена сила относно това кои лица са се явили пред нотариуса и са подписали този договор. Нотариалната заверка на подписите на заемодател и заемател в процесният договор за заем, удостоверява, че на посочената дата пред длъжностното лице е положен подпис от всяко едно от посочените в този договор лица - ищецът В.П.К., от една страна, като заемодател и ответника А.А.М., от друга страна, като заемател.

На практика, автентичността на подписа, положен в Договора за паричен заем от 28.07.2015г., не е оборена от отв.А.А.М., който е навел чрез назначения му особен представител по чл.47 ал.6 ГПК, оспорване полагането на подпис от своя страна под този договор.

Не са представени и писмени доказателства, които да установят изпълнение на поетото задължение от негова страна към  заемодателя, уговорено в чл.3 от Договора за паричен заем от 28.07.2015г., факта на връщането на паричния заем да се докаже с подписването на разписка от страна на В.П.К. за получена обратно парична сума, поради което последния разполага с вземане към ответника в размер на 2400.00лв. Такава разписка за връщане на заетата сума не е представена от ответната страна. В този смисъл вземането по заповедта за изпълнение, с която кредиторът се е снабдил срещу длъжника, е доказано по основание и размер, съответно исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена от първоинстанционния съд.

Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва за забава, за периода от 28.07.2016г. до 12.03.2019г., която също следва да бъде уважена.

Предвид договореното в чл.4 от процесният договор, че заемът е безлихвен за срока на договора – до 28.07.2016г., съдът приема, че в случая не е нужно отправянето на покана до длъжника, предвид че срока на задължението е определен и длъжника изпада в забава след изтичането му – чл.84 ал.1 ЗЗД.

Размерът на претенцията за мораторна лихва от 638,68лв., се установява посредством Електронен калкулатор за изчисляване на лихва върху данъци, такси и други държавни вземания.

По разноските:

Предвид направеното искане, приложен списък по чл.80 ГПК/л.53/ и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски по настоящото дело, в общ размер на 353,00лв., явяващи се сбор от следните суми: за заплатена държавна такса по делото 48.00лв., за заплатена такса за СЕ 5.00лв., за заплатен депозит по чл.47, ал.6 ГПК 300.00лв.

Съгласно мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство, се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. 

Сторените в  заповедното производство разноски са в размер на общо 75,00лева, като сбор от следните суми: 48.00лв. за д.такса и 150.00лв. адв.възнаграждение.

Водим от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА за установено на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, в отношенията между ищецът В.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***, от една страна,  и ответника А.А.М. ЕГН **********, от друга страна, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 400лв.(две хиляди и четиристотин лева), представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем от 28.07.2015г. с падеж на вземането 28.07.2016г., сумата от 638,68лв.(шестстотин тридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща лихва за периода от 28.07.2016г. до 12.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2019г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, които суми са присъдени с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ **/2019г. по описа на Районен съд гр.Варна, 48-ми състав.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  А.А.М. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА  В.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от в общ размер от 353.00лв., представляваща сторени в настоящото производство с правно основание чл.422 ГПК съдебно-деловодни разноски,  явяващи се сбор от следните суми: за заплатена държавна такса по делото 48.00лв., за заплатена такса за СЕ 5.00лв., за заплатен депозит по чл.47, ал.6 ГПК 300.00лв.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  А.А.М. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА  В.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от в общ размер от 198,00лв., представляваща сбор от сторени разноски в производството по ч.гр.д.№ **/2019г. по описа на Районен съд гр.Варна, 48-ми състав, както следва: 48.00лв. за д.такса и 150.00лв. адв.възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните. 

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: