№ 398 / 21.6.2019 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
21.06.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори
граждански състав в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна И. и в
присъствието на прокурора….……, като разгледа
докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 539 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените искови претенции са с
правно основание чл.422 ал.1 от
ГПК във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.107
ЗЕ.
Ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД – град София твърди, че се е намирал в облигационни
правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД. Твърди, че като
доставчик на ел.енергия е доставяло на Л.И.П. *** с електроснабден имот,
находящ се в град Монтана, ул.”Георги Бенковски” 11, и ИТН 300249013149
ел.енергия за периода от 16.10.2015 година до 16.09.2016 година, за което е
издал фактури, в които са посочени конкретно дължимите суми. Заявява, че
посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми и абонатът е
следвало да заплати посочените суми. Тъй като дължимите суми не са заплатени
ищецът поддържа, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд – Монтана, по което е образувано
ч.гр.д.№ 2813/2018 година и по което длъжникът – ответникът по делото е подал
възражение. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че длъжникът – ответникът по делото Л.И.П.
*** с електроснабден имот, находящ се в град
Монтана, ул.”Георги Бенковски” 11, и ИТН 300249013149 по издадената заповед за
изпълнение дължи сумата 1109,42 лева – главница за използвана и незаплатена ел.енергия за периода
от 16.10.2015 година до 16.09.2016 година; 287,95 лева – лихва за забава от
24.12.2015 година до 09.11.2018 година, законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на главницата, както и да присъди
направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът по делото Л.И.П. *** не е представил
писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
Съдът намира,
че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено
такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238
ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За
да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са
достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а
именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите,
наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност
писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови
претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени
доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна
страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответникът
продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 2813/2018
година по описа на МРС.
Ето защо исковата претенции като
основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че
ответникът дължи претендираните парични суми.
Съобразно този изход на делото
ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски в размер на 27,95 лева – държавна такса и 58,00 лева – адвокатско
възнаграждение, или общо сумата от 85,95 лева. Ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 114,95 лева - реализирани в
настоящото производство разноски /27,95 лева – държавна такса и 87,00 лева –
адвокатско възнаграждение/.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”“
АД, с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр.София п.к.1784, район Младост,
бул.„Цариградско шосе” 159, бл.Бенч Марк, Бизнес център,
представлявано от Леон Връшка
и Карел Крал
към Л.И.П. ***, ЕГН **********, възлизащо на сумата в
размер на 1109,42
лева – главница за използвана и незаплатена
ел.енергия за периода от 16.10.2015 година до 16.09.2016 година; 287,95 лева –
лихва за забава от 24.12.2015 година до 09.11.2018 година, законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.11.2018 година до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 2813/2018 година по описа на Районен съд –
Монтана.
ОСЪЖДА Л.И.П. ***,
ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София п.к.1784,
район Младост, бул.„Цариградско шосе” 159, бл.Бенч Марк, Бизнес център,
представлявано от Леон Връшка
и Карел Крал сумата от 85,95 лева – разноски в
заповедното производство и 114,95 лева– реализирани в
настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :